№ 139156
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110156839 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ФИРМА срещу ФИРМА,
уточнена с молба от 28.11.2022 г., с която са предявени следните частични
отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК:
– за признаване за установено, че ответникът в качеството му на взискател по
изп.д. № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. няма право да насочва принудително
изпълнение за събиране на вземане в размер на 775,98 евро, представляващо такса за
периода от 19.01.2012 г. до 25.07.2012 г., поради установяване несъществуването на
това вземане с Решение № 1689/20.10.2015 г. по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС,
ТО, VI-2 състав;
– за признаване за установено, че ответникът в качеството му на взискател по
изп.д. № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. няма право да насочва принудително
изпълнение за събиране на вземане в размер на 1 000 лв. (левова равностойност на
511,30 евро), представляващо част от главница, поради извършено погасяване на
задължението чрез плащане на 18.05.2017 г.,
както и следните инцидентни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК:
– за признаване за установено, че изп.д. № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б. е
прекратено по силата на закона (перемирано);
– за признаване за установено, че взискателят не е имал правото да присъединява
изпълнителни листове след посочени от него две дати – 25.10.2014 г., евентуално
11.12.2016 г.;
– за прогласяване на нищожността на всички актове на ЧСИ М. Б., постановени
по изп.д. № 9252/2012г. след 25.10.2014г., евентуално 11.12.2016 г.
Ищецът излага твърдения, че е длъжник по изпълнителен лист от 01.08.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 36218/2012 г. по описа на СРС, 75 състав и по изпълнителен лист
1
от 02.10.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 36219/2012 г. по описа на СРС, 66 състав, въз
основа на които ФИРМА /чийто универсален правоприемник е ответникът/ е
образувала изп.д. №9252/2012 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Посочва, че вземанията по
издадения на 02.10.2012г. изпълнителен лист са били предмет на разглеждане в
производство по чл. 422 ГПК по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав,
приключило с влязло в сила Решение №1689/20.10.2015 г., с което са отхвърлени
исковете на банката за описани суми, част от които е такса за периода от 19.01.2012 г.
до 25.07.2012 г. в размер на 775,98 евро. Счита постановения съдебен акт за нов
юридически факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, по което е
издадено изпълнителното основание /изпълнителният лист от 02.10.2012 г./. Като
настъпил нов факт след описания момент посочва и влязло в сила решение на
Апелативен съд София, с което е постановено да бъде изготвено ново разпределение,
като с подлежащата на разпределение сума, постъпила на 18.05.2017 г. от проведената
публична продан, бъдат погасени първо всички вземания по издадения изпълнителен
лист от 02.10.2012г. по ч.гр.д. №36219/2012 г. по описа на СРС, 66 състав. В тази
връзка иска да бъде установено несъществуването на правото на ответника да
извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на посочените суми.
Посочва, че в хода на изпълнителното производство срещу него са извършени
принудителни изпълнителни действия – на 25.10.2012г. е наложен запор на банковите
му сметки, съответно на 11.12.2014г. е извършен опис на движими вещи, собственост
на ищцовото дружество. Заявява, че изпълнителното дело е перемирано на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК с изтичането на 2 години от последното извършено
изпълнително действие спрямо него, тоест от 24.10.2014 г., евентуално от 11.12.2016 г.,
но ЧСИ отказва да констатира с акт настъпилата перемпция и продължава да извършва
изпълнителни действия по делото. На това основание обуславя правния си интерес от
предявяване на първите два инцидентни установителни искове. По отношение на
третия такъв – за прогласяване нищожността на актовете на ЧСИ, намира същия за
допустим по аналогия с оглед възможността за обявяване нищожността на правните
сделки и на съдебните решения.
Предявените искове са недопустими по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК, ако искът за съществуване на вземането
бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл.
245, ал. 3, изр. 2 ГПК, предвиждащ, че съдът, който е постановил решението, издава
изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите,
получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за
изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното
производство. В този смисъл на основание цитираната разпоредба, влязлото в сила
Решение № 1689/20.10.2015 г. по т.д. № 2424/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 в
2
частта на отхвърлените искове на банката има за последица частично прекратяване на
образуваното изпълнително производство, съответно забрана за принудително
събиране от длъжника на суми за отречените вземания на кредитора – в конкретния
случай поради извършено прихващане. Единствено в хипотезата на събрани в хода на
изпълнителното производство суми, които надхвърлят по размер съдебно установените
вземания, тоест включват и суми, предмет на отхвърлената част на иска, на длъжника
може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за тях, в който случай компетентен
би бил съдът, постановил решението. Отделно, в случай че съдебният изпълнител
откаже да прекрати производството на така посоченото основание, защитата на ищеца
като длъжник е по чл. 435, ал. 2, т.6 ГПК.
Що се отнася до сведенията за отмененото разпределение на суми по
изпълнителното дело, съдът намира, че редът за защита правата на длъжника е чрез
обжалване на новото разпределение на суми, в тридневен срок от предявяването му, в
случай че същото не е извършено съобразно мотивите на постановеното Решение №
496/08.04.2022 г. по ч.гр.д. № 538/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти
търговски състав, съответно ако не отговаря на неговия интерес – по аргумент от чл.
462, ал. 2 ГПК. Извън компетентността на настоящия състав е установяване
недължимостта на суми в изпълнителното производство на база изложените от друг
съдебен орган /било то и въззивен съд/ мотиви по законосъобразността на предходно
извършено разпределение в изпълнителния процес, доколкото същите с оглед
установената трайна съдебна практика не се ползват със сила на пресъдено нещо, още
повече, че претенцията на ищеца по начина, по който е заявена – „да се установи
несъществуване на правото на ответника да извършва принудителни изпълнителни
действия“ за събиране на посоченото вземане, е недопустима.
Формулираните петитуми на предявените с твърдения, че представляват
инцидентни установителни искове – за установяване, че изпълнителното производство
е прекратено и че взискателят по същото не е имал правото да присъединява
изпълнителни листове по него след посочени дати, са за установяване на факти с
правно значение, които по аргумент от чл. 124, ал.4, изр. 2 ГПК, доколкото не са
изрично предвидени в закон, са недопустими.
Действащата правна уредба за защита срещу нищожните или незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител също не включва възможност за предявяване на иск,
с който да бъдат обявени за нищожни всички постановени от него след определена
дата актове по съответното изпълнително дело. Освен това няма как ответник по иска
за нищожност на осъществено нищожно изпълнително действие да бъде взискателят,
срещу когото ищецът в процесния случай не обуславя правен интерес от предявяване
на иска. Нищожните според ищеца изпълнителни действия на частния съдебен
изпълнител, които накърняват легитимното му право на защита по изпълнението,
3
могат да бъдат обжалвани съответно по реда на чл.435, ал. 2 ГПК, чл. 496, ал. 3 ГПК,
чл. 463 ГПК или като предяви срещу съдебния изпълнител иск за ангажиране на
отговорността му за вреди по реда на чл. 441 ГПК.
Следва да се посочи, че депозираната от ищеца последваща молба от 13.03.2023г.
съдържа фактически обстоятелства относно настъпила перемпция по същото
изпълнително дело спрямо друг солидарен длъжник, а именно ФИРМА, установена в
мотивите на Решение №3490/29.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 8888/2022 г. по
описа на СГС, ГО, IV-д състав, които данни обаче са неотносими към предмета на
настоящия спор и не променят изложените по-горе изводи на съда, доколкото по
аргумент от чл. 125, ал. 1 ЗЗД предприемането на действия спрямо един от
солидарните длъжници не прекъсва давността спрямо останалите, респективно в
обратната хипотеза – липсата на предприети принудителни изпълнителни действия
спрямо един солидарен длъжник не води автоматично до настъпване на ефекта по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК спрямо друг длъжник.
Отделно, в молбата ищецът формулира нов петитум за установяване
несъществуването на правото на взискателя да извършва принудителни
изпълнителни действия за събиране на вземане в размер на 246,80 евро, отразено в
изпълнителен лист от 02.10.2012г., издаден по ч.гр.д. №36219/2012г. по описа на СРС,
66 състав поради изтекла обща 5-годишна погасителна давност. Съдът констатира, че
фактически твърдения относно това вземане са изложени в молбата на ищеца от
28.11.2022 г. /стр. 2, предпоследен абзац/, поради което важат представените вече
мотиви по първия предявен иск относно реда за защита на длъжника и
недопустимостта на това искане за разглеждане в настоящото производство. Предвид
наличието на съдебен акт, установяващ със сила на пресъдено нещо недължимостта на
посочената сума поради извършено прихващане с един солидарен длъжник, което
ползва и останалите /по аргумент от чл. 123, ал. 2, пр. 2 ЗЗД/, съдът намира, че липсва
правен интерес на ищеца от позоваване на изтекла погасителна давност за вземането,
доколкото същото не е изискуемо – кредиторът няма правната възможност да иска
изпълнение от длъжника на суми за отречените вземания.
При тези съображения исковете са недопустими и на основание чл. 130 ГПК
исковата молба следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба, по която е образувано гр.д. № 56839/2022г. по описа на
СРС, 77-ми състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
4
едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5