Р Е Ш Е Н И Е

№ 623 / 2.12.2011г.

гр. Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, гр. Пазарджик, V състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:

 

Председател: Георги Видев

 

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 506, по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Р.С.И. против Заповед № ДК-02-ЮЦР-94/23.03.2011 г., издадена от началника на РДНСК – ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: “Вилна сграда – в строеж”, находящ се в поземлен имот 001010, местност “Дъното”, язовир “Батак”, землище на гр. Батак, община Батак.

С жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно е прието от административния орган, че той е извършител на строежа. От заповедта не може да се установи за кой обект се отнася тя. Тези съображения се подържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя и в представеното писмено становище, който претендира и присъждане на направените разноски.

Ответникът – началник на РДНСК – Южен централен район чрез процесуалния си представител в откритото съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата. Безспорно е установена липсата на разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Спорният момент е единствено собствеността върху строежа, респективно адресата на заповедта. Но дори и да се приеме, че строителството не е реализирано от жалбоподателя, същото е незаконно и следва да бъде премахнато.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Процесният обект се намира в поземлен имот 001010, местност “Дъното”, язовир “Батак”, в землището на гр. Батак и е съсобствен на четири лица, между които и жалбоподателя. В имота се намират два обекта, които представляват фургони, до които и около които са построени дървени конструкции с фундамент и навес. От показанията на разпитаните свидетели не се установява, жалбоподателят да е собственик на някой от тези фургони с дървени конструкции около тях. Напротив – от показанията на свидетелката Я.Г.Л. е видно, че собственик на единия фургон с постройка е самата тя, както и че другия е на Г.К..

При тази така установена фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна:

Преди всичко не се установява идентичност между строежа, описан в обжалваната заповед и в Констативен акт № 231-ЯБ-4/29.11.2010 г. и находящия се в процесния поземлен имот обект. В обжалваната заповед строежът е описан като “Вилна сграда – в строеж”, а в констативния акт е посочено, че конструкцията е дървена, както и размерите ѝ – дължина 6,50 м, ширина 5,00 м и височина кота било 5 м. На окомерната скица е изчертана правоъгълна постройка с покривна конструкция и стени. От друга страна – както е посочено по горе – от свидетелските показания се установява, че постройката в поземления имот не е само една, а две, като и двете представляват фургони с постаменти, стълби и дървени площадки. Следователно е невъзможно да се установи кой от двата обекта, находящи се в имота е описан в заповедта за премахване. Още повече, че в заповедта не е посочено, че обектите са повече от един, нито е посочено местоположението на приетия за незаконен обект в имота. Освен това описаната в обжалваната заповед “Вилна сграда – в строеж” изобщо не съответства, като конструкция на обектите, находящи се в имота. Следователно по делото безспорно се установява липсата на идентичност на описания в обжалваната заповед за премахване обект и находящите се на място обекти. От друга страна, безспорно се установи и обстоятелството, че жалбоподателят не извършител на находящите се в поземления имот обекти. Тоест по делото не е установено наличието на описания в обжалваната заповед незаконен строеж, поради което съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в несъответствие с материалноправната разпоредба на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ и следва да бъде отменена от съда.

С оглед изхода на делото е частично основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени платените от него 30 лв. – 10 лв. държавна такса и 20 лева разноски за призоваване на свидетел. Неоснователна е претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие, такова в размер на 600 лв. само е договорено, но липсват доказателства да е платено.

С оглед на гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № ДК-02-ЮЦР-94/23.03.2011 г., издадена от началника на РДНСК – ЮЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: “Вилна сграда – в строеж”, находящ се в поземлен имот 001010, местност “Дъното”, язовир “Батак”, землище на гр. Батак, община Батак.

Осъжда РДНСК – ЮЦР да заплати на Р.С.И. разноски по делото в размер на 30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/

 

С решение № 5344 от 11.04.2012 г. по адм. дело № 1683/2012 г. на ВАС - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 623/02.12.11 г., постановено по адм. д. № 506/11 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. ОСЪЖДА РДНСК ЮЦР ДА ЗАПЛАТИ на Р.С. И.от гр. …, ул. … № …, офис № … разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване неправилно вписаната като ответница по касационната жалба Р.С. В..Компетентен да се произнесе по жалба вх. № 5/03.01.12 г. на Р.С. И. е Административен съд - Пазарджик - чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно.