РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Бургас, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20232000500055 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Търговско дело № 156/2019 г. на Окръжен съд – Сливен е било
образувано по иска на З.И.Б.с ЕГН ********** от гр. С. по чл. 432 ал.1
Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
против „З.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С., район
„Л.”, бул. „Д. Б.” № * за заплащане на сумата от 30000 лева като част от
сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 29.07.2018 г. в гр. С., при което лицето Е.М. К.а
с ЕГН ********** от гр.С. при управление на лек автомобил „***“, с рег. №
*** (застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“) причинила на ищеца телесни увреждания,
ведно със законната лихва, считано от 29.07.2018 г. до окончателно
изплащане.
По искане на ответника сочената като пряк причинител на
1
увреждането Е.М. К.а е била конституирана като трето лице – помагач. Тя е
починала в хода на процеса – на *** г. като е била заместена от наследниците
си - Р. К. К. с ЕГН **********, И. Р. К. с ЕГН *** и М. Р. К. с ЕГН
**********, всички с адрес: гр. С., ул. Х.Б.“ № *, вх. Ж, ет. *, ап. *.
Ищецът З.И.Б. също е починал по време на първоинстанционното
производство – на **** г. Като негови наследници са били конституирани
малолетните лица К. К. К. с ЕГН ********** и А. К. К. с ЕГН **********
представлявани от техния баща и законен представител К. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Г. С. Р. № *, офис № * – адв. М. Д..
Децата на ищеца - В.З.Б.а и И.З.Б. са се отказали от наследството му.
В предоставените от съда по реда на чл. 51 от ЗН срокове наследството не е
било прието от З.С. (майка) и Р.И. (сестра). Такива срокове са били
предоставени и на низходящите на сестрата Р.И.. След като децата й К. Д. К. и
С. Д. К. не се отзовали, на мястото на ищеца са били конституирани
малолетните й внуци К. К. К. и А. К. К., представлявани от баща си, които
приели наследството по опис.
С Решение № 32 от 05.12.2022 г. по цитираното търговско дело
първоинстанционният съд е осъдил ответното застрахователно дружество да
заплати на новоконституираните ищци част от диреното обезщетение – 15000
лева ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018г. В останалата част е
искът е бил отхвърлен. Съдът е присъдил и такси и разноски.
Решението е атакувано от третото лице – помагач М. Р. К., със
съдебен адрес гр. С., к-с П.“, ет. *, офис * – адв. Д. Д. с подадена в срок
въззивна жалба.
Според жалбоподателя по делото не били събрани доказателства, че
увреждането е причинено от наследодателката му Е. К.а.
Издаденото против нея наказателно постановление за нарушение по
ЗДвП е било отменено по реда на чл. 70 – 73 от ЗАНН с Решение № 121 от
12.09.2019 г. по приложеното а.н.д. № 133/2019 г. на Административен съд -
Сливен – поради образувано наказателно производство за същото деяние. К.а
е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. VІ, б. „а“, предл. ІІ вр. ал. 1, б. „б“, предл.ІІ с невлязла в сила присъда
2
по приложеното НОХД № 254/2020 г. на РС – Сливен, която е била отменена
от въззивната инстанция, а наказателното производство – прекратено по чл.
24, ал. 1, т. 4 от НПК поради смъртта на обвиняемата.
В жалбата са изложени доводи, че събраните по цитираните дела
доказателства срещу К.а не могат да бъдат използвани в настоящия процес.
Неустановеното авторство на деянието изключвало и отговорността
на застрахователя.
От друга страна жалбоподателят поддържа, че увреждането се
дължало изцяло на поведението на пострадалия, който управлявал велосипед
не по велоалея, а на автомобилно пътно платно. Непосредствено преди ПТП
той се отклонил рязко вляво, което довело да непредотвратим удар с
наближаващия го автомобил. Становището на вещото лице по изслушаната
автотехническа експертиза, че водачът на МПС не осигурил достатъчна
дистанция, не било категорично обосновано и имало по-скоро пожелателен
характер.
С Определение № 72 от 16.02.2023 г. въззивната жалба е приета за
разглеждане.
С Определение № 108 от 10.03.2023 г. е допуснато присъединяване
на ответника по иска „З.” АД към въззивната жалба. Дружеството е
конституирано като въззивник.
В насроченото открито съдебно заседание на 23.03.2023 г.
останалите трети лица – помагачи Р. К. К. и И. Р. К. със съдебен адрес гр. С.,
к-с П.“, ет. *, офис * – адв. Д. Д. са поискали да се присъединят към
въззивната жалба по реда на чл. 265, ал. 1 от ГПК. С протоколно определение
от същото заседание молбата им уважена и тези лица също са конституирани
като въззивници. Всички подпомагащи страни са наследници на сочената
като пряк причинител на увреждането Е. К.а, поради което се намират един
спрямо друг в процесуалното положение на обикновени другари.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
С молба от 22.03.2023 г. въззиваемите – ищци чрез процесуалния си
представител са изразили становище за потвърждаване на обжалваното
решение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
3
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение не е допустимо, тъй като е постановено при
ненадлежно конституирани страни на мястото на починалия в хода на
процеса (на 09.10.2021 г.) ищец З.И.Б.
Призованите наследници от първи до трети ред по чл. 5, 6, 7 и 8, ал.
1 от ЗН или са се отказали от наследството, или са изгубили правото да го
приемат по чл. 51, ал. 2 от ЗН.
Децата В.З.Б.а и И.з.Б. са се отказали от наследството (съгл.
Удостоверение № 5342 от 03.12.2021 г. на РС – Сливен – л. 168). Затова
вместо тях е била призована майката З.С.. Тя обаче не е приела наследството
в предоставения й от съда срок по чл. 51, ал. 2 от ЗН. Впоследствие такъв
срок е бил предоставен и на сестрата Р.И., но тя също не се е отзовала и е
изгубила правото на наследяване. Поради липсата на други възходящи и
братя и сестри съдът е предоставял срок по чл. 51, ал. 2 от ЗН и на лицата
К.С.Г. и М.С.Г. – първи братовчедки (деца на С.Г.С. – починал чичо). След
тяхното бездействие, вместо да пристъпи към издирване на други роднини по
съребрена линия до шеста степен вкл. съгл. чл. 8, ал. 4 от ЗН, съдът
неправилно е започнал да дава указания по чл. 51, ал. 2 от ЗН на низходящите
на сестрата Р.И.. Тя обаче вече е изгубила правото да приеме наследството,
поради което не е било допустимо да бъде замествана от низходящи. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 53 от ЗН, според която частта на отреклия се
или на онзи, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява
дяловете на останалите наследници.
Така по почин на съда се е стигнало до погрешно конституиране
като съищци на малолетните внуци на сестрата Р.И. - К. К. и А. К..
Постановеното спрямо тях решение не е противопоставимо на действителните
наследници на ищеца, които не са били издирени и уведомени за процеса.
Затова частичното отхвърляне на иска не преклудира правата им. Погрешното
служебно привличане на малолетните К. и А. К.и в исковото производство не
може да ги натовари с разноски, още повече, че те няма как да се ползват от
приемането на чуждо наследство по опис.
Изложеното налага обезсилване на решението на
първоинстанционния съд и прекратяване на производството по отношение на
малолетните лица, погрешно конституирани като страни на мястото на
4
починалия ищец. Делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг
състав на съда, който да се произнесе по същество, след като конституира
законните наследници на ищеца от четвърти ред по чл. 8, ал. 4 от ЗН, а при
липса на такива – държавата съгл. чл. 11 от ЗН.
Присъждането на съдебноделоводните разноски, включително и тези
пред настоящата инстанция, следва да се извърши от първоинстанционния
съд, тъй като зависи от изхода на спора по същество при участието на
надлежни страни - арг. от т. 4 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 32 от 05.12.2022 г. по търговско дело №
156/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на К. К. К. с ЕГН
********** и А. К. К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С.
Р. № *, офис № * – адв. М. Д., които погрешно са били конституирани като
страни на мястото на починалия в хода на процеса ищец З.И.Б.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Окръжен съд –
Сливен, който следва да се произнесе по предявения иск по чл. 432 от КЗ след
като конституира на мястото на починалия ищец З.И.Б.неговите законни
наследници по чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, а при липса на такива –
държавата съгл. чл. 11 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5