Р Е Ш Е Н И Е
№
25.05.2021 година, гр. Велинград.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВАНКА ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:ДОНКА ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Пенчева адм. дело № 392 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на В.Д.К., чрез адв. Г.С.-Ц. ***,
против Заповед за задържане на лице
рег. № 367зз-238 от 26.10.2020 г. на инспектор А.С.Т. – разузнавач в група „Криминална
полиция“ при РУ Велинград, с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С обжалвания акт е заповядано задържане на жалбоподателя
за срок от 24 часа за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, извършено в местността
„Бусака“, в землището на гр. Велинград. Релевират се доводи за издаването й в противоречие с материалноправните разпоредби, изразяващо се в липса на фактически
и правни основания за това, в нарушение на административнопроизводствените
правила и при несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че обжалваният
акт не съдържа изискуемите реквизити, погрешно бил посочен на родово компетентния
съд, пред който подлежи на обжалване, което нарушавало правото му на защита. В
ОСЗ са развити съображения и за липсата на компетентност на административнонаказващия
орган.
Органът, издал оспорвания акт, излага доводи за законосъобразност на издадената
заповед и моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и необоснована.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и представените по делото писмени
и гласни доказателства, счита за установено следното:
„Вал конструкторс-78“ ЕООД, чийто
управител и едноличен собственик на капитала е В.Д.К., е придобил на публична
продан собствеността на: 1./ стопанска сграда на застроена площ от 104 кв. м., находяща се ПИ с начин на трайно ползване „ДР.
селскостопанска територия“, с площ 0,368 дка., десета категория, находяща се в землището на гр. Велинград, обл. Пазарджик, местност „Босак“,
парцел № 076 от масив № 040, съставляващ имот № 040076 по КВС на землището, при
граници и съседи на имота: имот 040077-пасище, мера, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот
№ 040001-пасище, мера, собственост на Общ. Велинград, имот 038065-полски път,
собственост на Общ. Велинград, както и на 2./ трансформаторен пост с площ от 10
кв. м., находящ се в ПИ с начин на трайно ползване
„ДР. селскостопанска територия“, с площ 0,123 дка., десета категория, находяща се в землището на гр. Велинград, с ЕКАТТЕ 10450,
общ. Велинград, местност „Босак“, парцел № 075 от
масив № 040, съставляващ имот № 040075 по КВС на землището, при граници и
съседи на имота: имот 040011-полски път, собственост на общ. Велинград, имот
040066-ДР селскостопанска територия, собственост на наследниците на Никола П.
Даскалов.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 12.12.2018
г.
С протокол № 193/13.02.2019 г. по
изпълнително дело № 434/2016 г. на ЧСИ Мария Ангелова, с район на действие ОС
Пазарджик, е въведен във владение на осн. чл. 522,
ал. 1 ГПК на посочените имоти. При въвода е
констатирано, че в трафопоста се намират електрически съоръжения, които не са
изнесени от длъжника „Напоителни системи“ ЕАД, макар противното да е отразено
в представения двустранен приемо-предавателен протокол от 12.02.2019 г. В проведен телефонен
разговор с Директора на „Напоителни системи“, клон „Тополница“-Сашка Целева по
време на въвеждане във владение, длъжникът е поискал допълнителен срок, в който
да организира и демонтира намиращите се в трафопоста електрически съоръжения
или да осъществи преговори с купувача на имота за евентуалното им закупуване за
ползване. По делото не се твърди и не се представят доказателства намиращите се
в трафопоста електрически съоръжения да се изнесени от „Напоителни системи“ ЕАД
или да са закупени от „Вал конструкторс-78“ ЕООД.
На 26.10.2020 г. управителят на
дружеството купувач-жалбоподателят В.К., заедно със свидетеля Г.Б.А., се
намирали при електрическия трафопост, когато след 14,00 часа на място
пристигнали служители на „Напоителни системи“ ЕАД и поискали от К. да им
осигури достъп до трафопоста. Той отказал и в 14,32 подал сигнал на ЕЕНСП 112,
като съобщил за нерегламентирано навлизане в имот, който е негова собственост.
На място били изпратени полицейски служители, сред които и издателят на
обжалваната заповед инсп. Т.. Пред тях жалбоподателят
представил документите си за собственост. Полицейските служители съставили
протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 2 ЗМВР на К. и на служителите от
„Напоителни системи“ ЕАД. Указали на К. да осигури достъп до трафопоста, но той
отказал. Била изпратена оперативно дежурна група и започнал оглед в
присъствието на жалбоподателя, за което е съставен протокол от 26.10.2020 г.
Огледът започнал в 17,05 часа и приключил в 17,57 часа.. След това К. бил
поканен да се яви в сградата на РУ Велинград, за да даде обяснение по случая и
уведомен, че ще бъде задържан. Около 18,00 часа жалбоподателят се явил
доброволно в полицейското управление, където му била връчена Заповед за
задържане на лице рег. № 367зз-238 от 26.10.2020 г., издадена от инспектор А.С.Т.-разузнавач в група „Криминална полиция“ при
РУ Велинград, с която бил задържан за
срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Велинград. Задържането
продължило около един час, след което К. бил освободен. Като правно основание
за задържането в заповедта е посочено чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР и ЗМ 531/2020 г.
по описа на РУ Велинград, за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК / в
местността „Бусака“ в землището на гр. Велинград/ и
че на 26.10.2020 г. е извършил самоуправни действия
спрямо служители на „Напоителни системи“ ЕАД.
На задържаното лице били разяснени правата по чл. 72,ал.3 и ал.4 и чл.
73 от ЗМВР. Оформена е разписка за получаване на екземпляр от
заповедта, но не е посочено кога задържаният е освободен. На 26.10.2020 година
е съставен Протокол за обиск на В.Д.К. и на тази дата същият е
подписал декларация по обр. Прил.№1 към чл. 14,ал.2. Представено е писмо рег.№ 367000-8977
от 27.10.2020 година на РУ Велинград, с което се уведомява РП Велинград,
че на 27.10.2020 г. е започнато досъдебно производство № 367 ЗМ 531/2020
г. по описа на РУ Велинград, за това че на 26.10.2020 г., в гр. Велинград,
местността „Малка мътница“, самоволно, не по
установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго, от Снежина
Динева-Изпълнителен директор на „Напоителни системи“ ЕАД, свое или чуждо,
действително или предполагаемо право, като не е допуснал служители на
„Напоителни системи“ ЕАД до трафопост-престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, както
и че досъдебното производство е започнало със следното действие по
разследването – оглед на местопроизшествие на 26.10.2020 г.
При поискване от РУ Велинград на всички
материали по преписката, във връзка с издаване на процесната заповед, са представени постановление за обединяване на преписки от
09.11.2020 г. и протокол за оглед от 26.10.2020 г.
Съдът, като взе предвид изложеното и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на обжалвания административен акт, счита че жалбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално
допустима.
По основателността на жалбата, съдът счита
следното:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в условията
на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския
орган възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.
Следователно извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, обхваща преценката дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискванията за законосъобразност на административния акт, очертани в нормата
на чл. 146 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и в
кръга на предоставените му от закона правомощия. Издателят на процесната
заповед към датата издаването й заема длъжност, включена в структурата на
териториално звено на МВР, поради което
има качеството на полицейски орган. При постановяването на заповедта съдът не констатира
допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания като на
задържаното лице са разяснени правата му на жалба и на адвокатска защита.
Съдът констатира обаче, че
заповедта е издадена в нарушение на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието
на акта. Съгласно разпоредбата на чл.
74, ал.2 от ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по
чл. 72, ал.1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта; фактическите и правни основанията за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на
задържаното лице. В случая обаче, не са посочени извършените от жалбоподателя самоуправни действия,
обосноваващи данни за извършено престъпление и прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Макар в заповедта да е отбелязано, че се издава във вр. с ДП № ЗМ
531/2020 г. по описа на РУ Велинград, от представените по делото доказателства
се установи, че досъдебното производство е образувано на престъпление по чл.
323, ал. 1 НК с първото действие по
разследването- оглед на местопроизшествието, в съдържанието на който извършени самоуправни действия от К. също не са посочени. Такива не могат
да се извлекат от изпратеното писмо изх. № *********/27.10.2020 г., което е
съставено след издаване на заповедта за задържане и в което се сочат извършени самоуправни действия в различна от посочената в обжалвания
акт местност и спрямо други лица. Така направеното
формално посочване на данни за извършено престъпление, не е достатъчно за да се
счита изпълнено изискването на чл. 74, ал.2, т.2 от ЗМВР за посочване на
основанието за задържането. За обосноваване на правото на органа да упражни
предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си,
следва в заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е съпричастно с него. Съгласно Решение от 24.06.2014 г.
по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към
престъпно деяние. Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на
разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и
задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка
на необходимостта от задържането, задържането се
явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
В допълнение, следва да се посочи, че се установи, че лицето е било задържано в различен от посочения в заповедта час -17,10 на 26.10.2020 г. и в заповедта не е
посочено кога е освободено от помещението за временно
задържане на РУ Велинград, т.е до кога е продължило. Поради това
настоящия състав не е в състояние да се произнесе дали е спазено изискването
на чл. 73,изр. второ от ЗМВР - срокът на задържането да не
бъде по-дълъг от 24 часа.
По своята правна същност Заповед за задържане на лице № 367зз-262/23.11.2020. издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Като всяка ПАМ Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР
налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би
могла да има превантивен или преустановителен
характер. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и
постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка,
хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че
упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно
регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел,
различна от законово установената. Целта на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има
вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да
бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава
възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по
разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на
заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без
прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., решение № 4712 от
18.04.2017 г. по адм. д. № 1155/2016 г.; решение №
1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2271/2016 г. и др.
В случая са налице данни, че досъдебното производство, което е посочено
като основание за прилагане на ПАМ, е образувано за извършено престъпление по
чл. 323, ал. 1 НК, в местността „Малка мътница“, а не
в местността „Бусака“ и спрямо Изпълнителния директор
на „Напоителни системи“ ЕАД, а не спрямо служители на Напоителни системи, клон
Тополница. Не са налице и данни жалбоподателят К.
да е възпрепятствал действията на полицейските органи,
които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
процесуално-следствени действия. Това
означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Административният
орган е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като е
засегнал права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото
от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на
заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че наказателната
отговорност и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде задържано. Следва да се има в предвид, че става въпрос за ПАМ, а не за наказание. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на спора на жалбоподателя
се дължат разноски на осн. чл. 143, ал. 1 АПК в
размер на 10,00 лв. държавна такса, 500,00 лв. за процесуално представителство
и 200,00 лв. депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Претенцията
за 2,97 лв. такса за банков превод е неоснователна, тъй като избрания за
жалбоподателят удобен начин на плащане на дължимите разноски, не е предвиден от
закона разход разглеждане на делото или за събиране на доказателства и не
следва да следва да се възлага в тежест на ответника.
На основание чл. 77 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС Велинград разноски за явяване на вещите лице Н.М. и Н.Г.-пътни в размер на 33,68 лв. и 100,00 лв.
квартирни, които е следвало да се внесат предварително от него.
По
изложените съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-238 от 26.10.2020 г., издадена от полицейски орган – инспектор А.С.Т. – разузнавач в група „Криминална
полиция“ при РУ Велинград, с която на основание чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР,
е задържано за срок от 24 часа лицето В.Д.К., ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 143, ал. 1 АПК, ОДМВР Пазарджик,
да заплати на В.Д.К.,
ЕГН: ********** *** сторените по
делото разноски в размер на 10,00/ десет/ лева-държавна такса, 200,00 лв.
/двеста лева/- депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 500,00
лв. /петстотин лева/-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 77 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, В.Д.К.,
ЕГН: ********** *** за заплати в полза на Районен съд Велинград разноски за явяване на вещите лице Н.М. и Н.Г.
за пътни в размер на 33,68 лв. /тридесет и три лева и шестдесет и осем ст./ и
100,00 лв. /сто лева/ квартирни.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Пазарджик, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева