ПРОТОКОЛ
№ 106
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Мая П. Величкова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600047 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор
М.Д.
Жалбоподателят подсъдим В. Л. К. , нередовно призован, не се
явява. За него се явява упълномощеният защитник адв. М.А. от АК – Ямбол.
Съдът ДОКЛАДВА справка от ОД МВР – Ямбол, относно
задграничните пътувания на издирвания В.К., от която се установява, че за
периода от 01.01.2020 г. до датата на изготвяне на справката - 20.05.2022 г., е
регистрирано едно излизане на 21.01.2020 г., през ГКПП Видин - Дунав мост,
като същият не се е завърнал в България.
Съдът ДОКЛАДВА писмо от Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“, от което се установява, че българският
гражданин В. Л. К. е обявен за международно издирване в ШИС, въведен със
сигнал по чл. 26 от Решение 2007/533/ПЕР на Съвета на ЕС с посочен
идентификационен номер BG 0000004230223000001, а също и по канала на
Интерпол. С писмото уведомяват Апелативния съд, че липсва отговор от
нидерландските власти за намирането на В. Л. К.. Отправено е поредно
1
напомнително съобщение до нидерландските власти с молба за спешна
реакция от тяхна страна, като при получаване на относима информация по
отношение на издирването на лицето, съдът ще бъде уведомен своевременно.
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по електронната поща писмо рег.
№ 4825/20.05.2022 г. от Националното бюро на България в ЕВРОДЖЪСТ,
ведно с предоставена от Националното бюро на Нидерландия информация за
изпълнението на издадената от БАС ЕЗА, изх. № 344 от 14.05.2021 г. От
превода на писмото се установява, че посочената ЕЗА е била получена от
компетентния орган на Нидерландия, но не е образувано дело за
изпълнението й, защото подсъдимият К. не е арестуван на основание тази
Европейска заповед за арест. Подсъдимият К. е бил задържан два дни - от
13.04.2021 г. до 15.04.2021 г. по повод издадена от български прокурор ЕЗА.
Според отговора на нидерландските власти, подсъдимият К. няма известен
адрес в Нидерландия и за това не е издирван с оглед изпълнението на
изпратената ЕЗА.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Взимайки повод от
прочетените от Вас документи – справка на ОД МВР – Ямбол, информация от
Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ и отговора на
поставените от Вас въпроси чрез ЕВРОДЖЪСТ, считам, че може да се
направи извода, че подсъдимият К. не се намира в страната, а е с неизвестен
адрес в чужбина, обявен е за международно издирване, поради което правя
искане да се проведе настоящото съдебно следствие в условията на задочно
производство на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б.„а“ от НПК.
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, аз считам, че не следва
да бъде даден ход на делото с оглед докладваното в днешно съдебно
заседание от Вас, че в крайна сметка е стартирана процедурата по издадената
от Бургаския апелативен съд ЕЗА на подзащитния ми и към настоящия
момент тя е във висящност, по-скоро трябва да бъде изпълнена или съответно
да бъде отказано нейното изпълнение.
Аз притежавам писмо, което е от 15.06.2021 г. от прокуратура на
Амстердам, Център за международна помощ. Писмото е до колежката П.,
която е служебният защитник на моя подзащитен в производството по
Европейска заповед за арест в Амстердам, с което я информират, че няма да
бъде разглеждана заповедта, която е издадена от прокуратурата, но са
помолили да предаде адреса, на който да изпратят паспорта и лична карта на
моя подзащитен. Това е към 15.06.2021 г., получено на 22.07.2021 г., което
малко ме изненадва, че това, което днес съобщавате, че Прокуратурата на
Амстердам отново не знаела адреса и местонахождението на моя подзащитен.
2
Нямам нищо напротив да предоставя това писмо с превода съответно, защото
се получават противоречиви данни и очевидно тази процедура подлежи да
бъде изпълнена или съответно да бъде получен отговор, че няма да бъде
изпълнена. Към настоящия момент мисля, че данни за едната посока или
другата, не съществуват по делото. В този ред на мисли, моля да не давате ход
на делото.
Представям и моля да приемете с надлежен превод цитираното
писмо от прокуратурата на Амстердам.
ПРОКУРОРЪТ: Само ако разрешите за коректност на
информацията, поне от отговора на ЕВРОДЖЪТ, на втория въпрос изрично е
отразено, че все още не е образувано дело за изпълнението на настоящата
ЕЗА, от което аз оставам с впечатление, че процедурата не е стартирана и не е
в състояние на висящност именно защото К. вече е с неустановен адрес от
нидерландските власти. Поне аз оставам с такова убеждение от
информацията. А, информация в писмото, представено от адв. А., е близо
година по-рано.
АДВ. А.: От друга страна, и по нашия закон по Европейската
заповед за арест и задържането, по същия начин самото производство се
образува тогава, когато е задържано лицето, така че не намирам някаква
разлика между това, което е в Холандия и това, което е в България.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът установи, че подсъдимият К. в хода на
досъдебното производство е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, която е била заменена в „гаранция“. Независимо от това, същият е
напуснал територията на България и към настоящия момент местоживеенето
му в чужбина е неизвестно. Воденото срещу него наказателно производство е
за тежко умишлено престъпление по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1
от НК и участието му в настоящото производство действително е
задължително, но отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване
на обективната истина. Всички събрани по делото документи установяват
категорично, че подсъдимият К. се намира в Нидерландия и адресът на същия
там е неизвестен. По повод изпратената от Бургаския апелативен съд ЕЗА от
14.05.2021 г., компетентните органи в Нидерландия са отказали да образуват
производство за екстрадиране на българския гражданин К., тъй като съгласно
тяхното законодателство такава процедура се предприема при известно
местоживеене на лицето.
Представеното от защитника писмо от 15.06.2021 г., изпратено от
Прокуратурата на Амстердам и адресирано до адв. Б. П. с което я
информират, че няма да бъде разглеждана заповедта, която е издадена от
3
ЯОП, също установява, че подсъдимият няма известен адрес в Нидерландия и
Прокуратурата в Амстердам настоява да получи адрес, на който евентуално
да бъде изпратен паспортът и личната карта на клиента й. Писмото не
установява адрес на пребиваване на подсъдимия К. в Нидерландия. При тези
обстоятелства съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния
закон, визирани в чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“а“ от НПК за разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия, тъй като категорично се установява, че
подсъдимият К. се намира извън пределите на Република България и
местоживеенето му в Нидерландия или която и да е друга страна, е
неизвестно.
Предвид на това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в отсъствие на подсъдимия К..
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените и приложени по делото
доказателства, както и днес представеното от адв. А. писмо, получено по
електронна поща на 15.06.2021 г., адресирано до адв. Б. П., с приложен
превод на български език.
ОТМЕНЯ разпореждане № 21 на съдията докладчик от 10.
05.2021 г., за издаване на Европейска заповед за арест изх. № 344 от
17.05.2021 г.
ОТТЕГЛЯ издадената Европейска заповед за арест с изх. №
344 от 17.05.2021 г.
Да се уведоми компетентния орган на Кралство Нидерландия,
Националното бюро на Република България в ЕВРОДЖЪСТ и Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР за оттеглянето на
Европейската заповед за арест с оглед преустановяване на изпълнението й.
Да се изплати възнаграждение в размер на 30 лв. на преводача И.
Л. Н. за извършения писмен превод от английски на български език на
полученото по електронна поща в БАС на 19.05.2022 г. писмо рег.№
4825/20.05.2022 г., съобразно приложените справка-декларация по чл. 23, ал.
2 и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за съдебните преводачи, фактура за извършения
4
превод и декларация.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. А.: Аз също нямам доказателствени искания и моля да
приключите съдебното дирене.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата против осъдителната присъда на
Ямболския окръжен съд, считам за неоснователна.
Няма обективна причина, поради която присъдата да бъде
отменена и постановена нова оправдателна, в какъвто смисъл е искането
направено с нея. В процеса на първоинстанционното производство не са
допуснати процесуални нарушения, още по-малко от такова естество, които
да сочат на съществен порок, обуславящ отмяната на съдебния акт.
Събирането и проверката на доказателствата е извършено от съда съобразно
процесуалните правила. Постановеният съдебен акт е обоснован и
законосъобразен. Има ясно и категорично изразена фактическа обстановка,
която е обоснована изцяло върху анализа на доказателствения материал.
Обосновано и законосъобразно в доказателствената основа са поставени
гласните, писмените и веществените доказателствени средства, а подходът с
кредит на доверие към показанията на свидетелите И. И., П. М., А. А., Е. А. и
Н. К., е обективен и съответен на цялостния доказателствен обем по делото.
Процесуалната история на делото също носи информация за
важността на свидетелските показания на И. и неговата роля на посредник
между подсъдимия като продавач и купувачите на наркотика. Досъдебното
производство представлява обединени други две самостоятелно започнали
производството си дела – едното за деятелността на 26.12.2019 г., на
подсъдимия К. и другото – за деятелността на 09.01.2020 г., на другите две
лица, по отношение на които наказателното производство вече е приключило
с одобрено от съда споразумение. Връзката между тях е предпоставена както
от предмета на престъпленията – коноп, с идентични характеристики и
сходни до напълно еднакви опаковки, така и от съвпадащия посредник между
продавача и купувача на стоката, а именно свидетелят И. И.. Неговите
показания, които са дадени на досъдебното производство в деня на инцидента
5
двукратно, включително и пред съдия, а в съдебното производство
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, са ясни и категорични,
последователни, автентични, лишени от манипулация и внушения. Те изцяло
съответстват на получената информация от полицейските служители за
развитието на ситуацията от деня на осъществения чрез Фейсбук контакт
между свидетелите И. и А., през личната им среща за предоставяне на
мострата и уговарянето на обстоятелствата по сделката, до деня на 26.12.2019
г., когато е изпълнена и уговорената с подсъдимия среща за покупко-
продажбата на наркотичното вещество. Приетите за установени фактически
обстоятелства са доказателствено обезпечени и чрез подробните показания на
свидетелките А. и К., които са били поемни лица при извършвания оглед на
местопроизшествието и изземването като веществено доказателствено
средство на пакетите с наркотик. И двете свидетелки добросъвестно и
обстоятелствено дават показания за наблюдаваните от тях действия на
полицейските служители от самото начало на огледа, до неговия край, при
реален ангажимент към процесуалното действие. Безспорен факт е и
дактилоскопната следа, иззета от единия от деветте пакета с коноп, която при
извършената експертиза е идентифицирана с дясната длан на подсъдимия К..
Опитът да се внуши, че следата е оставена по неправомерен начин, чрез
принуда върху подсъдимия от страна на полицейския служител, е
несъстоятелна и без доказателствена подкрепа. Напротив, той е в
противоречие с цялостния доказателствен материал. Доказателствените
средства не само не страдат от противоречия в представените факти, ами се
отличават със синхрон и допълване на фактите, съобразно гледната точка на
тяхното представяне.
След обективен фактически и доказателствен анализ, окръжният
съд обосновано е стигнал до единствения верен и правилен правен извод за
осъществен от подсъдимия престъпен състав на чл. 354а, ал. 2 от НК, с
няколко квалифициращи признака.
На първо място, предметът на престъплението е в големи размери,
което е обусловено от количеството наркотик – 8 840.99 грама.
На второ място, наличието на специална цел – за неговата
продажба, обоснована също така от количеството, което надвишава
многократно това за лична употреба, а също така и от формата на съхранение
– наркотикът е разпределен в пакети, които благоприятстват неговата
продажба.
На трето място, продажбата на наркотичното вещество е спряла по
независещи от дееца причини в стадия на довършения опит – при уговорени
място и цена за сделката, сделката е останала недовършена в частта за
предаване на парите, тъй като след предаването на стоката купувачът се е
идентифицирал като полицейски служител и е бил извършен арестът на
подсъдимия.
При така определената правна квалификация на деянието и
6
предвидено за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 12
години и „глоба“ от 10 000 лева до 50 000 лева, съдът е отмерил наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца и глоба от 20 000
лева, като е обосновал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
обусловени най-вече от ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия. Така определени, наказанията категорично изпълват целите на
чл. 36 от НК, поради което считам за справедливи, за това смятам, че
присъдата следва да бъде потвърдена изцяло, а жалбата да се остави без
уважение.
В случай, че приемете това становище, смятам, че са налице
условията на чл. 309, ал. 2 от НПК за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“, предвид размера на постановената
присъда и факта на бягството му от органите на правосъдието.
Моля в този смисъл за Вашето решение.
АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, аз поддържам депозираната въззивна жалба и моля почитаемия съд със
съдебния си акт да отмени присъдата на ЯОС и признае подзащитния ми за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Както е известно на съда,
депозирала съм бланкетна жалба, но не съм написала допълнение към нея,
това не е случайно. Обикновено не практикувам така, но запознавайки се с
мотивите на ЯОС към осъдителната присъда, констатирах, че всъщност тези
мотиви се равняват на липса на мотиви, което е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ако се препише два пъти обвинителния акт,
което е сторил първоинстанционният съд, това не може и не следва да бъде
прието като аргументи, които да бъдат изложени защо приема, съответно не
приема, анализира доказателствата първоинстанционният съд.
В този ред на мисли, моля почитаемия съд да приеме, че липсва
какъвто и да било отговор на всички възражения направени от защитата пред
първата инстанция. И към настоящия момент защитата, а и самото дело
страда от това, че липсва отговор на въпроса - защо свидетелят А., който към
онзи момент беше началник на РПУ – Елхово, защо свидетелят П. М. -
дългогодишен служител на полицията, т.е. все хора с опит, не са спазили
закона, не са спазили наредбите, не са спазили инструкциите и тогава, когато
са преценили, че се касае за полицейска операция, бих казала специална
полицейска операция, да направят необходимото щото по делото да има
данни относно тази полицейска операция. По делото да има данни за
твърдяната от тях кореспонденция чрез различни приложения, именно
Месинджър, Вайбър, така твърдят, че са разговаряли със свидетеля И. и така
са осъществявали контакта, а в крайна сметка са ни поставили в ситуацията
да играят ролята на шерифи, а ние да сме в лош американски филм. Много
съжалявам и за това, но това не може и не следва да бъде прието като
доказателства, обосноваващи едно такова сериозно обвинение и съответно да
7
бъдат аргументация за налагане на едно толкова тежко наказание като четири
години и половина „лишаване от свобода“ на един изключително млад човек,
необременен съдебно и всъщност къде са доказателствата за техните
твърдения? Къде са доказателствата на П. М. освен неговите твърдения, че
той действително е имал няколко срещи със свидетеля И., на която получил
някаква мостра, получена отново от свидетеля И. и макар в мотивите на съда
да има един раздел, който е озаглавен, че е по възраженията на защитата,
всъщност там няма аргументация, просто съдът с едно изречение казва, че не
приема тези аргументи за това, защото, видите ли, от една страна това било
защитна теза.
Първо, нашият закон, процедура, практика и доктрина ако щете,
не забранява защитната теза. Тя е един от начините и способите за събиране
на доказателства, проверката им и анализа съответно.
И второ, твърдението, че видите ли, ами той И. се ползва с
кредитиране. Показанията на свидетеля И. се ползват с пълно кредитиране от
страна на съда защото, видите ли, прокуратурата била тази в България, която
определяла качествата на страните в един наказателен процес. Далеч съм от
мисълта, че съдията докладчик поради незнание го пише, напротив, касае се
за един магистрат с изключително дълъг стаж и с изключителен опит. Това е
така, само че в досъдебната фаза. В съдебната фаза в крайна сметка съдът не
може чисто регистрационно да определя определени качества и да приема
априори определени доказателства с някаква специална стойност. В този
случай обаче точно това е сторил решаващият съд, давайки пълен кредит на
доверие на показанията на свидетелите М., А. и И., които обаче, при
проверката на тези доказателства, протоколите са пред Вас, Вие виждате, че
те страдат от много пороци.
Свидетелят П. М. изживявайки се точно като шериф, решава, че
ще закара две полицейски коли, ще ги скрие, защото свидетелят А. няма
никаква видимост към мястото, където в крайна сметка е спрял автомобила
си. Кога и как се е озовал А. на мястото, също не е известно. Мисълта ми
беше, че М. казва така: „Да, дойде В.К.. Той извади пакет, той го разряза и аз
видях, че е марихуана, защото е мним купувач“. И на разпита в съдебно
заседание свидетелят просто на въпроси на защитата нямаше как да отговори
другояче, се оказа, че ножът, с който е разкъсан пакетът не е на В.К., защото
той имал само въздушна пушка. Ножът си е на М.. И защо тогава
отпечатъците от дланта на моя подзащитен, забележете, само на един пакет,
да не са получени по начина, по който той съобщава. Защото, обсъждани са
показанията на поемните лица – свидетелката А. и другото поемно лице,
които обаче бяха абсолютно добронамерени и добросърдечни в показанията
си, съобщавайки колко по-късно всъщност са отишли на
местопроизшествието. Т.е. моментът, за който говорим, на сцената са били
само П. М., В.К. и евентуално И.. Всички останали са тичали да търсят този,
който така и не са открили, защото той е избягал и дали в крайна сметка,
8
защото М. и той казва, че го е преследвал, кой, кога и какво се е случило там,
остава в сферата на вероятностите.
Да, чл. 303 ал. 1 от НПК е категоричен, че никаква осъдителната
присъда не може и не следва да почива на база предположения, а точно това
се е случило в настоящото производство. По тази причина и не съм писала
допълнение към въззивната си жалба, защото, уважаеми съдии, какво да
напиша, аз нямам един отговор на едно от възраженията си поставени пред
първия съд. Давам си сметка като гражданин и като човек на сериозна
възраст, че наличието на такова количество наркотици е нещо много
сериозно, разбирам го това, но може ли да бъде осъден някой на такива
скалъпени бих казва доказателствени основи, само защото самото деяние като
такова е с особена тежест. Ами къде е била задачата на полицията, на
прокуратурата - да ги събере тези доказателства ако са налични. След като не
са събрани, излиза, че те не са налични. От там вече следва ролята на съда.
Колкото и да е тежко това деяние, то няма как да осъдим някого, защото М.
хванал само В.К.. Не можал да хвана човека, който реално всъщност е занесъл
количеството. Нямаме други доказателства, за това човекът, който реално е
извършил престъпление, защото мисля, че за никой от нас тук не е тайна, че
свидетелят И., който договарял, носил мостри, срещал се с М. и т.н., си е
престъпник. Той определено е извършил престъпление по държане, по опит за
разпространение, даже не е и опит. Той е дал количеството на М., а ние
приемаме, че неговите показания са с висока степен на достоверност и могат
да послужат като доказателствена основа за осъдителна присъда.
Ето защо, аз смятам, че при така събраните доказателства, при
липсата на елементарен анализ, даже не говоря за правен анализ, говоря за
чисто житейски анализ, очевидно няма как моят подзащитен да бъде осъден
за това, за което е привлечен. Пак казвам, няма никаква законодателна,
елементарна основа, на която той да бъде осъден.
В тази връзка и поради очевидно липса на мотиви и анализ, аз
моля почитаемия съд да постанови присъда, с която да признае подзащитния
ми за невиновен, като отмени присъдата на ЯОС.
Ако приемете аргументите ми за липса на каквито и да било
мотиви към осъдителната присъда, то това е основание да отмените
присъдата и върнете делото за ново разглеждане с указания към
първоинстанционния съд, тъй като всички знаем, че всеки съдебен акт се
основава на база на доказателствата, закона и вътрешното убеждение на съда,
но вътрешното убеждение на съда, в тази насока практиката е огромна, не е
нещо имагинерно, това не е нещо, което свише му идва на магистрата, то пак
се основава на доказателствата по делото, закона и съответно неговите
познания в тази област. В този случай липсва тази връзка между
доказателства, анализ и вътрешни убеждение на съда. За това считам, че
Вашият състав при най-добро желание няма как да запълни тази празноти,
които изначално липсват в мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
9
В този ред на мисли, моля почитаемия съд да отмени присъдата на
ЯОС и оправдае подзащитния ми или върне делото за ново разглеждане пред
друг съдебен състав и чисто алтернативно, моля почитаемия съд ако приеме,
че това, което твърдя не са процесуални нарушения, съществени такива по
своя характер, то ще Ви моля да намалите така определеното му наказание и
приложите института на чл. 66 НК. Моля в този смисъл да постановите
Вашия съдебен акт.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10