Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../22.06. |
Година 2018 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на единадесети април |
Година 2018 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1477 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Д.Ж.З. твърди да е кредитор на ответника „Е.4“ ЕООД по силата на издадени в негова полза записи на заповед съответно от 21.08.2012 г. за сумата 5130 евро и от 01.09.2014 г. за сумата 12 000 евро. След издаване на записите на заповед дружеството длъжник учредило ответното дружество „Е.4 П.“ ЕООД, чийто капитал е формиран от непарична вноска – недвижим имот, съставляващ целия пети етаж, кота + 14,07 метра от масивна пететажна производствена сграда, представляваща ПРОИЗВОДСТВЕН КОРПУС № 1, построена през 1997 г., находяща се в гр. София, район „*******. Счита, че с извършения апорт се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, тъй като стойността на придобитите дялове в новоучреденото търговско дружество изцяло зависи от имущественото състояние на новоучреденото дружество, а принудителното изпълнение е по-трудно осъществимо. Впоследствие дяловете на „Е.4“ ЕООД в капитала на новоучреденото дружество са продадени на трето лице. Иска се действието по извършване на апорта да бъде обявено за недействително спрямо ищеца.
В отговор по исковата молба от името на ответника „ЕА 4 П.ООД се оспорва записите на заповед да са подписани от С.Н.В.както и ищецът да разполага с оригиналите на тези документи. Евентуално сочи да е пропуснат срока за предявяване, което счита да е довело до загуба на менителничния иск срещу издателя, ограничаващо и отговорността на длъжника до размера на обедняването. Оспорва ответникът „Е.4 п.“ ЕООД да е знаел за увреждането предвид обстоятелството, че към 18.02.2015 г. записите на заповед не са били предявени за плащане на издателя. Сочи също така придобитите срещу прехвърленото имущество дялове да превишават по стойност размера на претендираното от ищеца вземане.
Ответникът „Е.4“ ЕООД не изразява становище в рамките на процедурата по размяна на книжа.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т.Т. от Адвокатска колегия – П.,
поддържа предявения иск. Сочи, че непаричната вноска съставлява единствения
недвижим имот на дружеството длъжник, а извършването му твърди да цели увреждане
на всички хирографарни кредитори., сред които е и ищецът. Претендират се разноски като е представен
списък.
Процесуалният представител на
ответника „Е.4 П.“ ЕООД – адв. К.П. от САК, оспорва предявения иск. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът „Е.4“ ЕООД не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище в рамките на устните
състезания.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че от името на „Е.4“
ЕООД в полза на ищеца на 21.08.2012 г.е издаден запис на заповед за 5100 евро.
Записът на заповед е предявен на 05.01.2015 г. на С.Н.В., посочен в записа на
заповед като управител на „ЕА 4“ ООД.
Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
съдържа констатациите на съд за издадена на 23.08.2012 г. запис на заповед от „Е.4“
ЕООД за сумата 5100 евро. Това обстоятелство, както и липсата на въведен спор
от страна на правния субект, посочен за автор на изявлението, позволява
еднозначен извод, че заповед с такова съдържание е съществувала.
На
18.02.2015 г. С.Н.В.в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Е.4“
ЕООД е взел решение за учредяване на „Е.4 п.“ ЕООД.
Няма
също така спор, а и от данните, вписани по партидата на „Е.4 П.“ ЕООД се
установява, че на 03.05.2015 г. дружеството е вписано в търговския регистър.
Дружеството е учредено от „Е.4“ ЕООД, а капиталът му е формиран чрез непарични
вноски, а именно: 1. недвижим имот, съставляващ ЦЕЛИЯ ПЕТИ (четвърти
надпартерен, последен) ЕТАЖ, кота (+14.07) метра, от масивна пет етажна
производствена сграда, представляваща ПРОИЗВОДСТВЕН КОРПУС № 1 (едно),
построена през 1997г., находяща се в гр. София, столична община, район
„Възраждане”, ул. „*******(четири), която сграда е разположена в северната част
на двора, целият етаж, състоящ се от фоайе, коридор, четири работни помещения,
канцелария, сервизни помещения-тоалетни, мивки, душ, асансьор/машинно, със
застроена площ съгласно архитектурния план 421.25 /четиристотин двадесет и едно
цяло двадесет и пет стотни/ квадратни метра, а след обособяването – 410.45
/четиристотин и десет цяло четиридесет и пет стотни/ квадратни метра, по
нотариален акт 437 /четиристотин тридесет и седем/ квадратни метра, при съседи
на етажа: отгоре – покрив, отдолу – четвърти /трети надпартерен/ административен
етаж на сградата, собственост на продавача, и съседи на цялата сграда: от
изток, запад и юг – съседни производствени сгради, собственост на продавача, и
от север – улица *******”, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
съгласно нотариалния акт съставляващо поземлен имот ПИ № 5 /пети/, от кв.339
/триста тридесет и девет/ по плана на София, местност „Баталова воденица”,
цялото с площ по нотариален акт 6710 / шест хиляди седемстотин и десет/ кв.м.,
а сега по скица: съставляващо УПИ II-5 /втори, отреден за имот планоснимачен
номер пети/ от кв.335Б /триста тридесет и пет Б/, по плана на София, ул. „*******/четири/,
Пробив бул. „П. Славейков”, целият с площ 5599 /пет хиляди петстотин деветдесет
и девет/ квадратни метра при съседи на мястото: изток – тревна площ и
асфалтиран паркинг към вътрешна алея на блок 16, запад - улица „Одрин”, север –
улица *******”, юг – улица „*******Компютърни конфигурация; 3. Сигнално
охранителна система; 4. Климатик - 3 броя; 5. Шпиндел; 6. Индукционни пещ за
леене на цветни метали; 7. Оборудване леярски цех; 8. Везна златарска; 9. Фасет
машина; 10. Шлайф машина; 11. Полир машина; 12. Прецизна везна RADWIG тип PS
750 R2; 13. Метални врати - Збр.; 14. Вентилатор - 2 бр.
Тези
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.
При възприетите факти от правна
страна съдът намира следното:
Законът
овластява всеки кредитор да се противопостави на увреждащо действие, извършено
от негов длъжник. Съдебната практика дефинира понятието „увреждащо действие“
като затрудняващо или осуетяващо изпълнението на задълженията. Съгласно чл. 133 ЗЗД Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако
няма законни основания за предпочитане.
От тази гледна
точка действието следва да води до засягане потенциала на имуществото на
длъжника, да покрие поетите от длъжника задължения, а обектът на действието да
предпоставя възможност за принудително изпълнение. Следователно, осигуреният с
тази норма кредиторов интерес ангажира длъжника да се въздържа от действия,
застрашаващи възможността неговите кредитори да се удовлетворят от наличното му
имущество в случай, че поетото имуществено задължение не е изпълнено доброволно.
Спорно
в процеса е твърдяното от ищеца качество кредитор. Съгласно чл. 538 ал. 1 вр.
чл. 481 ал. 1 ТЗ писмено задължение за заплащане на определена парична сума при
съблюдаване на законоустановени критерии за формата и съдържанието на
изявлението задължава обещалия да плати. Утвърдената съдебна практика приема,
че доколкото кредиторовото качество не се включва в обхвата на пресъдено нещо
материалноправната легитимация на ищеца не налага пълно доказване. Приложеният
запис на заповед от 21.08.2012 г. отговаря на законоустановените изисквания за
форма и съдържание, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение
позволява еднозначен извод за възникнало вземане и по записа на заповед от
23.08.2012 г.
В
контекста на предписаното от закона увреждащо действие съдът споделя тезата, че
вземането, легитимиращо кредитора следва да съществува, т.е. да не е било
погасено и да подлежи на принудително изпълнение. Настоящият състав приема, че
макар и вземането на кредитора да не се покрива от силата на пресъдено нещо, а
недействителността да е относителна, искът по чл. 135 ЗЗД засяга и правата на
трето на правоотношението лице – приобретателя. Ако спрямо длъжника и
приобретателят, който знае за увреждащата сделка мярката е принципно обяснима,
по отношение на приобретателя по безвъзмездна сделка, а и спрямо кредиторите на
приобретателя, доверили се на придобитото имущество предписаният способ за
реализация на общото обезпечение е оправдан, доколкото обосновава възможност за
принудително изпълнение. Макар и хипотетична към момента на развитие на
настоящото производство, вероятността изпълнението да бъде насочено върху
отчужденото имущество внася несигурност, накърняваща интересите и на лица извън
кръга на целящите увреждане. Настоящият състав приема, че при тези
обстоятелства налице е обществен интерес, пряко ангажиращ съда да го отчете.
Както
длъжникът, така и приобретателят могат да предявят иск, за да установят в
рамките на производство по предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, че
вземането, на което ищецът се позовава, е погасено по давност. Доколкото
ефектът на този иск е установяване на действителното правно положение
настоящият състав не намира причина да счита, че зачитането му предполага
влязло в сила на съдебното решение (в обратен смисъл решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр.
д. № 1028/2010 г., ГК, ІV
ГО на ВКС, постановено при условията на чл. 291 ГПК). Същевременно стандартът
справедливо решение ангажира съда да обсъди всички доводи на страните, изводът
по които влияе върху изхода по спора. След като погасеното по давност
кредиторово вземане лишава от смисъл произтичащата от чл. 135 ЗЗД
непротивопоставимост, настоящият състав не намира причина да откаже
изследването на този въпрос във висящото производство.
Макар
извън хипотезата на инцидентен установителен иск по вземането да не се формира
сила на пресъдено нещо възниква въпросът с каква конкретна нужда се свързва
регламентираното от чл. 135 ЗЗД потестативно право. Според чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България не се допуска както злоупотребата с право така
и позоваването на формално призната възможност, зад която не стои реален
интерес, а единственият й резултат е засягане на чужди права и законни
интереси. При все, че до въздействие върху имуществото няма да се стигне, ако
кредиторът не разполага с подлежащо на принудително изпълнение притезание, няма
причина да се предполага, че кредиторът сам би предявил иск за защита на
вземане при противопоставено възражение за давност. При тези обстоятелства
оказва се, че преодоляването на провокираната от признатото потестативно право
неяснота ангажира приобретателя да води нарочен процес, за да я отстрани.
Настоящият
състав приема, че стандартът за справедливо решение в разумен срок, утвърден с
чл. 6 от ЕКПЧОС, възпроизведен еднозначно и в чл. 13 ГПК, обосновават
необходимост от изследване на възражението за давност в рамките на висящия спор
по чл. 135 ЗЗД. Аргумент в тази насока дава и нормата на чл. 235 ал. 3 ГПК,
ангажираща съда да отчете всички факти, относими към съдебно предявеното право.
От
доказателствата по делото обаче не се установява предявените вземания да са
погасени по давност. Определеният срок за предявяване на записа на заповед на
издателя е давностен – арг. от чл. 538 ал. 1 вр. чл. 531 ал. 1 ТЗ. Законът
овластява длъжника да откаже изпълнение, когато такова не е било потърсено по
съдебен ред след изтичане на предписания от закона срок. Това право е
относително по своя характер – то възниква и съществува в патримониума на
длъжника. Ето защо признатото погасително действие на давностния срок овластява
единствено издателя на записа на заповед да прецени дали да се позове на него.
Съгласно
чл. 6 ал. 2 ГПК обемът на дължимата защита се определя от страната, чиято
правна сфера е предмет на изследване в процеса. Съгласно чл. 26 ал. 2 ГПК гарантираната
от закона свобода на преценка може да бъде ограничена със закон, овластяващ
лице, различно от титуляра на правото, съответно носителят на задължението да
упражнява чужди права. Подобно предписание в полза на приобретателя на имущество,
обект на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД не е призната. Ето защо настоящият състав не
намира процесуална възможност да обсъжда противопоставените в случая възражения
от страна на „ЕА 4 П.ООД за прескрибиране и преклудиране на менителничните
ефекти, на които ищецът основава качеството си кредитор.
По
изложените съдът приема, че ищецът се явява кредитор по смисъла на чл. 135 ал.
1 ЗЗД.
Оспорваното
в процеса действие – апорт на право на собственост в капитала на ответното
дружество „ЕА 4 П.ООД, обосновава вещнотранслативен ефект. Това ще рече, че по
силата на чл. 99 от Закона за собствеността „Е.4“ ЕООД губи притежаваното право
на собственост върху недвижимия имот и движимите вещи към указания момент с чл.
73 ал. 4 вр. чл. 67 от Търговския закон – датата на вписване на дружеството в
търговския регистър. Ефектът от това действие е, че кредиторите на „Е.4“ ЕООД
не могат да разчитат на това имущество, за да удовлетворят своите вземания,
непогасени доброволно.
Вярно
е, че срещу правото на собственост „Е.4“ ЕООД придобива права върху капитала на
учреденото дружество. Тази трансформация обаче не изключва очертания вече
ефект. Въпросът дали и доколко придобитите дялове са били в състояние да
послужат за удовлетворяване претенциите на ищеца не подлежи на изследване в
настоящото производство. Придадената от чл. 133 ЗЗД обезпечителна функция на
имуществото определя за меродавни обема и състоянието на имуществото на
длъжника към момента на реализация на кредиторовото вземане. При липсата на
доброволно изпълнение това се случва в рамките на изпълнителното производство.
Потестативното право, утвърдено с чл. 135 ЗЗД овластява кредитора да насочи
изпълнението върху имота, без това да изключва възможността за длъжника да
плати доброволно или да предложи друго свое имущество.
Дори
хипотетично да се приеме, че придобитите права върху дружествени дялове следва
да бъдат отчитани в контекста на идентифициране увреждащото действие,
извършеното разпореждане от страна на длъжника с тези дялове на собствено
основание изключват тази възможност. В контекста на предписаното общо
обезпечение кредиторът не дължи да съобразява имуществото, към което насочва
принудителното изпълнение. Ето защо изборът на ищеца да предпочете
материализираното право на собственост пред зависещата от множество фактори
цена на дружествения дял обвързва както съда, така и приобретателя на
предпочетеното имуществено благо.
По
изложените съображения съдът приема, че действието по извършения апорт е
увреждащо за ищеца.
Както
бе посочено вече предпоставка за налагане своеобразното ограничение върху
правото на собственост според чл. 135 ал. 1 ЗЗД е обективния факт на намаление
на имуществото, препятстващо възможността кредиторите да го ползват, за да
удовлетворят вземанията си. Според тази норма необходимо е и към момента на
извършеното действие длъжникът да е знаел, че предприемайки действието
застрашава интересите на своите кредитори. Това от своя страна логично
предполага към този момент вземането да е било възникнало. Отнесено към
конкретния случай това принципно положение ще рече, че с издаване на
установените в процеса записи на заповед за „Е.4“ ЕООД са възникнали парични
задължения, съществували и към момента на вписване на търговското дружество –
05.03.2015 г. Заповедта за изпълнение не поражда задължението, а потвърждава,
че документално удостовереното в хипотезите на чл. 417 ГПК вземане подлежи на
изпълнение. Предявяването на записите на заповед е относимо към изискуемостта
на произтичащите от тях задълженията, която обаче в случая остава без значение.
Прогласеният с чл. 133 ЗЗД принцип на равнопоставеност на всички кредитори е
достижим при гарантирана възможност на всеки от тях да получи реално
изпълнение, предпоставка за което е налично имущество.
По
делото не се спори, а и от доказателствата се налага извод, че наличният запис
на заповед е подписан от законния представител на „Е.4“ ЕООД. Няма и повдигнат
в процеса спор от страна на този ответник досежно авторството и за записът на заповед
от 23.08.2012 г. Тези факти, предхождащи момента на увреждащото действие
позволяват еднозначен извод, че длъжникът е знаел за съществуващите към този
момент задължения. Нормативно предписаното значение на разпоредителното
действие предпоставя и знание, че предприемайки апорта учредителят лишава
кредиторите си от възможност да предприемат изпълнение върху апортираното
имущество. Това обосновава извод, че законният представител на „Е.4“ ЕООД е
знаел за увреждането.
В
контекста на оправданото ограничение на чужда правна сфера законът държи сметка
и за обстоятелствата, при които е придобито имуществото. В тази насока отдава
приоритет на интересите на кредитора, когато увреждащото действие е
безвъзмездно пред тези на приобретателя. Настоящият състав приема, че критерият
възмездност, утвърден с нормата на чл. 135 ЗЗД държи сметка за засегнатите от
нормативното решение интереси на трето спрямо отношенията кредитор-длъжник лице
– приобретателят. От тази гледна точка и основание за предпочитане интересите на
увредения кредитор пред тези на приобретателя, а в крайна сметка и на неговите
кредитори, се явяват вложените в сделката средства. Нормата на чл. 135 ал. 4 ГПК изрично предписва приоритет на имуществените интереси на увредения кредитор
пред тези на приобретателя, а причината за това е знанието у последния за
увреждането и то към момента на сделката (арг. от чл. 135 ал. 1 изр. второ ЗЗД).
При тези съображения логично следва извод, че възмездността като предпоставка
за изследване на знанието предполага имуществено разпореждане от страна на
приобретателя срещу полученото имущество.
По
изрично предписание на закона вложеното имущество в капитала на търговско
дружество на собствено основание обезпечава интересите на неговите кредитори.
Макар и апортната вноска да поражда права върху дружествените дялове,
полученото не се опира на дадено от страна на приобретателя. Дори нещо повече,
нормата на чл. 118 ал. 2 ТЗ отрича правото на учредителя да извлече
икономическа изгода от факта на учредяване на дружеството, основавайки се
внесения капитал. При тези съображения настоящият състав приема апортната
вноска за безвъзмезден придобивен способ по смисъла на чл. 135 ал. 1 изр. първо ЗЗД.
След
като ответникът „Е.4 П.“ ЕООД не е инвестирал собствено имущество, за да придобие
апортираното безпредметно остава изследването на въпроса дали и доколко
законният му представител е знаел за увреждащия характер на извършеното
разпореждане от учредителя.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да иска прогласяване недействителността на извършения апорт с произтичащата от това възможност да пристъпи към изпълнение върху него за удовлетворяване на вземанията си, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
При установения изход от спора в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани
по делото разноски. В случая се установява, че ищецът е заплатил държавна такса
в размер на 1367 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв.
Съдът
констатира обаче, че освен недвижим имот, предявеното право обхваща и движими
вещи. Спрямо тях указаният механизъм за формиране цената на иска въз основа на
данъчната оценка е неприложим. Ето защо следва да бъде приложено правилото на
чл. 69 ал. 1 т. 4 предл. първо ГПК и база за остойностяване на предявения
интерес да бъде определената със заключението на непаричната вноска стойност на
движимите вещи или сумата от 20680 лв. Следващата се държавна такса, определена
върху стойността на прехвърленото имущество възлиза на 2193,26 лв. Внесената
държавна такса е в размер на 1367 лв., поради което ищецът е останал задължен
за разликата, която следва да бъде осъден да заплати.
Нормата
на чл. 78 ал. 5 ГПК овластявайки съда да лимитира отговорността до адекватното
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото определя и
предела на тази преценка. Ответникът „ЕА 4 .“ ЕООД се позовава на това свое
право, поради което и договореното възнаграждение следва да бъде съотнесено към
фактическата и правна сложност на делото.
Институтът
на отговорност за разноските в съдебно производство е израз на правилото, че
отговорността за обезвреда е ограничена до вредите, съставляващи пряка и
непосредствена последица от вредоносното поведение. Конституционно скрепеното
право на квалифицирана защита обуславя направените разходи за осигуряването й
като присъщи в съдебно производство. За разлика от всички други разходи обаче
размерът на тези разноски пряко зависи от избора на страната на адвоката, който
да осъществи процесуалното й представителство. Ето защо и обемът на тази вреда
пряко зависи от непосредствено контролирани обстоятелства от правоимащата
страна. Няма разумна причина в тежест на насрещната страна да бъдат възложени
разноски, пряко обосновани с личността на избрания адвокат. Ето защо и критерий
за остойностяване на подлежащата на възстановяване вреда следва да бъде
необходимата сума, обезпечаваща адвокатска защита.
Нормативно
утвърденият механизъм за остойностяване на минималния размер на адвокатско
възнаграждение определя като меродавна паричната оценка на отстоявания в
процеса интерес. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) не установява собствен механизъм за остойностяване
адвокатския труд в производство по павлов иск. След като процесуалният закон
определя предявения иск като оценяем и установява основата, на която следва да
бъде определена дължимата държавна такса, настоящият състав приема тази база за
меродавна и при остойностяване на интереса в контекста на чл. 7 ал. 2 от
Наредбата. Определен въз основа данъчната оценка минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 4262,13 лв. Възнаграждението, определено
на база стойността на апорта на движимите вещи възлиза на 2174,95 лв.
Договореното и заплатено възнаграждение се включва в общата сума от 6437,08 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
на основание
чл. 135 ал. 1 изр. първо ЗЗД
за относително недействителен по отношение на Д.Ж.З. с адрес ***
внесеният от „Е.4“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***,
апорт в капитала на „Е.4 П.“ ЕООД, ЕИК*******с адрес по делото: гр. София, район „*******,
състоящ се от 1. недвижим имот, съставляващ ЦЕЛИЯ ПЕТИ (четвърти надпартерен,
последен) ЕТАЖ, кота (+14.07) метра, от масивна пет етажна производствена
сграда, представляваща ПРОИЗВОДСТВЕН КОРПУС № 1 (едно), построена през 1997г.,
находяща се в гр. София, Столична община, район „Възраждане”, ул. „*******(четири),
която сграда е разположена в северната част на двора, целият етаж, състоящ се
от фоайе, коридор, четири работни помещения, канцелария, сервизни
помещения-тоалетни, мивки, душ, асансьор/машинно, със застроена площ съгласно
архитектурния план 421.25 /четиристотин двадесет и едно цяло двадесет и пет
стотни/ квадратни метра, а след обособяването – 410.45 /четиристотин и десет
цяло четиридесет и пет стотни/ квадратни метра, по нотариален акт 437
/четиристотин тридесет и седем/ квадратни метра, при съседи на етажа: отгоре –
покрив, отдолу – четвърти /трети надпартерен/ административен етаж на сградата,
собственост на продавача, и съседи на цялата сграда: от изток, запад и юг –
съседни производствени сгради, собственост на продавача, и от север – улица *******”,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото, съгласно нотариалния акт съставляващо
поземлен имот ПИ № 5 /пети/, от кв.339 /триста тридесет и девет/ по плана на
София, местност „Баталова воденица”, цялото с площ по нотариален акт 6710 /
шест хиляди седемстотин и десет/ кв.м., а сега по скица: съставляващо УПИ II-5
/втори, отреден за имот планоснимачен номер пети/ от кв.335Б /триста тридесет и
пет Б/, по плана на София, ул. „*******/четири/, Пробив бул. „П. Славейков”,
целият с площ 5599 /пет хиляди петстотин деветдесет и девет/ квадратни метра
при съседи на мястото: изток – тревна площ и асфалтиран паркинг към вътрешна
алея на блок 16, запад - улица „Одрин”, север – улица *******”, юг – улица „*******Компютърна
конфигурация; 3. Сигнално охранителна система; 4. Климатик - 3 броя; 5.
Шпиндел; 6. Индукционни пещ за леене на цветни метали; 7. Оборудване леярски
цех; 8. Везна златарска; 9. Фасет машина; 10. Шлайф машина; 11. Полир машина;
12. Прецизна везна RADWIG тип PS 750 R2; 13. Метални врати - Збр.; 14.
Вентилатор - 2 бр.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Е.4“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, апорт в
капитала на „Е.4 П.“ ЕООД, ЕИК*******с адрес по делото: гр. София, район „Възраждане“,
ул. „*******да заплатят на Д.Ж.З. с адрес *** сумата от 7367
лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д.Ж.З. с адрес *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 826,26 лв. – държавна такса.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: