РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Ц. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - София
като разгледа докладваното от ЯНА Ц. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20201110212213 по описа за 2020 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление в гр.С., ж.к.“Д.“, бл. *, вх.*, ет. *, ап. *, представлявано от управителя А. З. , със
съдебен адрес в гр.С., бул.“М.“ № * срещу Наказателно постановление N 22-006822 от
18.08.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция на основание чл. 416, ал. 5 от КТ - в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 62 , ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се представлява.
В жалбата се иска отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се , че няма доказателства лицето Г. Г. М. да е предоставило трудовата си сила
на дружеството-жалбоподател.
В съдебно заседание административно-наказващият орган , редовно уведомен не се
явява.Представлява се от пълномощник – юрисконсулт Х.
В хода на съдебните прения, последната пледира за потвърждаване на НП, като
правилно и законосъобразно.
1
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните гласни и писмени доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбата на „Н. И.“ ЕООД с ЕИК ***, срещу Наказателно постановление N 22-
006822 от 18.08.2020г. , издадено от директор Д“ИТ“ София е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По подадена жалба от 14.05.2020г. , от Г. Г. М., в периода от 09.06.2020г. до
15.06.2020г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" София., сред които и св. В.,
извършили проверка по документи за спазване на трудовото законодателство на „Н. И.“
ЕООД с ЕИК *** .
При проверката се установило, че на 20.11.2019г. дружеството-жалбоподател е
подало уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП за сключен трудов договор с лицето Г. Г.
М. с ЕГН ***, като от представената разчетно-платежна ведомост било видно, че на същото
лице е било начислено и изплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и
декември 2019г. и за месецеите янурари, февруари , март и април 2020г.
Дружеството-жалбоподател не представило на проверяващите екземпляр от сключен
трудов договор с М.
При приключване на проверката бил съставен протокол за извършена проверка № ПР
2014732/15.06.2020г., в който били отразени , констатирани нарушения на трудовото
законодателство от страна на дружеството, като били дадени съответни предписания за
изпълнение.
В резултат от извършената проверка и направени констатации св.Г.В.-главен
инспектор в ДИТ София, съставила АУАН № 22-006822/15.06.2020 г. срещу „Н. И.“ ЕООД
с ЕИК ***за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството-нарушител.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция "Инспекция по труда"
София. издал Наказателно постановление N 23-002533 от 5.08.2019г. , издадено от директор
Д“ИТ“, с което на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 414, ал. 3 от КТ - в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62 , ал. 1 от КТ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
св.П. и приобщените писмени доказателства.
2
Съдът кредитира и показанията на св. В., която освен актосъставител е и лице, което
е извършило процесната проверка.
Последната е категорична, че подписан трудов договор между работника и
работодателя няма.
Показанията на свидетелката , кореспондират изцяло със събраните по делото
писмени доказателства - уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП за сключен трудов
договор с лицето Г. Г. М. с ЕГН ***, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ и разчетно-платежна ведомост за месеците ноември и декември 2019г. и за
месецеите янурари, февруари , март и април 2020г.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства,
доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото по смисъла на
чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали
процесните АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на
процесуалния закон.
На първо място процесният АУАН е съставен от св. Г.В., която работи на длъжност
"главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – София
Съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", инспекторите имат правомощието да съставят актове за установяване на
административни нарушения, като св.В. заема именно тази длъжност.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се
издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ.
В настоящия случай – от директора на ДИТ София, оправомощен съгласно т. 4 от
Заповед № З-0058/11.02.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ИА "ГИТ".
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените
давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени лично на представител на жалбоподателя за запознаване
със съдържанието им.
Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или
3
неяснота в съдържанието им.
По изложените съображения съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени
при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН, поради което не е допуснато
нарушение на процесуалния закон.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът счита, че „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *** е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 20.11.2019 г. Г. Г. М. е
започнал да престира труд в полза на дружеството-жалбоподател и е било налице
фактически, трудово правоотношение, за което не е бил сключен трудов договор.
Неоснователни са възраженията на жалбоподатекля, че уведомлението до ТД на НАП
и начисленото в полза на М. трудово възнаграждение не е доказателство за престиран труд.
Възприемайки обратното, съдът следва да заключи , че са съставяни документи с
невярно съдържание, в което обаче отсъства здрава житейска логика.
Няма разумно обяснение да бъде подадено уведомление до ТД на НАП за сключен
трудов договор с едно лице, след оето на същото лице да бъде начислявано и изплащано
трудово възнаграждение, ако това лице реално не полага труд.
Съдът намира, че „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *** в качеството му на работодател по
смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, е следвало да уреди взаимоотношенията си с М.
чрез сключване на трудов договор в писмена форма преди постъпването на работа на
последния.
В тази връзка е нужно да се посочи, че проверката е извършена по документи 6
месеца след подаване на уведомлението в ТД на НАП, респективно не е било релевантно ,
извършването на проверка по работни места и правилно контролният орган е приел за
начална дата на престиране на труд датата, на която дружеството е обявило пред ТД на НАП
съществуването на трудов договор.
Като не е изпълнило задължението си, дружеството-жалбоподател е допуснало
нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, които
съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно
нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ налагане на
4
"глоба" или "имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000 лева.
В конкретния случай на „Н. И.“ ЕООД с ЕИК *** е наложена глоба в размер от 2000
лева. Наказващият орган се е мотивирал при определяне на размера на санкцията над
минимално предвидения с важността на обществените отношения, обект на защита от
нарушената разпоредба, както и с факта на нарушаване на правата на работника.
Съдът счита, че така релевираните съображения не представляват отегчаващо
отговорността обстоятелство, защото представляват част от състава и характеристиката на
всяко едно административно нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, което неминуемо засяга правата
на работника или служителя, както и обществените отношения, обект на закрила от
посочената норма.
В конкретиката на настоящия случай, съдът не отчита наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства. От друга страна, като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете фактът, че в случая се касае за първо нарушение на
дружеството-жалбоподател (не бяха представени доказателства в обратния смисъл от АНО).
С оглед на това в конкретния случай съдът счита, че обжалваното НП е необосновано
в санкционната си част, като предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
следва да се даде приоритет на индивидуалната превенция по смисъла на чл. 12 от ЗАНН,
като целите на административното наказание могат да се постигнат и с налагане на
минимално предвиденото в закона такова – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Намаляването на санкцията до минимално предвидения размер е съобразено както с
характера на извършеното административно нарушение, така и с факта на липсата на
извършени от дружеството-жалбоподател други административни нарушения. С оглед на
това съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната
му част, като наложената имуществена санкция се намали от 2000 лв. на 1500 лв.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ е видно,
че в случая не може да се обсъжда хипотезата на "маловажност" на извършеното
административно нарушение.
Нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН и изключва
нейното приложение, като по този въпрос съдебната практика е последователна и
непротиворечива.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да се измени единствено в
своята санкционна част, като наложената имуществена санкция се намали до минимално
предвидения размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление N 22-006822 от 18.08.2020г. , издадено от директор
Д“ИТ“ София, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на основание чл.
416, ал. 5 от КТ - в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 62 , ал. 1 от КТ. като
НАМАЛЯВА размера й на 1500 лева и го ПОТВЪРЖДВА в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6