№ 4600
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20251100503976 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 88609/13.03.2025 г., уточнена с
молба вх.№ 48267/17.04.2025 г. на Л. П. З. срещу Решение № 3718/05.03.2025
г. по гр.д. № 45689/2024 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, с която
решението се обжалва изцяло.
В жалбата са развити оплаквания, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован, постановен при неправилен анализ на събраните
по делото доказателства. Иска се първоинстанционтото решение да бъде
отменено и молба вх.№ 250488/02.08.2024 г. за защита на Р. В. Д. и
малолетната Б. Л. З. от домашно насилие да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, с произтичащите от това последици.
В срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, вр. чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Р. В. Д.
и малолетната Б. Л. З., действаща чрез нейната майка и законен представител
Р. В. Д., са подали отговор на въззивната жалба, в който са изложили
1
подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакувания
съдебен акт.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес
от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по
силата на чл.258 ГПК, във вр.с чл.17 ЗЗДН, валиден като цяло и допустим в
обжалваните части съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р. В. Д. за
защита на нея и на дъщеря й Б. Л. З. от домашно насилие, което се твърди да е
извършено от Л. П. З. на 20.06.2024 г., на 08.07.2024 г.; на 19.07.2024 г., на
20.07.2024 г., и на 28.07.2024 г., описано в молбата с вх.№ 250488/02.08.2024 г.
и уточнено с молба вх.№252042/05.08.2024 г. Изложени са твърдения за това,
че на 20.06.2024 г. малолетната Б. била на посещение при баща си. При игра на
тенис на корт детето се спънало и изпуснало ракетата, в резултат на което
ответникът я обидил, като й казал „долно, мръсно говедо, знаеш ли колко
струва една ракета ? Какво правиш не те е срам.“, което се случило в
присъствието на дядото по бащина линия П. З.. На 08.07.2024 г. се твърди, че
детето пак било на посещение при баща си, който на семеен празник я обидил,
казвайки й, че е невъзпитана и дебела, защото изяла две порции суши. На
19.07.2024 г. вечерта ответникът се обадил на дъщеря си Б. да я критикува, че
не чете и не учи през лятото, както й казал, че нищо не става от нея, нямала
амбиции и др. По това време Б. била на почивка при дядо си по майчина
линия, с когото споделила за случилото се. Дядото В.Д. се обадил на ответника
за да го попита защо тормози детето, на което последният отговорил „Ще си я
тормозя и ще реве колкото аз си искам“. На 20.07.2024 г. сутринта Б.,
разстроена от проведения предходния ден разговор, съобщила на ответника,
че няма да ходи с него на море, при което последният започнал да крещи, като
нарекъл дъщеря си „мръсен парцал“, а майка й „тъпа ****“, а след като бил
блокиран от детето, по –след обяд от телефона на майка си се обадил на Р. Д.,
заплашвайки я че ще я вкара в гробищата при майка й. За датата 28.07.2024 г.
се твърди, че около 18:00 часа, докато Б. била на почивка с майка си,
ответникът отишъл с полицай на адреса им по местоживеене, като звънял на
вратата. Това се повторило и следващите дни и според молителите
представлява форма на психическо насилие. Поддържано е, че по принцип при
посещение при ответника, последният втълпявал на Б., че майка й е „тъпа,
2
ялово теле, не я възпитава добре“, както се случвало и ответникът да
упражнява физическо насилие над баща си в присъствието на дъщеря си.
Описано е и поведение на ответника, което според пълнолетната молителка е
станало причина за развода им, като в заключение е посочено, че тя й дъщеря
й не желаят да имат контакт с ответника, присъствено и по телефон.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено
от него насилие на която и да е от посочените в молбата за защита дати. На
свой ред е посочил, че дъщеря му Б. е била на посещение при него не на
08.07.2024 г., както се твърди в молбата, а предните дни, като я върнал в дома
на майката на 07.07.2024 г. около 16:00, а въпросният семеен празник се
състоял на 06.07.2024 г., в жилището на неговата сестра, като отрича да се е
случило описаното за дата 08.07.2024 г. За датата 28.07.2024 г. поддържа, че е
следвало детето да бъде при него в режим на лични контакти, затова отишъл
на адреса и след като не получил отговор подал сигнал на тел.112 с молба за
съдействие, което поведение смята, че не покрива признаците на домашно
насилие. Посочил е, че производството по ЗЗДН било инициирано заради
множество подадени от него сигнали за възпрепятстване на режима му на
лични контакти с Б., и то след като майката на последната разбрала, че е
подсъдима по НЧХД № 10652/2024 г. по писа на СРС, 116 състав.
Категорично оспорва да се е случило описаното за датата 20.06.2024 г., като в
тази връзка сочи, че е бил в служебна командировка във Франция,
гр.Страсбург за периода 18.06.2024 г. – 21.06.2024 г., а пътуването е било
осъществено със самолетен полет. Оспорва на дата 20.07.2024 г. да е водил
телефонен разговор с дъщеря си и нейната майка с посоченото в молбата за
защита съдържание. Смята, че макар и възпитателния му подход да е по- строг
и взискателен не може да бъде отъждествен с акт на домашно насилие
(поддържано за датата 19.07.2024 г.). Отделно от изложеното, счита, че Б. е
съзнателно манипулирана от своята майка и настройвана спрямо него, с цел
да бъде изключен от живота на детето.
С Решение № 3718/05.03.2025 г. по гр.д. № 45689/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 83- ти състав, е издадена заповед за защита в полза на Р. В. Д. и
малолетната Б. Л. З., с която Л. П. З. е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
тях, и на основание чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН Л. П. З. е задължен да посещава
3
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие в
Център за индивидуални и фамилни психологични консултации на адрес
гр.София, ж.к.“Хиподрума“, ул.“****, предупреден е Л. П. З., че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да я
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, и е осъдена да
заплати по сметка на СРС – държавна такса от 50 лева, а на Р. В. Д. и
малолетната Б. Л. З.- разноски за производството в размер на 1200 лева.
За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че молбата за защита от домашно насилие с вх.№ 250488/02.08.2024 г. е
подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна. Ответникът попада в
кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителите могат да търсят
защита по реда на ЗЗДН. Установил е, че Р. Д. е бивша съпруга на Л. З., а
малолетната Б. З. – тяхна дъщеря, последната конституирана като молител по
делото на основание чл.9, ал.2 ЗЗДН. Наред с това първостепенния съд е
приел, че по делото са събрани доказателства, установяващи извършени от
ответника актове на домашно насилие спрямо молителите на процесните дати,
като е акцентирано върху това, че поведението на ответника е недопустимо от
гледна точка на нравствеността и съвременните виждания за човешко
общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния характер,
следва да се решават с диалог и при противопоставяне на аргументи, а не чрез
агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо насилие.
Препоръчано е страните да потърсят специализирана помощ за преодоляване
на съществуващите между тях противоречия, поради което е приел молбата за
основателна и е ангажирал отговорността на З. по ЗЗДН.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Основателни са доводите за неправилна преценка на събраните по
делото доказателства от страна на първостепенния съд, поради което жалбата
се явява основателна, а атакуваното първоинстанционно решение –
неправилно, по следните съображения:
Не е спорно между страните, че Л. П. З. е баща на малолетната Б. Л. З., а
Р. В. Д. е нейна майка. Установено е също така, че гражданският брак между
4
Д. и З. е прекратен, като родителските права спрямо малолетната Б. са
предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на
лични отношения. Наред с това е безспорно, че между родителите на
малолетната Б. липсва коректност и диалогичност, а системните им спорове и
неразбирателства, са продължили и след развода, включително и във връзка с
осъществяването на лични контакти с роденото от прекратения им брак дете.
В първоинстанционното производство молителят Д. е представила
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното от З. спрямо нея и
малолетната Б. домашно насилие декларация на процесните дати.
Приложената към сезиращата молба декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обаче
се установява, че не изхожда от посочената в нея за автор Р. Д. (от
заключението на вещото лице по приетата от СРС съдебно – почеркова
експертиза), поради което и последната не представлява годно
доказателствено средство в процеса и подлага под съмнение достоверността
на описаните в молбата за защита събития.
Представената в хода на първоинстанционното производство втора
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се ползва с формалната доказателствена
стойност относно молбата за защита от домашно насилие за детето Б.,
придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото изхожда от нейната майка, която
не може да декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната
наказателна отговорност за невярно деклариране. Съгласно чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за
извършеното насилие, или законодателят безспорно има предвид декларация,
изходяща лично от постР.лото лице (включително и ако то е непълнолетно или
поставено под ограничено запрещение). В настоящия случай Б. Л. е
малолетен, т.е. не е навършила 14-годишна възраст, и липсва
законоустановена възможност нейната майка и законен представител да
декларира извършено насилие срещу нея. Същевременно, настоящият
съдебен състав намира сочената декларация за недостоверна и като такава – за
негодно доказателствено средство за съдържащите се в нея обстоятелства и
относно молбата за защита, подадена от молителя Р. Д., доколкото съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства, попадащи в обхвата на чл. 13,
ал. 1 и ал.2 от ЗЗДН (поотделно и в тяхната съвкупност), относно
релевантните за спора факти, обосновават извод за недостоверност на
изложените в нея твърдения за събитията.
5
По отношение на твърденията в молбата за извършено от въззивника
домашно насилие спрямо малолетната му дъщеря Б. на процесните дати,
както бе посочено, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се явява негодно
доказателствено средство, а други доказателства за твърдяното домашно
насилие не са ангажирани. Липсват и доказателства, от които да се установява
осъществено от въззивника домашно насилие спрямо въззиваемата Р. Д., на
която и да е от процесните дати. Разпитаният от районния съд свидетел на
молителите В.Д.Д. (баща на въззиваемата Р. Д., респ. дядо по майчина линия
на малолетната Б.) споделя разказаното му от страна по делото за случилото се
на 19.07.2024 г. Свидетелят на молителите В.Н.П. (близка на въззиваемата Р.
Д., която при нужда се грижи за малолетната Б. ) също не е очевидец на
събитията от 20.06.2024 г., 08.07.2024 г. и 19.07.2024 г., знае за тях от
молителите и на свой ред преповтаря изложеното в молбата им. В тази връзка,
на първо място следва да се посочи, че досежно процесната дата 20.06.2024 г.
и събитията описани за нея (за отправени от бащата към малолетната Б. обиди
от рода на „долно, мръсно говедо“, при игра на тенис, се установява с
категоричност недостоверността на изложените твърдения на
молителите, пресъздадени и от св.П.а. Видно от приетите по делото
удостоверение изх.№ УРИ-126600-22147 от 22.10.2024 г. на Директора на
ГДБОП, Заповед № 8121кч-644 от 04.06.2024 г. на Главния секретар на МВР,
резервации за хотел и самолетни билети, по категоричен начин се установява,
че не само на посочената дата 20.06.2024 г., а в периода 18-21.06.2024 г.
въззивникът Л. П. З. е бил в служебна командировка в Страсбург, Франция.
Описаното в молбата поведение на ответника - въззивник в настоящото
производство относно датите 19.07.2024 г., пресъздадено и от свидетелите
Дойчинов и П. (ответникът в телефонен разговор критикувал дъщеря си, че не
чете и не учи през лятото, както й казал, че нищо не става от нея, нямала
амбиции и др.), и 28.07.2024 г. (докато майката и детето били на почивка на
море, ответникът отишъл с полиция на адреса им по местоживеене, като
звънял на вратата, като се повторило и в следващите дни) не покрива
признаците на домашно психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. За
първата дата, следва да се посочи, че дори и критиките на бащата към детето
(които бащата не отрича да е отправил) да са били изречени на по –висок тон,
а думите му да са били по –остри и да са предизвикали дискомфорт у
малолетната, респ. последните да са били неоправдани, то с оглед
6
съдържанието и интензитета им не може да се приеме, че са засегнали Б. в
степен, оправдаваща санкционирането й и дефинирането й като домашно
насилие. Това конкретно поведение на бащата, в контекста на активния
родителски конфликт и нежеланието на детето да поддържа контакти с него,
не може да се приеме, че надхвърля границите на персонално и обществено
определената като норма в конкретната житейска ситуация. До този извод
въззивният съд стига, след комплексна преценка на създалите се специфични
отношения на неуспешно родителско партньорство след раздялата,
динамиката им и въвличането на детето в тях. Поведението на бащата на
втората дата (28.07.2024 г.), което въззивникът не отрича, а св. П. твърди, че е
възприела, от обективна страна не покрива признаците на домашно
психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, не само защото майката и
детето по това време не са се намирали на адреса си по местоживеене.
Реакцията на единият от родителите (подаване на сигнали и/или жалби до
органите на МВР; сезиране на органите за закрила на детето, образуване на
изпълнително дело за осъществяване на режим на лични контакти и т.н)
срещу другия родител за спазване на постановени от съда мерки за режим на
лични отношения с общото им дете е оправдана и не може да се оценява като
домашно насилие, какъвто според настоящият съдебен състав е конкретният
случай. Реализацията на конституционно гарантираните правата на бащата за
регламентирани контакти с детето не съставлява акт на домашно насилие,
въпреки субективното възприятие на майката и детето за това. По нататък,
следва да се посочи, че по делото липсват доказателства, от които да се
установят обстоятелствата в молбата за събитията от 08.07.2024 г., а именно,
че на семеен празник бащата е обидил дъщеря си, казвайки й, че е
невъзпитана и дебела, защото изяла две порции суши, тъй като за
установяването на тези обстоятелства декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е
негодно доказателствено средство за съдържащите се в нея обстоятелства
относно молбата за защита на малолетната Б. З. по подробно изложени по –
горе съображения. Същевременно, видно от показанията на разпитания от
районния съд свидетел-очевидец Н.Ц.М., на процесният „семеен празник“,
състоял се на 06.07.2024 г. (събота), а не на 08.07.2024 г.(понеделник)
въззивникът не се е държал лошо с дъщеря си, която предимно контактувала с
братовчедите си, не е имало конфликт между бащата и дъщерята, изкарали си
добре. Следователно, от показанията на св. М. категорично се установява, че
7
въззивникт не е обиждал малолетната Б., поради което и при липса на
установено противоправо поведение на посочената дата, съдът не следва да
излага съображения дали последното осъществява от обективна и субективна
страна състав на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Съдът не
може да основава решението си на показанията на св. В. П., защото тя
преразказва факти, съобщени й от самата молителка, самите те подлежащи на
доказване, т.е. нейните показания представляват негодно доказателствено
средство за установяване на процесното насилие.
За събитията от 20.07.2024 г. (събота) по делото са събрани
противоречиви показания на свидетелите В. П. и Ц. З. (майка на въззивника,
респ. баба по бащина линия на малолетната Б.). Първата твърди, че лично е
възприела заплахите, които З. е отправил към Р. Д., че ще я вкара в гроба при
майка й, вечерта късно, след като детето блокирало телефона му. Обратно,
св.З. твърди, че в нейно присъствие въззивникът първоначално е провел
телефонен разговор с дъщеря си, която казала, че няма да ходи на море с него
и прекъснала разговора. След това детето блокирало телефона на баща си. По
късно свидетелката сама се обадила на Р. Д. по молба на сина си. Разговорът
между бившите съпрузи бил доста разгорещен, на по- висок тон обсъждали
причините, поради които детето не искало да ходи на море с баща си, но без
обиди и заплахи. Преценявайки показанията на П. и З. по реда на чл.172 ГПК,
съдът намира, показанията на П. за нелогични, вътрешно противоречиви и
некореспондиращи дори с твърденията на молителя Д. досежно времето на
събитията. Св.П. твърди, че Л. З. късно вечерта звънял на Р. Д. и тогава й
казал, че ще я вкара в гроба при майка й, а самата Д. в уточнителната молба от
05.08.2024 г. е посочила, че това се е случило в 15.46 часа. Лишено от всякаква
логика е, ако св.П. действително лично е възприела заканата на З., че ще вкара
Д. в гроба, да посочи, че това е станало „вечерта късно“. Още по нелогично е,
ако действително свидетелката е възприела пряко съдържанието на
телефонните разговори да не посочи, че З. е нарекъл Д. „тъпа ****“, както
последната твърди в молбата си, при условие, че почти дословно в
показанията си пресъздава споделеното й досежно събитията, които не е
възприела пряко. Прави впечатление и това, че св.П. излага обстоятелствата
по случая по съвсем оскъден начин, точно както са описани в молбата –
граничещи с липса на конкретика. Обичайно това се случва, когато фактите
са се осъществили не по начина, по който са пресъздадени. Затова следва да
8
бъде отречена достоверността на казаното от св.П.. Обратно, показанията на
св.З. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и по делото не
са събрани доказателства, които да ги компрометират. Евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, с оглед близката родствена
връзка с въззивника не е основание за дискредитиране на показанията само на
това основание, а единствено за съвкупна и критична преценка на заявеното
от свидетеля (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021
г., I г. о., ГК). Извършвайки тази преценка, въззивният състав не намира
основание да не кредитира показанията на този свидетел. До същият извод би
стигнал и районният съд, ако бе подложил показанията на разпитаните по
делото свидетели на критичен анализ, съобразявайки, за кои факти и
обстоятелства всеки от тях пресъздава лични впечатления, респ. пресъздава
споделено му от страна по делото, и съпоставяйки ги с останалите събрани по
делото доказателства.
