№ 321
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207448 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. Д. Г. с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-005490 от 25.03.2021 г., издадено от началник сектор към
отдел „ПП“ - СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: 1.
за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева и 2. за нарушение на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, който
обжалва същото и сочи, че чл. 186, ал. 7 от ЗДвП указва единствено, че издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в седемдневен срок, се счита за влязло в сила
НП и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, а не е нарушение за което да
бъдат налагани санкции. По отношение на второто вменено му нарушение по чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП сочи, че издаденото въз основа на сочения акт НП е обжалвано и не е
влязло в сила дори и към датата на подаване на жалбата. Иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата и по същество излага съображения, идентични с тези в жалбата.
Въззиваемата страна – началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР в съдебно
заседание не се представлява и не взима становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
1
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 10.03.2021 г., около 14:30 часа, свид. П.И. – мл. автоконтрольор при ОПП –
СДВР заедно с колегата му Петър Панов посетили ПТП в гр. София, на кръстовището
на бул. Гоце Делчев и ул. Солун. На място при проверка на документите установили,
че невиновния за ПТП водач на лек автомобил ***** с рег. № СА **** ТВ, движещ се
в гр. София по бул. Гоце Делчев с посока на движение от ул. „Дойран“ към бул.
„България“, не бил платил задължението по фиш № ГТ/547460 в срок, както и че
управлява автомобила с АУАН № 475253/04.03.2020 г., който бил с изтекъл срок.
При тези обстоятелства свид. П.И. съставил на Г. Д. Г. АУАН серия АА №
357192 от 10.03.2021 г., за това, че: на 10.03.2021 г., около 14:30 часа в гр. София, жалб.
Г. управлява лек автомобил ***** с рег. № СА **** ТВ, негова собственост, по бул.
Гоце Делчев с посока на движение от ул. „Дойран“ към ул. бул. „България“ и на
кръстовището с ул. Солун като участник в ПТП, за което няма вина, не е изпълнил
задълженията си във вр. чл. 190, ал. 3 от ЗДвП – не е заплатил наложеното наказание
„глоба“ с фиш серия ГТ № 547460 от 04.03.2020 г. в срок. Водачът управлява с изтекъл
срок на АУАН № 475253 от 04.03.2020 г. С описаното в АУАН свид. П.И. приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 186, ал. 7 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на нарушителя на същата дата, при което той не вписал
обяснения/възражения в съответната графа.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило писмено възражение от Г. с изложени
съображения, идентични с тези в жалбата. Без да разгледа подаденото възражени, въз
основа на съставения АУАН, началник сектор при отдел „ПП“ към СДВР издал
оспореното наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни
констатации по АУАН, като наложил на Г. Д. Г. за нарушението на чл. 186, ал. 7 от
ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на
20.00 лева, а за нарушението на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева. Словесното
описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци, като в описанието на
нарушението по чл. 186, ал. 7 от ЗДвП в НП не е посочено, че задълженията на водача
произтичат от чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, а в описанието на нарушението по чл. 157, ал. 6
от ЗДвП е спестен номера на АУАН, за който се твърди, че е с изтекъл срок.
Видно от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи началникът на сектор към отдел ПП към СДВР е оправомощен да издава
наказателни постановления.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото
доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната
преписка, както и показанията на свидетеля П.И..
Съдът кредитира свидетелските показания като обективни, безпристрастни и
дадени под страх от наказателна отговорност. Същите се подкрепят и от събраните
писмени доказателства. По същество жалбоподателят не оспорва описаната в АУАН и
НП фактическа обстановка, а само правната интерпретация на същата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна
страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН. Разгледана
по същество, жалбата се явява основателна:
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от
ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на
Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на
неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган - началникът на сектор към отдел ПП към СДВР, който е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, който
съобразно същата заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на
територията на областта. Административно наказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
По т. 1 от НП:
Съдът намира, че още при съставянето на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като посочения като нарушен чл. 186, ал. 7
от ЗДвП не създава никакви правила за поведение, адресирани към водачите на МПС, а
единствено указва, че при неплащане на глоба, наложена с фиш, същата се
3
приравнявана на такава, наложена с влязло сила НП и се насочва за принудително
изпълнение. Ето защо на практика и в АУАН, и в НП липсва посочване на съответна
нарушена правна норма, което представлява нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН съответно.
Същевременно, съдът констатира, че и описаната фактическа обстановка по т. 1
от НП не сочи на извършено каквото и да е нарушение от страна на жалбоподателя,
поради което е налице и неправилно приложение на материалния закон.
По т. 2 от НП:
Нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП гласи, че при съставяне на акт за нарушение
по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок
до един месец от издаването му. Това отново не е норма, която да въвежда някакво
задължение за водачите на МПС, съответно тя няма как да бъде нарушена от тях. Ето
защо НП и в тази си част следва да бъде отменено като противоречащо на материалния
закон.
С горните съображения процесното НП следва да бъде отменено изцяло, като
издадено в противоречие на материалния закон.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-005490 от 25.03.2021 г.,
издадено от началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР, с което на Г. Д. Г. са наложени
следните административни наказания: 1. за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 20.00 лева и 2. за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4