Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 06.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на девети ноември

две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                      Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                                 и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от  

съдия Алексиева                                                         гр. дело № 8076 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.А.В. и Т.Н.В. против Е.Л.Ч. и Т.Ч., с която са предявени активно, пасивно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.72 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че по реда на публичната продан, осъществена по ГПК са определени за купувачи и им е възложен с Постановление за възлагане от 27.04.2015 г. по изпълнително дело № 20147810400196 на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 на КЧСИ  недвижим имот с кадастрален идентификатор 02659.2194.603, с площ по кадастралната карта от 906 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно с находящата се в имота недовършена сграда, която към датата на съставяне на възлагателното постановление на ЧСИ е в етап строителство изпълнено до кота +5,70 м. Твърди се, че в срок ищците внесли предложената от тях цена в размер на 95 985 лв. Постановлението влязло в сила и  били въведени във владение на имота. Две години след въвеждането на ищците във владение, с Решение № 34 от 21.04.2017 г., гр.д. № 3066/2016 г., ВКС, ГК, 2 отделение, постановено по реда на чл.303, т.6 ГПК, Постановлението от 27.04.2015 г. било отменено, с което била възстановена висящността на изпълнителното производство.  Ищците поддържат, че в периода от влизане в сила на постановлението за възлагане от 27.04.2015 г. до 21.04.2017 г. в качеството си на добросъвестни владелци осъществили подобрения в имота, с които увеличили стойността на имота със сумата от 167 714,60 лв., равняваща се на вложените средства и труд, описани в исковата молба в табличен вид. Ищците твърдят, че са заплатили и направили допълнителни административни разходи на обща стойност 3080,53 лв. по повод процесния имот, чиято стойност също претендират от ответниците, като платена на отпаднало правно основание.

Молят съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците сумата от 158 667 лв., представляваща извършени подобрения върху имота, които са увеличили неговата стойност, да заплатят и сумата от 3080,53 лв., представляваща заплатени суми на отпаднало правно основание във връзка с извършени административни разходи по повод процесния имот, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 23.06.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от съда с протоколно определение от 28.01.2020 г. изменение на исковата претенция.

Претендират се направените съдебни разноски и  адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от двамата ответници чрез процесуалния им представител адвокат Ж. САК, надлежно упълномощен с пълномощно приложено по делото.

Оспорват предявените искове като неоснователни и молят съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Поддържат, че ищците не владеят имота, придобит с постановление за възлагане от 27.04.2015 г. Оспорват ищците да са извършили подобрения на имота в периода от 27.04.2015 г. до 21.04.2017 г. Оспорват всички фактически твърдения и писмени доказателства. Оспорват начина на определяне на претендираната от ищците увеличена стойност на имота.

         Ищците в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да ги уважи. Съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендират разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.

         Ответниците в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорват исковете като неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Подробни съображения излагат в писмените защити по делото, представени от адвокат А. и от адвокат Н.. Претендират разноски по списък. Адвокат А. заявява искане да й бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От приобщеното към доказателствата по делото копие от изпълнително дело № 20147810400196 по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781, район на действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „С.Ж.Е.“ АД срещу длъжниците А.Т.Ч., Е.Л.Ч. и Т.Ч.Ч. за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 20.01.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 20.01.2014 г., ч.гр.д. № 778/2014 г. по описа на СРС, 64 състав.

Установява се, че ответницата Е.Л.Ч. се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 42, том ІІ, рег. № 6450, дело № 261 от 01.12.2001 г. на нотариус с рег.№ 031, на следните недвижими имоти, а именно: незастроен урегулиран поземлен имот целия с площ от 420 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел ХХVІІ-603 в кв.70 по плана на в.з. Банкя и незастроен урегулиран поземлен имот целия с площ от 471 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел ХLІІІ-605 в кв.70 по плана на в.з. Банкя, които парцели към 11.06.2015 г. и съобразно действащата КККР, одобрена със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК представляват поземлен имот с идентификатор 02659.2194.603 с площ 906 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес на поземления имот: гр.Банкя, общ.Столична, обл.София (столица), район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“ (скица на поземлен имот № 15-241444/11.06.2015 г. на СГКК-гр.София).

От писмо на СО, район Банкя с рег.№ АГ1100-32/09.01.2015 г. и във връзка със запитване на съдебния изпълнител, се установява, че за УПИ ХХVІІ-603, кв.70 по плана на в.з Банкя се установява наличие на издадено разрешение за строеж № 50/16.03.2006 г. (представен по изпълнителното дело) и одобрени строителни книжа за еднофамилна жилищна сграда на името на Е.Л.Ч.. За УПИ ХLІІІ-605 в кв.70 по плана на в.з. Банкя, не се установява наличие на издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа.

От писмо на СО, район Банкя с рег.№ АГ1100-4/28.01.2015 г. и във връзка със запитване на съдебния изпълнител, се установява, че за изградената в УПИ ХХVІІ-603, кв.70 по плана на в.з Банкя жилищна сграда, в архива на района няма данни за издадено удостоверение по чл.181 от ЗУТ.

Върху двата урегулирани поземлени имота през месец юли 2014 г. е вписана възбрана в полза на банката-взискател, след което върху тях е насочено принудително изпълнение чрез опис, оценка и публична продан.

След осъществена публична продан в периода от 20.03.2015 г.-20.04.2015 г. с протокол от 21.04.2015 г. ищецът А.А. е обявен за купувач. С постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г., влязло в законна сила на 22.05.2015 г., процесният имот е възложен на А.А.В. за сумата от 95 985 лв.

Имотът е придобит от ищеца в режим на СИО с неговата съпруга Т.Н. Червенкова, с която и към дата 22.05.2015 г. същите са се намирали в граждански брак. Установява се с приетото по делото удостоверение за граждански брак от 15.10.1978 г.

По изпълнителното дело са представени още констативен акт от 22.12.2006 г., с който е установено съответствие на строежа с издадените строителни книжа и че ПУП е приложен по отношение на застрояването. Представена е и заповедна книга, от която се установява, че към 09.04.2009 г. и съгласно одобрените проекти са изпълнени кофраж и армировка на плочите на втория етаж, както и кофраж и армировка на плочата на втория етаж.

След възлагането на имота, на 01.07.2015 г. ищецът в качеството на възложител сключил с третото лице ЕТ „В.-**К.Г.“ в качеството на изпълнител, договор за консултантска услуга, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши консултантска услуга-строителен надзор за строеж: Еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХХVІІ-603, кв.70, в м.в.з.Банкя, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4800 лв. след издаване на удостоверение за въвеждане в редовна експлоатация.

На 19.10.2015 г. между ищеца А.А.В. и третото лице „Ф.Б.“ ЕООД, е сключен договор за изработка, по силата на който ищецът в качеството си на възложител е възложил на третото лице в качеството му на изпълнител извършването на СМР на обект: гр.Банкя, ул. „Иларион Макариополски“ определени като вид, количество и стойност в Приложене № 1, неразделна част от договора. Ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 167 714,60 лв. Възнаграждението е следвало да бъде изплатено чрез протокол обр.19 за удостоверяване на СМР, като последната вноска е следвало да бъде изплатена при завършване на обекта на 19.10.2017 г.

На 07.12.2015 г. и за услугата за присъединяване на имота към „О.М.“ АД ищецът заплатил сумата от 48 лв., съобразно приетата по делото фактура-стр.116 от делото.

Видно от писмо изх.№ 24-8800 от 10.06.2015 г. на АГКК, приложено по изпълнително дело и адресирано до съдебния изпълнител, границите на имоти-УПИ ХХVІІ-603 и УПИ ХLІІІ-603, кв.70 по плана на в.з.Банкя не съответстват на границите на ПИ с идентификатор 02659.2194.603 от одобрените КККР на район Банкя, поради което и за отразяване на имотите в съответствие с границите им, следва да се извърши изменение по реда на глава VІ от ЗКИР след представяне на проект от правоспособно лице по ЗКИР.

В тази връзка и след възлагане на имота, ищецът предприел действия по осъществяване на процедурата, като подал заявление рег.№ 01-374131 от 23.12.2015 г., която процедура е завършила с издаване на заповед за изменение на КККР № 18-1357 от 18.02.2016 г. въз основа на която са нанесени двата поземлени имоти съответно с идентификатори 02659.2194.3086 с площ от 415 кв.в. и 02659.2194.3087 с площ от 479 кв.м., както и сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1. Във връзка с тази процедура и за периода от 10.12.2015 г. до 12.04.2016 г. ищецът е заплатил на АГКК общо сума в размер на 130 лв. На 10.12.2015 г. е заплатил и сума от 35 лв. на „Улично осветление“ ЕАД за услуга: преглед на проект.

На 11.01.2016 г. ищецът сключил договор с „ЧЕЗ Електро разпределение България“ АД за присъединяване на процесния имот към разпределителната мрежа, а на 03.02.2016 г. сключил и договор за продажба на ел.енергия с място на продажба и доставка - процесния имот. Във връзка с тези договори и в периода от 10.11.2015 г. - 03.02.2016 г. ищецът заплатил на „ЧЕЗ Електро разпределение България“ АД обща сума в размер на 212,69 лв., съобразно приетите по делото фактури на стр.90, 96 и 97 от делото.

На 12.01.2016 г. ищецът сключил и договор със „Софийска вода“ АД за присъединяване на имота към водоснабдителните и/или канализационни системи и за предоставяне на услугите ВиК. Във връзка с договора на 10.11.2015 г. ищецът заплатил на „Софийска вода“ АД сумата от 24,48 лв.-стр.106 от делото.

На 26.04.2016 г. и за охрана на имота с помощта на сигнално-известителна техника, ищецът сключил договор с „Професионална защита-Е.“ ООД, във връзка с който договор ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 1964,57 лв., съобразни приети платежни документи по делото-стр.117, 121 и 122.

С Акт от 23.05.2016 г., издаден от ЕТ „В.-**К.Г.“ и поради смяна на строителния надзор е установено, че към 23.05.2016 г. състоянието на строежа на процесния имот е следното: изпълнена е конструкцията на сградата до кота +5,70 м без покривна конструкция и некачествена зидария. Не е изпълнена хидроизолация и дренаж около строежа. Обектът не е захранен с ток и вода. Не са изпълнени водопроводна, канализационна, електро и отоплителна инсталация, не са монтирани врати и дограми. Посочено е, че поради некачествено извършена зидария, същата следва да бъде премахната. Не са установени неизпълнени СМР в отклонение от одобрен проект, не са установени на място доставени материали, инвентар, съоръжения и др., които да не са употребени в строежа.

На 24.05.2016 г. ищецът в качеството на възложител е сключил с третото лице „Л. 14“ ЕООД в качеството на изпълнител, договор за консултантска услуга, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши консултантска услуга-строителен надзор за строеж: Еднофамилна жилищна сграда в УПИ ХХVІІ-603, кв.70, в м.в.з.Банкя, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4800 лв. след издаване на удостоверение за въвеждане в редовна експлоатация.

Новият строителен надзор с акт от 24.05.2016 г. е констатирал идентично състояние на строежа с установеното с акта от 23.05.2016 г.

На 21.06.2016 г. е издаден акт обр.14 за приемане на конструкцията, с който е констатирано, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и е разрешено изпълнението на довършителните работи.

С влязла в сила на 09.06.2016 г. Заповед № РД-50-29 от 20.05.2016 г. на Главен архитект на СО, район Банкя е допълнено Разрешение за строеж № 50/16.03.2006 г. за промяна по време на строителство на процесния обект, изразяваща се в следното: на партера се обособяват три спални и две бани на мястото на кабинет, дневна, кухня с трапезария, баня и тоалетна, на второ ниво между оси 1 и 3 се обособява голяма дневна на мястото на дневна с кухненски бокс и баня, между оси 3 и 4-трапезария с кухненски бокс на мястото на спалня, мокрото помещение се увеличава и става баня, между оси 4 и 5-двете спални стават една голяма спалня с дрешник, на трето ниво дървеният покрив не се изпълнява, а се обособява като използваема тераса, рампата пред гаража се увеличава, част от прозорците на всички фасади на сградата се преработват. Промените не засягат носещата конструкция на сградата. Показателите за площите се променят както следва: ЗП=105 кв.м. и РЗП=280,21 кв.м.

На 04.08.2016 г. е издаден констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа и е извършено предаване на строежа от строителя на възложителя.

На 25.11.2016 г. е издаден протокол акт 19, двустранно подписан от двете страни по договора (ищеца и третото лице „Ф.Б.“ ЕООД), с който е удостоверено, че посочените в него видове работи към 25.11.2016 г. са завършени и подлежат на заплащане в общ размер на сумата от 160 714,60 лв.

На 30.11.2016 г. от „Ф.Б.“ ЕООД е издадена фактура № 1908 за сумата от 33 600 лв. с ДДС с основание: частично плащане по протокол акт 19. С преводно нареждане от 01.12.2016 г. ищецът е превел по фактурата сумата от 23 600 лв.

От представените с исковата молба на стр.51-стр.56 приходни квитанции, се установява, че в периода от 12.11.2015 г. до 10.04.2017 г. ищецът е заплатил в полза на район Банкя и във връзка с осъществявания строеж на процесната сграда общо сума в размер на 460 лв., от която 250 лв. за издаване на удостоверение за завършеност на груб строеж на 27.06.2016 г.

На 10.04.2017 г. строителният надзор „Л. 14“ ЕООД е издал технически паспорт на процесната сграда, представляваща еднофамилна жилищна сграда с местонахождение гр.Банкя, УПИ ХХVІІ-603, кв.70, м.в.з.Банкя.

По молба на длъжниците Е.Л.Ч. и Т.Ч. и с Решение № 34/21.04.2017 г., постановено по гр.д. № 3066/2016 г. по описа на ВКС, ІІ гражданско отделение е отменено на основание чл.303, ал.1, т.6 от ГПК постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г.

Пред настоящата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания на С.Т.Б., който установява, че е архитекта на процесната сграда, а с ищците се запознал във връзка с тяхно искане да се дострои сградата, която била на ниво два етажа, плочата изградена на третия етаж, без дървената част и надстройката на покрива, която е по проект. Свидетелят установява, че направил исканите изменения на основния проект, който е одобрен и е получено разрешение за строеж по искане на новия клиент и собственик на имота. Свидетелят установява, че когато ищците го потърсили, към този момент били изградени два етажа на сградата, третият, подпокривен етаж не бил изграден, била изградена само плочата на това ниво и липсвала каквато и да е застройка, която довършва да кота било. Свидетелят установява, че когато подписал новите чертежи, някъде по това време посетил и имота. Отворили му сем. В.. Нямало ограда, било строителен обект. Нямало никакви врати. Имало изградени тухлена зидария – отвори за прозорци и врати, без да ги има вратите и прозорците, нямало гаражна врата, бетоновите работи били изпълнени. Голяма част от вертикалната планировка въобще не била изпълнена. Свидетелят установява, че със семейство Ч. имал връзка до предаването на оригиналния техническия проект през 1999-2001 г., за което му било заплатено. След това не е имал никакви контакти с тях. Първите му контакти във връзка с процесната сграда след това са със семейство В.. Свидетелят установява, че той подписал протокол Акт № 15. Във връзка с поисканите от ищците промени и тъй като била изпълнена стълбата и бетоновите работи, променени били само вътрешни преградни страни от зидария и прозорци по фасадата. Някои вътрешни стени са разрушавани във връзка с промяната на проекта. На втория етаж имало частично стени, а на третия нямало нищо, така че третият етаж е изцяло по новия проект. Промяната в покривната част е в южната част - излизането на терасата, откъм юг отворите били променени, без да се променя кота било и височината и най-основното в тази част, която е на север на къщата трябвало да има покрив и малка тераса пред помещенията. Ищецът и предвид обстоятелството, че този покрив е изпълнен с бетон, поискал да се направи плосък покрив, вместо под наклон с керемиди. Тази промяна законът не я забранява.

Свидетелят Д.С.Б., установява че не познава ищците, но обектът в Банкя на ул. „Иларион Макариополски“ го познава много добре, защото е работил там с П.Г.и със строителите. Когато бил ангажиран да работи, на обекта била изпълнена плочата до втория етаж. Били изпълнение стълбите от конструкция и зидарията на първия етаж, но не навсякъде. Трябвало да се бутнат една или две стени, които не били добре изпълнени и се били разрушили с времето в зоната покрай стълбището. Свидетелят установява, че няма промени в конструкцията.

Свидетелят В.К.К., установява че когато ищците придобили имота въз основа на постановлението, сградата в имота била на 5,70 изпълнена в груб строеж, не била захранена нито с ток, нито с вода. Направена била проектна документация, която да бъде основание за въвеждане в експлоатация на сградата, след завършването й. Свидетелят установява, че баща му е шеф на фирмата за строителен надзор, а той има пълномощно от него. Установява още, че тъй като на тяхната фирма изтекъл лиценза, ищецът сключил нов договор с друга фирма. Свидетелят установява, че ищците започнали строителство след кота 5,70 и когато се стигнало до фаза покрив, ищците поискали промяна на предварително одобрения проект от 2006 г. Преработката на проекта се състояла в по-голямата си част горе в покрива, отпаднал част от покрива, който е проектиран 2006 г. и се оформила тераса. Надолу другите промени били вътрешни преустройства - смяна на прозорци, местоположение, обединяване на стаи, но това не е нищо, което е извън геометрията на сградата. Достъпът до сградата бил осигуряван от А. и Т.. Обектът бил заключван само с ограда, която е строителна. П.бил пълномощник на А. - зет на А. и Т.. Свидетелят установява, че семейство В. извършили външното присъединяване с ток, вода. Свидетелят установява, че ЕТ „В.-**- К.К.“ е първия строителен надзор. Договорът с тях не бил продължен, тъй като им изтекъл лиценза. Договорът бил прекратен на 11.06.2016 г. и след това се сключил нов договор с „Л. 14“ ЕООД - И.С.И.. Свидетелят лично участвал в уреждането на договорните отношения с „ЧЕЗ“ и „ВиК“. В момента, в който той поел обекта нямало нито вода, нито ток.

Свидетелят Б.С.Б., установява че с А.В. сключил договор за изработка. Това било преди две години за обект в гр. Банкя, ул. „Иларион Макариополски“. Свидетелят установява, че е собственик на строителна фирма и прави довършителни работи по обекти. Преди да започнат довършителните работи обектът представлявал две плочи съвсем груби. Нямало изградена покривна конструкция. Нямало извършено външно присъединяване на сградата към дружествата, предоставящи комунални услуги. Обектът бил запустял и реално имал две плочи бетон, нищо друго. Нито дограми, нито ВиК инсталация, абсолютно нищо, намирал се в една гора. Свидетелят установява че някъде към 2016 г., 2017 г. завършили сградата до покрив, включително гипсокартони, инсталации, парни инсталации, замазки, шпакловки. Извършили всички договорени СМР, останало съвсем малка недовършена част-направата на парапети и едно стълбище и да се излеят площадки с бетон. Боята върху външната фасада не е положена. Не са сложени улуците. Те не са сложени, защото трябва да се сложи първо боята или мазилка. Свидетелят установява, че при подписване на договора за изработка бил А., който казал че след това нещата ще ги ръководи П.и с него били осъществявани контактите. Доколкото знае П.е зет на А.. Работили и по вертикалната маркировка. Направили обратен насип, правили подпорни стени, за да може да се даде ниво, за да може да се направи паркинга долу, дренаж също. Не познава семейство Ч.. Имало компрометирана зидария, която се била разпаднала, самите тухли били станали зелени. В самото начало било направено извозване и изкъртване. Изцяло изградили ВиК. Цялата инсталация е направена. Измазана е изцяло фасадата. Прозорците и вратите били монтирани след зидарията. На обекта свидетелят започнал да работи някъде към 2015 г. - 2016 г. Бригадата била около 10-15 човека.

Свидетелят П.А.Г.-зет на ищците установява, че имотът бил закупен на публичен търг и реално ищците влезли във владение на имота- края на м. юли, началото на м. август 2015 г. Имотът бил напълно обрасъл парцел със започната сграда, която не била довършена. Построена била на кота 5.70, на втора плоча. Имотът бил напълно запустял, неподдържан. Нямало ограда на имота, нямало хора, които да живеят там, нямало никакви пречки за влизане във владение. Съдебният изпълнител обяснил, че не е необходимо да се извършва въвод във владение, тъй като в имота няма живущи. Свидетелят установява, че не познава ответниците и никога не ги е виждал. В нито един момент никой не е идвал да предяви претенции за имота. И в момента има охранителен и пропускателен режим, има изцяло изградена охранителна система, камери, и в момента ищците са във владение на имота. Като се подготвили с документите и започнали да строят, обектът изцяло бил заграден с ограда, която е зелена. Има заградно съоръжение, контейнери за изхвърляне на битови отпадъци. Понастоящем ищците изцяло владеят имота, който е под охрана. Има алармена система СОТ и видеонаблюдение. Има оградно съоръжение, няма ключалки, каквито и да било. Имотът не е цялостно заграден. Свидетелят установява, че тъст му участва финансово, аз той участва изцяло с проекта, с организирането на строенето и с всички фирми и с всички документи, актове и т.н. След като ВКС отменило постановлението за възлагане, ответниците завели допълнително дело за въвод, на базата на която ищците са получили призовка.

Показанията на свидетеля в тази част кореспондират и с приетото по делото писмено доказателство-постановление по изпълнително дело № 20171110400598 по описа на ДСИ при СРС, 18 уч., образувано въз основа на издаден в полза на ответниците обратен изпълнителен лист от 12.06.2017 г. по гр.д. № 3066/2016 г. на ВКС, ІІ гражданско отделение, за въвод в процесния имот, което е прекратено  с постановление от 15.01.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Кореспондират и с приетия по делото обратен изпълнителен лист от 12.06.2017 г., с който ищецът А.А.В. е осъден да предаде на ответниците Ч. владението на процесните имоти.

Свидетелят Г. установява още, че започнали да реконструират имота в края на 2015 г. Първо имало конструктивно становище за събаряне на  част от сградата, тъй като имало корозирали стени, които подлежали на премахване. Проектът на предишните собственици е изпълнен в цялата му фаза, единствената промяна е покрива, където има голяма тераса, а не покрив. Свидетелят установява, че разполагали със строителна бригада между 10-15 човека. Самият строеж в момента не е изцяло завършен, заради делото. Има да се довършат външните мазилки, да се положат водопроводните части на къщата, които са улуци, тръби и т.н. Те са налични, закупени са и са в гаража. Работата по къщата била спряна след завеждане на делото. Документално СМР-та започнали в края на 2015 г., около м. януари, м.февруари 2016 г. започнало строителството. Вторият парцел е напълно свободен за достъп. Закупеният парцел бил един от 902 кв. м. и една част от около 4-5 квадрата или 10, която се отнема за улична регулация и реално парцела е 888 кв.м. След придобиването парцелът е разделен, за което има заповед от АККГ. Вторият имот е изцяло в гора, УПИ е, има право за застрояване, но е гора, която не би трябвало да се изсича.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират напълно със събраните по делото писмени доказателства.

 По делото е прието заключение на комплексна експертиза, изготвена от вещите лица Д. и Г., което заключение е оспорено от ответниците. От заключението се установява, че към датата на постановлението за възлагане 27.04.2015 г. процесната сграда е била в строеж, с изпълнени кофраж и армировка на колони и плоча-втори етаж, който извод на експертиза кореспондира с писмените доказателства, обсъдени подробно по-горе в мотивите на настоящото решение (заповедна книга представена по изпълнителното дело). В периода от месец април 2009 г. до момента на закупуване на имота от ищците, по делото няма доказателства, от които да се установява, че строежът е спиран по общия ред или че са извършвани някакви строителни дейности. Към момента на завеждане на исковата молба-23.06.2017 г. сградата е била на етап груб строеж-със завършен покрив и частично извършени довършителни работи.

Оценката на извършените от ищците СМР възлиза на сумата от 158 667 лв. Извършените СМР, свързани с довършване на сградата кореспондират с тези по договора за изработка и приложението към него. Всички СМР извършени в сградата след закупуването й от ищците, са необходими за довършване на сградата в настоящия й вид. Установява се, че към датата на експертизата - 12.11.2018 г. „Ф.Б.“ ЕООД е издало фактури №№ 1908/30.11.2016 г. на стойност 33 600 лв.с ДДС, 2801/30.11.2017 г. на стойност 20 000 лв. с ДДС и 2850/21.12.2017 г. на стойност 16 000 лв., или обща стойност на СМР-69 600 лв. Осчетоводяването на фактурите е извършено със счетоводни статии към датата на издаване на фактурите по дебита на сметка 411 „Клиенти“ и по кредита на сметки 703 „Приходи от продажба на услуги на СМР“ с размера на данъчната основа и дебита на сметка 4532 „Начислена данък за продажбите“ с размера на начисленото ДДС. С платежни нареждания от 12.12.2016 г.-33 600 лв., 15.12.2017 г.-20 000 лв. и 22.12.2017 г.-16 000 лв., ищецът е заплатил сумата от 69 600 лв. Установява се, че за допълнителни административни услуги (обсъдени и посочени по-горе в мотивите на настоящото решение), свързани с изграждане на имота, ищецът е заплатил общо сума в размер на 3048,06 лв. Установява се, че увеличената стойност на имота към 2017 г. спрямо 2009 г. е в размер на 169 543 лв. При определяне на тази стойност, вещите лица са взели предвид, че към момента на закупуването месец април 2015 г. сградата е била в строеж, а към 2016 г. процесната сграда е завършена в груб строеж, вкл.довършителни работи, но е негодна за обитаване, а незавършен обект не би могъл да бъде предмет на сделка за ползване под наем.  

Във връзка с оспорване на заключението съдът е допуснал повторна комплексна СТЕ и ССчЕ, изготвена от вещите лица Т. и О., което в общи линии потвърждава заключението на първоначално приетата по делото експертиза, като дава различни стойности, без особено съществена разлика между тях. Така извършените СМР оценява на 160 874,60 лв. Потвърждава, че посочените в договора за изработка от 19.10.2015 г. и приложението към него стойност на СМР отговарят на действително извършените, установени на база приложената документация и извършен оглед и подробно описани в Таблица 1. В счетоводната част-изводите на вещото лице са напълно идентични с тези по първоначалната експертиза. Потвърждава се и извода, че посочените в договора за изработка от 19.10.2015 г. и приложението към него дейности на извършените СМР отговарят на пазарните цени към датата на тяхното извършване. Увеличената стойност на имота към 23.06.2017 г. е 158 683 лв.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

         Първият иск, с който е сезиран съда е с правно основание чл.72 от ЗС. Добросъвестният владелец има право да претендира за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.

         Както е известно от теорията и съдебната практика, претенцията за заплащане на стойността на извършени подобрения в недвижим имот е частен случай на основния принцип в гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. Владелецът (добросъвестен или приравнен на добросъвестен при условията на чл. 70, ал. 3 ЗС), който подобрява имота, при отстраняването му обеднява за сметка на собственика, тъй като подобренията като принадлежност към главната вещ на основание чл. 97 ЗС или ако става въпрос за постройки при условията на чл. 92 ЗС остават притежание на собственика на вещта (земята). От друга страна собственикът се обогатява, защото получава по-скъп имот, следователно разместването на имуществени блага настъпва между собственика и лицето, извършило подобренията.

За да възникне правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72, ал. 1 ЗС, ищците следва да докажат главно и пълно следните предпоставки на иска: че са извършили подобрения в чужд имот под формата на влагане на труд и средства, в резултат на които е подобрена функционалната характеристика на недвижимия имот като обект на правото на собственост, че извършените подобрения в чужд имот, са увеличили неговата стойност, т. е. без тяхното съществуване стойността на недвижимия имота би била значително по-ниска, че ищците-подобрители на чуждия имот имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС към момента на извършване на подобренията, респ. ако владелците не са добросъвестни, ответниците-собственици на имота са знаели за извършените подобрения и не са се противопоставили на тяхното осъществяване.

         На първо място настоящият съдебен състав счита, че ищците имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС.

Съгласно чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена,  като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното.

Съобразно задължителна за съда съдебна практика-Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Правно основание е и съдебното решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право, т.е. всеки юридически акт с вещноправни последици.

Съобразно приетото с т.10 от същото ППВС 6/1974 г. владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.

Следователно, публичната продан може да бъде правно основание за добросъвестно владение по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС, когато е валидна.

         Публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост. Така е съгласно правната теория, а и задължителната съдебна практика - ТР № 5 от 18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК. Възлагането на имота има вещноправно действие, когато обявеният за купувач в срока по чл.492, ал.3 от ГПК внесе дължимата цена, като приспадне внесения задатък. Между страните не се спори, че ищецът А.В. е внесъл изцяло дължимата цена на възложения му имот, поради което и с възлагането му е станал собственик на имотите в режим на СИО с ищцата по делото-негова съпруга. Публичната продан не е прогласена за недействителна, а само е отменена по жалба на длъжниците, с което е отпаднало правното основание за придобиване на правото на собственост, в резултат на което отпада и самото право на собственост.

         Ето защо владението осъществено от двамата ищци въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот в резултат на успешно проведена публична продан и заплатена цена на възложения имот, е добросъвестно владение, защото ищците към месец август 2015 г. са започнали да владеят вещта на правно основание, годно да ги направи собственици.

         По гореизложеното неоснователно е твърдението на ответниците, че искът по чл.72 ЗС урежда правоотношения за подобрения при сделки, посочени в чл.70, ал.1 ЗС като придобивното основание чрез постановление за възлагане не е сред тези сделки, още повече че в нормата на чл.70, ал.1 ЗС не е налице изчерпателно посочване на сделки.

         Възражението на ответниците, че с получаване на призовката от ВКС през 2016 г., с която ищците са уведомени за производството по отмяна на влязлото в сила Постановление за възлагане, владението на същите се е превърнало в недобросъвестно такова, поради което и всички извършени подобрения след тази дата са извършени от тях в качеството им на недобросъвестни владелци, е неоснователно.

         Отново и съобразно т.4 от задължителното за съда ППВС 6 /1974 г., извършените подобрения при постановено унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание при липса на вина на приобретателя и незнание от страна на последния за порока на придобивното основание остават да бъдат уредени на базата на неоснователното обогатяване. Специално за подобрителя следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 72 ЗС. Това е така, защото по време на подобряването подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик. Обратното действие на съдебния или административния акт по унищожаването, развалянето или отменяването на придобивно основание не заличава по правната действителност както протеклата фактическа власт, така и факта на подобренията, станал при съзнанието на подобрителя, че подобрява своя вещ, придобита на валидно законно основание. С чл. 72 ЗС законодателят е счел за справедливо ликвидацията на правоотношенията, породени от подобряването на вещта от добросъвестния владелец със заплащане на по-голямата сума между увеличената стойност и действителните разходи, защото това подобряване се извършва със съзнанието, че вещта е окончателно придобита на законно основание, и се влага повече усърдие за по-добро качество и по-голяма дълготрайност на подобрението. По тази причина, когато такова обезщетяване в чл. 72 ЗС е допуснато при сделка, която никога не е направила подобрителя собственик, а при унищожено, развалено или отменено придобивно основание подобрителят е имал нещо повече, тъй като той е бил и действителен собственик, няма никакво основание същият да бъде обезщетяван като недобросъвестен владелец.

         На следващо място и според настоящия съдебен състав, узнаването на ищците за наличието на производство по отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязлото в сила постановление по чл.496 ал.1 ГПК за възлагане на процесните недвижими имоти, не може да доведе до промяна на тяхното владение от добросъвестно в недобросъвестно, тъй като възлагателното постановление е акт на съдебния изпълнител, който акт не разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. Още повече, че според чл.496, ал.3 от ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, то публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред и то при два недостатъка: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването и когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил цената. Т.е. към момента на получаване на съобщението ищците не биха могли да знаят за порока на придобивното основание. Този порок те са узнали от съдебното решение и както е видно от показанията на разпитаните свидетели, след този момент всички действия във връзка със строежа на къщата са преустановени от ищците.

         По възражението на ответниците, че ищците не са добросъвестни владелци, тъй като не са въведени в имота от съдебния изпълнител по реда на чл.498 от ГПК. Според настоящия съдебен състав, а и нормата на закона от значение за установяване вида на установеното владение е единствено и само основанието, на което то е установено. Без значение е начинът по който това е станало фактически, защото начинът, чрез който се установява и упражнява владението не е негов признак. Т.е. обстоятелството, че владението на ищците не е установено чрез въвод от съдебния изпълнител, е ирелевантно за добросъвестността им.

В конкретния случай се установява, че процесните имоти са били необитаеми, тъй като сградата, изграждаща се в единия от имотите е била в процес на строеж, изградена до втора плоча, без покрив. Т.е. очевидно е, че същата е била в невъзможност за обитаване. От друга страна собствениците й - длъжниците по делото, от 2012 година са живеели преимуществено в Албания-установява се от техните твърдения в молбата за отмяна до ВКС. Следователно към края на месец юли, началото на месец август 2015 г. процесните имоти са били необитаеми, не заключени и не охраняеми, поради което установеното от ищците фактическо владение върху имота в края на месец юли, началото на месец август 2015 г. (установява се с показанията на свидетеля П.Г.) е станало въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 27.04.2015 г., влязло в законна сила на 22.05.2015 г., което ги е легитимирало като собственици на имотите.

И на последно място, неоснователно е и възражението на ответниците, че обезщетението на ищците следва да стане по реда на чл.441 от ГПК с иск за вреди срещу ЧСИ Д.. Основанието на заявената по чл. 72, ал. 1 ЗС облигационна претенция е неоснователното разместване на блага между правната сфера на собственика на недвижим имот и лицето, което е подобрило чуждия имот. Не се спори, че след отмяната на влязлото в сила възлагателно постановление, собственици на имота са ответниците по делото и именно те се обогатяват, защото получават по-скъп имот. Дори и при последваща публична продан, имотът ще бъде реализиран на много по-висока първоначална цена.

Ето защо и по подробно изложените по-горе аргументи, съдът намира, че в периода от фактическото установяване на владение върху имотите, а именно: от края на месец юли, началото на месец август 2015 г. до 21.04.2017 г.-датата на постановяване на съдебното решение, ищците са осъществявали добросъвестно владение.

Със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията на разпитаните свидетели, обсъдени подробно по-горе в мотивите на настоящото решение, както и със заключенията и на двете приети по делото комплексни експертизи, ищците доказаха главно и пълно, че в периода от 01.07.2015 г.до 25.11.2016 г. и най-късно до 10.04.2017 г., когато е издаден техническия паспорт на процесната жилищна сграда са извършили подобрения в чужд имот (описани подробно по позиции в исковата молба), които са увеличили неговата стойност със сумата от 158 683 лв., съобразно заключението на повторната комплексна експертиза, която съдът кредитира.

Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд, средства и материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване, електрифициране. Критерият въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота.

Безспорно с доказателствата по делото се установи, че към момента, в който ищците са установили своето владение към края на месец юли, началото на месец август 2015 г., процесната сграда е била в строеж, с изпълнени кофраж и армировка на колони и плоча-втори етаж. Безспорно се установи, че сградата е изпълнена от ищците до степен груб строеж, изграден бил покрива, сградата била присъединена към електроразпределителните и ВиК мрежи, измазана е изцяло фасадата, монтирани били прозорци и врати след зидарията и пр.

По отношение на оспорванията на ответниците на приетите по делото две експертизи с твърденията за неправилно определяне на пазарната стойност на имота преди извършване на подобренията.

Несъмнено и безспорно с доказателствата по делото и противно на твърденията на ответниците се установява, че към датата на постановлението за възлагане-27.04.2015 г. сградата не е била в степен на завършеност „груб строеж“. Това е станало едва през месец юни 2016 г., когато е издаден акт обр.14 на името на ищеца, за приемане на конструкцията, с който е констатирано, че конструктивните елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и е разрешено изпълнението на довършителните работи и когато е издадено удостоверение за груб строеж, за което ищецът заплатил на Столична община, район Банкя сумата от 250 лв.-на 27.06.2016 г.

Както вече съдът е указал на ответниците, съгласно  чл. 181, ал. 2 ЗУТ /в редакция на ДВ бр. 65 от 2003 г/, действаща към момента на строежа на процесната сграда - завършването на сградата в груб строеж се удостоверява с протокол на общинската администрация. Налице е касационна практика относно тълкуването на легалната дефиниция на § 5, т. 42, сегашна т.46 ДР ЗУТ, относима към изискванията на  чл. 181, ал. 2 ЗУТ, установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в "груб вид" по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми начин - акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Практиката единодушно приема, че единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, е меродавният момент, който дава отговор на въпроса, доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е Решение № 46 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 725/2009 г. на второ г. о. ГК по чл. 290 ГПК, Решение № 277 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 259/2012 г., на първо г. о. ГК и Решение № 36 от 23.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г. на първо т. о., ТК/.

По делото са представени строителни книжа: разрешение за строеж № 50 от 16.03.2006 г. издадено на името на Е.Л.Ч., заповедна книга на строежа № 1/29.11.2006 г., касаеща процесната сграда и протокол без дата за открита строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж на името на Е.Л.Ч., констативен акт от 22.12.2006 г. обр.3 но липсва протокол на общинската администрация № 14 за завършването на сградата в груб строеж.

 За установяване на факта на грубия строеж са приложими нормите на ЗУТ, изискващи завършването на сградата в груб строеж да се удостовери с протокол на Общинската администрация, какъвто към 2006 г. няма. Няма и към 27.04.2015 г., поради което правилно вещите лица са определи пазарната стойност на сграда в строеж-изпълнени кофраж и армировка колони и плоча на втория етаж и при липса на наличие на оферти за имоти в гр.Банкя и вилната зона с незавършено строителство.

Неоснователни са и възраженията на ответниците, че те не са желали и не желаят извършените подобрения.

Безспорна е съдебната практика, че когато подобренията са извършени от добросъвестен владелец, те остават в имота независимо от желанието на собственика, като последният ги заплаща, без да има право да иска тяхното премахване, стига да не става дума за незаконно строителство, подлежащо на премахване, каквото в настоящия случай не е налице.

Предвид гореизложеното искът ще следва да бъде уважен изцяло за сумата, която е предявен-158 667 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По отношение на размера на иска, съдът приема и кредитира заключението на повторната комплексна експертиза, което посочва, че увеличената стойност на имота е 158 683 лв., като намира заключението за по-обосновано по отношение на начина по който е оценен имота преди подобренията и след това, от което е видно, че при изготвяне на оценката е използван „Сравнителен подход“ за определяне пазарната цена на незастроени парцели и „Разходен подход“ за определяне строителната стойност на къщата и общата пазарна цена на имота, като вещите лица са взели предвид количествата изпълнени СМР, както и вложените средства, сравнени с пазарните цени за отделните видове дейности.

Вторият предявен иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

За да бъде уважен така предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва със събраните по делото доказателства да се установява, че ищците са заплатили за допълнителни административни услуги (обсъдени и посочени по-горе в мотивите на настоящото решение), свързани с изграждане на имота общо сума в размер на 3048,06 лв., с която сума ищците са обеднели, а ответниците са се обогатили, спестявайки си тези средства за сметка на имуществото на двамата ищци.

Както е прието в съдебната практика, при иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.

При неоснователното обогатяване задълженията възникват независимо от това дали са желани и съдържанието им се определя от закона, а не от волята на страните. Като източник на задължения неоснователното обогатяване поражда конкретни правоотношения имащи извъндоговорен, облигационноправен характер. Субективният състав на това правоотношение включва лицето, което е дало нещо без основание и този който е получил облагата. Съдържанието на правоотношението обхваща правото на обеднелия да иска връщане на неоснователното даденото и задължение на обогатилия се да върне неоснователно получената облага.

Безспорно с ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищците са заплатили сумата от 1900 лв. за охрана на имота със сигнално-охранителна техника. Съдът намира, че правното основание на тази претенция е чл.72, ал.2 от ЗС и следва да бъде уважена, доколкото направените разноски са необходими такива за запазване на вещта.

Разходите за охрана представляват необходими разноски за запазването на имота.

При определяне характера на разноските следва да бъдат взети предвид конкретните характеристики и предназначение на имота. Видно от доказателствата по делото, през процесния период имотът е бил необитаем, тъй като жилищната сграда е била в процес на строеж. Предвид горното имотът не е бил обитаван, поради което съдът намира, че в рамките на обичайната грижа на добър стопанин, на всеки собственик за имота се включва предприемането на мерки за предпазването му от увреждащи действия на трети лица. Тези мерки запазват собствеността. Размерът на обезщетението е действителната стойност на разноските.

         Поради което и този иск се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

         Следва да бъде уважен и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 136 лв.-заплатени данъци за 2017 г. към СО, район Банкя. Плащането на чужд публичен дълг за недвижим имот поражда отношения на неоснователно обогатяване между платилия погрешно чуждия дълг и лицето, чиито дълг е погасен. Тези отношения възникват поради принципа на забрана за неоснователното обогатяване, според който всяко разместване на правни блага следва да бъде правно оправдано, посредством преди това съществуващо признато от правото основание за това разместване. Нарушаването на този принцип създава задължение за възстановяване на предишното състояние и премахване на противоправно създеното ново.

         Останалите предявени искове за разликата от 1044,53 лв. (над 2036 лв. до пълния претендиран размер от 3080,53 лв.), представляваща сторени от ищците административни услуги, платени на СО, район Банкя, както и такси платени на „Софийска вода“, „ЧЕЗ“, „Овергаз“ за присъединяване на сградата към дружествата, предоставящи комунални услуги следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Всъщност това са разходи, направени от ищците във връзка с подобренията, респ.с увеличаване стойността на имота и те са съобразени от вещите лица при определяне инвестиционната стойност на имота, като всички съпътстващи разходи за проект, строителен надзор, инвеститорски контрол, държавни такси и др. са прибавени към съответните стойности, т.е. те са увеличени с тези размери. Следователно ищците не могат да бъдат обезщетени втори път с тях.

         По разноските в процеса:

         При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищците направените от тях разноски, съответни на отхвърлената част от исковете, както следва: внесена държавна такса-6 469,90 лв., депозит вещи лица-500 лв. и платено адвокатско възнаграждение 7 200 лв. с ДДС, или общо разноски в размер на 14 169,90 лв. От тази сума и съответно уважената част от исковете (160 703 лв.) ответниците дължат сумата от 14 078,39 лв.

         Ответниците също заявяват искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв.-възнаграждение вещи лица, от която сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат сумата от 3,22 лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете (1044,53 лв.).

         След компенсация и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищците разноски в размер на 14 075,17 лв.

         От представения договор за правна помощ от 08.03.2018 г. се установява, че адвокат В.И.Ж. осъществява безплатна правна помощ на ищците. Същият претендира адвокатско възнаграждение  по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. При материален интерес от 161 747,53 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения възлиза на сумата от 4 764,95 лв. Предвид ниския размер на отхвърлената част от исковете, то от тази сума ищците дължат сума в размер на 30,76 лв., съответна на отхвърлената част от исковете (1044,53 лв., 4764,95/161 747,53=0,02945х1044,53=30,76).

         Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Е.Л.Ч., ЕГН ********** и Т.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплатят на основание чл.72, ал.1 от ЗС на А.А.В., ЕГН ********** и Т.Н.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата от 158 667 лв. (сто петдесет и осем хиляди шестстотин шестдесет и седем лв.), представляваща увеличена стойност в следствие извършени подобрения в периода от 01.07.2015 г. до 10.04.2017 г. в следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот целия с площ от 420 кв.м., който имот съгласно действащия градоустройствен план, одобрен със Заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. е означен като парцел ХХVІІ-603 в кв.70 по плана на в.з. Банкя и който имот съобразно действащата КККР на район Банкя, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-1367/18.02.2016 г. на Началник на СГКК-София представлява поземлен имот с идентификатор 02659.2194.3086 с площ от 415 кв.в. и сграда с идентификатор 02659.2194.3086.1., с адрес на поземления имот: гр.Банкя, общ.Столична, обл.София (столица), район Банкя, ул. „Иларион Макариополски“, ведно със законната лихва върху главницата от, считано от датата на предявяване на исковата претенция-23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.72, ал.2 от ЗС сумата от 1900 лв. (хиляда и деветстотин лв.)-разноски за запазване на имота, ведно със законната лихва върху главницата от, считано от датата на предявяване на исковата претенция-23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплатят на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 136 лв. (сто тридесет и шест лв.)-заплатени данъци за 2017 г. към СО, район Банкя, ведно със законната лихва върху главницата от, считано от датата на предявяване на исковата претенция-23.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 14 075,17 лв. (четиринадесет хиляди седемдесет и пет и 0,17 лв.) разноски направени от ищците пред настоящата съдебна инстанция.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за разликата над сумата от 2036 лв. до пълния претендиран размер от 3 080,53 лв. (три хиляди и осемдесет и 0,53 лв.), представляваща заплатени от ищците допълнителни административни услуги, разходи за извършените подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2017 г.-датата на исковата молба до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН ********** и Т.Н.В., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** и със съдебен адрес:*** да заплатят на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.И.Ж.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 30,76 лв. (тридесет и 0,76 лв.)

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: