№ 7238
гр. С., 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110170292 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „*****************“ ЕАД, ЕИК
**********, представлявано от А.А. - Изпълнителен директор срещу ЯН. Б. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. *************************************, АГЛ. Б. Д.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ************************** и АСП. Б. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***************************************, с която се
иска да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при режим на
разделност, при равни квоти – всеки по 1/3
сума в общ размер 1729,66 лева, от които 1351,90 лева - главница, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със
законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 377,76 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 17.07.2020 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
33680/2020 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „*****************“ ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са
1
упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в
сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „*****************“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„***********” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които
исковете се оспорват като недопустими, алтернативно като неоснователни.
Въведено е възражение за погасяване на вземанията по давност, като се изтъква, че по
отношение на тях се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“
ЗЗД.
Отправено е искане да не бъде допускано изготвянето на СТЕ, тъй като не се оспорва,
че процесният имот е топлоснабден.
Претендират се разноски.
Предявен е насрещен иск, с който първоначалните ответници предявяват осъдителна
претенция срещу „*****************“ ЕАД. Иска се дружеството да бъде осъдено да
заплати сумата от 1396,04 лв., обективирана в обща фактура № *********/31.07.2020 г.
Сочи се, че след извършване на изравнителните сметки е установено надплащане от страна
на ответниците на същата сума и се иска нейното възстановяване.
В срока по чл. 131 ГПК първоначалният ищец не е депозирал отговор на исковта
молба. В съдебно заседание процесуалният представител на „*****************“ ЕАД
пледира за отхвърляне на насрещния иск с аргумент, че ответниците не са предприели
извънсъдебни действия за събиране на сумите, които претендират, че им се дължат
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Правната квалификация на насрещния иск е чл.55,
ал. 1, предл.1 ЗЗД.
Представен по делото е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното
и селищно устройство №43, том VI, нот. дело №1043 от 1982 г., по силата на който Б.А. Д. е
признат за собственик на апартамент №80, находящ се в жилищна сграда- бл.
2
******************“.
Видно от удостоверение за наследници Изх. №2235/05.06.2020 г. Б.А.Д. е починал на
27.11.2019 г. и е оставил за наследници АГЛ. Б. Д., АСП. Б. Д. и ЯН. Б. Д..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. С., ***************************, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „***********“ ООД, което дружество
да извършва индивидуално разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Ангажиран е договор от 08.11.2015 г., сключен между „*****************“ ЕАД –
възложител и „***********“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Определено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в
периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че
стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума.
Представено по делото на л. 38 е съобщение към фактура №**********/31.07.2017г. ,
представляващо по съществото си разпечатка на електронна фактури по смисъла на чл. 5,ал.
4 от ЗСч. за процесния период по главния иск- 01.05.2016 г. 30.04.2017 г.
Представена по делото на л. 73-74 е съобщение към фактура №*********/31.07.2020
г., представляващо по съществото си разпечатка на електронна фактури по смисъла на чл.
5,ал. 4 от ЗСч. за процесния период по насрещния иск- 01.05.2019 г. 30.04.2020 г.
Със заявление вх. №25441/11.11.2020 г. А.Д.. Яна Цеков и А.Д., в качеството си на
наследници на Б.А. Д. са поискали от „*****************“ ЕАД сумите за възстановяване
от изравнителна сметка, съгласно обща фактура №*********/31.07.2020 г. за периода от
01.05.2019 г. 30.04.2020 г. за отопляем имот в гр. С., *************************, аб.
******* да бъдат преведени по посочена банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
3
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт и удостоверения за наследници се установява, че след
1982 г. до смъртта си през 2019 г., т.е. в рамките на процесния период наследодателят на
ответниците е бил едноличен собственик на топлоснабдения имот. От качеството на
наследодателя на ответниците на собственик на топлоснабден имот произтича и качеството
му на клиент на топлинна енергия за битови нужди. Задълженията на Б.А.Д. към
„*****************“ ЕАД са част от наследствената му маса и с откриване на наследството
са преминали към ответниците.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „*****************“ ЕАД и
наследодателя на отвтениците за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба,
каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „***********” ООД
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Не се спори, че в процесния период е доставена топлинна енергия на стойност 1351.90
лева.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
4
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия/от 2016 г./ клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Тъй като настоящият иск е предявен на 28.07.2020 г. /арг. от чл. 422, ал.1 ГПК/, към
този момент би била изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
28.07.2017 г. Съобразно посочените в ОУ правила и приложената по делото фактура /л. 38/
погасени са вземанията за периода от м. май 2016 г. до месец май 2017 г. – т.е. всички
претендирани от ищеца вземания. Както по бе посочено по-горе съобразно ОУ на
доставчика клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е . от издаване на
месечната фактура по прогнозни стойности. Съдът счита, че давността за вземанията по
фактурата за изравнителните сметки започва да тече в 45-дневен срок след периода, за който
се отнасят само в случай, че потребителят следва да надплаща нещо над месечните фактури
по прогнозите стойности, които вече са издадени и изискумеи. В процесния случай след
изравнителните сметки за периода май 2016 г. – април 2017 г. няма надплащане, а
доставчикът е издал кредитни известия към вече издадени и изискуеми фактури на
потребителя, т.е. намалена е дължимата от потребителите сума по вече издадени фактури,
чиято изискуемост е настъпила по общите условия на доставчика.
Ето защо към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК всички
претендирани от „*****************“ ЕАД вземания са били погасени по давност и
главния иск за цената на топлинна енергия за периода от. май 2016 г. до месец май 2017 г.
следва да бъдат отхвърлен. Неоснователността на главния води до неоснователност и на
акцесорния иск за мораторна лихва.
Следва да бъде разгледана и насрещната кондикционна претенция.
По делото е представена обща фактура, издадена от „*****************“ ЕАД на Б.А.
Д.- наследодател на ишците за периода от 01.05.2019 г. -30.06.2020 г. Страните не спорят, че
за процесния период са били обвързани от облигационно отношение с предмет доставка на
топлинна енергия. Във същата фактура е отбелязано,че за процесния период ищците по
насрещния иск са заплатили на „*****************“ ЕАД сумата от 1983.80 лева по
прогнозни месечни фактури. След изчисляване на реално доставената топлинна енергия са
издадени кредитни известия към тях, дружеството е установило, че е доставило енергия за
сумата от 587.76 лева. В самата фактура е отбелязано, че е налице сума за възстановяване-
надплатена сума в размер на 1396.04 лева.
Ето защо е доказана първата предпоставка на иска по чл. 55 ЗЗД, а именно плащането
на сумата от 1396.04 лева.
Въпреки възложената му доказателствена тежест ответника по насрещния иск не е
изложил твърдения и не е провел доказване на обстоятелства, даващи му основание да
задържи сумата.
5
Ето защо искът за заплащане на сумата от 1396.04 лева като платена без основание е
основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане
на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба по насрещния иск- 04.03.2022 г.
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора ответниците по главния иск и ищци по насрещния имат право
на разноски на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 1 ГПК
Ответниците имат право на разноски и за заповедното производство съгласно т. 11г от
ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС и такива следва да им бъдат присъдени съгласно
представените списъци.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****************“ ЕАД , ЕИК **********,
представлявано от А.А. - Изпълнителен директор срещу ЯН. Б. Д., ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр. *************************************, АГЛ. Б. Д. , ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. ************************** и АСП. Б. Д., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ***************************************, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, с която се иска да бъде
признато за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при режим на разделност,
при равни квоти – всеки по 1/3 сума в общ размер 1729,66 лева, от които 1351,90 лева -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и 377,76 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 17.07.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 33680/2020 г.
на СРС, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА *****************“ ЕАД, ЕИК **********, представлявано от А.А. -
Изпълнителен директор да заплати разделно по предявения иск с правно основание чл.
55, ал.1, т.1 ЗЗД на ЯН. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
*************************************, АГЛ. Б. Д. , ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. ************************** и АСП. Б. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
*************************************** сумата от 1396.04 лева платена от ищците по
насрещния иск без основание, ведно със законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА *****************“ ЕАД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал.1 и чл.
78, ал. 3 да заплати разделно на ЯН. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.
*************************************, АГЛ. Б. Д. , ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. ************************** и АСП. Б. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
*************************************** съдебно-деловодни разноски в размер на
1350 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„***********“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6