Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр. Добрич, 31.12.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Добричкият районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател : Минка Кирчева

 

При участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 657 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Т.В., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.К. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител/ срещу Наказателно постановление / НП / № 23-0000439, издадено на 08.05.2020г. от Директора на РД „ АА „ Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му.

В съдебно заседание редовно упълномощеният от жалбоподателя процесуален представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, като в съпроводителното писмо на жалбата / л. 2 / моли да бъде оставена същата без последствие, а НП - потвърдено.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на жалбоподателя и един свидетел / свидетел при установяване на нарушението/. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя. НП е издадено в рамките на регламентирания в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формалноправен аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

            На 24.02.2020г., в 14.45ч. свидетелите Б.И. и Д.К. – инспектори в РД „ АА „ гр. Варна спрели за проверка на КПП Варна, движещият се в посока гр. Варна, по републикански път I I -29, гр. Добрич – гр. Варна, товарен автомобил с рег. № ТХ 05 95 ХМ. В хода на проверката установили, че негов водач е М.Т.В., който извършвал превоз на товари по маршрут гр. Добрич – гр. Бургас. Свидетелите констатирали, че водачът управлявал МПС, което е технически неизправно, тъй като предна дясна габаритна светлина не светела.

            Предвид констатираното нарушение, св. Б.И. в присъствието на жалбоподателя и св. К. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 271934, с който вменил на В. административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил надлежно предоставен за запознаване на жалбоподателя, който в графа „ възражения „ саморъчно написал, че няма възражения.

            На 08.05.2020г. било издадено от Директора на РД „ АА „ гр. Варна процесното НП № 23-0000439, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.

            Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят И. и св. К. потвърждават констатациите в АУАН. В хода на съдебното дирене бе разпитан в качеството на свидетел и Г.В. Минков – лицето, извършило техническия преглед на процесния товарен автомобил, който заявява, че автомобилът е бил изправен преди потеглянето му по маршрута. Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства, като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № 271934, съставен на 24.02.2020г., НП № 23-0000439, издадено на 08.05.2020г. от Директора на РД „ АА „ Варна, заверено копие от Дневник за предпътен технически преглед на процесния товарен автомобил.  

            Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, е предвидено ангажирането на административнонаказателна отговорност (с глоба в размер на 200 лева) на водач на МПС, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани значителни неизправности. Съгласно действащата разпоредба на чл. 101 от ЗДвП водачите имат задължение, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, да спрат и да вземат мерки за нейното отстраняване (ал. 1), както и възможността, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, да придвижат пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (ал. 2). Съгласно чл. 101, ал. 3, разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности, а съгласно ал. 4, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно т. 4.2.1., б. „а“ от Приложение 5 към чл. 31, ал. 1 от наредбата, констатираната при проверката неизправност – дефектен светлинен източник, предна дясна габаритна светлина е неизправна /не свети/ може да се квалифицира като „значителна“, но не и „опасна" техническа неизправност. По аргумент и от § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП процесната неизправност не следва да бъде определяна като „опасна“ и по смисъла на закона. В случая приложение намира нормата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП, т. е. тъй като неизправността не е „опасна“, е допустимо водачът да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за отстраняване на неизправността, като вземе необходимите мерки за безопасност на движението, което правно нормирано поведение се явява изключение от правилото на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според което движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Тук следва да се посочи, че проверката е извършена през деня на 24.02.2020г., в 14.45ч. при движение на МПС, когато безспорно не са били относими разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от ЗДвП - При движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. На път извън населено място през нощта или при намалена видимост всяко спряно на платното за движение моторно превозно средство и тегленото от него ремарке трябва да бъдат обозначени с включени габаритни светлини. Следователно е могло съвсем спокойно да бъде дадена възможност на водача, да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за отстраняване на неизправността. Не би могло да се изисква от всички водачи да притежават крушки или пък специални технически умения да сменят дефектирали светлинни източници на пътното платно, докато тече проверка.

            Не на последно място следва да се отбележи, че св. М. в показанията си заявява, че е бил уведомен от жалбоподателя за извършената проверка и го е посъветвал да включи наново бушона, тъй като автомобилът бил с автоматични бушони и е било възможно бушона да е паднал. Заявява също, че жалбоподателят е включил бушона и те са светнали пак.

            Действително контролните органи и наказващият орган не са изяснили кога е настъпила повредата, като са налице доказателства – показанията на св. М., че процесния автомобил е бил технически изправен при напускането му на базата. Поради това и съдът намира, че АНО не е ангажирал доказателства за осъществяване на вмененото нарушение от субективна страна. Следователно няма как да се твърди, че жалбоподателят е знаел за неизправността и въпреки това е предприел управление на неизправно МПС.

            Така мотивиран, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП остана недоказано от субективна страна, поради което процесното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ НП № 23-0000439, издадено на 08.05.2020г. от Директора на РД „ АА „ Варна, с което на М.Т.В., ЕГН: ********** ***, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                                     

Председател:

                                                                                                            / М. Кирчева /