РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Пловдив, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 33 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й.З.М., против
решение № 4173 от 01.11.2019 г., на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, като решението се
обжалва единствено в частта за определената издръжка.
С решението е бил осъден Й.З.М., да заплаща на детето си Б. Й. М., чрез неговата
майка и законен представител С.Д.М., месечна издръжка в размер на 200,00 лева,
считано от 10.06.2019г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване
на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане на сумата.
С въззивната жалба се моли да бъде отменено решението
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта за издръжката и
определената държавна такса върху тази издръжка. Счита се, че така определеният
размер е завишен и не е съобразен с нуждите на детето и доходите на бащата.
Твърди се, че по делото е приложено удостоверение за раждане, от което е видно,
че бащата има друго дете. Сочи се от жалбоподателя, че е приложил и служебна
бележка от Агенция по заетостта от 20.06.2019 г., че е безработен, както и справка от НАП, видно от която същият няма
регистрирани трудови договори. Твърди
се, че съдът не е отчел задълбочено, че второто дете, което е ученик, също има
потребности – за дрехи, храна, учебници и други, характерни за възрастта на
детето. Намира се, че съдът не е направил внимателен анализ на показанията на
бабата на ищцата З. Б., като се счита,
че свидетелските показания са противоречиви. Сочи се, че видно от показанията
на Б. М. жалбоподателят е работил в Англия, за да издържа децата си, но на
временна работа, сезонна, както и че е плащал квартира 80 паунда седмично и си
е купувал храна. Твърди се, че съдът не е отчел фактите по делото и
свидетелските показания, ангажирани от ищеца, като се сочи, че същият е
постановил неправилно решение в частта за издръжката.
Намира се, че е нарушена т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970
г. Моли се да бъде намалена определената
издръжка от 200 лв. на минималния размер от 140 лв., като се счита, че именно
минималният размер е адекватен такъв. Доказателствени искания в жалбата не са
формулирани.
По делото е постъпил писмен отговор от С.Д.М., чрез
адв. М.Н., с който се счита, че депозираната въззивна жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Излагат се
аргументи по същество, като се оспорват възраженията в жалбата. Моли се да бъде
потвърдено изцяло първоинстанционното решение, включително и в частта досежно
издръжката, като се приеме, че същото е правилно, законосъобразно и справедливо.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуална допустима. По същество, жалбата е неоснователна.
Не е спорно между страните, че детето Б. Й. М. е дъщеря
на жалбоподателя Й.М. и на С.М..
Спорът в настоящото производство е свързан с размера
на дължимата издръжка. Настоящият състав, след преценка на становищата на
страните и доказателствата по делото, намира, че определеният размер на
издръжка от първоинстанционния съд е правилен за конкретния случай.
Според текста на чл. 143, ал.2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на
родителите за издръжка на ненавършилите им пълнолетие деца е безусловно, като
при определяне размера на същата следва да се преценят възможностите и
материалното състояние на родителите - чл. 143, ал.1 от СК.
Съгласно чл.
142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно представените справки от ТД на
НАП, родителите нямат регистрирани трудови договори за периода от 01.01.2018г. до
23.07.2019г., нито има данни за наличието на техни доходи за същия период.
Страните нямат и декларирани недвижими имущества, като по отношение на бащата,
същият има декларирано движимо имущество – л.а. БМВ/320 Д. Правилно обаче
първоинстанционният съд е посочил, че от тези справки няма данни единствено
страните да работят в България. Съгласно показанията на свид. Б. М., сестра на
жалбоподателя, той работил в Англия, като събирал зеленчуци, и получавал по
30-40 паунда на ден, а преди това е работил в Испания, като е берял ягоди.
Посочено е в първоинстанционното решение, че бащата имал и разходи за квартира
по 80 паунда седмично. Съдът е отчел, че с оглед на това обстоятелство
жалбоподателят реализирал месечен доход около 1000 паунда от работата си в Англия.
Действително този извод на съда не е напълно правилен, тъй като такъв доход
бащата би получавал в случай, че работи средно по 30 дена в месеца и получава
около средния на посочения от свид. М. доход на ден. Също така доходите не са
фиксирани и зависят от обема на работа, но е факт, че именно за това и свид. М.
посочва дневния доход на жалбоподателя при немалка разлика между минималното и
максималното възнаграждение, което получава. Следва да се отбележи, че при
средно 21 работни дни в месеца при доход между 30 и 40 паунда на ден, месечният
доход на жалбоподателя би се равнявал на сума между 630 и 840 паунда, което
преизчислено съгласно курса на БНБ към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция (към 05.02.2020г. - 2.31613 лева за един
паунд) би значело, че бащата реализира доход между 1460 лв. и 1945 лв.
Установява се също, че заплащания от него наем в Англия е в размер на около 750
лв. месечно (80 паунда седмично).
По аргумент от чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът взема предвид всички факти, станали му известни до приключване на
съдебното дирене. Съгласно показанията на свид. М., депозирани в съда в о.с.з.
на 03.10.2019г., работата на бащата е временна, като предстои скоро да приключи
и не се знае дали той ще се върне в България или ще продължи да работи в
Англия. Въпреки това нито във въззивната жалба, нито в молбата на
жалбоподателя, депозирана в съда на 03.02.2020г., с която се взема становище по
предмета на делото, има твърдения бащата да е приключил работата си и към
момента да не реализира доход. В тази връзка настоящият състав намира, че с
оглед липсата на твърдения, както и липсата на доказателства, именно
горепосоченият е доходът, който жалбоподателят реализира към момента на
приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Доколкото няма как
съдът да знае или да предполага в бъдеще време дали бащата ще престане да
работи и да получава доходи, е предвидено в чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея да може да бъде
изменена или прекратена.
По отношение на нуждите на лицето,
настоящият състав съобрази, че делото се отнася за дете, което е родено на
***г., и към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция е на 3 години. Съгласно показанията на свид. Б., предстои детето да
започне да ходи на детска градина в с. Б., като свидетелката посочва, че по
данни от детската градина месечната такса ще е повече от 60 лв. Тъй като с. Б.
се намира в община Родопи, месечният размер на таксата за посещение в детските заведения
се определя съгласно Приложение № 3 към чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 за
определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в община „Родопи“,
съгласно което месечният размер на таксата за посещение е 35 лв., както и 2,10
лв. цена на храноден, от което следва, че действително посоченото от свид. Б.
относно размера на таксата отговаря на истината. По отношение на показанията на
свид. Б., които жалбоподателят твърди, че не са били подложени на внимателен
анализ от първоинстанционния съд и според него са противоречиви, те касаят
ирелевантни обстоятелства по настоящото дело относно твърдяни от свидетелката
предишни работи на жалбоподателя в Германия и Испания, които са без значение
при определянето на издръжката за настоящия момент. По отношение на твърдяното
от свидетелката, че бащата работи в Англия и доколкото знае работи „в
строителството или на къра“, същото се подкрепя от показанията на свид. М.,
която посочва, че брат ѝ работи на полето. Констатираното от
жалбоподателя противоречие е свързано с незнанието на свидетелката каква е
точно работата на бащата и какви доходи получава, но първоинстанционният съд
правилно е приел за установено посоченото от свид. М..
Въз основа на изложеното, настоящият
състав счита, че следва да бъде определена издръжка за детето в размер на 360
лв. – за храна, дрехи и задоволяване на други текущи нужди, включително такива,
необходими за правилното му интелектуално и физическо развитие, както и
разходите за посещение на детска градина. Тази сума е съобразена и със
социално-икономическата конюнктура в страната, израз на която е минималната
работна заплата, която е и ограничител за минимално възможния за определяне
размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК.
При разпределянето на тази издръжка, следва върху бащата
да се възложи по-голям дял. Това е така, тъй като майката гледа и се грижи за
детето, както и поради обстоятелството, че бащата е родителят с по-големи
доходи и не участва в непосредствените грижи за детето. Следва бащата да
осигурява издръжка в размер на 200 лв., а останалите средства следва да се
поемат от майката.
Установява се по делото чрез представения препис от
дубликат на удостоверение за раждане на Г. Й. М. (л. 14 от първоинстанционното
дело), че жалбоподателят има друго малолетно дете, за което трябва да се грижи
и трябва да издържа. Това обстоятелство обаче не изключва задължението на
родителя да заплаща издръжка за детето, което се намира извън семейството му и
за което не полага непосредствено грижи.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че така
установените възможности на бащата да плаща издръжката са съобразени с т. 5 от
ППВС № 5/16.11.1970г. и с оглед данните по делото към момента на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция той би могъл да изплаща така
определената от съда издръжка, която е необходима на детето за посрещане на
нуждите му съобразно с обикновените условия на живот за него.
Водим от горното, настоящият състав
счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част относно размера на присъдената издръжка.
По разноските:
С оглед на изхода на спора следва
жалбоподателят да възстанови сторените от въззиваемата страна разноски. В
съдебно заседание въззиваемата страна е претендирала направените от нея
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Във въззивното
производство обаче не са представени доказателства за сторени разноски, поради
което и такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4173 от 01.11.2019 г., на
Районен съд – Пловдив, II брачен
състав, В ЧАСТТА, в която е бил
осъден Й.З.М., ЕГН **********, да заплаща на детето си Б. Й. М., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител С.Д.М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 10.06.2019г. до навършване
на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част решението не е било обжалвано,
поради което е влязло в законна сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.