Присъда по дело №2412/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

 

 

М О Т И В И

 

на Присъда, постановена на 19 януари 2017г. по НОХД № 2412 от 2016 г. по описа на Старозагорския Районен съд

 

       Подсъдим по делото е М.Н.Н., роден на ***г. в гр. Казанлък, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.       

             С Обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура- гр.Стара Загора, непълнолетният подсъдим е предаден на съд, за това, че на 19.06.2016г. в гр.Стара Загора, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупен заден десен прозорец на автомобил, отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт", с рег. № КН 9353 АС, на стойност 1512.00 /хиляда петстотин и дванадесет/, лева от владението на Р.П.С., собственост на Ж.П.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195 ал.1, т.З, предл.1,  вр. чл.194, ал1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

            В наказателният процес не бе предявен граждански иск за съвместно разглеждане в производството, а участието на частен обвинител е недопустимо, предвид забраната на чл.392, ал.4 от НПК.

    Представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото против подсъдимия Н. обвинение, като счита, че от събраните доказателства, както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен начин се установило, че деянието било извършено от подсъдимия, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в обвинителния акт.Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация” за срок от 1  година, включващо двете задължителни мерки.

Защитникът на подсъдимия – адвокат З.С. ***, оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като пледира за връщане на делото на Районна прокуратура- гр.Стара Загора за повдигане на обвинение срещу други лица, а в условията на евентуалност предлата, в случай, че подзащитният й бъде признат за виновен, съдът да му наложи наказание при наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, като също предлага наказанието „пробация”.

Родителят на непълнолетният подсъдим, заявява, че синът му си взел поука от случилото се. Поддържа казаното от защитника.

Подсъдимият М.Н. в личната си защита, моли да бъде оправдан. В последната си дума заявява, че съжалява за случилото се и няма да върши други наказуеми деяния, като декларира, че ще се запише на курс за водач на МПС.

 

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

 

Ф А К Т И Ч Е С К А      О Б С Т А Н О В К А:

          

       Подсъдимият М.Н.Н., със снета по делото самоличност, не е осъждан към момента на инкриминираното деяние. Не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл.78а, ал.6, вр. ал.1 от НК.

 Установи се по делото, че М. Н. *** с баща си. Завършил 7-ми клас, не учи и не работи. Непълнолетен е, като е разбирал свойството и значението на извършеното, съответно е могъл да ръководи постъпките си.

На 22.08.2014г. свидетелят Ж.П.С. закупил от  А. Г. П. от гр.Д. лек автомобил, марка „Ф…“, модел „Е..“, с рег.№ КН 9353 АС. Съгласно нормативните изисквания в 14-дневен срок купувачът следва да регистрира МПС в съответните служби, но свидетелят С. не го  извършил и управлявал лекия автомобил със старата му регистрация. Автомобилът управлявал той и брат му- св.Р.П.С.. Напоследък го бил ползвал единствено Р.С.. Единственият ключ за автомобила бил в него.

На 19.06.2016г. свид.Р.С. ползвал автомобила, като около 17.00 часа го паркирал в близост до подземни гаражи над жилищния блок, в който живеел в гр.Стара Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 163. На 20.06.2016г. около 11.00 часа, установил, че автомобилът го няма.

На 19.06.2016г. пред МОЛ „Г…“ В ГР.Стара Загора се срещнали подсъдимия М.Н. и свидетелите Т.С.Н. и Е.К.К..Тръгнали да се разхождат безцелно из града, ходили до различни паркове, говорили и пушили цигари. Докато се разхождали минали в близост до паркинга с паркирания автомобил „Форд Ескорт“ на свидетеля Ж.С.. Подсъдимият Н. казал на св.Н., че му харесва „Форд“-а. Продължил да настоява да се върнат при „Форд“-а, при което сменили посоката на движение и тримата се върнали в паркинга. М.Н. и св.Н. слезли при автомобила, а свидетелят К. останал в горната част, за да наблюдава. Тогава подсъдимият Н. счупил заден десен прозорец, отворил задната дясна врата, след което отворил всички врати. Н. се качил на шофьорското място, а св.Н. на предна дясна седалка, съответно св.К. седнал на задната седалка. Подсъдимият казал на св.Н., че има проблем с волана, при което двамата натиснали силно волана и му счупили заключващия механизъм, като го освободили и той започнал да се движи свободно. Не успели първоначално да запалят двигателя на автомобила, но след бутане от двамата свидетели, привели в движение автомобила. Спрели на паркинг в близост до магазин „Л…“. Там изхвърлили всичко от багажника на автомобила и от задните седалки, обиколили из града с автомобила и отишли до жилищния блок на св.Н.,***. Св.Н. и св.К. слезли от автомобила и се прибрали по домовете си, а подсъдимия Н. пренощувал в автомобила.На сутринта, св.Н. излязъл от дома си и пред блока видял Н. в автомобила. Качил се при него и се отказал да отива на училище. Тръгнали по пътя за гр.М…. Двигателят на автомобила бил приведен в работен режим, тъй като Н. бил свързал правилно ел.кабелите. Като пристигнали в гр.М…, спрели до железарски магазин, откъдето подсъдимият Н. купил черен спрей и с него боядисал предния капак на автомобила в черно. Всичко това св.Н. снимал с мобилния си телефон. От там тръгнали за гр.К…, но на излизане от гр.М…, в близост до гробищния парк, подсъдимият Н. ударил автомобила в един бордюр. Автомобилът спрял, поради възникнала повреда, като били счупени вероятно носачите и амортисьорите на автомобила. Лицата изместили леко автомобила, който можел да се движи, но не можел да се управлява. След около 50-60 метра  автомобилът спрял и не можел повече да се движи. Тогава подсъдимия Н. свалил регистрационните табели на автомобила и ги изхвърлил в храстите. На пода в автомобила, пред дясната седалка намерил и документите на автомобила, които също изхвърлил при регистрационните табели. Започнал да чупи автомобила с камъни, като по този начин си „правил  кефа“. Всички действия били заснети  от св.Н. с мобилния му телефон. Подсъдимият Н. познавал свид.Щ.Н. ***, който се занимавал с ремонтни дейности по автомобили и извършвал дейност като пътна помощ. Н. се обадил на св.Н., обяснил му, че ударил автомобила и го извикал, за да вземе превозното средство Св.Н. се качил в своя автомобил, с платформа и отишъл на мястото при подсъдимия Н.. Като отишъл видял, че автомобилът е потрошен изцяло. Св.Н. попитал на кого е автомобила и какво ще се прави с него, при което Н. обяснил, че е на негов приятел и че автомобилът заминава за автоморга, за да се бракува. Обяснил, че свалил регистрационните табели, за да може да ги върне на приятеля си, а той да може да го отрегистрира. Св.Н. дал на подсъдимия Н. 240 лева за автомобила и го откарал в една автоморга, която се намирала в с.Ч…,общ.С... Подсъдимият Н. изразходил получените парични средства, част от които със св.Н..

След извършените оперативно издирвателни мероприятия и установяване извършителя на деянието, свидетелят Ж.С.З.- инспектор в Първо РУ провел беседване с подсъдимия М.Н..Последният направил пълни самопризнания за извършеното и механизма му, като завел разследващия полицай и свид.З. на мястото, където е изхвърлил регистрационните табели на отнетия автомобил, както и документите на автомобила. На 25.06.2016г. в присъствие на поемни лица бил извършен оглед, като са били намерени и иззети двете регистрационни табели на лек автомобил , марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег.№ КН 9353 АС. Регистрационните документи на автомобила не били открити.

        В хода на наказателното производство посредством назначена съдебно-оценителна експертиза е установена пазарната ценова стойност на вещта, предмет на престъплението. Видно от, заключението на вещото лице стойността на отнетия автомобил възлиза на 1 512,00 лева.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

       По гореописаният начин, подсъдимият  осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, както следва:

                На 19.06.2016г. в гр.Стара Загора, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупен заден десен прозорец на автомобил, отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка „Форд", модел „Ескорт", с рег. № КН 9353 АС, на стойност 1512.00 /хиляда петстотин и дванадесет/, лева от владението на Р.П.С., собственост на Ж.П.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195 ал.1, т.З, предл.1,  вр. чл.194, ал1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

        Изложената фактическа обстановка се установява и доказва по несъмнен начин от приобщения по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва: свидетелските показания на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели Т.Н., Е.К., Щ. Н., Р.С., проведената очна ставка между подсъдимия и свидетеля Т.Н., прочетените по реда на чл.281 показания на свидетелите Е.К., Ж.С. и Ж.З., дадени в хода на ДП,  обясненията на подсъдимия, които в голямата си част всъщност описват извършеното от него деяние, макар и с настояването не само той да е отговорен за това престъпление, заключението на вещото лице В. по съдебно-оценителна експертиза назначена в хода на делото, респективно от събрания и приложен по ДП материал прочетен по реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие, както следва: протоколите и другите писмени доказателства приложени на досъдебно производство № 1959 зм -619 от 2016 година по описа на Първо РУ на МВР– гр. Стара Загора, както следва: Уведомление на основание чл.212, ал.3 от НПК от 20.06.2016г.;  Телеграма за обявяване на ОДИ от 20.06.2016г.; Постановление за съдействие от други органи за извършване на ОИМ от 22.06.2016г.; Постановление за възлагане на действия по разследване по делегация от 22.06.2016г.; Справка АИС „КАТ-Регистрация” Стара Загора, относно лек автомобил „Форд Ескорд”, рег. № КН 9353 АС; Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2016г.; Постановление за възлагане на действия по делегация относно разпит на свидетеля А. Г. П. от 28.06.2016г.; Договор за покупко-продажба на МПС от 22.08.2014г.; Постановление за назначаване на експертиза от 04.07.2016г.; Предварително-приемен протокол от 19.07.2016г.; Постановление за предоставяне на правна помощ от 21.07.2016г.; Постановление за назначаване на защитник от 21.07.2016г.; характеристична справка на М.Н.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на М.Н.Н. от 21.07.2016г.; Постановление за принудително довеждане на обвиняемия от 26.07.2016г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 02.08.2016г.; Протокол за предявяване на разследване от 10.08.2016г.;

Съдът кредитира коментираните по-горе доказателства приобщени в настоящия процес посредством законосъобразно извършени процесуално- следствени действия, проведени по реда на НПК. Преценени поотделно и в тяхната съмкупност събраните и обсъдени по-горе доказателства установяват авторството на деянието по един категоричен начин.

Съдът намира, че по съществото си изложеното от подсъдимия в неговите обяснения са признание за извършеното престъпление. Не ги кредитира само в частта относно тезата, че не само той е извършил вмененото му деяние. Липсват обективни доказателства, че подбудител на процесното престъпление е друго лице, както и че е извършено в съучастие с подсъдимия Н. и други лица, било като съизвършители или помагачи. В този смисъл, защитната теза, че следва да бъдели привлечени към наказателна отговорност и други лица, според съда е несъстоятелна. Първо, следва да се отбележи, че изцяло в обвинителната власт на прокурора е да повдига обвинение на конкретно лице за конкретно престъпление. Съдът няма правомощие да връща делото на прокурора, с оглед указания да бъде привлечено към наказателна отговорност и друго лице. В този смисъл настояването на защитата и направеното нарочно искане в тази връзка е процесуално недопустимо. По съществото на спора в този аспект, съдът намира искането за голословно и неоснователно, дори да бе възможно даването на такива указания на прокурора. Това е така, защото няма никакви обективни доказателства за наличието на умисъл у друго лице да присвои противозаконно процесната чужда движима вещ- автомобил от владението на пострадалия, без негово съгласие. Фактът, че при отнемането на вещта подсъдимият не бил сам не означава, че другите лица, които били в компанията му са съизвършители или помагачи, още по-малко подбудители на това деяние. Липсват данни някой друг освен деецът Н. да имал намерение да отнеме вещта противозаконно. Показателен за това е факта, че именно той извършил неправомерното проникване в автомобила и го привел в движение. Дори пренощувал една нощ в него, след което на следващият ден продължил да го управлява, макар и в компанията на свидетеля Т.Н.. Обстоятелството, дали и последният се включил в действията по „трошене” на авариралия автомобил, на изхода от гр.Мъглиж, не променят по никакъв начин извода, кой извършил кражбата му по-рано. Безспорно по делото бе установено и че сумата от 240 лева, като „продажна цена” на блъснатия в бордюр, противозаконно отнет по-рано автомобил, била получена именно от подсъдимия, видно от показанията и на св.Т.Н. и на св.Щ.Н.. Ирелевантно е дали подсъдимият Н. похарчил тези пари сам или купил билет за транспорт и за кино или хранителни пордукти освен за себе си и за своя приятел. Факт е, че именно Н. се е разпоредил с вещта предмет на престъпление, което онагледява най-добре престъпното му намерение да отнеме и да присвои противозаконно процесният автомобил. За този извод е показателен и факта, че за времето от 13.07.2016г. до 30.11.2016г. подсъдимият Н. получил още четири осъждания за престъпления против собствеността, което ясно профилира дееца като лице с трайно изградени престъпни навици със склонност да извършва такива престъпления, въпреки че бил едва на ..… годишна възраст.

Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия М.Н. да извърши деянието, тъй като установените по делото обстоятелства сочат, че макар да бил непълнолетен съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им, като разбирал свойството и значението на деянието, съответно могъл да  ръководи постъпката си.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен, поради което го признава за виновен, по така повдигнатото му обвинение.

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

 

За извършеното от непълнолетния подсъдим М.Н.Н. престъпление, законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  до ТРИ години.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа – законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:

Както по-горе в описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан към инкриминираната дата. Обаче, обществената опасност на дееца е завишена, предвид факта, че извършил престъплението, предмет на настоящото производство в реална съвкупност с други четири престъпления против собствеността, както и с престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а осъществил и едно умишлено престъпление против личността, макар и от частен характер- по чл.130, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като приема, че отегчаващи отговорността обстоятелства са:

1.Размерът на причинените имуществени вреди, които възлизат  на сумата от 1512.00 лева, която сума с оглед размера на установената минимална месечна работна заплата за страната, към момента на извършеното деяние съответства на повече от три минимални работни заплати, съответно невъзстановените вреди от престъплението.

2.Лошите характеристични данни на подсъдимия, с оглед наличието на множество осъждания ИЗВЪН обхвата на престъпния състав, за който е обвинен, които престъпления макар и да са извършени в условието на реална съвкупност с това престъпление обуславят доста висока обществена опасност на дееца и трайно изградени престъпни навици.

Налице е и смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото съставлява единствено младата възраст на дееца.

Предвид тези обстоятелства, за постигане целите на наказанието, съдът намира, че наказанието „пробация” е неприложимо в случая. Първо, за да се наложи такова наказание следва да се приложи института на чл.55 от НК, при което наказанието „лишаване от свобода” да бъде заменено с наказание „пробация”, което не намира никаква опора сред цитираните по-горе обстоятелства, релевантни към отговорността на дееца и индивидуализацията на наказанието. На следващо място, съдът намира, че целите на наказанието не биха се постигнали с наказание пробация, дори в съответния състав да се предвиждаше и такова, като възможна алтернатива на лишаването от свобода.

По изложените съображения, съдът определи на подсъдимия М.Н.Н. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, под средния размер, предвиден в закона за извършеното деяние, след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.

При наличие на изискуемите в условията на кумулативност предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, относно наложеното наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, като взе предвид неговия размер, чистото съдебно минало на дееца към момента на извършеното престъпление и съобрази, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за превъзпитаване на дееца, към настоящият момент не е необходимо наказанието да се изтърпи ефективно, съдът приложи института на условното осъждане и определи отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като бе съобразена и разпоредбата на чл.69, ал.1 от НК указваща възможният изпитателен срок за наказанието лишаване от свобода, налагано на непълнолетни. В този смисъл, като наложи на подсъдимия наказание при прилагане института на условното осъждане, но предвид обстоятелството, че за кратък интервал от време извършил още няколко и то умишлени престъпления, съдът намира, че определеният изпитателен срок следва да бъде в максималния възможен размер, с оглед цитираната по-горе норма, съответно определи такъв.

 

                                        Р А З Н О С К И:

 

При този изход на делото, на основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените разноски по производството, а именно сумата от 30.00 лева за направени в съдебната фаза на процеса разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт. Тези разноски съставляват платено възнаграждение на вещото лице С.В., за изслушването му в съдебното заседание. По делото липсват доказателства за направени разноски в хода на досъдебното производство, поради което такива и не бяха присъдени.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: