Р Е
Ш Е Н
И Е № 260067
гр.Русе, 23.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Антоанета Атанасова
при секретаря Иванка Венкова и в присъствието на прокурора Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 142 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 336
и сл. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС.
Ищцата
С.Д.П. *** твърди, че ответникът С.П.С. е неин син, за който от години полага
грижи, тъй като страда от изоставане в нервно - психическото си развитие с
неясна етиология, лека степен на микроцефалия. Още от бебе изоставал в
развитието си, а по-късно походката му станала нестабилна. Многократно бил
хоспитализиран в Детско-юношески център за психическо здраве Русе по повод на
психомоторни възбуди, агресивност и автоагресивно поведение. В резултат на
заболяването си не работел, станал подтиснат, трудно общувал с хора. Ищцата
твърди, че заради заболяването си ответникът не можел да ръководи действията
си, да разбира правилно случващото се и да защитава адекватно интересите си.
Необходима му била чужда помощ и съдействие, за да му се даде възможност да
живее пълноценно и да се грижи за своите работи. Към настоящия момент бил
инвалидизиран със 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради
заболяването си „умерена умствена изостаналост“. Състоянието му изисквало
непрекъснато наблюдение и грижи. Поради това иска ответникът С.П.С. да бъде
поставен под пълно запрещение.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.П.С..
Окръжна
прокуратура Русе изразява становище за основателност на иска и счита, че ответникът
следва да се постави под пълно запрещение.
След преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С.П.С. е син на С.Д.П., което
се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане. Съгласно приетото по делото експертно
решение № 2861/21.10.2019 г. на ТЕЛК общи заболявания, втори състав УМБАЛ Русе на
отв. С.С. след преглед е определена пожизнено 100 %
трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Експертизата е за
преосвидетелстване. От същото експертно решение се установява, че инвалидността
на ответника датира от *** г. /датата му на раждане/, както и че същият страда
от умерена умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо
внимание или лечение като има нужда от чужда помощ. За негов личен асистент на
трудов договор към АСП чрез ДСП Русе е била назначена майка му – ищцата по
делото.
На основание чл.337 ал.1 ГПК съдът
придоби лични впечатления от ответника чрез личен разпит, при който се
установи, че той е дезориентиран за време и място, трудно се осъществява
контакт с него. Знае малкото си име и това, че живее в Т., разпознава близките
си. Не иска да отговаря обаче на по-голямата част от поставените въпроси
относно самоличността и бита му, свива рамене и се смее или навежда глава и
гледа встрани. Поведенческите му реакции сочат за неспособност за разбиране на
зададените въпроси. Не концентрира вниманието си върху случващото се в
съдебната зала, неспокоен и напрегнат е.
Съдът изслуша и майката на ответника по реда на
чл. 338 ГПК. Същата потвърди изложеното в исковата молба и съдържащо се в
медицинската документация. Обясни, че от раждането на сина си до настоящия
момент е поела изцяло грижите за него. Ходил за известно време в помощно
училище, но не успял да се научи да чете и пише. Тя го хранела и къпела. Не
можел да бъде оставян за дълго време сам. Тя му давала предписаните лекарства,
тъй като нямал съзнанието, че трябва да ги приема.
С показанията на св. Д.С.С. – дядо на ответника и баща на ищцата, които съдът цени
през призмата на чл.172 ГПК и ги кредитира като кореспондиращи на
доказателствата по делото, се установява, че заболяването на ответника датира
от раждането му. Забелязали изоставането му още когато посещавал детската
градина. Нуждаел се от непрекъснат контрол, тъй като правел доста пакости.
Чупел уреди у дома, стъклата на вратите, разрушавал керемидите на оградата,
опитвал се да отваря вратите на колата при движение. Нямал критичност към
поведението си. Не осъзнавал, че стореното от него е нередно и не държал сметка
за това, че може да се самонарани. Случвало се да излезе сам от дома, при което
се наложило да го търсят и го намерили на поляна извън селото. Ходил е за
кратко на училище. Не умее да чете и пише. Хранел се сам, но и храната, и
дрехите се налагало да бъдат приготвени предварително от близките му. Нямал
съзнание, че трябва да пие лекарства, нито в каква доза. Предписаните
медикаменти му давала майка му. Не познавал парите. До миналата година
проявявал агресия и автоагресия, но вероятно в резултат на лечението тези му
прояви към настоящия момент отшумели. Бил по-спокоен.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 5 ЗЛС.
Искът е предявен от надлежна страна - майка на
ответника, която е от кръга на лицата, визирани в чл. 336 ГПК и за нея е налице
правен интерес от иска, поради което същият се явява допустим.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС – поставяне на
едно лице под пълно или ограничено запрещение, е дееспособността му като
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и
невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие да се грижи за
своите работи. За да бъде уважен иск по чл. 5 ЗЛС и да се постанови
ограничаване на дееспособността на лицето или да се обяви неговата пълна
недееспособност, в процеса следва да бъде установено кумулативното наличие на
визираните в цитираната правна норма предпоставки.
От събраните по делото
доказателства и личния разпит на лицето се установи безспорно медицинският критерий за признаване
на С.П.С. за недееспособен. Същият страда от „Умерена
умствена изостаналост“.
Страданието на ответника
значително засяга личността му и нарушава социалното му функциониране, нарушена
е годността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
по разумни съображения, да полага грижи за своите работи. Същият не е в
състояние адекватно да защитава интересите си.
Страданието на ответника
прогресира. Същото се явява пречка за справяне с житейски ситуации, за
реализиране на социално адекватно поведение и налага необходимостта от чужда
помощ за контрол и обгрижване.
Съвкупната преценка на
доказателствата по делото мотивира съдът да приеме, че заболяването на ответника
му пречи на разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките
си и да охранява своите интереси.
Предвид това съдът
приема, че са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 5 ЗЛС, поради
което искът се явява основателен и следва да бъде уважен като ответника се
постави пълно запрещение.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ С.П.С., ЕГН ********** ***, страдащ от „Умерена
умствена изостаналост“ под пълно
запрещение.
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство Община Русе за
назначаване на настойник на лицето, както и на
ТЗ “ГРАО” – Русе за сведение, както и на отдел “Гражданско състояние”
при Община Русе за отразяване на промяната в дееспособността на ответника.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: