РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Перник, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500666 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 50 от 31.03.2023 г. по гр.д. № 986/2022 г. на Районен съд - Радомир са
прогласени за нищожни клаузите, съдържащи се в т. 3 „Условия по заема“, наименувани
„Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ и
„Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, от договор за паричен заем № ***,
сключен между Д. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9,
поради противоречие със закона и с добрите нрави. С решението съдът се е произнесъл и
относно разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от „КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД,
чрез адв. М. П., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се обжалва като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани, като
сочи че оспорва същите както по основание, така и по размер. С жалбата се излагат
твърдения, че на ищеца са предоставени на хартиен носител, в ясна и разбираема форма на
български език информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Допълва, че
1
са предоставени и разяснения и относно правата и задълженията по договора, като във
формуляра ясно и подробно били описани условията по договора. Счита, че дружеството
има право да начислява и получава такси във връзка с договора за кредит, като са наведени
твърдения, че това не противоречи на закона за потребителския кредит. В допълнение
отбелязва, че ищцата изрично е посочила, че желае да се възползва от експресно
разглеждане на искането й за кредит, както и, че желае да й бъде изготвено индивидуално
кредитно предложение. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на
атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. Б. Г., чрез адв. М. М., с който
се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а
атакуваното решение се сочи като правилно и законосъобразно. Сочи се, че в правната
доктрина и съдебната практика безспорно било прието, че накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип. Счита,
че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се
заплаща възнаграждение по допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде
по – висок от размера на законната лихва по просрочените задължения. Допълва, че размера
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закона за защита на потребителите. На
следващо място се отбелязва, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Моли съда
да постанови решение, с което да бъде потвърден атакуваният акт, а подадената въззивна
жалба бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от събраните в производството пред РС доказателства, че между
„Кредит Тайм“ ЕООД, като кредитор и Д. Б. Г. като кредитополучател е сключен договор за
паричен заем № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в
заем сумата от 1000,00 лева при ГПР – 10,89% и фиксиран годишен лихвен процент -
10,00%, разсрочени на 10 равни месечни вноски от по 104.64лв., включващи лихва и
главница. Обща сума главница и договорна лихва: 1046,40 лв., съгласно инкорпорирания в
договора погасителен план.В т. 3 от договора за кредит „Условия по заема“ е предвидена
клауза „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“
в размер на 641,70 лева, както и клауза „Изготвяне на индивидуално кредитно
предложение“ в размер на 641,80 лева, които такси се разсрочват за срока на заема на равни
месечни вноски добавени към главницата от по 64.17лв., съответно от по 64,18 лв. Общият
размер на задължението по кредита /главница и договорна лихва/ и по таксите е 2329,90 лв.,
като месечната погасителна вноска е 232.99лв.
2
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че с оглед
предмета, страните, правата и задълженията следва, че процесният договор е такъв за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр.
18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. - ЗПК). Постоянна е практиката на настоящия
въззивен състав, изложена в множество съдебни актове по идентични казуси, че подобни
клаузи за заплащане на такси за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение, са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1
ЗПК, тъй същите като са договорени, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията
на ЗПК. Договореното е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора
такса за еднократната такса за разглеждане по същината си са действия за усвояването и
управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са доп. услуги по см. на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК.
Клаузите са сключени и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като
съгласно пог. план длъжникът следва да заплаща 10 месеца по 64.17лв., съответно от по
64,18 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на таксите за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно
предложение настъпва от датата на сключване на самия договор за потребителски кредит.
Договорено е предварително заплащане на таксите от потребителя, т. е. то е дължимо само
за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което е нарушен принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Реално,
независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това
в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на тези
услуги и оттам следва, че уговорените клаузи поставят изпълнението на задължението на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и
поради това са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. Въвежда се задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като потребителят заплаща правото си да договоря с
кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е
гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.
Освен това заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем е и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който
очевидно има нужда от средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя съгласно чл. 16 ЗПК, за което са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК), в т. ч. информация,
получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен
регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
3
кредитоспособността на потребителите, и едва след анализа й да прецени дали да
предостави кредита. С клаузата се цели да се обезщетят вредите от неплатежоспособност на
кредитополучателя, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като заплащането на такса за
разглеждане на потребителски кредит прехвърля върху кредитополучателя тежестта от
оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др. плащания
съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя за заплащане
на такса за експресно разглеждане цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т.3 ЗЗП,
защото със задължението за заплащане на таксата следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение и води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
С уговарянето на процесните еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 641,70 лева и такса изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 641,80 лева се цели заобикаляне на императивната норма
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на
година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Цели се оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено с цел да се избегне
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В самия договор е посочен процент на ГПР 10,89%, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, същият обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите за кредита, а именно – процесните такси за експресно
разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно
предложение, които се включват в общите разходи по кредита по см. на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. С уговарянето на процесните такси се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми не представлява плащане за услуга, а
реално представлява прикрити разходи по кредита, което води до надхвърляне на
ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. По този начин, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по
обслужване на кредита и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва по ДПК.
Таксите по договора за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен
заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение са в размер общо на 1283,50 лева,
т.е. надхвърлят отпуснатия кредит от1000 лева, съответно представляват 55% от общата
сума за погасяване от 2329,90 лв. Следователно освен, че цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и единствено оскъпяване на кредита,таксите саи
прекомерни и по този начин е и нарушен принципът на добросъвестност и справедливост и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, съответное неравноправно по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорено във
вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност. Изложеното води до
4
извод, че е налице допълнително и самостоятелно основание за нищожността на процесните
клаузи извън всичко посочено по-горе.
Гореизложеното в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузите за заплащане
на еднократна такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на заем и изготвяне
на индивидуално кредитно предложение са уговорени в условията на неравноправност по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, което ги прави нищожни поради противоречие на
повелителни норми на закона - чл. 146, ал. 1 ЗЗП, към които чл. 24 ЗПК също препраща, а в
равна степен и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство (в
представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК е посочено, че му е оказана
безплатно адв. пр. помощ – чл. 38 ЗАдв.). При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в
полза на адвоката на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адв.
възнаграждение съобразно обжалваемия интерес – 1283,50 лв., или в размер на 428,35 лв.,
определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50 от 31.03.2023 г. по гр.д. № 986/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на адв. М. В. М. от АК -
Пловдив, сумата 428,35 лв. – адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
въззиваемия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6