№ 5
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000331 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба Б. Я. Р. в качеството й на майка и
законен представител на малолетните деца И. Б. Я. и Р. Б. Я. и от М. Т. Р. срещу
Решение № 226/ 30.06.2020 г. по Гр.д. № 817/ 2019 г. по описа на ОС – Русе, с което
съдът е отхвърлил предявените от тях срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Й. Б. Р. – брат на първите двама жалбоподатели и внук на третата
жалбоподателка – вследствие на ПТП на 03.10.2015 г., в размер на по 30 000 лв. –
частични претенции от дължимия размер 60 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Считат постановеното
решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснато от съда
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необосновано игнориране на част
от събраните доказателства и кредитиране на приети недопустими такива. Въз основа
на доказателства, събрани по друго дело, съдът приел, че М. Р. не е живяла в едно
домакинство със загиналия си внук и не е полагала грижи за него, а същевременно
отказал да приеме решението на ВКС по иска на майката на детето, в което съдът се
произнесъл по въпроса за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
Неправилно и необосновано съдът приел, че между жалбоподателите и починалия не
1
била изградена близка и емоционална връзка, различна от обичайната, даваща им
право да получат обезщетение. Анализират събраните по делото доказателства, които
според тях установяват по категоричен начин, че между тях и починалия е
съществувала трайна връзка и изключително близки отношения и вследствие на
внезапната му смърт те търпят продължителни болки и страдания. Считат, че
претендираното от тях обезщетение е адекватно и е дължимо с лихвата от датата на
увреждането. Молят съда да отмени решението и уважи исковите им претенции в
пълния заявен размер. Претендират разноски. Процесуалният им представител
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ подал
отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната
неоснователност. Счита, че съдът подробно, при правилна преценка на събраните
доказателства и в съответствие със закона и ТР № 1/ 2016 г. на ВКС е обосновал
правните си изводи за липса на доказана изключително близка емоционална връзка
между ищците и починалото дете, различна от обичайната и обуславяща присъждане
на обезщетение. Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе становищата на страните и събраните по делото доказателства, в
рамки на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
На 03.10.2015 г. при ПТП е загинал Й. Б. Р. – на 11 г., брат на И. Б. Я. и Р. Б. Я.,
които към него момент са били съответно на 8 г. и на 6 г., и внук на М. Т. Р. – негова
баба по майчина линия. Пострадалият се е возил в лек автомобил БМВ 318И с рег. № Р
03****, управляван от чичо му М. Й. Р., като не е спорно, че за отговорността на
водача на този автомобил е имало сключена с ответното застрахователно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ от 14.11.2014 г. С влязла в сила
Присъда № 34/ 27.06.2016 г. по НОХД № 322/ 2016 г. по описа на ОС – Русе М. Й. Р. е
признат за виновен за това, че при управлението на сочения автомобил е нарушил
2
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 ЗДвП – не е намалил
скоростта след като е бил длъжен и не е спрял при възникнала опасност за движението
– намираща се в лентата за движение на пътното платно разкъсана автомобилна гума за
товарен автомобил, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на
малолетния Й. Б. Р. – престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“, предл. първо вр. ал.1
вр. чл.342 ал.1 НК. Механизмът на ПТП се установява от материалите по приетото като
доказателство НОХД № 322/ 2016 г. и приложеното към него ДП. Водачът при
управление на автомобила със скорост 118.4 км/ч при допустима за участъка 90 км/ч
видял в своята пътната лента разкъсана автомобилна гума за товарен автомобил и за да
избегне това препятствие, той рязко извил волана вдясно, МПС напуснало пътното
платно, продължило движението си надолу по земния скат и със скорост 111.6 км/ч се
блъснало в дърво, след което се преобърнало по таван и така спряло. Пострадалото дете
се е возило на задната лява седалка зад водача, като от заключението на вещите лица
по приетата по делото комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че то не е имало поставен предпазен колан. Водеща причина за настъпване
на смъртта му според експертите е получената в рамките на съчетана травма тежка
шийна травма, довела до несъвместимо с живота увреждане на централната нервна
система, като според тях тя е резултат от камшичен удар, а не от удар в тавана на
автомобила. Заключението им е, че ако Р. е бил с предпазен колан той не би получил
същите травматични увреждания като констатираните, но при съобразяване скоростта
на движение, импулсните сили, действащи върху тялото и деформациите по купето на
автомобила от страната, където се е возило детето, не е възможно изключването на
летален изход и при поставен колан.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че починалото дете
е живяло с майка си и братята си в къща на родителите на майката в гр. Борово. Освен
двамата ищци Й. има и още трима братя, като двама от тях са близнаци, родени през
м.07.2014 г., а третият е роден след смъртта му – през 2017 г. Баща му не е живял с тях
в едно домакинство към датата на ПТП, а е излежавал присъда в затвора. Относно
ищцата М. Р. показанията на свидетелите П. П. – съсед и С. А. – семейна приятелка са,
че тя е живяла в едно домакинство с дъщеря си и внуците си и се грижила за тях. Те
сочат, че тя ходела да работи сезонна селскостопанска работа в Гърция – според св. П.
за по месец, а св. А. не знае в какви периоди и кога е ходила, но това било за кратко.
Същевременно при разпита на ищцата като свидетел в съдебно заседание на 16.06.2017
г. по Гр. дело № 5980/ 2016 г. по описа на САС по иск на майката Б. Я. Р. по чл.226 ал.1
КЗ – отм., тя е дала показания, че тя е била дълго време в чужбина – 22 г. и не е стояла
много с детето. За инцидента й се обадили по телефона и тя пристигнала в страната на
05.10.2015 г., т.е. след погребението. Свидетелите излагат, че бабата била в много
добри отношения с всичките си внуци, грижила се за тях, много се разбирала с Й.,
3
обичали се и след смъртта му се затворила, не говорила с хората и все още не е
преодоляла смъртта му, имала голяма негова снимка на стената и при споменаването
му започвала да плаче. От 2016 г. била в Гърция, където се грижела за някаква жена. По
отношение на ищците Иван и Радослав свидетелите обясняват, че Й. се грижел за по-
малките си братя, играел с тях и макар да били малки, те разбирали всичко и зле
понесли смъртта му, натъжавали се, като видели негови дрехи.
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правни изводи по предявените субективно съединени искове с правно
основание чл.226 ал.1 КЗ – отм., които изцяло се споделят от настоящия съд и на
основание чл.272 ГПК ВТАС препраща към изложените мотиви.
С влязла в сила присъда, която съгласно чл.300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, е установено виновно противоправно деяние, извършено от водач,
чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество. В пряка причинно-следствена връзка с деянието е
причинена смъртта на Й. Б. Р.. Налице е застрахователно събитие по см. на §1 т. 3 от
ДР на КЗ /отм/. По делото е доказано осъществяването на всички елементи на
фактическия състав, обуславящ ангажирането отговорността на застрахователя за
репариране на причинените от застрахования при него деликвент на трети лица вреди.
Спорният по делото въпрос е дали ищците са материално легитимирани да получат
застрахователно обезщетение.
С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело №
1/2016 г. бе разширен кръгът на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като бе прието, че освен посочените
в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. низходящи – деца, възходящи – родители и съпруг
на пострадалия и в Постановление № 5/ 24.11.1969 г. – фактическият съжител,
отглежданото от пострадалия неосиновено дете и отглеждащият пострадалия, „по
изключение“ възможността за обезщетяване следва да се допусне и за лица, които са
създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В разясненията, дадени от ВКС, е посочено, че в традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, но само ако поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
4
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за претендиране, респ. получаване на обезщетение не е достатъчна само
формалната връзка на родство, а следва да бъде доказано, че смъртта на близкия човек
е причинила на преживелия родственик морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/ 61 г. и № 5/ 69 г. на Пленума на ВС – че в случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В настоящия казус събраните по делото доказателства според съда в настоящия
му състав не аргументират подобен извод. Установява се, че отношенията между
ищците и починалия вследствие на ПТП Й. Р. са нормално присъщите за този родствен
кръг на обич, близост и привързаност – братята са живели в едно домакинство, били са
на близка възраст и съответно са споделяли едно и също ежедневие и са били приятели
в игрите, за бабата Й. е първият й внук от дъщеря й. Естествено е смъртта му да се
отрази на всички тях негативно в емоционален план, но по делото не е доказано
претърпените от тях в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на брат им/
внука й вреди да са изключителни, т.е. да надхвърлят като интензитет и по
продължителност обичайните, търпени от близките при подобна трагична загуба.
Първоначалният шок и силно душевно страдание от внезапно настъпилата смърт на
близък човек са нормална психологична реакция и несъмнено поради близостта си с
починалия ищците са чувствали и ще продължат да чувстват тъга при спомените за
него, при разглеждане на негови снимки и износване на негови дрехи, но не се
установи психическото здраве на някой от ищците да е засегнато и то в степен, по-
висока от обичайната при сходни житейски ситуации. Поначало предвид ниската
възраст на ищците Иван и Радослав към датата на инцидента, нормално е негативните
им преживявания да са с по-малка интензивност и продължителност, защото с детската
си психика те усещат липсата, но не осъзнават и не могат да преценят безвъзвратността
на загубата, нито тя им въздейства по начина, по който засяга възрастен човек. По
отношение на ищцата Р.а не се доказа тя да е живяла в едно домакинство с дъщеря си и
внуците си, като оплакването на жалбоподателя, че не следва да се ценят като
доказателство дадените от нея като свидетел показания по друго дело, е
неоснователно. Недопустимо е да се ползват като доказателствено средство за
доказване на осъществени в правния мир факти свидетелски показания, събрани по
друго дело или дадени в писмена форма, но не такава е конкретната хипотеза. В случая
от ищцата е направеното признание на релевантния за спора и неизгоден за нея факт
относно липса на трайно съжителство в едно домакинство с пострадалото дете и пряко
полагане на грижи от нея за него. Това признание е допустимо от закона
доказателствено средство, то е обективирано в съдебен протокол, представен като
доказателство, защото признанието е направено от ищцата пред съд в качеството й на
5
свидетел. Признанието следва да бъде ценено при съобразяване и на факта, че то е
направено под клетва, че заявеното е вярно под страх от наказателна отговорност по
чл.290 НК за даване на неверни показания. Заявеното от нея съответства и на
показанията на разпитаните по делото свидетели, че тя работи в чужбина, а относно
продължителността на пребиваването й там свидетелите не излагат еднакви твърдения,
нито са категорични, за да се обсъжда противоречие. Установеното й трайно отсъствие
от страната изключва тя да е имала изключително близки отношения с внука си Й..
Ищцата Р.а и към момента на трагичното събитие, и понастоящем, има собствен
живот, трудово е заета, което ангажирана основната част от ежедневието й, което
налага извод, че тя все пак е преодоляла скръбта си до степен, че да води пълноценен
живот. Не на последно място загиналото дете не е единственият й внук, а семейството
на дъщеря й е многодетно и тя има възможност да се радва на останалите си четирима
внуци.
С оглед на изложеното, изводът на окръжния съд, че в конкретния казус ищците
не са материално легитимирани да получат обезщетение наред с най-близките на
починалия – неговите родители, при което отговорността на застрахователя не следва
да бъде ангажирана, е правилен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 226/ 30.06.2020 г. по Гр.д. № 817/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6