№ 951
гр. София , 20.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100603657 по описа за 2021 година
Софийската районна прокуратура (СРП) е подала частен протест срещу
обявеното в открито заседание на 07.07.2021 г. протоколното определение, с което СРС
(НО, 116 с.) е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 3854/21 г. и на осн. чл.
249, ал.2 НПК е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на обвинителния акт, внесен срещу
подс. Я.С.К. за престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
Прокурорът е несъгласен с тезата на първоинстанционния съд, че в
конструкцията на обвинението има неяснота за собствеността на присвоените парични
средства („чужди“ по смисъла на чл. 206, ал.1 НК) и за периода, в чийто рамки са
осъществени отделните деяния по чл. 26 НК и възразява срещу постановката, че
дефинирането им е ограничило правото на защита на подсъдимото лице да узнае ясно
и точно фактическите предели на инкриминираната престъпна дейност.
Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспорваното определение.
Неоснователността на частния протест произтича не само от съдържащите се в
него доводи, част от които нямат пряка връзка с въпросите по делото, но и от
абстрактното оспорване на първоинстанционните съдебни изводи, без да се разчетат
детайлите на тяхното съдържание.
Това, че подс. К. е заявила, че разбира обвинението, не изключва възможността
за приложение на чл. 249, ал.2 НПК, защото неяснотата спрямо кого са причинени
имуществените вреди от обсебването засяга и правата на пострадалия (ощетеното
юридическо лице). Достатъчно показателен е фактът, че за самите участници в
производството не е ясно кой от тях е легитимиран да встъпи в съдебната фаза като
страна (граждански ищец), защото искане в тази насока е било подадено от св. Светла
К. (л.24 от н.о.х.д.) и в същото време – то следва да бъде внимателно преценено в
контекста на твърдението, че получените от подсъдимата пари по полицата всъщност
1
се дължали на (трябвало да бъдат отчетени пред) ЗАД „А.“ АД. Прокурорът следва
ясно да дефинира кое физическо или юридическо лице стои зад съставомерния
признак „чужди“ по чл. 206, ал.1 НК, защото по този начин ще изпълни задълженията
си за недвусмислено формулиране на предмета на доказване, а съдът ще може – в
рамките на обвинителните твърдения – да прецени кръга от страните, които да
конституира.
Очевидно с протеста е демонстрирано и неразбиране на проблема с т.нар. „пета
вноска“, чието „присвояване“ е квалифицирано като отделно деяние на обсебване.
Повод съдът да открие в нея съществено процесуално нарушение (довело до неяснота
на обвинението) не е липсата на разяснение защо е била платена (поради объркване на
св. К.), а защо (след като при това положение е била недължима към застрахователя)
обвинителната теза е, че все пак е следвало да бъде отчетена (?) пред ЗАД „А.“. Или
казано по друг начин – обвинението следва да поясни на какво юридическо или
фактическо основание подсъдимата е дължала сумата по въпросната вноска на
застрахователното дружество; как тя е следвало да процедира с нея след получаването
й; какво не е изпълнила и как я е присвоила.
Съставът на първата инстанция е пропуснал и друг порок при формулировката
на обвинението, защото с него прокурорът твърди, че след описаното ПТП със
застрахования автомобил подс. К. „… продължила да поддържа заблуждение у св. К.
(…), че застрахователната полица е валидна…“ (цитат по л.3 от н.о.х.д.). А
поддържането на заблуждение (след първоначалното му „възбуждане“) сочи на
твърдение за съвсем друго престъпление (чл. 209 НК), имплицитно включено като
теза в описанието на механизма на обсебването. И тук, в крайна сметка, е необходимо
СРП да заяви еднопосочно дали при получаването на паричните суми подсъдимата е
действала при условията на възбудено и поддържано заблуждение към лицата, платили
вноските, или умисълът за тяхното обсебване е възникнал след фактическото им
получаване.
Изложеното дотук е достатъчно, за да обоснове приложението на чл. 249, ал.2,
вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК и Районният е приложил правилно цитираната разпоредба.
Именно защото се налага делото да бъде върнато на прокурора, отново в рамките на
досъдебната фаза той следва да отстрани и констатираните пороци (несъответствия) с
датата на едно от деянията, които иначе – ако бяха единствено допуснатата неточност
– можеха да се преодолеят и в рамките на съдебната фаза по реда на чл. 248а, ал.1
НПК.
Без коментар СГС ще остави лекционната част от протеста, в която прокурорът е
цитирал съдържанието на Т.р.2/02-ОСНК относно реквизитите на постановлението за
привличане на обвиняемия, защото този досъдебен процесуален акт изобщо не е бил
коментиран в оспорваното определение.
Водим от изложеното и на основание чл. 345, ал.2 НПК, Софийският градски
съд, НО, ІІ въззивен състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.07.2021 г. за прекратяване на
2
съдебното производство по н.о.х.д. № 3854/21 г. на СРС (НО, 116 с.).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3