Р Е
Ш Е Н
И Е №260013
гр. София, 05.07.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 58 по
описа за 2021 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ - М.С.С., с ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен
представител на трите си малолетни дъщери - С.М.К., с ЕГН **********, К.М.К., с
ЕГН ********** и Д.М.К., с ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адв. Д. от
САК са предявили срещу З. „Л.И.“ АД, с ЕИК *********
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и
чл.429, ал.3 от КЗ:
1. за заплащане на М.С.С. на обезщетение в
размер на 26 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки, страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. Самоков – гр.И. между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина на М. К. К. – водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното й заплащане,
2. за заплащане на М.С.С. на обезщетение в
общ размер на 1 197.70 лева за
причинени й имуществени вреди – разходи за болничен престой на децата й,
разходи за медикаменти и медицински консумативи, както и за специализиран
медицински транспорт, вследствие участието им в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. –
гр.И. между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. №
СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К.К., по вина на
М. К. К. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“
с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното й заплащане,
3. за заплащане на С.М.К. на обезщетение в
размер на 50 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки, страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. – гр.И.между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К.К., по вина на М. К.К. – водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното й заплащане,
4. за заплащане на К.М.К. на обезщетение в
размер на 70 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – душевни болки, страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. – гр.И. между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К.К., по вина на М. К. К. – водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното й заплащане,
5. за заплащане на Д.М.К. на обезщетение в
размер на 70 000 лева за причинени й неимуществени вреди – душевни болки,
страдания и претърпян психически стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило
на 27.08.2018 год.
на пътя гр. С. – гр.И. между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос
4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК №
К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина
на М.К. К. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“
с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. – датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП, до окончателното й заплащане.
Увеличение на размера на третия предявен иск от С.К.
– от 50 000 лева на 70 000 лева, е
допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 26.05.2023 год.
Претендира
се присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. –
гр.И.между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. №
СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К. /съпруг на първата ищца и баща на останалите три
ищци/, настъпило ПТП, при което
пострадали ищците. Произшествието настъпило по вина на М. К. К., който при извършване на десен завой, загубил контрол
върху автомобила, който управлява и навлязъл в лентата за насрещно движение и
по този начин реализирал ПТП с товарния автомобил. Ищците пътували в автомобила
управляван от М. К.
К., като съпругата му М.С. се намирала на предна дясна седалка към момента на
ПТП, а трите деца се намирали на задната седалка, която била оборудвана с
детски столчета за всяко дете. Всички в автомобила били с поставени предпазни
колани.
Излага се в исковата молба, че в
резултат на ПТП на ищците били причинени следните телесни увреждания:
-на М.С. - само охлузвания, които не са налагали
болничен престой и лечение. Последната обаче изпитала силен стрес и психическо
натоварване от настъпилото ПТП и последвалите го изживявания, свързани със
състоянието на децата й. Била прегледана от психиатър, който диагностицирал
състоянието й като разстройство в адаптацията.
- на С.К. - контузия и голяма разкъсно-контузна рана в
дясната слепоочно-теменна област на главата, контузия на корема и мозъчно
сътресение. С. провела два курса рехабилитация от по 10 дни за третиране на
остатъчния белег с лазерна терапия. Повече от година след катастрофата
вследствие на преживяната травма С. получавала постоянно главоболие в челната
област, което се засилвало при шум и стрес и не се повлиявала от медикаментозно
лечение.
Останалият
от причинената на главата на ищцата рана белег минавал през средата на цялото й
чело и достигал до окосмените части от двете страни на главата й. Той се
третирал и лекувал и до днес, но причинявал психически и естетически дискомфорт
на детето. В психоемоционален план при С. също се наблюдавал силен страх от
пътуване с кола. Тя имала повишена тревожност и неустойчиво настроение.
-на К.К. - контузия на слезката, изразяваща се в
хематом под капсулата в горния полюс и кръвоизлив в долния пояс - увреждане,
обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота, персистиращи
травматични промени в паренхима на слезката, охлузвания в областта на корема и
интраабдоминално кървене. Към настоящия момент К. била възстановена от
физическите увреждания, но стресът от преживения инцидент все още не бил
преодолян. Спяла непълноценно, събуждала се често през нощта, сънувала кошмари
и била много тревожна. Изпитвала страх да пътува в автомобил.
- на Д.К. - контузия в областта на корема и
компресивно счупване на 5-ти лумбален прешлен и комоцио церебри с оток на
клепача и под лявото око със затваряне на очната цепка. Имала силен оток и в
областта на кръста. Не е била способна на самостоятелно движение. И при Д. била
налице силна стресова реакция. Тя не била преодоляла изпитания ужас от
произшествието и последвалия го възстановителен период. Често се будела през
нощта, а сънят й бил непълноценен. Била напрегната и емоционално неустойчива.
Поддържа се в исковата молба, че в резултат на
получените увреждания ищците претърпели неимуществени вреди – болки, страдания,
неудобства и непреодолян стрес. Ищцата М.С. претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за болничен престой на децата й, разходи за медикаменти
и медицински консумативи, както и за специализиран медицински транспорт, вследствие
участието на децата й в ПТП.
Сочи се от ищците, че към датата на ПТП виновният
водач имал сключена застрахователна полица № BG/22/118001609994 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019 год.
Твърди се, че депозирали писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ответника, който образувал отделни щети за всяка от
ищците, но предложил неоправдано ниски обезщетения.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и
размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях. Ответникът е възразил, че децата не са били превозвани
при спазване на нормативно установените правила за превоз на деца с МПС,
регламентирани в чл.137б и сл. от ЗДвП. Твърди, че ако децата бяха пътували при
използване по предвидения за това начин на система за обезопасяване на деца, то
нямало да получат процесните увреждания, а по – леки и по-малко на брой.
Моли за отхвърляне на предявените искове, като
неоснователни и недоказани.
Ответникът
претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представените с исковата
молба и приети по делото като писмени доказателства удостоверения за раждане от
***г. и от 27.09.2007г., издадени от Община Кърджали се установява, че ищците
по делото К., С. и Д. са сестри, а ищцата М.С. е тяхна майка.
Видно от констативен
протокол № 9 от 17.09.2018г. е, че ищците по делото К., С. и Д. К. са
пострадали при ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. –
гр.И. между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. №
СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К.К., по вина на
М. К. К..
Образуваното по повод ПТП
наказателно производство е прекратено, на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, видно от постановление за прекратяване на
наказателното производство на РП-С. от 12.12.2018г. по д.п. № 423/2018г. по
описа на РУ-Самоков, пр. пр. № 1080/2018г. по описа на РП-С..
От допусната и приета по делото САТЕ се установява, че
ударът за двата процесни автомобила е челен, ексцентричен, като от описаните
деформации по същите, както в констативния протокол, така и в протокола за
оглед на местопроизшествие, инициалния контакт бил осъществен в областта на
челните леви части на автомобилите, при което следствие на голямата разлика в
масите им, основната част на кинетичната енергия на лекият автомобил била
преобразувана в енергия за еластични и пластични деформации. При такъв
механизъм се получавала голяма разлика в началната скорост на този автомобил и
крайната такава, за времето на удара и съответно интензитета на ударният импулс
била висока, а посоката му била напред, по отношение първоначалната посока на
автомобила. В тази посока се придвижвали и телата на пътниците, пътуващи в този
автомобил. Вещото лице сочи, че по делото липсват данни за навлизане на части и
детайли от товарният автомобил в пътническия отсек на лекия, както и данни за
дълбочината на деформациите по същия, но независимо от това излага, че тези
деформации са в областта на предна лява част, която е извън местата на пътуване
на ищците. Ищцата М. С. С., към момента на ПТП била пътник в лекия автомобил на
предна дясна седалка, при което, тялото й, при условие, че пътува с непоставен
предпазен колан, можело да контактува с арматурното табло, в областта на
жабката, дори бил възможен контакт на главата й е челното стъкло, което било
счупено, но нямало данни как и къде, тъй като при деформация на преден капак,
обикновено се чупело и челното панорамно стъкло. Останалите ищци вещото лице
сочи, че пътували на задната седалка на Фолксвагена, при което, отново при
непоставени предпазни колани бил възможен контакт на телата им с облегалките на
предните седалки, телата на съседните пътници и др.
Вещото лице установява още, че не били налице в
настоящия случай конкретни данни за наличие на системи за обезопасяване на
деца, пътуващи в автомобил, но при правилно поставена и присъединена обезопасителна
система за деца, не бил възможен контакт на тялото на детето с части от
интериора на купето на автомобила.
В тази връзка разпитаният по делото свидетел Ч.
установява, че той управлявал товарния камион при процесното ПТП. Излага, че има
права отсечка преди спускане за гр.Самоков, като се идва от Ихтиман, но при
настоящото ПТП валяло слаб дъжд и шофьорът, който спускал отгоре, натиснал
спирачките и се ударил в него. Сочи, че шофьора на лекия автомобил като натиснал
спирачките, колата му поднесла и отишъл в неговата лента и ударът бил неизбежен.
В колата имало мъж и жена, отзад на задната седалка имало три деца, като те били
в столчета с колани. Свидетелят помогнал на децата да излязат от колата, като откопчал
коланите им. Свидетелят Ч. изрично установява, че всички пътници в лекия автомобил
са били с колани, децата били в столчета и с колани.
Приетата по делото КСМЕ установява, че ищците в резултат
на процесното ПТП са получили следните травматични увреждания:
К.М.К. -
тъпа коремна травма - контузия, която довела до наличието на кръвонасядане в
долния полюс на слезката и субкапсулно кръвонасядане по горния контур.
Установена била и свободно подвижна течност в малкия таз. Проведено било
консервативно лечение с успех. Описаната коремна контузия реализирала
медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за
живота. За период от около два месеца имала болки и страдания от коремната
травма.
С.М.К. -
тъпа коремна травма, контузия, която реализирала медико-биологичния критерий
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. За период от около
месец след травмата на корема имала болки в коремната област. С. получила и
открита черепно-мозъчна травма с голяма /свръхголяма, пермагна/
разкъсно-контузна рана в челната област на главата. След проведено болнично
лечение в неврохирургична клиника, травмата била преценена като мозъчно
сътресение. При липса на анамнестични и клинични данни за пълна загуба на
съзнание (кома) след инцидента, следвало да се приеме, че черепно-мозъчната
травма реализирала медико- биологичния признак „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”. Раната в челната област на главата била
свръхголяма и скалпова по вид. Тя предизвикала „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”. В резултат на получената черепно-мозъчна травма
пострадалата претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 10-15 дни и
умерени до 30 дни.
Д.М.К. -
тъпа коремна травма - контузия, която реализирала медико-биологичния критерий
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. За период от около 20
дни търпяла болки и дискомфорт в коремната област. Вследствие на процесното
ПТП//27.08.18г. ищцата Д.К. получила Счупване на тялото на Л5-поясен прешлен на
гръбначния стълб, причинило на пострадалата трайно затруднение на снагата за
срок по- дълъг от 30 дни. Причинените болки и страдания били най-интензивни
непосредствено след травмата, в първите 1-2 месеца и в началото на
раздвижването.
Общата продължителност на проведеното болнично лечение
в острия период на травмата бил 17 дни за всяка една от пострадалите.
По отношение на коремната травма и при трите деца
възстановителният период бил от порядъка на два месеца след травмата.
По отношение на черепно-мозъчната травма
възстановителният период при С.К. продължил около 30 дни. Зарастването на
раната в челната област продължило до 20 дни, но медицинските процедури по
отношение на остатъчния следтравматичен белег продължили месеци наред.
Възстановителния период по отношение на гръбначната
травма при Д.К. продължил около 6 месеца.
Вещите лица сочат, че към момента К., С. и Д. К. били
в добро общо състояние. При С. имало остатъчен белег, който обхващал дъговидно
цялата челна област на лицето бил ясно видим, на места хипертрофичен и
причинявал загрозяване. Продължаващите и до момента главоболни пристъпи при
нея, появили се през есента на 2019г. се дължали най-вероятно на нараняването в
челната област с увреждане на неврални елементи. Към настоящия момент Д.К. се
оплаквала от болки в мястото на увредата при продължително стоене права или
седене, при промени във времето, както и от леко придърпване при пълно
навеждане напред.
Д.К. провеждала рехабилитация в рамките на 2 седмици
от болничния си престой и 10 процедури/30.01.19г./амбулаторно в гр. Кърджали.
При С.К. била проведена многосеансна лазерна терапия
по отношение следоперативния белег в челната област на лицето.
Установява се от заключението на КСМЕ, че сторените разходи, описани в т. VI (т.1 до 7 и 14) от ИМ са в причинна връзка с уврежданията и лекарските предписания.
По отношение на коремната травма и при
трите ищци - сестри, вещите лица излагат, че е получена по механизма на
увредите при поставен предпазен колан, което е довело до липса на сериозни
увреждания на коремните органи.
Травмата в челната област на главата на
С.К. представлявала свръхголяма (скалпова) рана с дъговидна форма, насочена към
назално. Тоест, раната била получена при тангенциален удар на главата в твърд предмет
от автомобилния интериор, като било възможно това да е облегалка на предна
седалка.
Относно ортопедичния статус при Д.К.:
Ударът бил челен с преместване на тялото напред. Детето заемало предпазно
столче с колан по средата на задната седалка. Счупването на Л5 поясен прешлен
можело да се свърже с рязко сгъване и разгъване в лумбален отдел на гр. стълб.
Останалите травми при ищците не били настъпили по
механизма на директен удар.
При ищците не било установено отклонение от обичайното
при възстановяване от телесни травми като описаните.
Получената от С.К.
лакунарната ангина не била свързана с ПТП.
Със заключение на ДКСМЕ, прието по
делото се установява, че при ищцата Д.К. са установени травматични увреждания в
областта на главата и лицето, които се изразяват в контузия на главата с контузия и подкожен хематом в лява околоочна
област. Травмата била съпроводена от непълен спомен за инцидента,
впоследствие - ясно съзнание, без оплакване от главоболие и болки във врата, а
само в контузената лява периорбитална област на главата. Не била отчетена
общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика. Установена била нормална
образна находка на главен мозък /КТ изследване/ и не било прието наличие на
черепно-мозъчна травма.
По отношение на описаните травми в
областта на главата и лицето не било предприемано конкретно лечение. Проведено
било клинично наблюдение и симптоматично лечение в рамките на общо
провежданото.
Получените
травми в областта на главата и лицето на Д.К. отзвучали в рамките на 15-20 дни
без остатъчни последици.
От заключението по допусната съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че при ищците са налице психични разстройства, като
при всички се наблюдавала ТРЕВОЖНО-ФОБИЙНА КОМПОНЕНТА ЗА РАЗСТРОЙСТВАТА. Такива
били при К. и Д. К. При С.М.К. бил налице посттравматичен мозъчен синдром.
Отделни негови симптоми продължавали и към днешна дата - главоболие и
хипохондрични опасения. При М.С.С. било налице РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА с
протрахиран тревожно-депресивен синдром за около година след инцидента.
Сочи се от вещото лице, изготвило СПЕ, че всички ищци,
с изключение на С.К. били със ситуативни тревожни руминации при споменаване или
попадане в подобна ситуация. Оплакванията им към този момент били на когнитивно
ниво. Единствено при С.К. били налице симптоми, който персистирали и до
момента.
И трите деца изпитвали страхове при подобна ситуация -
при необходимост да се возят в превозно средство и особено в дъждовно време. В
момента били в процес на преодоляване на страховете си. М.С. нямала
продължаващи страхове.
Вещото лице установява още, че около година и нещо
след ПТП ищците са провели консултации във връзка с психологични/психиатрични
оплаквания, като при всички бил описан
страхово-тревожен синдром. При М.С. било описано разстройство в адаптацията и било
проведено лечение с антидепресант и транквилизатор. При трите деца било
изписано лечение за тревожност с фитопрепарат- Алора (пасифлора).
По делото са събрани гласни доказателства - показаният ана свидетелите И. и К..
Свидетелката Идрис установява в показанията си, че е близка приятелка на ищцата
М.С.. Сочи, че по телефона разбрала за катастрофата от М., тя й описала ужаса,
който е преживяла при самата катастрофа - децата плакали, пищели, били в кръв,
съпругът й Милен бил в безсъзнание и целия в кръв. За себе си М. казала, че е в
Пирогов и трябва да се държи и да е добре, защото не знаела състоянието на
децата и мъжа й. Свидетелката установява още, че след пет дни занесла багаж и
пари на М. в двора на болницата и разбрала, че двете близначки били в
реанимация, а Д. лежала и не трябвало да мърда, затова М. била постоянно до нея.
Предстояла операция на С. и М. трябвало да се грижи за всички. В този момент
свидетелката счита, че М. дори не осъзнавала шока, който преживява. Това
продължило доста време, а след изписването от болницата нямало как да се
приберат в К., тъй като Д. трябвало да лежи и да се превозва в легнало
положение. Останали още един месец при сестрата на М. в С.. Децата не ходели на
училище през това време, М. се притеснявала за тяхното физическото и
психическото състояние. Тя и мъжа й полагали усилия да им преподават учебния
материал. Катастрофата се отразила на физическото и емоционално състояние на
децата. Били освободени за цяла година
от физическо. Когато били на двора, се пазели от топки – в корема и главата. С.
имала белег на челото и това влияело на самочувствието й. В началото ходела с
шапки и ленти за да не я питат и да й не се подиграват съучениците. Към момента
С. пак се притеснявала от белега. В емоционален план до ден днешен дори не ходели
на море, избягвали далечни пътувания, а обичали да посещават забележителности. Страх
ги било, когато вали дъжд, защото се сещали за катастрофата. М. и децата в
началото след инцидента не спели спокойно. С. искала постоянно да спи при майка
си и баща си, а децата имали своя стая и били самостоятелни деца. Цялото
семейство спортували карате, но след катастрофата, тъй като не трябвало да имат
физическо натоварване, не ходели на карате и не спортували. Децата изостанали с
учебния материал, не можело сами да си носят раниците, защото били тежки и било
противопоказно за тях. Понастоящем децата болка изпитвали при резки движения и
натоварване. С. доста време много я боляла главата. Приемала медикаменти и
хомеопатия. Д. била астматичка доста време. При стрес получавала астматични
пристъпи и вследствие на катастрофата се
влошила.
Свидетелката К. установява, че Д.
трябвало да празнува рождения си ден легнала. Не можала да духа свещите на
тортата за рождения си ден, защото трябвало да бъде легнала. М. се грижела
най-вече за физическото здраве на децата, но започнала и да им преподава
уроците от училище. Д. ила 5-ти клас, това бил нов и важен етап за нейното
обучение. С. заради белега на главата трябвало да носи постоянно шапка, дори в
класната стая. Това я притеснявало, защото като се запознае с дете, то разпитвало
и тя трябвало да обяснява. К. се притеснявала и си пазела коремчето, където й била
травмата. Д. заради пропуските по математика за малко не й достигнал бала да
кандидатства в паралелката, в която иска. М. два месеца след катастрофата рухнала.
Притеснявала се, било въпрос дали в къщи да се грижи за децата и дали ще може
да остане на работа и да изпълнява задълженията си. Децата имали проблем да си
носят чантите. Д. втория срок на 6-ти клас я заболл гърба. Обидно й било на
тази възраст майка й и баща й да носят раниците. Притеснявали се в двора някой
да не ги удари в главата, корема, където е слабото им място. Преди катастрофата
нямали такива проблеми.
По делото са представени две фактури с дати
31.08.2018г. и 12.09.2018г., издадени от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, от които се
установява, че за престоя на Д. и К. К. в П. е заплатена сума в размер на 495
лева.
Установява се от
представеното по делото заверено копие на застрахователна полица № BG/22/118001609994 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от деликвента – М. К. К., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118001609994, валидна от 1.06.2018 год. до 1.06.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 27.08.2018 год.
На 07.09.2018г. М. К. К. е уведомил писмено ответника за настъпилото ПТП,
като е посочил в уведомлението си, че при ПТП са пострадали всички в автомобила
– той, съпругата му и трите му деца.
Видно е от представената с
и.м. писмена застрахователна претенция с вх. № 12022/23.09.2020г. на ответника
по чл.380, ал.1 от КЗ, че ищците са спазили установената в посочената законова
разпоредба процедура. Установява се от представената с исковата молба
електронна кореспонденция с ответника, че той е определил застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди на С.К. и М.С., но няма данни такива да са
изплатени извънсъдебно.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение, платимо по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.“.
Актуалната
практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018 год.,
решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение №
72/29.06.2022 год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни
решения на съда /решение № 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./
становище, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при
липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай
допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищците по делото с вх. № 12022/23.09.2020г. по описа на ответника.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени
доказателства и от заключението по назначената САТЕ бе установено по несъмнен
начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, в което ищците са
участвали като пътници в лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК
№ К7723ВВ, управляван от М. К. К., са били
субективните действия на водача на лекия автомобил – М. К. К., който в зоната на ПТП,
движейки се по
двупосочно пътно платно, което има две пътни ленти, е навлязъл в лентата за
насрещно движение, като е предизвикал челен сблъсък с насрещно движещия се
автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван от И.И.Ч..
Установено бе и че сочените в и.м. душевни болки,
страдания и претърпян психически стрес при ищците вследствие участието им в ПТП
са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил същото.
Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен
начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по
пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от ЗДвП.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“
с ДК № К7723ВВ, управляван при ПТП от деликвента М.
К. К., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118001609994, валидна от 1.06.2018 год. до 1.06.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 27.08.2018 год.
Доказани по основание, предявените искове по чл.432,
ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди на всяка от ищците, са доказани отчасти по
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на
увредения, общественото му положение, настъпилите в страната в
обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на
вредата /решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV
г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото
/решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение №
124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата
на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай
неимуществените вреди при ищцата М.С.С. са във формата на психически стрес
вследствие участието й в ПТП. Установи се по делото, че тя е получила психично разстройство с
тревожно-фобийна компонента. При нея било
налице РАЗСТРОЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА с протрахиран тревожно-депресивен синдром за
около година след инцидента. Нямала продължаващи страхове.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С. И.
и А.К., както и от заключението на обсъдената съдебно-психологична експертиза, прието от съда
като обективно, компетентно и пълно, беше
установен както интензитета, продължителността във времето на психическия стрес,
понесен от ищцата С., така и съществената промяна в нормалния й начин на живот,
наложила съществени ограничения в ежедневието й. Установено бе, че ищцата е преживяла
катастрофата, като е изпаднала в силен стрес, продиктуван от страха за
здравословното състояние на децата й, както и на съпруга й.
Установено бе, че горните
негативни изживявания при ищцата С. са
продължили около година във времето, като в този период тя е трябвало да се
грижи и за децата си, които са били с травматични увреждания в резултат на
катастрофата и са търпели медицински процедури. Всичко това предизвиквало силно
безпокойство, продиктувано от спомена за катастрофата и опасенията за здравето
на децата й, както и дали няма пак да претърпи ПТП.
В обобщение на изложеното съдът приема, че така
установените неблагоприятни проявления на причинените на М.С. неимуществени вреди, налагат определяне на обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди и репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищцата С. в размер на 7 000 лева, която сума съдът следва да
осъди ответника да й заплати, като отхвърли първия от обективно съединените
искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 26 000
лева. Върху сумата от 7 000 лева,
съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 07.09.2018 год. – датата, на която е бил
уведомен застрахователя – ответник за настъпилото ПТП.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди на ищцата С. в размер на 770,96 лева – направени разходи за медицински изделия, медикаменти,
болничен престой и специализиран транспорт,
е доказан по основание и в посочения размер. От заключението на приетата по
делото КСМЕ се установи, че в размер на 275.96 лева и за посочените в исковата
молба разходи в т.1-7 вкл. и т.14 от раздел 6 /стр.7 от делото/, искът за
имуществени вреди е основателен, тъй като тези разходи са свързани с
уврежданията на децата на ищцата С., в резултат на процесното ПТП и
последвалите ги медицински предписания. Установи се и от представените с
исковата молба фактури, че за болничен престой на Д. и К. К. е заплатена сумата
от 495 лева. В останала му част – за разликата над 770.96 лева до пълния му
предявен размер от 1 197.70 лева предявеният иск за имуществени вреди,
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Върху сумата от 770,96 лева,
съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 07.09.2018 год. – датата, на която е бил
уведомен застрахователя – ответник за настъпилото ПТП.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от него възражение за съпричиняване. По делото не са събрани доказателства, че ищците С., К. и Д. К. са пътували без поставени обезопасителни системи за превозване на деца към момента на ПТП. Нещо повече – от заключението на КСМЕ и показанията на св. Ч. се установи изрично, че посочените ищци са били превозвани в столчета за деца с поставени колани.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, съгласно постановлението, могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Трябва да бъдат съобразени и претърпените от увредения болки и страдания, вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане – в размер на 10 420
000 лева при причиняване на неимуществени вреди на едно лице, какъвто е
настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той
е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки
и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.
В този смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2018г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика за
справедливият размер на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за
преживените в настоящия случай от ищцата С.К. неимуществените
вреди - болки и
страдания, продължаващи за период от около два месеца, тяхната интензивност,
физическия дискомфорт, загрозяването от белега на челото, продължаващо във времето до края на живота на ищцата, както и
психическото разстройство, което е
получила в резултат на ПТП, е в размер на 30 000 лева. Така определеното
обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата – С.К..
Заместващото обезщетение за преживените в
настоящия случай от ищцата Д.К. неимуществените вреди - болки и страдания,
продължаващи за период от около шест месеца, тяхната интензивност, физическия
дискомфорт, както и психическото
разстройство, което е получила в резултат на ПТП, е в размер
на 30 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените
по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата – Д.К..
Заместващото обезщетение за преживените в
настоящия случай от ищцата К.К. неимуществените вреди - болки и страдания,
продължаващи за период от около два месеца, тяхната интензивност, физическия
дискомфорт, както и психическото разстройство, което е получила в резултат на ПТП, е в размер
на 25 000 лева. Така определеното обезщетение е съобразено както с изброените
по-горе обстоятелства, релевантни за размера му, така и с установения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесе за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата – К.К..
С
оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, на С.К. – сумата от 30 000 лева, на Д.К. – сумата от 30 000
лева, на К.К. – сумата от 25 000 лева, които суми представляват обезщетения
за неимуществени вреди, причинени от процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 07.09.2018г. – датата, на която е уведомен застрахователя за
настъпилото процесно ПТП, до
окончателното им заплащане, като следва да се отхвърлят предявените искове за неимуществени вреди
за разликата до пълните им предявени размери от 70 000 лева за ищците С., К. и Д.
Камареви.
По отношение на държавните такси и
разноски:
Тъй
като с определение № 260261/26.05.2021 год. ищците са били освободени от
заплащане на държавна
такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото
и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка
на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 3 710,84 лева и направените
разноски от бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 567,12 лева – заплатени от бюджета на
съда възнаграждения на в.л. по КСМЕ и СПЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни или деловодни
разноски и такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения с исковата молба договор за правна помощ от 27.02.2020 год. /л.343
от делото/, сключен между ищците и Адвокатско дружество „К. И. и Я.Н.“ с
БУЛСТАТ *********, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 8 100 лева
/при минимален размер от 8 071,68 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 92 770.96
лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското дружество,
осъществило безплатното процесуално представителство. Върху горната сума следва
да се присъди и заплащане на ДДС, доколкото е удостоверено по делото, че дружеството
е регистрирано по ЗДДС.
В хода на производството по
делото ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещи лица в размер
на 850 лева, и е бил представляван от юрисконсулт. В тази връзка и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника,
направените по делото съдебни разноски от него, съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 517,55 лева.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК следва
да бъде определено дължимото възнаграждение за юрисконсулта, представлявал
ответника по делото. Съобразно чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, това
възнаграждение се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед фактическата и
правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, броя на
изслушаните експертизи и свидетелски показания. Същото обаче следва да бъде
увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е
над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450
лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се
осъдят да заплатят на ответника сумата от 274.00
лева, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт с
оглед отхвърлената част на искове.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на М.С.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 7 000 лева /седем
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – претърпян
психически стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. –
гр.И. между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. №
СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. Костов К., по
вина на М. К. К. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“
с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 26 000 лева
/двадесет и шест хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на М.С.С. ***, с ЕГН **********, сумата от 770.96 лева /двеста
седемдесет и пет лв. и 96 ст./, съставляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди – разходи за медикаменти, болничен престой и специализиран
транспорт, вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. –
гр.И. между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. №
СА8961НН, управляван от И.И.Ч. и лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина
на М.К. К. – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“
с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 1 197
лева /хиляда сто деветдесет и седем лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********** да заплати на С.М.К., с ЕГН ********** ***, сумата
от 30 000 лева /тридесет хиляди
лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
представляващи душевни болки и страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. Самоков – гр.И. между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина на М.К.К.– водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 70 000
лева /седемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на К.М.К., с ЕГН ********** ***, сумата
от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди
лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
представляващи душевни болки и страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. – гр.И. между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина на М.К. К.– водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 70 000
лева /седемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1
и чл.429, ал.3 от КЗ, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати на Д.М.К., с ЕГН **********о***, сумата
от 30 000 лева /тридесет хиляди
лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди –
представляващи душевни болки и страдания и претърпян психически стрес
вследствие участието й в ПТП, настъпило на 27.08.2018 год. на пътя гр. С. – гр.И. между товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № СА8961НН, управляван
от И.И.Ч. и лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, управляван от М. К. К., по вина на М* К. К. – водач на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № К7723ВВ, застрахован със застрахователна полица № BG/22/118001609994
за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 01.06.2018 год. до 01.06.2019
год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2018 год. –
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявени размер от 70 000
лева /седемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, З. „Л.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 3 710,84 лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и сумата от 567,12 лева - направени разноски от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА ЗАД З. „Л.И.“
АД, с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „К. И. и Я. Н.“ с БУЛСТАТ **********, сумата от 9 720 лева /девет хиляди седемстотин
и двадесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, М.С.С., с ЕГН ********** - лично и като майка и
законен представител на трите си малолетни дъщери - С.М.К., с ЕГН **********, К.М.К.,
с ЕГН ********** и Д.М.К., с ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД, с ЕИК *********сумата от 791,55
лева, съставляваща направени разноски за възнаграждение на вещи лица и възнаграждение
за представителство от юрисконсулт с оглед отхвърлената част на искове.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: