Р Е Ш Е Н И
Е
№ 92
гр.Перник, 20.12.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена
Даскалова
при секретаря Катя Станоева, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 24 по описа за 2019 год., и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането , във връзка с чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства
ищцата, С.Н.С., моли да бъде осъден
ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, гр. С., да й заплати сумата от 250 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат
на ПТП, станало на ***г.
и причинено от М. И. Т. като водач на МПС „Мерцедес”, с ДК № ***, застрахован по риска Гражданска
отговорност в ответното дружество, ведно със законна лихва от 07.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и да й заплати сумата от
1 920,73 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно
със законната лихва от 23.06.2018г. и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на ***г. е пътувала в автобус „ Мерцедес”, с ДК №***, управляван от
М. И. Т.. Последният нарушил правилата за
движение, в следствие на което настъпило ПТП, при което ищцата е получила
уврежданията, описани в исковата молба.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
но оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца относно
механизма на настъпване на ПТП, както и
твърденията за наличието на другите елементи от фактическия състав на деликта.
Наред с това са оспорени твърденията за продължителността на периода на лечение
и на възстановяване и тези за настъпили невъзстаноновими увреждания на ищцата,
както и се поддържа, че не е била налице необходимост от извършване на разходи,
а ако такива са били извършени, то те не са по причина на ПТП. Оспорена е и
дължимостта на обезщетението по чл. 86 ЗЗД.
Пернишкият окръжен съд като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
Като
доказателство по делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие.
Този протокол има
характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК
относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Въз
основа на същия, съдът
приема за установено, че на *** г., на път І-4 /С. – В./, при кв. 35 +650 , в землището на *** е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на МПС „Мерцедес”, с ДК № ***. В протокола е отразено, че автобусът се
намира в лявата лента за движение с предна част в посока С., като изрично е отбелязано, че посока на огледа е В.- С.. Констатирано е, че асфалтовата настилка е мокра, като в
протокола подробно е описана вертикалната и хоризонталната пътна маркировка. По
случая е било образувано досъдебно производство № 354/2017 г. по описа на РУ
МВР – У., като от
писмо изх. № 4142/2017 от ***г. на ОП- Л. е видно, че разследването не е приключило.
По делото е прието заключение
на автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните.
Видно от заключението на вещото лице, на ***г. около 12.50 часа на път ПП I-4 (С.-В.), при километър 35+650, в землището на ***, е настъпило ПТП, между автобус марка
„Мерцедес", модел „814 Д Варио", с ДК № ***, управляван от М. Т. И., който се е движил в посока В.-С. и товарен автомобил марка „Мерцедес", модел
„1517" (хладилен фургон), с ДК № ***, управляван от Й. О. А., който се е движел в посока Со.-В..
Вещото лице е
посочило, че двамата водачи на МПС, са се
забелязали, когато са един от друг на около 180м. Автобусът е променил
направлението, пресякъл е осевата линия (непрекъсната) и е навлязъл в
насрещната пътна лента. В този момент двете МПС са се намирали на различни
разстояния от мястото на удара. В следващия момент са предприели действия за
спиране, като действията на водача на товарния автомобил са предхождащи. Според
вещото лице причините за настъпване на ПТП са неправомерна маневра на водача на
автобус марка „Мерцедес", с ДК № ***, който е предприел изпреварване с
навлизане в насрещната пътна лента, в пътен участък, с ограничена видимост и
затруднена пътна обстановка - наличие на мокра асфалтова настилка.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че за да се предизвика това ПТП, водачът
не се е съобразил с пътните условия – мокра пътна настилка, пътен знак
забранено изпреварването, плътна линия, която означава, че водачът не може да
предприема изпреварване в този участък на пътя.
От приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно- медицинската
експертиза, се установява, че на *** г. ищцата при ПТП като пасажер е получила тежки
травми със счупвания по цялото тяло. Оказана й е първа помощ в МБАЛ в гр. Л., след което етранспортирана до болница „Лозенец" в гр. С.. При постъпването е била в състояние на
травматичен шок. Установени
са множество фрактури.
Получила е контузия на дясна
гръдна половина със счупване на четири ребра — второ,трето, четвърто и пето, довели до поява на подкожен хематом в
тази област и слабо изразени контузионни огнища в белодробния паренхим.
Травмата и счупванията са предизвикали силни болки и страдания при всяко дишане
и издишване, което е било повърхностно и непълно. Тези болки постепенно с
времето са намалели за срок около 45 дни. Получила е счупване на лява раменна
кост в средна трета с разместване на костните фрагменти, довело до изпитване на
силни болки и страдания с невъзможност за движения на крайника. В областа на
лява лакътна става е получила многофрагментна вътреставна фрактура довела до
невъзможност да си служи с левия горен крайник. Следващата травма е фрактура в
областа на дясна лъкътна става. Получила е тежка полифрагментна фрактура на
лява бедрена кост в средно- горна трета с разместване и невъзможност да стъпва
и да ходи. На левия долен крайник е получила в областа на коляното
полифрагментна фрактура на капачката. В областа на дясна подбедрица е получила
счупване в средна трета на фибулата/малкопищялната кост/ и на
същата кост т.нар. фибуларен малелол, който се намира в областта на глезена от външната му страна. На
същия глезен е била разкъсана делтоидната връзка, намираща се от вътрешната му
страна. Всички тези счупвания са предизвикали силни болки и страдания на пострадалата с
невъзможност да си служи с крайниците. Фрактурите са довели до поява на отоци с
дифузни кръвонасядания.
До
сега за лечението са проведени 5 оперативни интарвенции за 7 области от тялото.
На ***г. е
оперирана лява бедрена кост - кръвна репозщия и фиксация с L-плака. На *** г. е оперирано счупването на лява раменна кост —
кръвна репозщия и фиксация с плака, както и трансфиксация на фрактурата на лява
лакътна става. Установена е била пареза на н. радиалис.
На *** г. са оперирани счупванията на дясна
малкопищялна кост —кръвни репозиции и фиксация с две плаки, както и
трансфиксация на счупването на пателата и на дясна лакътна става.
Постоперативно ищцата
е престояла в болницата до *** г. за 31 дни, като през това време е била
на легло без да става и са проведени множество реанимационни мероприятия.
Прилагани са аналгетици,
антибиотици, правени са превръзки
на раните. Оперативните
рани са зарастнали първично. Поставени са били гипсови имобилизации на двата
горни крайника и е изписана с указания да не стъпва на левия долен крайник за
12 месеца. На *** г. е
постъпила отново в болница за продължаване на лечението. В медицинската
документация е отразено, че при
постъпването самостоятелната походка е невъзможна. Отстранени са гипсовите
имобилизации на двата горни крайника.
На *** г. е извършено оперативно лечение по
отстраняване на остеосинтезния материал от лакътните стави и пателата. До
тогава /80 дни/ не е
имала възможност да извършва нищо без чужда помощ. Изписана е с указания да
започне вертикализация с две помощни средства, без стъпване на левия долен
крайник. Продължила е лечението амбулаторно в домашни условия. За тези 5-6 месеца се
е нуждаела изключително от чужда помощ. През този период не е можела да си
служи с крайниците. Не е можела да
става, да се храни без чужда помощ. Започнала е рехабилитация за раздвижване на
двата горни крайника, която отначало е била по-силно болезнена.
На *** г. е извършена контролна рентгенография
на счупването на бедрената кост /424 дни от операцията/, като е установено,че
фрактурата все още не е била зарастнала. До тогава не е стъпвала на левия
крайник. Заради болковия синдром, незарастнала фрактура със счупване на
остеосинтезния материал, скъсен и външно ротиран ляв долен крайник и с
невъзможност да си служи с него, на *** г. е оперирано отново ляво бедро /1 год. и
4 месеца след първата операция/, като е отстранена
предишната остеосинтеза и е фиксирано счупването чрез дълъг интрамедуларен
пирон с винтове. Постоперативно отново е търпяла по-силни болки особено в
началния период.
Изписана е с подобрение. До *** г. е била временно нетрудоспособна за 578
дни. С ЕР на ТЕЛК №233 7/*** г. На ищцата е призната 93% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.
При извършения от вещото лице преглед е
констатирано, че са налице
тежки флексо-екстензорни контрактури в двете лакътни стави.
Невъзможно пълно изправяне с дефицит на
левия лакът от около
35 градуса, а на десен
лакът от около 45 градуса. Установен е постоперативен цикатрикс по предно
вътрешната страна на лява мишница с дължина около
В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че прегледът е извършен в дома на
ищцата, тъй като тя самостоятелно не може да се придвижва.
Същата е на легло. Трудно
сяда в леглото, като не може да се изправя. Самостоятелното й придвижване е
невъзможно. Според вещото лице пълно възстановяване няма да настъпи. Все още
фрактурата на бедрената кост не е зарастнала след две оперативни интервенции. Вещото лице е
посочило, че има скенер от *** г., в който се установява, че все още няма зарастване
на счупването и поне за още година не се очаква пълно зарастване на това
счупване. Това е счупването, което не позволява на ищцата да натоварва крайниците. Вещото лице е посочило
също, че е
нарушен обемът в движенията на лакътните стави, т.е. изправянето в двете
лакътни стави не е възможно напълно. Това положение е трайно и не би могло да
се възстанови от добра рехабилитация. Фрактурите са полифрагментни в областта
на лакътните стави, ставните повърхности са нарушени изцяло, има зарастване, но
то не е правилно и това предизвиква ограничения обем на движение на тези стави.
Неправилното зарастване на лакътните стави се дължи на това, че са раздробени
на множество малки фрагменти. Направена е фиксация на част от фрагментите с по 2
бр. киршинови игли, като е постигнат задоволителен резултат.
Според вещото лице може би по-добър
вариант е да се поставят специални плаки, а не споменатите игли, но и при
такава операция е възможно да се получи същия резултат, като се има предвид
сложността на счупванията. Ако подлежи на изкуствени стави, може да се постигне
по-добър ефект.
Вещото
лице уточнява, че ако
фрактурата на бедрената кост зарастне, тогава ще може да се движи без патерици, а би
могло да се движи с помощно средство като бастун. Според вещото лице бедрената
кост ще зарасне. В случая има множество счупвания и самият организъм трудно се
справя с всички тези фрактури. Бедрената кост също е раздробена на множество
сегменти, нарушава се кръвоснабдяването, което играе основна роля за зарастване
на счупването.
Като свидетел по делото е разпитана З. Н.С. – *** на ищцата. Същата установява, че в деня
след катастрофата е видяла ищцата. Последната била с гипс на четирите крайника,
поставена й е била
кислородна маска. В продължение на един месец е била в реанимацията на болницата. След
това е изписана, но гипсът не е свален. Със специализиран превоз е докарана в дома
си. През месец февруари гипсът е свален. До тогава е била абсолютно безпомощна
и е движела само главата си. Идвала е медицинска сестра, за да прави превръзка
на десния крак, на който е имало голяма рана. След сваляне на гипса ищцата не е
можела да ходи. С помощта на рехабилитатор е започнала да се учи да ходи. Също
така не е можела да се храни. Провеждала е рехабилитация и на ръцете, но на
лявата ръка е имало прекъснато сухожилие и ръката е била провиснала, а другата ръка е
деформирана и няма пълен обем на движенията. Рехабилитацията е продължила близо
година. До месец ***г.
ищцата ползвала памперси. След това с
помощта на близките си постепенно е започнала да става, да ходи по малко и да
стига до тоалетната. През м. ***г. е направена нова операция. Свидетелката сочи, че
ищцата се движи с проходилка, като след операцията
през ***г. отново е трябвало да
ползват подлоги. Към настоящия момент не може да стъпва на левия си крак. От началото на
Свидетелката установява, че до ПТП ищцата
е работила като
***. След
катастрофата е само в къщи. Тежко е приела случилото се. Фактът, че месеци наред е могла да движи
само главата си, й се
е отразил много зле.
Имала много кризи - започвала да крещи, да
гони най-близките, не е искала да живее. Сега пак й е много трудно, защото не
се знае дали ще се възстанови крака. Тя е тревожна, объркана, общува с близките
си, но е депресирана. Обажда се по телефон на свои приятелки да си говори, но
избягва лични контакти, защото се притеснява от травмите си. Има желание да
излиза навън, но след операцията през м. *** г., това е практически невъзможно, защото
живее на втория етаж и за да излезе навън трябва специализиран транспорт и
специализирано столче,
на което да бъде качена, за да бъде свалена от втория етаж.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
силата на чл.429, ал.1 КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. Т.е.
за да се ангажира отговорността на
застрахователя следва да се установи наличието на валиден застрахователен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на
виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
По
делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС „Мерцедес”, с ДК
№ ***, е налице
задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира че е установено противоправно поведение от страна на водача на
автобус „Мерцедес”, с ДК № ***. Същият в нарушение на пътен знак „В24” забранено изпреварването, както и при наличие
на хоризонтална маркировка - плътна линия, която означава, че водачът не може
да предприема изпреварване в този участък на пътя, е предприел изпреварване.
При извършване на тази маневра е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.
42, ал.1, т.2 ЗДвП,
според която задължение на воздача, който ще предприеме изпреварване, е да се
убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване,
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение. В случая е установено, че изпреварването е предприето при затруднена пътна обстановка - мокър път и
завой на пътя, при който е имало ограничена видимост. Т.е. водачът е предпирел изпреварването и без
да се убеди, че са налице
условията за извършване на такова, съобразно чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП. Съдът
счита, че е доруснато нарушение и на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачите на превозни
средства да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват. Този извод следва от
обстоятелството,
че при предприетото изпреварване, водачът не се е съобразил с пътните условия –
мокър път
и ограничена видимост и не е могъл да избегне настъпването на ПТП.
В резултат на описаното противоправно
поведение на водача е настъпило ПТП, при което но ищцата са причинени вреди-
неимуществени и имуществени такива.
Изхождайки
от характера и степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период,
който все още не е приключил,
както и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 250 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата
за претърпените болки и страдания. При
формиране на този извод, съдът взема предвид множеството счупвания и на четирите крайника,
както и счупванията
на четири ребра, продължителния период на лечение, включително и претърпените
пет операции. Съдът отчита и обстоятелството, че до ***г. в продължение на 80 дни ищцата не е
имала възможност да извършва нищо без чужда помощ. В следващите 5-6 месеца се
е нуждаела изключително от чужда помощ, като през този период не е можела да си
служи с крайниците – не е можела да става и да се храни без чужда помощ. Същата
не може да стъпва на левия си
долен крайник, като и към настоящия момент самостоятелното й придвижане е
невъзможно. Двете си ръце ищцата е започнала да ползва от началото на 2019г.
Съдът счита, че следва да се има предвид, че към
момента на ПТП ищцата е била работеща, в активна възраст – на 38 години и вече
повече от две години практически е изолирана от външния свят, с абсолютна невъзможност
да излиза. Наред с това е в невъзможност да се придвижва сама дори
и в дома си и има постоянна нужда от чужда
помощ. Т.е., извън болките и страданията, причинени пряко от получените травми и последвалите
оперативни интервенции и рехабилитация, тя изживява в един изключително продължителен
период от време и болки и страдания от това, че не може да води какъвто и да
било самостоятелен и
пълноценен живот. Последното,
съобразено с посоченото
от вещото лице, че пълно възстановяване, предвид вида и сложността на
счупванията, е невъзможно, сочи на извода, че се касае за
болки и страдания, надвишаващи съществено обичайните такива, които се търпят
при едно или повече счупвания.
Ищцата претендира и присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1920,73 лв. За установяване на последните ищцата
е представила фактури за заплатени медикаменти.
В заключението си по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза, вещото лице, е посочило кои от медикаментите, за които
са издадени приложените по делто
фактури, са били необходими за лечението на ищцата. Общата стойност на същите е
1940, 75 лв., поради което и искът следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер от 1920,73 лв.
Ищцата претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от 07.02.2019 г. - датата на изтичане 3
месечния срок за произнасяне от страната на ответника, предвиден в чл. 496 от КЗ, до окончателно изпълнение на задължението, а върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от 23.06.2018 г. - датата на последното извършено
плащане.
Предвид разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ
лихва се дължи, считано от датата на
уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представеното с исковата молба писмо
до застрахователя, то ищцата е предявила своята претенция на 07.11.2018г. Доказателства
за по- ранно уведомяване на застрахователя, не са представени, предвид на което
и съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за
настъпване на застрахователното събитие и от
тази дата се дължи лихва за забава. Ето защо върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от датата, посочена в
исковата молба – 07.02.2019г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от
07.11.2018г., като претенцията за присъждане на
лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени вреди за периода
от 23.06.2018г. до 07.11.2018г. следва да бъде отхвърлена.
В горния смисъл е и приетото в решение №
859/12.4.2019 г. , постановено по гр. дело№ 6042 / 2018г. по описа на САС.
С оглед изхода на делото ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна
такса от 10 076,83 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 400 лв.
На
лист 234 от делото е представен и списък по чл. 80 от ГПК, който съдържа искане
да присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА,
каквото съдът намира, че не следва да присъжда. В случая не е представен договор между ищцата и упълномощения от нея
адвокат, че защитата се осъществява при условията на чл. 38 от ЗА. Липсата на
такъв договор не може да бъде преодоляна с едностранното волеизявление на
адвоката, обективирано в списъка по чл. 80 от ГПК. В същия смисъл е и определение № 388 от 30.04.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 917/2019 г., в което е прието, че възнаграждение би се дължало
на един от адвокатите, ако в договора беше уговорено изрично, че услугата се предоставя
безплатно с посочване на основанието за това.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на С.Н.С. с ЕГН **********,***
по иск с правно основание чл. 432 от КЗ,
сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди лева/ лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на ***г. и причинено като водач на МПС
„Мерцедес”, с ДК № ***,
застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 1920,73 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и 400
лв. направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 23.06.2018г. до 07.11.2018г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд сумата от 10 076,83 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху
държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
плащане, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, ако
задължението не бъде изпълнено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: