Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Рени Атанасова, като разгледа докладваното от
съдия Крънчева ВНЧД № 743 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
Образувано
е по повод постъпила частна жалба от
частния тъжител Е.Д.М., срещу разпореждане
от 10.10.2017 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО),
130-ти състав, постановено по НЧХД № 11191/2016 г. по описа на СРС, НО, с което
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство
по НЧХД № 11191/2016 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав. С така подадената
от тъжителя М. частна жалба се сочи, че изрично в тъжбата е уточнено кога и по
какъв повод е разбрал за отправените му обидни изрази от страна на предаденото
на съд лице. Излагат се доводи по съществото на делото.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила и частна жалба от адв. С.В.Б. – от
САК, назначен за служебен повереник на частния тъжител по делото Е.Д.М.. В
същата се твърди, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, несправедливо и представляващо отказ на съдебна защита в
противоречие с действащото българско и европейско законодателство. Излагат се
съображения по същество, като се твърди, че изискваната от съдията – докладчик
информация, е изчерпателно посочена в тъжбата, сезираща първоинстанционния съд.
Посочва се, че повереникът не е в състояние да отстрани твърдените от съдията –
докладчик недостатъци в тъжбата. Отправя се искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и връщане на делото на друг състав на СРС, НО, който да разгледа
същото по същество, с всички законни последици от това.
В
съдебно заседание, повереникът на тъжителя М. – адв. Б. от САК, поддържа
частните жалби по съображенията, изложени в тях и моли същите да бъдат уважени
с всички законови последици от това, като намира, че са допустими, а разгледани
по същество – основателни и доказани.
Тъжителят
М. моли да бъде уважено направеното с въззивната жалба искане от неговия
повереник, съобразно посоченото в жалбата и да бъде отменено разпореждането на
районния съд, като неправилно и незаконосъобразно.
Пред
настоящата съдебна инстанция не се сочат нови доказателства.
Съдът,
като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото
и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, по реда
на чл. 313 НПК, намери за установено следното:
Производството пред СРС, НО, 130-ти състав е
образувано въз основа на подадена на 23.06.2016 г. в СРС тъжба от Е.Д.М., с
посочени в тъжбата ЕГН и постоянен адрес, срещу М.П. за осъществен състав на
престъпление от частен характер – квалифициран състав на обида, по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146 от НК. По постъпилата тъжба – рег.
№ 3043/17.06.2016 г. по описа на Затвора – София, вх. № 49756/23.06.2016 г. по
описа на СРС, е образувано НЧХД № 11191/2014 г. по описа на СРС, НК, 130-ти
състав.
Със свое разпореждане от 21.07.2016 г.,
съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав не е дал ход на тъжбата, като е
преценил, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като не
съдържа данни за лицето, срещу което се подава, а именно, че в тъжбата са
посочени единствено двете имена и местоработата на лицето. Приел е, че
посоченото не е достатъчно, за да индивидуализира лицето, срещу което е
подадена тъжбата еднозначно и безпротиворечиво, а е необходимо да бъдат
посочени неговите три имена, единен граждански номер и адрес за призоваване.
Посочил е, че към тъжбата не са били представени и доказателства за внесена
държавна такса в размер на 12 лева за образуване на производството. Поради това
е указал на тъжителя в 10-дневен срок да отстрани нередовностите в тъжбата. В
разпореждането е посочена последицата от неизпълнението на указанията на
съдията – докладчик, а именно – прекратяване на производството.
Съдията
– докладчик е отчел, че тъжителят не разполага с достъп до посочените данни
(три имена, ЕГН и адрес на лицето, срещу което е подал тъжбата), необходими за
индивидуализиране на лицето, срещу което се подава тъжбата, с оглед на което и
предвид направеното изрично искане в тази насока в тъжбата, е разпоредил
издаване на съдебно удостоверение. Предвид обстоятелството, че тъжителят
пребивава в затвор, на същия е предоставена правна помощ, като за негов
служебен повереник с разпореждане от 26.07.2016 г. е назначен изрично
посоченият в тъжбата адв. С.Б..
За
дадените указания с разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти
състав от 21.07.2016 г. за привеждане на тъжбата в съответствие със законовите
изисквания, е съобщено лично на частния тъжител М. чрез началника на Затвора –
София на 28.07.2016 г., видно от върнатия по делото отрязък от призовка, както
и лично на адв. Б. – на 12.08.2016г., видно от върнатия по делото отрязък от
призовка.
С
молба вх. № 60939/03.08.2016 г., тъжителят Е.М. е поискал допълнителен срок от
30 дни за изпълнение на указанията на съдията – докладчик, както и за
освобождаване от внасяне на държавна такса. С молба от 09.08.2016 г. са
представени доказателства за внасянето на дължимата държавна такса в размер на
12.00 лева за образуване на производството, както и 5.00 лева за издаване на
съдебно удостоверение.
С разпореждане от 11.08.2016 г.
съдията-докладчик при СРС, НО, 130-ти състав е уважил искането за удължаване на
предоставения на тъжителя срок за изпълнение на указанията за отстраняване на
нередовностите в тъжбата, като е указал на последния, че следва да стори това в
30-дневен срок от получаване на съобщението. В разпореждането отново е посочена
последицата от неизпълнението на указанията на съдията – докладчик в
предоставения по-дълъг срок, а именно – прекратяване на производството.
С
молба от 19.08.2016 г., повереникът на тъжителя – адв. Б., също е поискал
удължаване на срока с 20 дни, освобождаване от държавна такса и издаване на
преписи.
За удължаването на срока е съобщено
лично на частния тъжител на 15.08.2016 г., както и лично на повереника му –
адв. Б. – на 23.08.2016 г.
Съдията
– докладчик е счел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда и с
разпореждане от 17.10.2016 г., е прекратил производството по делото.
Разпореждането на съда е обжалвано от частният тъжител. С решение №
642/05.06.2017 г., постановено по ВНЧД № 1084/2017 г. по описа на СГС, VIII-ми
въззивен състав, разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти
състав е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия, като е прието, че макар да е било разпоредено издаване на съдебно
удостоверение на частния тъжител за снабдяване с трите имена и ЕГН на лицето,
срещу което е подадена тъжбата, такова не е било издадено и не е било изпратено
на тъжителя, който е бил в обективна невъзможност да изпълни дадените указания.
С
разпореждане на съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав от 09.06.2017 г.,
на тъжителя М. отново са дадени указания да уточни трите имена и единният
граждански номер, и адрес за призоваване на подсъдимата. Доколкото в тъжбата е
посочено, че тъжителят е „разбрал по НОХД № 1006/2016 г. на СпНС, че
подсъдимата го е обидила по ДП 78/2013 г. на ГД „НП“, като на стр. 41 от том 5
на НОХД № 1006/2016 г. четири пъти го е обидила в нарочно постановление“, то на
същия са дадени указания да уточни обстоятелствата, при които е узнал за
твърдяното престъпление и по-конкретно – как е узнал съдържанието на документа,
в който твърди, че е вписаната обидната реплика – дали същото му е било
изпратено, дали е било адресирано до него или е узнал съдържанието му по друг
повод. Съдията – докладчик е приел, че уточняването на посоченото обстоятелство
е нужно, за да бъде извършена преценка, дали е описано съставомерно деяние или
се касае за т.нар. „задочна обида“. Доколкото докладчикът е отчел, че тъжителят
се намира в Затвора – София, на последният е предоставил по-дълъг срок за
изпълнение на указанията, а именно – 20 дни.
За
снабдяване с данни за трите имена, ЕГН и адрес за призоваване на лицето, срещу
което е подадена тъжбата, първият съд е издал съдебно удостоверение и същото,
ведно с препис от разпореждането с указанията, са връчени лично на тъжителя на
20.07.2017 г.
С молба от 21.07.2017 г. частният
тъжител е посочил, че трите имена на лицето, срещу което е подал тъжба са М.И.П.,
а въпреки положените от него усилия същият не е успял да се снабди с данни за
ЕГН, тъй като при проверка в АИС – БДС били установени множество граждани с
посочените имена.
При
това съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав е счел, че с оглед
посочените три имена и служебен адрес за призоваване на лицето, срещу което е
подадена тъжбата, то същото е индивидуализирано ако не напълно еднозначно, то в
достатъчна степен и указанията по т. 1 от разпореждането от 09.06.2017 г. са
изпълнени. Въпреки това и доколкото указанията за уточняване на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението и узнаването съдържанието
на инкриминирания документ от страна на частния тъжител не са били изпълнени, с
разпореждане № 180811/26.07.2017 г. на частния тъжител е даден нов срок за
изпълнението им, а именно – 15-дневен, считано от датата на получаване на препис
от разпореждането. В същото отново е посочена последицата от неизпълнение на
указанията в срок, а именно – прекратяване на производството.
Препис от разпореждането е връчен лично
на тъжителя на 03.08.2017 г., а на адв. Б. – лично на 14.08.2017 г.
С молба изх. № 3649/15.08.2017 г.,
частният тъжител е поискал удължаване на срока, тъй като с оглед летния сезон
не е успял да се свърже със служебния си повереник и не е могъл да изпълни
указанията на съда.
С разпореждане № 197787/21.08.2017 г.,
съдията-докладчик е продължил срока за изпълнение на указанията с 20 дни. В
разпореждането отново е посочена последицата от неизпълнение на указанията в
срок, а именно – прекратяване на делото. За продължаването на срока е съобщено
лично на частния тъжител М. на 22.08.2017 г., а на адв. Б. – лично на
11.09.2017 г. С молба изх. № 3995/29.08.2017 г. частният тъжител отново е
посочил, че не може да се снабди с данни за ЕГН на лицето, срещу което е подал
жалба, като е посочил трите й имена и адрес за призоваване. В молбата не се
съдържа изложение на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено
престъплението и по-конкретно как е узнал частният тъжител за съдържанието на
документа, в който твърди да е вписана обидната реплика.
Предвид изложеното, със свое разпореждане
от 10.10.2017 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав, е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 11191/2016 г. по описа на СРС, НО, 130-ти
състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК.
За
да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик при СРС, НО,
130-ти състав е приел, че срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл
за частния тъжител на 11.09.2017 г., а за адв. Б.. – на 01.10.2017 г. Приел е,
че в предоставения от съдията – докладчик срок от 15 дни, впоследствие
продължен с още 20 дни, дадените указания с разпореждане № 141989/09.06.2017 г.
и с разпореждане № 180811/26.07.2017 г. не са изпълнени от частния тъжител или
от назначения му служебен повереник, и констатираната нередовност на частната
тъжба не е отстранена. Преценил е, че тази нередовност не е отстранена и към
датата на произнасянето му – 10 дни след изтичане на продължения срок, поради
което е формирал извод, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, като въпреки двукратно дадените указания за отстраняване на нередовностите
й и продължаване на срока за това, указанията на съдията – докладчик не са
изпълнени.
Препис
от разпореждането е връчен лично на тъжителя на 13.10.2017 г., а на адв. Б. – лично
на 30.10.2017 г.
Срещу
така постановения съдебен акт е подаден и сезиращите настоящата инстанция
документи – частна жалба от тъжителя М. изх. № 4834/16.10.2017 г. по описа на
Затвора – град София, вх. № 138536/19.10.2017 г. по описа на СГС, и частна
жалба от адв. Б., в качеството му на повереник на тъжителя М., вх. №
1081678/10.11.2017 г. по описа на СГС, които съдът намери за допустими, като подадени от лица с
надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, и по
съществото им основателни, по
следните съображения.
За да приеме, че са налице предпоставките
за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 11191/2016 г. по описа
на СРС, НО, 130-ти състав, образувано въз основа на подадена тъжба от Е.Д.М.
срещу М.И.П., съдията – докладчик при СРС е преценил, че частният тъжител не е
изпълнил указанията му, дадени с разпореждане от 21.07.2016 г., според които
същият е трябвало да посочи обстоятелствата, при които е узнал за твърдяното
престъпление и по-конкретно – как е узнал съдържанието на документа, в който се
твърди, че е вписана обидната реплика – дали същото му е било изпратено, дали е
било адресирано до него или е узнал съдържанието му по друг повод. Съдията –
докладчик е преценил, че следва посоченото обстоятелство да бъде уточнено, с
оглед преценка, дали е описано съставомерно деяние или се касае за т.нар.
„задочна обида“.
Въззивният
съд не споделя доводите на съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав, че
посочените в атакувания съдебен акт пороци на иницииращия наказателното
производство процесуален документ – тъжба, подадена от тъжителя Е.Д.М.,
обуславят упражняване на правомощията на съдията – докладчик по чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, респ. прекратяване на наказателното
производство по НЧХД № 11191/2016 г. по описа но същия съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НК, съдията – докладчик прекратява
наказателното производство, в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8,
8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в
случаите по чл. 24, ал. 5 от НПК, а именно, когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата
не отговаря на условията, посочени в чл. 81 (тази законова
разпоредба урежда императивното изискване тъжбата да бъде писмена и да съдържа
данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението); 3. пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е
изпълнил условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител
оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него адрес
или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без уважителни
причини (тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния тъжител се яви негов
повереник).
В
конкретния по делото случай, производството пред СРС, НО, 130-ти състав е
образувано въз основа на подадена на 23.06.2016 г. в СРС тъжба от Е.Д.М., с
посочени в тъжбата ЕГН и постоянен адрес, срещу М.П. за осъществен състав на
престъпление от частен характер – квалифициран състав на обида, по смисъла на
чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146 от НК.
В
тъжбата, тъжителят е изнесъл пред съда твърдение, което е ясно и недвусмислено
индивидуализирано, а именно, че е бил наречен от подсъдимото лице с обидната
дума „Крокодила“, както и връзката му с конкретно физическо лице, твърдяно за
техен автор или съавтор – М.П..
Твърденията
на тъжителя, изнесени в тъжбата, принципно сочат на осъществен състав на
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, което се преследват по тъжба на
пострадалия, предвид изричната законова разпоредба на чл. 161, ал. 1 НК. Депозираната
на 17.06.2016 г. тъжба от Е.М. отговаря на всички останали формални изисквания,
които законът поставя към съдържанието на тъжбата: в така подадения процесуален
документ се сочат данните за подателя й; достатъчно данни за лицето, срещу което
се подава, които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за
участие в производството (както е приел и първия съд след молбата – уточнение
от тъжителя); тъжбата е подписана от подателя й и е придружена с документ за
внесена държавна такса. Ето защо следва да се приеме, че са налице формалните
основания за даване ход на тъжбата.
Процесуалният
закон не поставя изискване към тъжителя да посочи в инициращия наказателното
преследване за извършено престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия,
документ обстоятелствата, при които е узнал за извършеното престъпление от
което се тъжи. И това е така, тъй като същите не са относими към преценка на
редовността на тъжбата от формална страна. В този смисъл и като е предявил
посоченото изискване към съдържанието на тъжбата, съдията – докладчик при СРС,
НО, 130-ти състав е поставил изискване, което не е предвидено в закона и
неспазването му не следва да се обвързва със санкцията по чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.
Настоящата
инстанция дължи да подчертае, че съдията – докладчик, при упражняване на
правомощията си по чл. 248 и сл. от НПК, действително може да поиска от
тъжителя да посочи датата, на която е узнал за извършеното престъпление, с
оглед да прецени спазен ли и 6-месечния преклузивен срок за подаване на
тъжбата, но от една страна, в конкретния по делото случай тъжителят ясно и
недвусмислено е посочил датата, на която е узнал за извършеното престъпление
(която подлежи на доказване в хода на съдебното следствие по делото с всички
допустими гласни и писмени доказателствени средства), а от друга, датата на
узнаване на престъплението не е сред визираните от съдията – докладчик
обстоятелства, при които тъжителят „…е узнал за твърдяното престъпление и
по-конкретно – как е узнал съдържанието на документа, в който се твърди, че е
вписана обидната реплика – дали същото му е било изпратено, дали е било
адресирано до него или е узнал съдържанието му по друг повод“.
Що
се касае до съображенията на съдията – докладчик при СРС, НО, 130-ти състав в
смисъл, че изясняването на тези обстоятелства преди даване ход на тъжбата е от
значение за преценка, дали в тъжбата е описано съставомерно деяние или се касае
за т.нар. „задочна обида“, следва да се посочи, че същите са напълно
несъстоятелни, тъй като в тъжбата недвусмислено е описано съставомерно деяние,
а именно – свързването на тъжителя с прякора „Крокодила“.
Дали
извършването на твърдяното от тъжителя деяние ще се яви несъмнено доказано,
дали то осъществява всички признаци от състав на престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, както и дали посоченото в тъжбата лице е
негов автор и действало ли е виновно, са въпроси на правна преценка на съда,
която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в хода на съдебното
следствие доказателствени източници фактическа обстановка, а не да се
предпоставя в разпоредително заседание от съдията – докладчик. В този смисъл
дали се касае до „задочна обида“ или не, съдът следва да провери въз основа на
доказателствената съвкупност, която ще бъде събрана в хода на съдебното
следствие, а не в разпоредително заседание.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията – докладчик
при СРС, НО, 130-ти състав, за наличието на предпоставките по чл. 250, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, за прекратяване на наказателното
производство по НЧХД № 11191/2016 г. по описа на същия съд, образувано въз
основа на подадена тъжба от частния тъжител Е.Д.М. срещу М.И.П., за
незаконосъобразни.
Атакуваният
съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправилен, и
делото следва да се върне на СРС за упражняване на правомощията на съдията – докладчик
по чл. 248 и следващите НПК.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане на СРС, НО, 130-ти състав от 10.10.2017 г.,
постановено по НЧХД № 11191/2016 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, с което,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 4, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по
НЧХД № 11191/2016 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд,
по компетентност, за продължаване на съдопроизводствените действия по НЧХД № 11191/2016
г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/