РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501376 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК:
*********, чрез пълномощника гл.юрк. М. Х., против Решение № 1053 от
10.03.2025г., постановено по гр.д.№3884 по описа за 2023г. на Районен съд -
Пловдив, I гр.с., с коeто жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. Б., ЕГН
**********, сумата от 2287,70 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 225,80 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за
периода 14.03.2020г. – 31.12.2022г., сумата от 312,20 лева- мораторна лихва за
периода 26.04.2020г. – 14.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума. Присъдени са и разноски
съобразно изхода на делото.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Твърди се, че неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 9,
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, което е
обосновал с довода, че Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
1
Министерството на вътрешните работи не уреждала преизчисляване на
нощния труд в дневен. Сочи се, че посочената наредба е неприложима по
отношение на исковия период 07.06.2020г. - 31.12.2022г., тъй като е отменена,
считано от 10.01.2020г. с параграф 4 от ЗР на Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи – ДВ, бр.3 от 10.01.2019г.
Поради това се твърди, че съдът е приложил отменена правна норма.
Поддържа се, че субсидиарното приложение на НСОРЗ е недопустимо, тъй
като законодателят е уредил изрично въпроса за преизчисляването на нощния
труд към дневния труд, полаган по служебно правоотношение в МВР с
разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗМВР, в редакцията на ДВ, бр.60 от
07.07.2020г., предвиждаща че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. По
изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да
отхвърли предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. Д. Б., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. С. П., в който оспорва подадената
въззивна жалба по подробно изложени съображения. Въззиваемият счита, че
разпоредбата на чл. 187,ал.4 от ЗМВР установява неравенство в третирането
на полицаите и пожарникарите, което ги поставя в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово
правоотношение. Поради това тази разпоредба е несъвместима с правото на
ЕС и не е съобразена с Директива 2003/88 ЕО и с Хартата на основните права
на Европейския съюз. Позовава се и на Определение от 29.07.2024г. по дело №
С-435/2024г. на СЕС, в което е прието, че чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88 и
членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с разпоредбите на правото на Съюза, които
третират въпроса за нощния труд, която не се основава на обективен и разумен
критерий. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящото
производство.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
2
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при
служебна проверка за допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба
подадена от Н. Д. Б., ЕГН **********, против „Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК:
*********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата 2287,70 лв. (след допуснатото увеличение на иска), представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 225,80
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 14.03.2020г. – 31.12.2022г., сумата от 312,20
лева- мораторна лихва за периода 26.04.2020г. – 14.03.2023 г.
В писмения си отговор ответникът „Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ на МВР, ЕИК: *********, оспорва
предявените искове и настоява за отхвърлянето им като неоснователни.
Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната
инстанция не се повдига, че ищецът работи по служебно правоотношение в
системата на МВР на длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обекти“
в сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално
жандармерийско управление – Пловдив към Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ и полага нощен труд за времето от
22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12-часови смени, като
отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от
ЗМВР, без часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
през исковия период ищецът е положил е 1580 часа нощен труд, като
разликата от 225,8 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от
ответника и чиято стойност възлиза на 2287,70 лева, а размерът на
мораторната лихва за периода 26.04.2020г. -14.03.2023 г. възлиза на 312,20
лева.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество -
неправилно.
Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 3 във връзка с ал.
1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за
положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с
3
коефициент 0,143, както и на лихва за забава.
Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е
въпросът за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на
положените часове нощен труд от служители на МВР.
По този въпрос е постановено ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според
което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. В мотивите на тълкувателното решение
е отчетено, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд
на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР –
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 от ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 от ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 от
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и други. Поради това
е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е.
възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ.
Тълкувателното решение е съобразено с Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 на СЕС, според което чл. 8 и чл. 12, б. а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд – т. 55. Прието е, че чл. 20 и
чл. 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за
работниците в публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел – т. 80.
В същия смисъл е и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 на
СЕС, в което се приема, че чл. 12, б. а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
4
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел, както и че чл.
12, б. а) от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий. В мотивите си съдът е
припомнил направеното с т. 55 от дело С-260/2020 тълкуване и въз основа на
него е постановил определението.
Следователно изводите, направени с решение по дело С-435/2023 на
СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/2020, решението по което е взето
предвид при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от
ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен
труд с коефициент 1,143, поради което предявените от ищеца искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените разноски за внесена държавна такса за
въззивното производство в размер от 70,76 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за първата и въззивната инстанция в минимален размер
съгласно чл. 23, т. 1 от НЗПП с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото- от по 100 лева за всяка инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1053 от 10.03.2025г., постановено по гр.д.№3884
по описа за 2023г. на Районен съд - Пловдив, I гр.с., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Д. Б., ЕГН **********, против Главна
дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР,
ЕИК *********, искове за заплащане на сумата от 2 287,70 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 225,80 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 14.03.2020г. –
31.12.2022г., сумата от 312,20 лева- мораторна лихва върху главницата за
5
периода 26.04.2020г. – 14.03.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при МВР, ЕИК
*********, разноски за внесена държавна такса за въззивното производство в
размер на 70,76 лева, юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 100 лева и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6