№ 296
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.07.2021 г. по гр.д. № 51355/19 г., СРС, І ГО, 175 с-в е
признал за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че О. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „****** ******* и Н. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. *******. А, ет. 1, an. 1, /конституирани
на мястото на починалата в хода на процеса Д.Н.Й., ЕГН **********/,
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес адрес на
управление: гр. София, ул. *******, разделно при равни квоти следните суми:
сумата от 1250,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия
през периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. *******. A, an. 1, аб. № 324894, и сумата от 19,90 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху
двете главници считано от 21.07.2017г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
49597/2017г. по описа на СРС, 175-ти състав, като е отхвърлил предявения
иск за цена на топлинна енергия за разликата над 1250,32 лева до пълния
1
претендиран размер от 2500,65 лева; предявения иск за цена на услугата
дялово разпределение за разликата над 19,90 лева до пълния предявен размер
от 62,25 лева; както и предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 428,48 лева. представляваща
мораторна лихва за периода от 15.01.2015г. до 04.07.2017г. върху главницата
за топлинна енергия, и за сумата от 13,85 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.01.2015г. до 04.07.2017г. върху главницата за дялово
разпределение. Осъдил е О. Й. Й. и Н. Й. Й. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ТПК разделни при равни квоти сумата от 46,54 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 187 лева.
представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД да
заплати на адв. В.Ф.С.. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. *******,
офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 193,51 лева.
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство
на ответника Н. Й. Й..
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н. Й. Й., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат С.Й. Д., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“*******, ет.1, офис-партер в частта, в която е признато
за установено, че О. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******
******* и Н. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******. А, ет.
1, an. 1, /конституирани на мястото на починалата в хода на процеса Д.Н.Й.,
ЕГН **********/ дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
адрес на управление: гр. София, ул. *******, разделно при равни квоти следните
суми: сумата от 1250,32 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. *******. A, an. 1, аб. № 324894, и сумата от 19,90
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение за
периода от 01.11.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху
двете главници считано от 21.07.2017г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
49597/2017г. по описа на СРС, 175-ти състав, както и в частта на присъдените
разноски с мотиви, изложени в жалбата, които могат да бъдат обобщени в
две насоки. Развиват се доводи, че претендираните суми не се дължат, защото
липсва валидна облигационна връзка между страните, защото по делото не е
доказано ответникът да е потребител на ТЕ, респ., че е собственик или вещен
2
ползвател на процесния имот. Това не може да бъде установено от
представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредба за държавните имоти от 19.10.1990г., защото в него
купувачите са индивидуализирани само с посочените три имена, като липсва
посочен ЕГН съгласно ЗГР. Вторият довод е, че ищецът не е доказал, че е
извършил реално доставка на топлинна енергия, тъй като и видно от приетата
по делото СТЕ, изчисляването е извършено на „база“, поради неосигурен
достъп. Протоколите за неосигурен достъп не са подписани от двама
свидетели и от упълномощен представител на „Т.С.“ ЕАД, съгласно ОУ на
ищцовото дружество. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло
предявените искове. Претендира разноски за първата и настоящта инстанции.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* не взема становище по въззивната
жалба.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Т.С."’
ЕАД срещу О. Й. Й. и Н. Й. Й., конституирани на основание чл. 227 ГПК на
3
мястото на починалата в хода на процеса Д.Н.Й. с искане да се признае за
установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от
2500.65 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
01.11.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 21.07.2017г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 428,48 лв. за периода от
15.01.2015г. до 04.07.2017г., сумата от 62,25 лв., представляваща цена на
предоставена услуга по дялово разпределение за периода от 01.11.2014г. до
30.04.2016г., ведно със законната лихва от 21.07.2017г. до изплащане на
вземането, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в
размер на 13,85 лв. за периода от 15.01.2015г. до 04.07.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 49597/2017г.
по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че първоначалният ответник Д.Н.Й. е
потребител на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабдения имот,
като за процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната
стойност, но не я е заплатил. Искането към съда е да уважи предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника О. Й. Й..
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от
ответника Н. Й. Й., с който е оспорил предявените искове като недоказани и
неоснователни.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
От правна страна:
Въззивната инстанция намира за неоснователно твърдението за липса
валидна облигационна връзка между страните.
От приетото по делото писмено доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
19.10.1990г., се установява, че Д.Н.Й. и Н. Й. Й. са придобили на посочената
дата правото на собственост върху процесния имот, представляващ
4
апартамент № 1, находящ се в гр. София. ж.к. „****, бл. ******.
Неоснователно се явява възражението на въззивника/ответник Н. Й. Й., че от
съдържанието на договора не се установява самоличността на купувача, тъй
4
като липсва посочен ЕГН на лицата. Купувачите по договора са
индивидуализирани по своите три имена, което, взето в съвкупност с
останалите приети писмени доказателства, се явява достатъчно за
установяване на обстоятелството, че посоченото в договора лице Д.Н. Й.а е
идентично с наследодателя на ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, може да се направи извод, че ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, съгласно който (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично
волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
5
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответникът да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорил изготвените от третото лице-
помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта начин в съответствие с
нормативната уредба. Освен това, няма данни ответникът да е заявил
надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32,
ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет
на уредите и разпределението по чл. 70, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетата по делото СТЕ. От това експертно заключение се установява, че
през процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани
индивидуални разпределители /ИРРО/, както и 1 брой водомер за топла вода.
По делото са приети представените от третото лице-помагач протоколи за
неосигурен достъп, подписани от представител на ЕС и служител на ФДР,
взети предвид от вещото лице при изготвяне на експертиата. Противно на
6
твърдението във въззивната жалба, протоколите носят два подписа, а
твърдението, че са съставени за целите на настоящето производство, се
явяват недоказани. Съгласно протоколите и СТЕ, през процесния период
дяловото разпределение е извършено при условията на неосигурен достъп за
отчитане на индивидуалните разпределители и водомера за топла вода.
Стойността на топлинната енергия е определена по реда на т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /отм./. Топлата вода е начислявана по реда на чл. 69, ал. 2
от НТ /отм./ на база едно лице, която база е дори по-малка от реалния брой на
съсобствениците на имота, а отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия е била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към
НТ /отм./ на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и
денградусите за периода. Посочените норми от приложението към НТ
представляват действащо материално право през процесния период. Вещото
лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано
в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и Общите
условия на ищцовото дружество. Експертът е установил, че през процесния
период общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични
технически проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип.
Изводът е, че и второто възражение за недоказаност от страна на ищеца
за извършване на реална доставка на топлинна енергия, се явява
неоснователно.
На основание чл.271, ал.1 изр. 1 ГПК първоинстанцинното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.07.2021 г. по гр.дело № 51355/19г. на
СРС, І ГО, 175 състав.
Решението постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„термокомплект“ ООД.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8