Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 2680
Днес
14.06.2017 год. Антоанета
Андонова-Парашкевова- съдия-докладчик по гр.д.№ 98 по описа за 2011 год. на Бургаски окръжен съд при проверка на редовността
на подадена въззивна жалба от М.М.Д. и М.Д.Д. и двамата с
посочен адрес *** против постановеното по
настоящото дело решение № 153 от 10.05.2017 год. ,констатира следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срок-преписи от постановеното решение са връчени на ищеца М.Д.
лично и в качеството му на пълномощник на ищцата М.Д. на 29.05.2017 год.,а
въззивната жалба е депозирана на електронната поща на настоящия съд на
12.06.2017 год.,както и по пощата в
оригинал,подписана от всеки един от двамата ищци, на същата дата 12.06.2017 год.,видно от
пощенското клеймо на плика ,с който е била отправена до настоящия
съд,независимо,че в канцеларията на съда е входирана на 13.06.2017 год. При
това положение при приложение на
разпоредбата на чл.62,ал.2 от ГПК жалбата е попостъпила в законния двуседмичен
срок.
Петитумът на въззивната жалба съдържа следните искания към въззивния
Апелативен съд гр.Бургас: да бъде отменено атакуваното решение,да се постанови
определение ,с което се допусне увеличение на исковете,така както са поискани в
срок пред първата инстанция,да се
допусне тройна експертиза и да бъде решен спора по същество като бъдат уважени
изменените искове и бъдат присъдени направените пред втората инстанция
разноски.
Видно
от диспозитива на съдебното решение, предявените искове-частични,са били
уважени изцяло,в размерите съгласно
последното редовно направено и прието от
съда тяхно изменение чрез увеличение на търсените суми.При това положение е изключен
интересът от въззивно обжалване на това решение от страна на ищците,тъй като е предоставена в пълен обем дирената от тях защита.Ето защо въззивната жалба следва да бъде върната именно
на това основание-липса на правен интерес,обосноваващ правото на обжалване.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.262 от ГПК проверката на въззивна жалба от страна на първоинстанционния съд е
съсредоточена в определени рамки.Смисълът тази проверка от първоинстанционния съд е аналогичен
на смисъла на проверката,която същия този съд осъществява по отношение на исковата
молба по чл.129,ал.1 от ГПК,а именно да не се образува хартиено досие и да не бъде висящо дело-първоинстанционно
или въззивно,по което съществува възможност
да не бъде постановен акт по
същество-решение,тъй като е неясно,но е вероятно, или е безспорно ясно наличието на отрицателни или липсата на положителни процесуални предпоставки за съществуване или упражняване
на правото на жалба ,респ. правото на иск.Чрез проверката се спестява както
ненужно образуване на дела,така и
разходи на страните за държавни
такси и адвокатски възнаграждения за подготовка на защита по същество,каквато
има вероятност да не бъде дадена.Проверката по чл.262 от ГПК обаче не е
ограничена само в рамките на този законов текст,а именно-редовност на жалбата с
оглед изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и подаване в срок.За да изпълни
горната роля,проверката се разпростира и
по отношение на допустимостта на жалбата,независимо,че това не е изрично
отбелязано.То обаче следва да общите принципи
на гражданското съдопроизводство.Така първооинстанционния съд
следва да провери дали решението подлежи на обжалване,както и дали
обжалващият е легитимиран и има интерес да обжалва.Тази проверка, както бе
посочено и по-горе ще спести образуване на съдебно производство пред въззивния
съд ,което няма да завърши с акт по същество-решение,а ще доведе до
прекратяване на второинстанционното производство, както и ще осуети внасяне на
такса за обжалване на решение,до каквото явно няма да се стигне,при
положение,че липсва правен интерес./Общият принцип,че правният интерес
обосновава правото на иск и обжалване е посочен в т.10 на ППВС 10/71 год. /.
В настоящия случай е налице именно тази пречка-липсва
правен интерес от въззивно обжалване,тъй
като частичните искове са уважени изцяло.За ищците съществува правната
възможност остатъка от вземанията си да
предявят в отделен процес,извън настоящия./ арг. от мотивите на т.7б на ТР 1/
2013 год. на ОСГТК на ВКС/.
При това положение на основание чл.262 от ГПК ще следва да се постанови връщане на
въззивната жалба ,депозирана от ищците.
По изложените съображения и на
основание чл. 262, ал.1 от ГПК, докладчикът
Р А
З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА
въззивна жалба вх.№ 8437
от 12.06.2017 ,подадена от М.М.Д. и М.Д.Д. и двамата с
посочен адрес *** против постановеното по настоящото дело решение № 153 от 10.05.2017 год.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Бургаски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му от
жалбоподателите.
СЪДИЯ: