МОТИВИ АНД № 837/2019 г.
Проведено е БП № 447/19 г. по описа
на РУ-Търговище, срещу Г.Ц.А. ***, за това,
че на 30.06.19 г. в гр. Търговище причинил на З. Н. М. от с. гр. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето не опасно за живота, като
деянието е извършено при условията на домашно насилие -престъпление по чл. 131,
ал. 1 т. 5а във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК..
С постановление от 03.10.2019 година, РП-Търговище е направила предложение
по чл. 375 от НПК във вр. с чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, като материалите по
делото са внесени в съда за произнасяне по реда на чл. 375 и сл. от НПК
Обвиняемият Г.А., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител адвокат Ц.И... Възражения или искания във връзка с постановлението
на РПТ, не са правени. На ДП и в съдебно
заседание обв. А. не се признава за виновен по повдигнатото
обвинение , като той и защитата молят за оправдаването му.
ТРП, редовно уведомена, не изпраща
представител..
След преценка
на представените и приети по БП №
447/2019 год. писмени материали, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Обв. Г.А. не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
През 2013 година обв.
А. и св. З. М., с която се познавали от дълги години заживели заедно на
съпружески начала. През 2014 година им се родила дъщеря - Б. Г. А..
Съжителството между обв. А. и св. З. М.
било съпроводено с проблеми, които запознали още докато тя била бременна
и продължили след раждането на детето. Неколкократно
двамата се разделяли и събирали отново. През годините обв.
А. се държал грубо с М., обиждал я и
дори я удрял и тя често ходела със синини по тялото, но не споделяла за тези
обстоятелства пред никого, дори и пред майка си, тъй като се срамувала. За посочените
по горе- обстоятелства майка и научавала от внучката си, която споделяла с нея
за проблемите в къщи.
През месец април 2019 година обв. А. и св. З.М.
се разделили окончателно, но психическия тормоз от негова страна не престанал. Той ходел на работното и място,
следял я и я заплашвал, както с физическа разправа, така и че ще и вземе
детето. Когато св. М. му давала детето да се видят, той създавал проблеми и отказвал
да го върне.
На 18.04.2019 година пострадалата М.
заедно със св. П. А., с когото заживяла на съпружески начала след раздялата с обв. А., били пред къщата на А. в кв. Въбел, гр. Търговище. Те
възнамерявали да отидат до града, за да и вземат някакъв багаж. По същото време
обв. А. и св. Д. П. минали покрай колата им. Виждайки З. М. обв. А. не се въздържал и
звъннал по телефона, като упражнил вербални заплахи, заявил и, че е
пред дома, където е детето, че ще го
вземе и тя повече няма да го види. Св. З.М. се върнала пред къщата, в която
живеела, при което обв. А. започнал да вика :“Ти
нормална ли си?.Ти си луда“, като посегнал да я удари, но бил възпрян от св. П.А..
В гнева си обв. А. счупил страничното огледало на
лекия автомобил на св. П.А., за което в последствие била образувана пр.преписка
№ 507/19 г. на РП-Търговище.
Във връзка с този инцидент, явяващ
се пореден по отношение упражняваното от обв. А. психически тормоз над нея, въпреки раздялата
им, пострадалата З. М. подала в РС-Търговище молба за защита по
реда на Закона за защита от домашно насилие. На основание подадена молба в РСТ било образувано гр. д. № 738/19
година на 24.04.19 г. . Съдът се произнесъл с определение за издаване на заповед
за незабавна защита по чл. 18, ал. 2 от ЗЗДН. Съгласно заповедта обв. А. се задължавал да се въздържа от домашно насилие
спрямо пострадалата З. М., отстранявал се от
съвместно обитаваното от двамата жилище в Търговище, като бил задължен
да не приближава пострадалата, жилището и местоработата и, както и местата за
социални контакти и отдих. На същата
дата на обв. А. бил съставен и предупредителен
протокол от полицейски служител при Ру-Търговище, за въздържане от домашно
насилие спрямо З. М..
По отношение заповедта за незабавна защита,
чието действие е до окончателно решаване на спора, чрез издаване на заповед за
защита или отказ на съда, не се стигнало до издаване на съдебен акт в този
връзка, поради оттегляне на молбата за защита от молителката З. М. на осн. Чл. 232 от ГПК , съответно за прекратяване на производството
по гр.д. № 738/19 г., поради постигнато
извънсъдебно споразумение между страните. Определението на съда за прекратяване
на производството по гр. делото влязло в сила на 17.06.19 година.
На 30.06.19 година пострадалата З. М.
и св. П. А., с когото междувременно била сключила граждански брак се намирали в
кафе „Галиано“ в центъра на гр. Търговище. Детето на
З.М. било с тях, като си играело в намиращият се близост до масата, където били
седнали детски кът с поставен батут.. В това време в
заведението обв. А.
отишъл с двама свои приятели- свидетелите Д.П. св.В.В.. Виждайки З.
М. заедно със свидетеля П. А. заедно ,а
в близост и детето му, обв. А. се отправил към нея,
като отново започнал вербална психологическа атака с отправени към нея ругатни. Пострадалата З. М.
веднага взела детето на ръце, като
искала да се отдалечи от обв. А., но той успял да я
хване за ръката. З.М. му заявила, че ще поиска съдействие на полицията, при
което той я провокирал, като и казал да го направи и да види какво ще стане. З.
М. успяла да се отскубне от него държейки детето в ръцете си, при което обв. А. блъснал с ръка пластмасов стол към нея, който я
ударил по ръката, като нарил не само нея ,но и крачето
на детето в областта на лявото ходило.
От заключението на изготвената и
приета по делото СМЕ се установява, че
следствие на удара от стола, блъснат от обв. А.,
пострадалата З. М. е получила кръгловато кръвонасядане с бледосинкав цвят
с диаметър 3- 3.5 см. По външната повърхност на
дясната предраменница в средно долната и трета
и лентовидно охлузване по дясната предраменница в
горната и трета, косо разположено с червеникав цвят с дължина 3.5 см. И ширина
1.5 см. , като към горния край е намерена малка кръгловата
разкъсно-контузна рана с диаметър 0.3 – 0.5 см. Така
описаните наранявания са причинила на
пострадалата З.М. разстройство на здравето не опасно за живота.
От приложеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение се установява, че на същата дата и място, детето на пострадалата З.М.- Б. Г.
на 5 г. е получила лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето не опасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от доказателствени
материали по делото – свидетелските показания на свидетелите З.М., П. А., Св. Б.,Д.М.
частично от показанията на свидетеля Д. П., от заключението по изготвената и
приета СМЕ и Съдебно –медицинско удостоверение , както и от останалите писмени
доказателствени средства.
Показанията на св. З. М. и П.А. са в пълно потвърждение на изложената и приета фактическа обстановка. След раздялата на З.М.
и обв. А. при всеки възможен случаен или не случаен контакт между двамата,
обвиняемият е упражнявал психологически тормоз върху нея. Било в
разговор по телефона, при случайна среща между двамата обв. А. отправял спрямо М. изрази от рода на : „Ти нормална ли си?...
Ти си откачена….Ти не си добре“. При положение, че З.М. е с установено от
ТЕЛК заболяване със 75 процента трайно
намалена работоспособност с диагноза епилепсия- приложено по делото Експертно
Решение на ТЕЛК, употребените от страна на обв. А. думи и изрази по неин адрес са повече от достатъчни до обособят и формират извода за упражняване на
психологическо насилие върху нея. Явната
и психическа и емоционална нестабилност е била използвана умело от обв. А. да я нарани, уязви и доведе до нарушаване на психическото и равновесие в
отношенията с него. Освен упражняване на психическо насилие, чрез вербални
средства и отправяне на заплахи по отношение на това, че ще и вземе детето, и тя няма да го види,
заплахи защо го оставя при чужди хора, заплахи, че има и тъмни места в града и
да внимава, е друг вид упражняване на
психически тормоз. През време на съвместното им
съжителство пострадалата М. е била
подлагана на същия психически тормоз и не само. По думи на св.Д.М.,
нейна майка, тя е виждала и усещала в
поведението на дъщеря си признаци, по отношение на явни семейни проблеми ,
които обаче не са били споделяни от дъщеря и / Поведение типично за физически и
психически малтретиран човек изпитващ срам от случващото се/. Данни за домашно
насилие св. Д.М. получавала от внучката си . Ескалация и проява на агресия в
поведението на обв. А. вече извън дома, се
установяват по безспорен начин от действията му на 18.04.19 г. в кв. Въбел, след окончателната
раздяла със З.М., когато е вдигнал ръка срещу нея , но бил възпрян от приятеля
и , след което в яда си счупил
огледалото на автомобила на св. П.А..
Изложеното по-горе по отношение
данни да упражняване на системно
психическо насилие от обв. А. спрямо З.М. се
потвърждават от показанията на свидетелите
П.А., Д.М., св. Б. и самата пострадала З.М..
По отношение на последния инцидент на
30.06.19 г. ,при който се стига и
до причиняване на лека телесна повреда
на З.М. довело и до образуване на настоящото производство , то фактическата
обстановка в тази връзка изложена
по-горе се потвърждава от показанията на З.М. и П.А. и частично от тези на
свидетелите Д.П. и В.В..
Показанията на М. и А. са последователни, непротиворечиви и се потвърждават по
отношение на телесното увреждане от изготвената и приета СМЕ и приложеното
съдебно-медицинско удостоверение по отношение нараняването на дъщерята на М..
Свидетелите Д.П. и В.В.- приятели на обв. А., които
били с него при отиване в заведението, заявяват при разпита си в ДП, че не са видели
той да е удрял З.М.. Това, че не са видели , не опровергава факта, че се е случило
отразеното и описано по- горе в изложената фактическа обстановка. Първо и
двамата не са били в близост до М. и А.,
към които се е приближил обв. А., не са чули разменените реплики и при възникналата
конфликтна ситуация, не са видели реакцията на обв. А.,
състояща се в изблъскване на пластмасов стол, кой е ударил З.М. и детето и..
Св. Д.П., по данни от обв. А. в с.з. , при отиването
им в заведението е видял негови приятели
и отишъл при тях, поради което и не може да се приеме, че е очевидец и
проследяващ ситуацията между А. и М..
Заключените по изготвената и приета
СМЕ е в потвърждение ,първо на установените телесни увреждания по пострадалата
З.М., които отговарят на критериите по чл. 130, ал. 1 от НК., както и относно
механизма на деянието.
На основанието изложеното по-горе, съдът намира, че Г.Ц.А.
***, на 30.06.19 г. в гр. Търговище, причинил на З. Н. М. от с.гр. лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето не опасно за живота, като деянието
е извършено при условията на домашно насилие, с което от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно, под
формата на евентуален умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е допускал настъпването на тези последици.
Съгласно чл. 93, т. 31 от НК, престъплението е
извършено „ в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно
упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително огтраничаване
на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо
възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с
което живеят или живяло в едно
домакинство.
При така изложеното и съобразявайки наличието на
посочените в чл. 93, т. 31 от НК критерии , съдът намира, че нанесената лека
телесна повреда нанесена от обв. А. спрямо З.М. е
осъществена при условието на домашно насилие, предвид това, че е предшествана от системно упражняване
най-вече на психическо насилие, данни за
физическо такова , като е осъществено спрямо лице от което има дете и е бил във
фактическо съпружеско съжителство.
Видно от събрания доказателствен
материал, по отношение на обв. Г.А. са налице
материално-правните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК и
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, а именно: за извършеното умишлено престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, което е видно от справката
му за съдимост, и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този
раздел, от престъплението не са причинени имуществени вреди. Не са налице и
ограниченията, които поставя ал. 7 на чл. 78а от НК.
Предвид гореизложените обстоятелства и след преценка на приетите писмени и
гласни доказателствени средства , съдът
счете делото за изяснено от фактическа страна и след преценка на
събраните в ДП доказателство и в рамките
на фактическите положения в Постановлението.
При наличие на предпоставките
за това, след като призна
обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение, съдът освободи от наказателна отговорност Г. Ц.А., като му наложи на основание чл. 78а, ал. 1
от НК административно
наказание “Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева. При определяне
размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства, обуславящи отговорността на А.-най-вече материалното му състояние и това, че
следва да плаща издръжка за детето си. Деецът не проявява съдействие за разкриване на обективната истина
относно механизма и авторството на деянието, както и съжаление и разкаяние за
станалото и то пред погледа на детето му.
Съдът счете, че за превъзпитанието му, наложеното адм. наказание глоба, към минимума, ще изиграе превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: