№ 118
гр. Асеновград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200599 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №16-003086/22.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. - управител, на основание чл.416,
ал.5 вр. чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1500 (хиляда и седемстотин) лева, за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда.
Управителят на ***” ЕООД не се явява лично в съдебно заседание. Чрез
отразеното в жалбата, изразява своето неудовлетворение от издаденото НП като счита,
че същото следва да бъде отменено, тъй като е неправилно и незаконосъобразно, както
и постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Представителят на въззиваемата страна е на становище, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло. Претендира да им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
На 14.09.2020г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив
извършили проверка по отношение на спазване разпоредбите на трудовото
1
законодателство в „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
Конкретен обект на проверка бил строителен такъв на „жилищна сграда“ намираща се
в гр.Пловдив, бул. „Източен“ № 76. Констатациите на проверяващите били
удостоверение в съставения от тях протокол за извършена проверка №
2026054/16.09.2020 г. Така съставения протокол бил връчен на същата дата, срещу
подпис на упълномощен представител на управителя на „***” ЕООД. Със съставения
протокол, във връзка с констатирани нарушения, на дружеството жалбоподател, в
качеството му на работодател, били дадени общо шест предписания и конкретни
срокове за тяхното отстраняване. Под т.6 в протокола било дадено предписание, за
изплащане на дължимите трудови възнаграждения на О.А.М., а именно работодателя
да изплати на работника трудово възнаграждение за отработените 11 дни през месец
август 2019 г. в размер на 241.71 лева, като бил указан срок за изпълнение до
15.10.2020 г.
Във връзка с проверка изпълнение на дадените предписания на основание чл.
45, ал.1 от АПК, на управителя на „***” ЕООД била връчена призовка с оглед неговото
явяване на 31.03.2021г. в ДИТ Пловдив, като представи доказателства относно
трудовото правоотношение с О.А.М., както и такива относно изпълнение на дадените
предписания с протокол за извършена проверка №2026054/16.09.2020г. В указания от
проверяващите срок, на 31.03.2021г. от страна на управителя на „***” ЕООД
постъпили писмени обяснения от които се установило, че дадените предписания за
изплащане на допълнителните възнаграждения на О.А.М. не са били изпълнение. Като
аргумент било посочено това, че от страна на лицето, на 11.11.2020г. срещу
дружеството било заведено гражданско дело №15001/2020г. по описа на ПРС с искане
за изплащане на сума във връзка с възнаграждение надвишаващи тези в дадените
предписания.
Предвид това, че не били изпълнено даденото по т.6 в протокола за извършена
проверка № 2026054/16.09.2020 г. предписание, то св. В. ИВ. Б.- работещ като
инспектор в ДИТ Пловдив счел, че от страна на дружеството „***” ЕООД е
реализирано нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Във връзка с това, на 27.05.2021г. в
присъствие на управителя на дружеството, той пристъпил към съставяне на АУАН №
003086 връчен срещу подпис на представителя на дружеството. Въз основа съставения
АУАН, било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото
писмени доказателства и гласните такива, събрани, чрез разпита на св. В. ИВ. Б. ,
които съдът изцяло кредитира.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество,същата за неоснователна.
Внимателния анализ на събраните по делото доказателства, дава основание на съдът да
2
направи извод, че посоченото в АУАН и НП нарушение е налице. От доказателствата
се установява, че към дата на проверката 31.03.2021 г. даденото задължително
предписание под т.6 не е било изпълнено. Предписанието е касаело изплащането на
трудово възнаграждение в размер на 241.71 лв. за отработени 11 дни за месец август
2019 г. на работника О.А.М.. За да се зачете, че е изпълнено предписанието,
дължимото поведение указано с него е следвало да се реализира в определения срок за
изпълнение - т.е. до 16.09.2020 г. То обаче не е било изпълнено в срока, а дори и до
момента на съставянето на АУАН, поради което съставът на горното нарушение е
реализиран.
АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа,
посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по
делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е
квалифицирано по чл. 415, ал.1 от КТ. Същия текст предвижда, че който не изпълни
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 10 000 лв. Съгласно посоченото в нормата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, то
задължителните предписания за работодателите са вид принудителна административна
мярка прилагана контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Въз
основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН. Със същото НП на
дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. НП отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган, подписано е
от него и е в изискуемата от закона форма. В него правилно описаното нарушение е
съотнесено към санкционната разпоредба въз основа на която е наложена санкцията.
При определяне размера на наложената имуществена санкция, съдът намира, че
наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на
нарушението, като е определил същата в минималния предвиден в закона размер от
1500 лева, поради което и е безпредметно да се обсъжда въпроса за допълнителна
редукция на санкцията.
Основното възражение на жалбоподателя касае тезата, че трудовото
правоотношение на работника било прекратено към момента на издаване на
предписанието, поради което и контролните органи на ДИТ не били компетентни да
издават задължителни предписания, а се касаело за гражданско правен спор, който
следвало да се разреши по съдебен ред. Във връзка с възражението е представено и
Решение № 261503 от 18.05.2021г. постановено по гр. д. № 15001/2020 г. по описа на
РС Пловдив, със сходен порен предмет. Анализа на направеното възражение дава
основание да се направи извод, че то е неоснователно, като сочената съдебна практика
от 2012 г. не е актуална. Този въпрос е законодателно уреден с новелата на чл. 404,
ал.3 от КТ (Доп. ДВ, бр. 77 от 2010 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в
3
сила от 17.07.2015 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) според която,
когато задължителното предписание се отнася до отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника или
служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде
решен само от съда. В случая задължителното предписание е дадено на 16.09.2020 г., а
срокът за изпълнение е бил до 15.10.2020г. Действително е бил предявен иск от Огнян
Михайлов и образувано исково производство по горе-цитираното гражданско дело, но
това се е случило на 11.11.2020г., т.е. след като предписанието е било вече дадено и
срокът му за изпълнение е изтекъл. Поради което и в този случай правилно контролния
орган е реализирал правомощията си като по искане на работника е издал
задължително предписание, тъй като към този момент не е бил предявен иск пред съда
и същото е подлежало на изпълнение. Като не го е изпълнило дружеството е
реализирало състава на горното административно нарушение. В този смисъл
направеното възражение беше оставено без уважение.
При служебната проверка на обжалваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, налагащи неговата отмяна,
като всички наведени в жалбата възражения се явяват неоснователни.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция “Главна
Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА НП №16-003086/22.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Пловдив, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М. Н. М. - управител, на основание чл.416,
ал.5 вр. чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1500 (хиляда и седемстотин) лева, за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Н. М. да заплати на Изпълнителна Агенция “Главна Инспекция
по труда”- гр. София сумата от 80.00 / осемдесет / лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5