Р Е Ш Е Н И Е

№                                                                     17.04.2009 г.                                           гр. Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Великотърновски районен съд                                 гражданско отделение – шести състав

на 07.04.2009 г.

в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: И.П.

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 236 по описа за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК по иск с правно основание чл.99 ал.1 СК.

Постъпила е искова молба от М.И.П., в която излага, че с ответника по делото са съпрузи, сключили брак на 11.03.1989 г., от който нямат родени или осиновени деца. Твърди, че от месец март 1999 г. двамата не живеят заедно и не  поддържат някакви отношения помежду си. От 1999 г.след като се разделили, съпругът останал да живее в жилището на родителите си в гр.В.Търново, кв.Чолаковци, а ищцата живяла в жилището на нейните родители в с.Джулюница, общ. Лясковец, обл.В.Търново. Като се позовава на настъпилото трайно отчуждение между тях, навежда довод за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати с развод брака между тях като дълбоко и непоправимо разстроен, без да третира въпроса за  вината. Желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име –Ганева. Няма претенции за ползване на семейното жилище, което е собственост на родителите на съпруга й. Не претендира издръжка от съпруга си. Тъй като нямат и придобито движимо и недвижимо имущество по време на брака, няма и никакви претенции по отношение на  влоговете и авоарите на ответника. Не претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Е.Г. Петков, редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

ВТРС, след като взе предвид твърденията в исковата молба и с оглед доказателствата по делото, намира за установено следното :

Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 11.03.1989 г. в гр. В.Търново – удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 82/ 11.03.1989 г. от Община В. Търново. От брака си те нямат родени и осиновени деца. По делото не се спори обстоятелството, че съпрузите живеят разделени от март 1999 г., до когато са живели в гр.В.Търново в жилището на родителите на  ответника в кв.Чолаковци. Разпитаният по делото свидетел – Виолета Александрова, ангажиран от ищцовата  страна, може да се счита за безпристрастна, не само заради липсата на родство със страните, но и поради съвпадението на казаното от нея в съдебно заседание на 07.04.2009г. с фактите, изложени в исковата молба. Тя дава показания, че ответникът е работил като шофьор в международния транспорт, постоянно е бил на път. В момента той живеел в гр.В.Търново на ул.“Райна Княгиня” с предишната си съпруга Маринела И. Ковачева, на която са били връчени призовките по настоящото производство и е отразено качеството й на съжител на ответника. От 1999г. двамата съпрузи не поддържали никакви отношения помежду си. Св.Александрова е в близки отношения и с двамата, но в момента основно с М., като за последно са се виждали през месец януари 2009г. Александрова е категорична, че за тези десет години съпрузите не са се виждали никога, защото М. е работила в Гърция, като се е връщала в България само по време на отпуските. Показанията на този свидетел са конкретни и последователни, съдът ги възприема като отразяващи преки негови наблюдения. Приятелските отношения между св.Александрова и страните по делото не дискредитират показанията й, годни съдът да ги обсъди при формиране на правните си изводи, тъй като няма данни по делото тя да е заинтересована от изхода му или да е пристрастна.

Така изяснената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Установи се по категоричен начин, че всеки от брачните партньори се е дезинтересирал от другия, като в течение на последните десет години двамата на са поддържали отношения като съпрузи. Между тях е установена трайна фактическа раздяла ;отчуждението помежду им е настъпило в резултат на тази раздяла, на липсата на общуване между двамата, основано на общи цели и интереси. Очевидно е тези последици не биха могли да бъдат преодоляни след толкова години, още повече че ответникът е установил фактическо брачно съжителство с предишната си съпруга – Маринела. Изяснената фактическа обстановка аргументира съда да счита, че брачният съюз между страните по спора съществува само формално – юридически, защото в действителност той е лишен от това нравствено и емоционално съдържание, което следва да има по силата на нормите на морала. Запазването на семейството във вида, в който съществува, е правно и житейски неоправдано и това обуславя прекратяването на брака с развод.

Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачния съюз съдът намира и у двете страни по спора. Несходството в характерите на съпрузите е станало причина за трайно им отчуждение, обосновало липсата на желание и у двамата да продължат брачното си партньорство. Не се доказа от някоя от страните да е положила усилия за нормализиране на отношенията, за преодоляване на противоречията, за намиране отново на общи цели и интереси, върху които да градят своето семейството. Двамата съпрузи са се разделили и всеки е заживял без да се интересува от другия и без да търси място за него в живота си. Разводът на страните следва да бъде допуснат, като се приеме, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака им се дължи на виновното поведение и на двамата.

След прекратяването на брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име, което видно от представеният акт за сключен граждански брак е Ганева.

При този изход на делото по отношение на вината, разноските по прекратяването на брака следва да бъдат възложени в тежест и на двете страни, като направените от всяка от страните разноски за производството следва да останат за страната, която ги е направила. Съдът определя окончателната държавна такса по допускане на развода в размер на 50 лв. При завеждане на иска ищцата е внесла държавна такса от 25 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати останалите 25 лв. държавна такса за прекратяване на брака.

            Водим от горното, съдът

                                               

Р Е Ш И :

 

            ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.Г. ПЕТКОВ с ЕГН ********** ***,ул.“Райна Княгиня” №8, вх.А, ет.4,ап.12  и М.И.П. с ЕГН ********** ***, област В.Търново, сключен с акт за граждански брак серия Г Б 88г. № 051119/ 11.03.1989 г.в община В.Търново, с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име – ГАНЕВА.

            ОСЪЖДА Е.Г. ПЕТКОВ с ЕГН ********** ***,ул.“Райна Княгиня” №8, вх.А, ет.4,ап.12, да заплати по сметка на ВТРС сумата 25 /двадесет и пет/ лв. - окончателна държавна такса по допускане на развода.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването на страните на препис от него.

 

                                                                                    Районен съдия: