Решение по дело №639/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 279

гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Старозагорският административен съд – VIII състав, в публичното заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                         Председател: Златко Мазников

 

при секретаря Николина Николова, като разгледа докладваното от  съдия Златко Мазников административно дело  №  639  по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „СММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Железни врата“ № 10, подадена чрез пълномощник – адв. П.К. ***, против Акт с изх. № 01-2600/819 от 22.02.2022 г., за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

В жалбата (л. 1) и представена от пълномощника на жалбоподателя писмена защита (л. 124 – 125) се правят оплаквания за издаване на акта при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила (твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за образуване на производството съгласно изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е допуснато нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като не били правилно установени фактите, относими към упражненото от органа правомощие, и че прекратяването на ангажимента е предприето едва в края на 2021 г., когато ангажиментът вече е бил изпълнен и прекратен поради изтичане на срока му), в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон (оспорва се извода на органа, че договорът на жалбоподателя с контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД е бил прекратен на 14.09.2020 г., и се навеждат доводи за допуснато нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК), както и в противоречие с целта на закона предвид факта, че към 14.09.2020 г. продукцията на жалбоподателя по процесната мярка вече е била сертифицирана и добита. По тези съображения е направено искане за обявяване на обжалвания административен акт за нищожен, алтернативно – за отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител в представена писмена защита (л. 115) навежда довод за недопустимост на жалбата, като подадена след законоустановения за това преклузивен срок, а по същество я оспорва като неоснователна, като излага съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт. Направено искане за отхвърляне на жалбата („моля да я оставите без уважение“) и се претендира юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „СММ“ ЕООД гр. Стара Загора е земеделски стопанин по смисъла на §1, т. 23 (в приложимата редакция) от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във връзка с чл. 4, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013, регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 180556 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на ДФЗ с право да кандидатства за подпомагане по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).

Жалбоподателят е подал Общо заявление за подпомагане с вх. № 18254500 от 23.04.2016 г., на което е определен Уникален идентификационен номер (УИН) 24/070616/95378 – (л. 135 и сл.), като със Заявление за подпомагане от 17.05.2016 г. (л. 158 и сл. ) и Заявление за редакция от 27.05.2016 г. (л. 173 и сл.) е направено искане за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК),  Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Мярка „Агроекология и климат“ (Мярка 10), Мярка „Биологично земеделие“ (Мярка 11) и Компесаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Съгласно Приложението за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ (л. 167 и сл. и л. 182 и сл.) заявено за подпомагане е направление „Биологично растениевъдство“ (БР). Към заявлението е приложен и Договор № 2775 от 17.03.2015 г. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти, сключен с „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД (л. 147 и сл.). 

След извършените административни проверки с Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/4805 от 09.12.2016 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ (л. 46 – 50, 192 - 194) жалбоподателят е уведомен, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 24/070616/95378 е одобрен за участие по направление БР от мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Одобрените за участие площи по мярка 11 БЗ, направление БР, за които кандидатът поема 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности, са 41.72 ха с код на културите: 211000 – винени лозя; 212000 – десертни лозя; 222010 – сливи; 222040 – череши.

На 19.05.2020 г. жалбоподателят е подал Заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 24/080620/1949 (л. 210 – гръб, и сл.), ведно с Приложение за кандидатстване по мярка 11 БЗ, направление БР (л. 216 – 218), Сертификат  №  BG199А/1-20 от 08.05.2020 г. и решение за сертификация, издадени от контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД (л. 202 – 203), коригирани на 28.05.2020 г., като коригираните Сертификат и решение за сертификация са били подадени в ДФЗ, ОД – Стара Загора, с вх. № 02-2210-2600/630 от 29.05.2020 г. (л. 243 – 244).

Както в заявлението си подпомагане за кампания 2016 г., така и в заявлението си за подпомагане за кампания 2020 г. жалбоподателят е посочил адрес за кореспонденция, телефон за връзка, мобилен телефон и електронна поща, идентични с оповестените по партидата му в Търговския регистър обстоятелства в тази насока – адрес на управление, факс, телефон и електронна поща.

С писмо за задължения изх. № 9382 от 12.08.2020 г. (л. 104), изпратено на същата дата на ел. адрес на жалбоподателя, посочен в т. 17.2 от договора му с контролиращото лице (л. 105), „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД е уведомило жалбоподателя за финансовите му задължения към него за периода 2018 г. – 2020 г., произтичащи от сключения помежду им договор за контрол и сертификация,  като му е отправена покана да ги погаси в срок до 12.09.2020 г. и му е указано, че в противен случай договорните им отношения ще бъдат прекратени едностранно, а издадените му сертификати – обявени за невалидни.

На 14.09.2020 г. контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД прекратило едностранно договора си с жалбоподателя за контрол и сертификация, като издал удостоверение за това с изх. № 9478 от 14.09.2020 г. (л. 107), изпратено на същата дата на ел. адрес на жалбоподателя, посочен в т. 17.2 от договора им (л. 108), в което е посочено още, че считано от датата на прекратяване на договора – 14.09.2020 г., всички сертификати, решение за сертификация и др. писмени доказателства по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, издадени от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД на жалбоподателя, прекратяват своето действие занапред, независимо от посочения в тях краен срок на действие. 

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК заместник изпълнителният директор на ДФЗ изпратил на жалбоподателя уведомително писмо изх. № 01-2600/6902 от 10.12.2021 г. за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния му ангажимент по съображения, че при извършените административни проверки на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е установено прекратяването на договора му с контролиращото лице по мярка 11 БЗ, направление БР, през кампания 2020 г., а съгласно чл. 6 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено Заявлението за подпомагане. Посочено е, че в съответствие с  чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ е предприел действия по прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент  по мярка 11 БЗ, направление БР. На жалбоподателя е указано, че в 7-дневен срок от получаването на писмото може да подаде възражения и допълнителни доказателства, относими към изложените в писмото констатации.

Писмо изх. № 01-2600/6902 от 10.12.2021 г. било изпратено по пощата на адреса на управление на жалбоподателя и върнато като непотърсено  (л. 27 – 28), поради което на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на 12.01.2022 г. било поставено на таблото за обявления в ОД на ДФЗ гр. Стара Загора с посочен 7-дневен срок за явяване на жалбоподателя и получаването му, считано от 12.01.2022 г., и свалено на 20.01.2022 г. (л. 29 – 30).

С оспорения Акт с изх. № 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е отказана финансова помощ за кампания 2020 г. и е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 БЗ, направление БР, от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Постановеният отказ за финансова помощ и прекратяването на биологичния ангажимент от правна страна се основава на чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на разпоредбите чл. 15, ал. 3, т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с извършените на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.  административни проверки за спазване на поет биологичен ангажимент, при които е установено прекратяването на договора с контролиращото лице по мярка 11 БЗ, направление БР, през кампания 2020 г. – при направената административна проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е констатирано, че договорът на жалбоподателя с контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД е прекратен на 14.09.2019 г. (л. 51).

Обжалваният акт е изпратен по пощата на адреса на управление на жалбоподателя и върнат като непотърсен  (л. 23 – 24), поради което на основание чл. 18а, ал. 10 от АПК на 30.03.2022 г. бил поставен на таблото за обявления в ОД на ДФЗ – Стара Загора с посочен 7-дневен срок за явяване на жалбоподателя и получаването му, считано от 30.03.2022 г., и свален на 07.04.2022 г. (л. 24а – 25).

Жалбата против Акт с изх.  № 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, е подадена в съда на 15.09.2022 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

За да приеме, че жалбата е подадена в срок, съдът изходи от обстоятелството, че оспореният акт не е бил надлежно  съобщен на жалбоподателя. За да пристъпи към съобщаването му по реда на чл. 18, ал. 10 от АПК, както е сторил, органът е бил длъжен да изчерпи преди това всички останали възможности, предвидени в предходните алинеи на чл. 18а от АПК, но не го е направил. Адресат на акта е юридическо лице, регистрирано в Търговския регистър (ТР), в който освен адресът му на управление, на който по пощата е бил изпратен актът и се е върнал като непотърсен, са оповестени и данни за електронен адрес, Интернет страница на дружеството, телефон за връзка и факс. Тези данни, освен че са общодостъпни, тъй като ТР е публичен, са били и предоставени на ДФЗ като възможности за кореспонденция с подадените от жалбоподателя заявления за подпомагане, в това число и последното подадено от него – за кампания 2020 г. Отбелязването върху обратната разписка „не потърсен“ само по себе си не предоставя информация, от която да се обоснове извод, че е налице хипотезата на чл. 18а, ал. 9 от АПК, поради което и тъй като няма данни за предприемане на действия по съобщаване на акта по другите възможни начини, предвидени в АПК преди да се пристъпи към поставяне на уведомление на таблото за обявления, жалбата не е просрочена, както се твърди от страна на ответника. В този смисъл е и определение № 10802 от 28.11.2022 г. по приложеното адм. дело № 10797/2022 г. на ВАС – Пето отделение. Не води до различен от изложения извод представения с молба вх. 2598 от 09.05.2023 г. протокол за уведомяване по телефона от 02.03.2022 г. (л. 115 – 116), при това не само поради несвоевременното му представяне преди последното заседание, което обуславя на легитимни съмнения за достоверността на датата му, в каквато насока е направено възражение от пълномощника на жалбоподателя както в съдебно заседание, така и в представената от него писмена защита (л. 124), но и защото, както беше отбелязано, жалбоподателят е заявил като възможност за кореспонденция електронна поща, а липсват данни да е правен опит от органа да му съобщи оспорения акт на посочения електронен адрес за кореспонденция. 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  

Съгласно разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз (ЕС). В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891≠2 от 16.06.2021 г. (л. 54 –  56), с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя Димитрова Славчева правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, както и да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 БЗ.  В случая оспореният акт за отказ на финансова помощ за кампания 2020 г. и за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФЗ Петя Славчева и следователно е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ административни правомощия.   

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са както правните основания за упражнените от заместник изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, така и фактите и обстоятелствата за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки по чл. 15, ал. 3, т. 5 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. да бъде отказана финансова помощ за кампания 2020 г. и за прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 БЗ, тъй щото ясно и недвусмислено се разбира защо му се отказва финансова помощ и се прекратява биологичния му ангажимент.

Условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), са регламентирани в Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от последната биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на Заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и Заявление за плащане. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават Заявление за плащане. Основните задължения на подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направление БР, нормативно са разписани в чл. 33 и 34 от Наредбата.

 

В нормите на чл. 15, ал. 1 – 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са посочени основанията и условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, като съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 5, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, ДФЗ прекратява поетия биологичен  ангажимент в случаите по чл. 14, ал. 2, т. 7, т.е. когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че законът регламентира като материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин биологичен ангажимент, включително по направление БР, когато в рамките на периода на поетия биологичен ангажимент се прекрати договора на бенефициера с контролиращото лице.

От представените и приети като доказателства по делото документи безспорно се установява, че със Заявление за подпомагане с УИН 24/070616/95378 от 17.05.2016 г. и Заявление за редакция от 27.07.2016 г. жалбоподателят е направил искане за финансово подпомагане, като съгласно Приложението за кандидатстване по мярка 11 БЗ заявено за подпомагане е направление БР.  Към заявлението е приложен и Договор № 2775 от 17.03.2015 г. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти, сключен с „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД. С Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/4805 от 09.12.2016 г. жалбоподателят е уведомен, че по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 24/070616/95378 е одобрен за участие по направление БР от мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Одобрените площи за участие по мярка 11 БЗ, направление БР, за които кандидатът поема 5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности, са 41.72 ха с код на културите: 211000 – винени лозя; 212000 – десертни лозя; 222010 – сливи; 222040 – череши.

При прилагането на чл. 6, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. първата година от поетия от жалбоподателя петгодишен биологичен ангажимент по направление БР от мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се явява 2016 г., съответно периодът на ангажимента, в който следва да се изпълняват биологичните дейности от съответното направление – пет последователни години, изтича на 31.12.2020 г., като по делото няма данни земеделският стопанин да се е възползвал от възможността за удължаване на ангажимента след приключване на петгодишния период в някои от хипотезите на чл. 6, ал. 3 и 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Следователно жалбоподателят е била длъжен да спазва всички изисквания, произтичащи от подпомагането по направление БР от мярка 11 БЗ за периода на поетия петгодишен биологичен ангажимент, считано от 01.01.2016 г. – началото на годината на подаденото и одобрено Заявление за подпомагане за кампания 2016 г., до 31.12.2020 г., когато изтича срокът по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на петгодишния период от ангажимента. Едно от изискванията, които бенефициерът е длъжен да изпълнява през целия петгодишен период на поетия биологичен ангажимент, е изискването земеделският стопанин да има сключен и непрекъснато действащ договор с контролиращо лице. Това изискване не е изрично разписано в Наредба № 4 от 24.02.2015 г., но по несъмнен начин се извлича от редица нейни разпоредби – чл. 21, ал. 1 (за подпомагане по направленията по чл. 3 могат да кандидатстват земеделски стопани, които имат сключен договор с контролиращо лице), чл. 21, ал. 4 (договорът с контролиращото лице трябва да бъде сключен до 31 декември на предходната година на годината на кандидатстването), чл. 39, ал. 1, т. 1, б. „а“ и „г“ (кандидатите за подпомагане по мярка БЗ за дейностите по направление БР прилагат копие на договор с контролиращо лице и  документ, удостоверяващ непрекъсването на контрола при промяна на контролиращото лице, както и копие на договора с новото контролиращо лице – в срок от 15 работни дни от настъпването на промяната или в сроковете за подаване на заявлението за подпомагане или заявлението за плащане, когато промяната е настъпила в този период), чл. 14, ал. 2, т. 7 (финансова помощ за годината за подаване на заявление по чл. 6, ал. 2 по съответното направление не се предоставя или се намалява, когато се установи прекратяване на договора с контролиращо лице или е налице прекъсване в периода на контрол) и др.

В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че сключеният между жалбоподателя и контролиращото лице „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД Договор № 2775 от 17.03.2015 г. за контрол и сертификация на биологично производство, преработка, означаване и търговия с биологични продукти е действал непрекъснато от датата на неговото сключване за периодите на 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. до 14.09.2020 г. Оспорва се от жалбоподателя, че на 14.09.2020 г. договорът му с контролиращото лице е бил прекратен, като същият твърди, че не е бил уведомен за това. Тези доводи обаче не се споделят от съда.

С писмо за задължения изх. № 9382 от 12.08.2020 г. (л. 104), изпратено на същата дата на ел. адрес на жалбоподателя, посочен в т. 17.2 от договора му с контролиращото лице (л. 105), „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД е уведомило жалбоподателя за финансовите му задължения към него за периода 2018 г. – 2020 г., произтичащи от сключения помежду им договор за контрол и сертификация,  като му е отправена покана да ги погаси в срок до 12.09.2020 г. и му е указано, че в противен случай договорните им отношения ще бъдат прекратени едностранно, а издадените му сертификати – обявени за невалидни (т. 13 във връзка с т. 12.2 от договора), съответно (по делото липсват данни, а и не се твърди жалбоподателят да е погасил финансовите си задължения към контролиращото лице) на 14.09.2020 г. „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД прекратило едностранно договора си с жалбоподателя за контрол и сертификация, като издал удостоверение за това с изх. № 9478 от 14.09.2020 г. (л. 107), изпратено на същата дата на ел. адрес на жалбоподателя, посочен в т. 17.2 от договора им (л. 108), в което е посочено още, че считано от датата на прекратяване на договора – 14.09.2020 г., всички сертификати, решение за сертификация и др. писмени доказателства по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, издадени от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД на жалбоподателя, прекратяват своето действие занапред, независимо от посочения в тях краен срок на действие.  Следователно договорът действително е бил прекратен на 14.09.2020 г. едностранно от контролиращото лице на основания и по реда, посочен в договора, като жалбоподателят е бил надлежно уведомен за това по реда на т. 17.3 от договора на електронната му поща, посочена в т. 17.2 от договора. Съгласно т. 17.3 от договора съобщение, изпратено от електронната поща на някоя от страните и получено на електронната поща на другата страна се счита за валидно волеизявление, което е достигнало до и узнато от страната, до която е адресирано, и обвързващо страната, от чиято електронна поща е било изпратено, а съгласно чл. 9 и 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) електронното изявление се смята за изпратено с постъпването му в информационната система, която не е под контрола на автора, и за получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, ако не е уговорено потвърждение – чл. 10, ал. 2  от ЗЕДЕУУ, а в случая в договора между жалбоподателя и контролиращото лице не е уговорено потвърждение за получаване на изпратено по електронен път съобщение.

Следователно прекратяването на процесния договор, считано от 14.09.2020 г., се явява доказано и доколкото е преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. – 31.12.2020 г., съответно преди приключване на петгодишния период на поетия от жалбоподателя ангажимент по направление БР, сочи на неспазване на изискването, което бенефициерът е длъжен да изпълнява през целия петгодишен период на поетия биологичен ангажимент – земеделския стопанин да има сключен и непрекъснато действащ договор с контролиращо лице, и релевира наличието на материалноправните предпоставки по чл. 14, ал. 2, т. 7 и чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с които законът свързва прекратяването на поетия биологичен ангажимент и отказа за изплащане на годишната финансова помощ.

Неоснователно е в случая оплакването на жалбоподателя, че оспорената заповед е била издадена след изтичане на срока на поетия от него 5-годишен биологичен ангажимент. ЗПЗП урежда произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с изричен акт, но нито в закона, нито в Устройствения правилник на ДФЗ, нито в приложимата Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е установен срок, в който изпълнителният директор на ДФЗ, съответно заместник изпълнителният директор,         на когото в случая са делегирани тези правомощия, следва да се произнесе по подадено заявление. Действително административният орган не се е произнесъл в разумен срок, но това не опорочава постановения със забава административен акт до степен, водеща до обявяването му за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен.

Гореизложеното обосновава от една страна материалната законосъобразност на оспорената заповед – наличие на фактическите основания за издаването й, субсумиращи се от посочените в акта материално-правни разпоредби за това, а от друга страна – издаването на заповедта в съответствие с административно-производствените правила, респективно – неоснователност на оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Вярно е, че жалбоподателят не е бил уведомен по надлежния ред за откриване на производството по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишния му ангажимент. Съображенията относно нередовността на съобщаването на оспорения акт важат и за съобщаването за откриване на производството по издаването му, тъй като и в двата случая органът е процедирал по един и същ начин, поради което не следва да бъдат преповтаряни.  Неспазването на предписанието на чл. 26, ал. 1 от АПК обаче съставлява съществено нарушение, ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в обжалвания акт, а в случая не е така. При направена административна проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и в съответствие с предписанието на чл. 35 от АПК органът е установил релевантния за спора факт – че договорът на жалбоподателя с контролиращото лице е прекратен на 14.09.2019 г., на който се  основават фактическите и правните мотиви за издаването на заповедта и който се потвърждава и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, представени от „БАЛКАН БИОСЕРТ“ ООД, поради което дори жалбоподателят да беше надлежно уведомен за откриване на производството и да беше имал възможност да оспори пред органа прекратяването на договора му с контролиращото лице, това не би довело по постановяване на акт с различен резултат.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, обосновано с обстоятелството, че към 14.09.2020 г. продукцията му по процесната мярка вече е била сертифицирана и добита. Нормата на чл. 15, ал. 3, т. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е императивна, поради което административният орган е действал при обвързана компетентност, като прекратяването на многогодишния ангажимент в случая не може да се квалифицира като непропорционално на обстоятелството, че към датата на прекратяване на договора за сертификация и контрол жалбоподателят е разполагал със необходимия сертификат. Неспазеното от земеделския стопанин изискване няма незначителен характер и по никакъв начин не може да се приеме с категоричност, че не се е отразило обективно и че не може да не се отрази на принципите и на целите на подпомагането по мярка 11 БЗ от ПРСР, тъй като договорът с контролиращото лице е бил прекратен около три месеца преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., съответно преди приключване на петгодишния период на поетия от жалбоподателя ангажимент по направление БР, а ако не беше прекратен, контролиращото лице би имало право да извършва внезапни и допълнителни проверки и да взема проби през целия период на поетия ангажимент до приключването му, т.е. и след издаването на сертификат, респективно да отнеме издаден вече сертификат и да нареди преустановяване на ползването на означението на биологично производство от цялата партида или производство, както и да забрани за определен период търгуването с продукти с означение на биологичния начин на производство, когато установи нарушение на правилата за биологично производство/преработка/търговия и/или означаване, което впрочем е било изрично регламентирано и в процесния договор – т. 11, трета и четвърта подточки, още повече, че заявените от жалбоподателя по мярката култури са различни видове, сред които и винени лозя, а ноторно известно е, че реколтата от последните достига технологична зрялост и е готова за прибиране през есента – септември/октомври.

Оспореният акт съдържа и отказ за финансова помощ по направление БР от мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 г. Подаденото искане за плащане през 2020 г. е отказано на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., която разпоредба определя компетентност за издаване на акт за отказ да се отпусне финансова помощ за годината на подпомагане. Материално правното основание и свързания с него като правна последица отказ, изхождайки от посоченото в акта фактическо основание за издаването му, е уредено в чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.,  според която норма не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление за плащане по чл. 6, ал. 2 от Наредбата, когато се установи прекратяване на договора с контролиращото лице. В случая, ако и за постановения отказ органът да не се е позовал изрично на чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., не е налице съществено нарушение на изискването за мотивиране на оспорения акт в тази му част, доколкото съдържанието на последния не повдига   съмнения в тази насока. Прекратен е договор за контрол, поради което за последната пета година не се изпълнява условие за предоставяне на помощта, съставляващо основание както за прекратяване на поетия петгодишен биологичен ангажимент, така и за отказ за финансово подпомагане за годината на констатираното конкретно неизпълнение на поетия ангажимент.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният Акт с изх. № 01-2600/819 от 22.02.2022 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 БЗ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, не страда от пороци, обуславящи отмяната му по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.

Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК   

 

Р Е Ш И :

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Железни врата“ № 10, против Акт с изх. № 01-2600/819 от 22.02.2022 г., за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

 

ОСЪЖДА „СММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Железни врата“ № 10, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   СЪДИЯ: