Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260285/23.10.2020г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав,
на двадесет и пети
август, две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател
съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 2990 по
описа на съда за 2020 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 20-0819-002387/09.07.2020 г. на С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на П.С.Г. ЕГН ********** на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за движението
по пътищата.
Оставя без уважение
искането от ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и П.С.Г., че решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След
визане в сила на решението, преписка № 6765/20 г. по описа на Районна
прокуратура Варна да се върне на Районна прокуратура Варна, административно-наказателната
преписка да се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
(
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на
П.С.Г. против Наказателно постановление № 20-0819-002387/09.07.2020 г. на С.М.С.
– началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което са му
наложени посочените по-горе наказания.
В жалбата си въззивника
твърди, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца е прекомерно и моли съда да отмени наказателното постановление в
тази му част, не отрича неумишления си пропуск да плати застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което и не оспорва наложеното му наказание глоба в размер
на 200 лева. Твърди, че не е бил уведомен за изтичането на срока на действие на
застраховка „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила му разбрал едва на 18.05.2020 г. след обаждане по
телефона на служител от Пътна полиция Варна и на следващия ден веднага подновил
застраховката. В съдебно заседание въззивникът се явява лично, по същество поддържа
жалбата си. Посочва чистосърдечно, че преди съдебното заседание е установил, че
е получил писмо от Г. фонд, но не го бил отворил и не му обърнал внимание при
получаването.
Въззиваемата страна
– Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Преди заседанието са постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна чрез старши
юрисконсулт К.Л.-А., с които моли да се даде ход на делото, да се потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излага доводи по
същество, цитира съдебни решения, моли да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че бъде уважена жалбата и претендиране на
адвокатско възнаграждение, моли то да е в минимален размер от 100 лева.
Районна
прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Наказателното
постановление е получено лично от П.Г. на 17.07.2020 г., видно от разписката към
него, жалбата срещу постановлението е заведена на 20.07.2020 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна,
поради което същата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени
обжалваното поставление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.С.Г.
притежавал лек автомобил Тойота Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР.
На 02.01.2019
година била сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за автомобила, за което била издадена и съответната Полица
№ BG/11/519000120292 със срок на действие до 03.01.2020 г.
Тъй като
срокът на застраховката не бил подновен, от Г. фонд *** на основание чл.574
ал.10 от Кодекса за застраховането било изпратено уведомление №
029575/19.02.2020 г. до П.Г. като собственик на автомобила, че следва в
14-дневен срок от датата на изпращането на уведомлението да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и че ако не бъде сключена
такава застраховка Гаранционният фонд ще уведоми компетентните органи на МВР за
предприемане на мерки по прекратяване регистрацията на МПС.
След изтичане
на този срок Гаранционният фонд на основание чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането е уведомил Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна да прекрати
регистрацията на МПС, което е извършено на 02.03.2020 г.
На
29.04.2020 г., около 09:46 часа въззивникът управлявал автомобила си в гр.Варна
по ул.Девня и бил заснет от камера срещу жп гарата. При служебна проверката
било установено, че автомобилът е дерегистриран на 02.03.2020 г. поради
несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Към датата на
извършване на деянието автомобилът все още бил с прекратена регистрация.
С
докладна записка от 11.05.2020 г. на инспектор Х.О. от Сектор Пътна полиция при
ОД на МВР Варна материалите от проверката били заведени като ЗМ 206/2020 г. и
изпратени на Районна прокуратура Варна с мнение за образуване на досъдебно
производство по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Била
образувана преписка № 6765/2020 г. по описа на Районна прокуратура Варна. С
постановление на прокурор Ст.Бакалова от 02.06.2020 г. е отказано образуването
на досъдебно производство, преписката е прекратена и материалите са пратени на
началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за преценка относно
налагане на административно наказание.
На 15.06.2020 г. П.А.В. –
младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОД
на МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия
GA № № 204383 на въззивника за това, че на 29.04.2020 г. около 09:46 часа
гр.Варна по ул.Девня е заснет собствения му лек автомобил Тойота Селика 1600 с
рег.№ В 7062 КР със служебно прекратена регистрация – нарушение по чл.140 ал.1 пр.1
от ЗДвП. Акта е връчен на 15.06.2020 г. на въззивника, който не направил
възражения по констатациите, писмени възражения не са постъпили и в законовия
срок.
В последващото Наказателно постановление №
20-0819-002387/09.07.2020 г., издадено от С.М.С. – началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна административно-наказващият орган е възприел
изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал нарушението на
въззивника по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, за което е наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, като за основание за
налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съдът след като се съобрази с
приложената административно-наказателна преписка и събраните в съдебното
заседание доказателства, в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно -
наказателното производство съдът установи следното:
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Съставен е
акт за установяване на административно нарушение, който формално отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на
административно-наказващия орган по въпроса за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Издаденото наказателно постановление е
съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
Формулирано е административно обвинение, което съдържа лимитивно очертан кръг от факти.
Тъй
като нарушението е заснето от камера и АУАН е съставен в последствие, не беше
разпитван като свидетел актосъставителят, тъй като той не е възприел лично
извършването на нарушението, а и отразената в наказателното постановление
фактическа обстановка не се успорва от жалбоподателя.
Така
отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмени
доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на основание чл.283
от НПК, а именно:
-
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно постановление
№ 20-0819-002387/09.07.2020 г., издадено от С.М.С. – началник група в Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна; акт за установяване на
административно нарушение серия GA № № 204383/15.06.2020 г., съставен от П.А.В.
– младши автоконтрольор Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна;
докладна записка № ЗМ 206/2020 г.от 11.05.2020 г. на инспектор Х.О. от Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна; справка за извършена проверка по преписка ЗМ
№ 206/2020 г. от инспектор Д.Д.; разпечатка от
информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за промяна
в регистрацията на лек автомобил Тойота Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР; Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи; справка за извършените
нарушения от П.Г. като водач на МПС;
-
материалите по преписка № 6765/2020 г. по описа на Районна прокуратура Варна.
С постановление на прокурор Ст.Бакалова от 02.06.2020 г. е отказано
образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена. В материалите
по преписката се съдържа фотоснимка на заснетото нарушение, декларация по
чл.188 от ЗДвП от П.Г. от 17.05.2020 г. за това, че на 29.04.2020 г. в 09:46
часа той е управлявал лек автомобил Тойота Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР;
-
служебно изискани и предоставени от Г. фонд ***: справка от базата данни
на Информационнен център към Г. фонд относно
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил Тойота Селика 1600 с
рег.№ В 7062 КР; уведомление № 029575/19.02.2020 г.
до П.Г. като собственик на лек автомобил Тойота Селика 1600 с
рег.№ В 7062 КР; справка за изпратени писма от Г. фонд към собствениците на МПС
за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рет.№ В
7062 КР;
-
служебно изискани и предоставени от началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна: справка за служебно прекратяване на регистрацията на лек
автомобил Тойота Селика
1600 с рег.№ В 7062 КР; удостоверение УРИ 365р-43611 от 10.08.2020 г.; справка
за собственост на лек автомобил Тойота Селика
1600 с рег.№ В 7062 КР.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок
за обжалване и е приета от съда за
разглеждане.
АУАН
е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор П.А.В. от
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от служба за контрол
съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С. – началник група в
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, определено от министъра на вътрешните
работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП,
упълномощена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи и удостоверение УРИ 365р-43611 от 10.08.2020 г. на ОД на МВР
Варна.
При преценка
на доказателствата съдът намира, че депозираната жалба е основателна, а
атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
С
разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в
относимата редакция(изм. ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР.
Възможността за служебно прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана
в чл.18 от Наредбата, като в чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено, че служебното
прекратяване на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва
след уведомление от Гаранционния фонд. В чл.143 ал.10 от ЗДвП е посочено, че се
прекратява служебно регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя
страна предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
По делото е
безспорно установено, че жалбоподателят П.Г. е управлявал посоченото МПС - лек автомобил Тойота
Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР, поради което е имал
качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване - ул.Девня в гр.Варна, до жп гарата, като това
МПС към датата 29.04.2020 г. е било със служебно прекратена регистрация.
Административно-наказващият
орган не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено
по реда на цитираната по-горе норма на чл. 143 ал.10 от ЗДвП, но не е
изпълнено задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това
собственикът на пътното превозно средство. От началника на Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна бяха изискани писмени доказателства за уведомяването на собственика
на лек автомобил
Тойота Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР П.Г. за служебно
прекратената регистрация на автомобила с прилагане на заверено копие от
документа за това действие. В отговор с писмо УРИ 819000-38310/14.08.2020 г.
съдът бе уведомен, че собственикът на лек автомобил Тойота Селика 1600 с
рег.№ В 7062 КР не е бил уведомяван по реда на чл.18б ал.2 от Наредбата.
Анализът на установената фактическа обстановка
на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно
прекратяването и възстановяването ѝ, обуславя извода, че водачът на лек автомобил Тойота
Селика 1600 с рег.№ В 7062 КР не е бил длъжен и не е
могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация,
доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната
информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви обективни признаци,
от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си
регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с всички
изискуеми документи и най-вече със свидетелство за регистрация на МПС на същия
този лек автомобил. В този смисъл, предвид изложеното и изхождайки от нормата
на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно
нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, се
обуславя извода, че Петър С.Г. не е действал виновно, поради което и
извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение.
Имайки
предвид изложеното Наказателно
постановление № 20-0819-002387/09.07.2020 г., издадено от С.М.С. – началник
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН (нова - ДВ,
бр.94 от 2019 г.), съгласно която в производството по обжалване на наказателни
постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък
от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В случая от въззивника не е направено такова искане,
тъй като не е представляван от адвокат.
С
оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.
Мотивиран
от изложените обстоятелства съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :