РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500700 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 108/01.06.2023 г., постановено по гр.д. № 792/2021
г. по описа на РС-Сливница е признато за установено по отношение на
П. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., област С., ул. „Х. Д.” № .,
по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 59, ал.1 от
ЗЗД, че съществува вземането на М. В. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., област С., ул. „Н. Й. В.“ № .., вх.., ет.., ап.., за сумата от 786,42
лева, представляваща стойността на закупените по време на
съвместното им съжителство движими вещи, както и за сумата от
40,01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.06.2021 г.
до 05.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 4 646,21
лева. На страните са присъдени разноски по съразмерност.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство М. В. В., чрез адв. Д. К. с
1
доводи за неправилност, необоснованост и нарушаване на
процесуалните правила. В жалбата е изложено, че въпроса дали
парите, дадени на ответника са заем или дарение е останал
неизследван от съда. Посочва, че свидетелят Б. С. е брат на ответника,
поради което следва да се поставят под съмнение достоверността на
дадените от него показания, съгласно чл. 172 от ГПК. Излага се, че
съдът въобще не е посочил дали кредитира или не показанията на
разпитания свидетел А. В., която е присъствала на закупуването на
вратите и от чиито показания се установявало, че вещите били
закупени с лични средства на М. В.. По същество моли обжалваното
решение да бъде отменено в частта, в която съдът е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 4646,21 лева и да бъде
постановено друго, с което предявените искове уважени изцяло.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба П. Д. С., чрез
пълномощника си адв. Г. Ч. е подал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага се, че
правилно първоинстанционният съд е възприел, че става въпрос за
приложение на нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, тъй като двете страни
са живели на съвместни начала в жилището на П. С., в което се е
родила и дъщеря им Виктория. По делото бил установен произхода на
сумата от 2500 лева. Прави искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в
законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
За да се произнесе, Софийският окръжен съд извърши преценка
на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 481/2021г. на РС-Сливница е видно, че
е издадена Заповед № 375/22.07.2021г. за изпълнение на парично
2
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено П. Д. С. от гр. Д. да
заплати на заявителя М. В. В. сумата от 4646,21 лв., представляваща
вложени средства за обзавеждане на апартамент в гр. Д., ул. „Х. Д.“ №
., ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането,
санкционна лихва от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г. в размер на 40.01
лева, държавна такса в размер на 93,72 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лева. В срок е постъпило възражение
по чл.414 ГПК от П. Д. С., поради което на М. В. В. е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си.
Установителният иск е предявен в законоустановения едномесечен
срок.
По делото са представени:фискални бонове и гаранции за 6 броя
врати на стойност 1 989 лева /закупени на 09.06.2020 г./, за хладилник
с фризер на стойност 479.20 лева /закупен на 16.05.2020 г./, за пералня
на стойност 419.00 лева /закупена на 17.06.2020 г./, за хлебопекарна на
стойност 89.10 лева /закупена на 21.08.2020 г./, кафемашина на
стойност 217.55 лева /закупена на 14.05.2020 г./, микровълнова фурна
на стойност 129.00 лева /закупена на 14.05.2020 г./, принтер на
стойност 199.00 лева /закупен на 14.05.2020 г./, прахосмукачка на
стойност на стойност 79.00 лева /закупена на 14.05.2020 г./, лед
телевизор на стойност 341.05 лева /закупен на 19.10.2020 г./, ютия на
стойност 89.00 лева /закупена на 19.10.2020 г./, детско легло - люлка
на стойност 249.00 лева /закупено на 16.05.2020 г./, леген и ръчен цирк
на обща стойност 109.89 лева /закупени на 19.06.2020 г./ и бебешки
принадлежности на обща стойност 84.52 лева /закупени на 20.05.2020
г./. Представени са фактури, издадени на името на ищцата, за сумата
от 1093.00 лева за хладилника, кафемашината, микровълновата фурна,
принтера и прахосмукачка, и за сумата 430.05 лева за телевизора и
ютията.
Представена е справка от ЦКР, съгласно която ответникът П. С.
има сключен договор за потребителски кредит с „Б. ДСК“ АД на
11.06.2015 г. за отпусната сума в размер на 30 000 лева. Размерът на
месечната вноска за погасяване на потребителския кредит е 423.00
лева.
От представената справка от НОИ е видно, че в периода м.
февруари 2019 г. - януари 2021 г., М. В. е реализирала среден доход по
3
трудово правоотношение около 1800 лева, а П. С. е реализирал доходи
средномесечно в размер на около 2 000 лева.
С Телепоща, връчена лично на ответника на 28.05.2021 г., ищцата
го е поканила да й заплати сумата от 4646,21 лева в седмодневен срок
от получаването на поканата. Ответникът е уведомен, че след
изтичане на седмодневния срок и при неизпълнение от негова страна,
ще дължи лихва за забава.
Пред първата инстанция са били събрани и гласни доказателства:
Свидетелката А. Н. В. твърди, че ищцата е закупила със
собствени средства пет вътрешни и една външна врата на обща
стойност около 2000 лева. Свидетелката присъствала на закупуването
на вратите, които били предназначени за обзавеждане на жилището на
ответника в гр. Д.. Страните живели заедно до навършване на четири
месечна възраст на детето. Свидетелката споделя, че ищцата закупила
електроуреди от магазин „Зора“ на стойност около 5000 лева. Ищцата
споделила, че багажът й и този на детето били в апартамента на
ответника. Според свидетелката парите за закупуване на вещите били
от заплатата на ищцата. Единствените вещи, които ответникът е
върнал на ищцата след фактическата им раздяла са дрехите й.
По делото е разпитан и св. Б. С., брат на ответника, които
заявява, че през месец май 2020 г. е дал на заем на ответника сумата от
2 500 лева, за да си закупи 6 врати, циркуляр и телевизор, които са му
били необходими за обзавеждане на апартамента. Впоследствие
ответникът му е върнал дадената на заем сума. Свидетелят лично
помогнал вратите да бъдат качени до апартамента на брат му, но не е
присъствал на закупуването им. Според свидетеля ответникът си е
закупил плочките, мивките, бойлерите и електроуредите за
новообзаведеното жилище. Ищцата и ответникът са живели заедно
само два месеца в това жилище и след това се разделили.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
4
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Правната уредба на фактическите състави на неоснователно
обогатяване е обединена от общата идея за изравняване на едно
неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на
състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би
противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността
и добросъвестността.
За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо да се
налице следните предпоставки: едно лице да се е обогатило
неоснователно, друго лице да е обедняло и двете да произтичат от
един и същ правопораждащ факт, за което да липсва правно
основание.
От показанията на свидетелката А. В. се установява, че страните
по делото първоначално са живели при майката на ищцата в гр. К., а
след това са се установили в апартамент на ответника в гр. Д., чието
съвместно съжителство продължило там около два месеца.
Фактическото съпружеско съжителство се определя като
неформална трайна интимна, духовна и материална връзка между мъж
и жена. Именно поради неформалния характер на тази връзка същата
няма действието на гражданския брак, но в установената практика на
ВКС, обективирана в Определение № 399 от 20.04.2016 г. по гр. д. №
1221/2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд., Определение
№ 1298/18.11.2015 г. по гр. д. № 3784/15 г. на ВКС, четвърто гр. отд.,
Решение № 50077 А/14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС – 3-
то гр. отд. и др., са разяснени особеностите при прилагането на
института на неоснователното обогатяване за уреждане на
имуществени отношения, възникнали от фактическо съжителство на
страните. В посочената съдебна практика на ВКС се приема, че
отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се
различават от тези на лицата, сключили граждански брак, и
отношенията между тях са като между съпрузи. Следователно всеки
от съжителстващите, съобразно възможностите си, имуществото и
доходите си осигурява нормални условия за живот на общото
домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез
влагане на парични средства. В Постановление № 1/28.05.1979 г. на
5
Пленума на ВС на РБ е изяснено, че съзнателното изпълнение на
нравствения дълг – чл. 55, ал. 2 ЗЗД, представлява основание едно
лице да получи нещо от друго. При наличие на установени лични и
имуществени отношения, характерни за обвързаните в граждански
брак съпрузи, връщане на сумите, използвани за задоволяване на
общите нужди на фактическото семейство, не се дължи, на основание
чл. 55, ал. 2 от ЗЗД.
В конкретния случай по делото се установява по несъмнен
начин, че ищцата и ответникът в релевантния период са взели общо
решение да осъществяват съпружеското си съжителство, като са
избрали имота в гр. Д., ул. "Х.Д. " № . за свое семейно жилище, и са
взели решение да го пригодят за нуждите на семейството чрез
закупуване на подходящо обзавеждане и вещи необходими за
домакинството. В исковата молба е посочено, че по време на
съвместното им съжителство се родила и дъщеря им В. С..
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че поради
краткото време на продължителност на фактическото съжителство
между страните, не следва да се приема за такова. От показанията на
св. Велева, които съдът кредитира се установява, че М. била бременна
по време на закупуване на вещите и същите били предназначени за
апартамента на ответника в гр. Д., където страните живели до
навършване на 4-месечна възраст на детето.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Б.
Д. С. /брат на ответника/ е дал на заем сумата от 2500 лева на брат си
за закупуване на 6 врати, циркуляр и телевизор. Както правилно е
посочил в мотивите си първоинстанционния съд е, че няма законова
забрана елементите от фактическия състав на договора за заем
(предаване на сумата и съгласието за връщането й) да бъдат
установени със свидетелски показания. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че съдът не следва да кредитира
свидетелските показания на св. Б. С., поради заинтересованост, тъй
като първоинстанционният съд е извършил преценка с оглед на
другите събрани по делото доказателства. По отношение на 6 бр.
врати, монтирани в жилището на ответника и лед телевизор, съдът
намира за неоснователна претенцията на ищцата за заплащането на
равностойността им, тъй като ответникът е провел успешно доказване,
6
че плащането е извършено със заемни средства.
Не се спори, а се признава и от ответника в отговора на исковата
молба, че следните вещи се намират в негово притежание: хладилник
– 479,20 лева, пералня – 419,00 лева, хлебопекарна – 89,10 лева,
кафемашина – 217,55 лева, микровълнова фурна – 129,00 лева,
прахосмукачка – 79, 00 лева, легло Диана люлка – 249.00 лева и един
брой леген на стойност 9, 99 лева – обща стойност на вещите 1671,84
лева. Съобразно дадените от ищцата обяснения по реда на чл.176 ГПК
в нейно владение се намира единствено матрак за детско легло.
Спорът за тези вещи е дали са закупени с общи средства, съобразно
изложеното от ответника.
Видно от представените от ищцата и неоспорени от ответника
фискални бонове, ищцата е закупила хладилник с фризер на стойност
479.20 лева /закупен на 16.05.2020 г./, пералня на стойност 419.00 лева
/закупена на 17.06.2020 г./, хлебопекарна на стойност 89.10 лева
/закупена на 21.08.2020 г./, кафемашина на стойност 217.55 лева
/закупена на 14.05.2020 г./, микровълнова фурна на стойност 129.00
лева /закупена на 14.05.2020 г./, принтер на стойност 199.00 лева
/закупен на 14.05.2020 г./, прахосмукачка на стойност на стойност
79.00 лева /закупена на 14.05.2020 г./, ютия на стойност 89.00 лева
/закупена на 19.10.2020 г./, детско легло - люлка на стойност 249.00
лева /закупено на 16.05.2020 г./, леген и ръчен цирк на обща стойност
109.89 лева /закупени на 19.06.2020 г./ и бебешки принадлежности на
обща стойност 84.52 лева /закупени на 20.05.2020 г./.
Съдът приема за установено, че ищцата съзнателно е изпълнила
свой нравствен дълг да участва със свои средства за задоволяване на
нуждите на фактическото семейство от осигуряване на подходящи
условия за семеен живот в семейното жилище като ответникът не се е
обогатил за сметка на нейното обедняване.
При това положение следва да се приеме, до какъвто извод е
достигнал и районния съд, че от намиращите се във владение на
ответника движими вещи на обща стойност 1671,84 лева, на ищцата
следва да бъде присъдена половината им равностойност в размер на
835,92 лева, от която сума се приспадне намиращия се в нейно
владение матрак за детско легло -49,50 лева, при което се получава
7
сума от 786,42 лева, до който размер искът се явява основателен и
доказан.
По изложените съображения решението на първостепенния съд
се явява правилно, поради което следва да се потвърди, като на
основание чл.272 ГПК се препрати и към изложените от
първоинстанционния съд мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна П. Д. С.
следва да се присъдят разноски в размер на 1400,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/01.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 792/2021 г. по описа на РС-Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., област С., ул. „Н. Й. В.“ № .., вх.., ет.., ап..
да заплати на П. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., област С., ул.
’Х. Д.” № ., направените по делото разноски в размер на 1400 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8