Противно на приетото от районният съд, анализа на събраните по делото
доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за
спора факти не може да обоснове извод за наличие на обективни данни за
извършено от Л. П. З. домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, на която
и да е от петте процесни дати. Обратния извод не може да бъде направен и въз
основа на заключението на вещото лице по допусната от районния съд
съдебно –психологична експертиза. Действително, вещото лице е установило,
че малолетната Б. е със засегнат емоционален статус без данни за клинични
изяви и груби поведенчески промени, без засягане на психичните ресурси за
справяне с ежедневните задачи, но с налична тревожност и натрупване на
негативни преживявания, но при липсата на обективни данни за осъществено
домашно насилие от бащата спрямо детето и/или неговата майка, на която и
да е от процесните дати, не може да се приеме за установено, че данните за
стресова реакция и за преживяна от детето емоционална травма е с източник
упражнено от бащата домашно насилие. Още повече, че вещото лице е
установило, че наличната тревожност у детето е резултат от конфликтните
отношения между родителите и от начина на общуване с бащата, който не
може да разбере в достатъчна степен, че по настоящем дъщеря му пораснала,
намира в т.нар „тинейджерска възраст“, в която има нужда от повече лично
пространство, зачитане като отделна личност, съобразяване с нейните
желания и потребности, и проява на повече толеранс към нейната личност.
9
Налице е необходимост и двамата родители да осъзнаят, че неуспешните им
интеракции по повод родителството се отразяват негативно на дъщеря им.
Безспорно, активният родителски конфликт създава негативни емоции у
детето, но той сам по себе си не може да обуслови държавна принуда под
форма на мерки по ЗЗДН по отношение на пряко неотглеждащия родител,
който в желанието си постоянно да общува с дъщеря си и да участва активно в
живота й създава усещане за нарушаване на личното пространство у
малолетната. Това е така, тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то
е резултат на съзнателно поставена от извършителя цел да се предизвика
съответно накърняване на физиката, психиката или икономическата сфера на
постР.лото лице. В случая не се установява въззивникът да е преследвал
съзнателно такава цел по отношение на въззиваемите. Явно е, че двамата с Д.
са в постоянни пререкания относно отглеждането и възпитанието на дъщеря
им Б., проява на които пререкания са и събитията от 20.07.2024 г.,
съпроводени с повишаване на тон и размяна на по –остри реплики, но
производството по ЗЗДН не следва да се използва за уреждане на други
спорове за родителски права или други отношения между страните, извън
нуждата от заповед за налагане на мерки по реда на ЗЗДН. Социалното
предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лица,
които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на
тях насилие, а не да служи за уреждане на спорове от друго естество.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че молбата на Р. В. Д. за
съдебна защита от домашно насилие за нея и малолетната Б. Л. З. се явява
изцяло неоснователна, и като такава последната следва да бъде отхвърлена.
Приемайки обратното първостепенният съд е процедирал неправилно.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено, а молбата за
защита по ЗЗДН – да бъде оставена без уважение.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззиваемата Б. З. не дължи
държавна такса, нито за молбата за защита в частта, в която се търси защита за
нея, нито за въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта,
в която й е предоставена защита – тази въззиваема не е навършил 18-годишна
възраст, поради което посочените държавни такси трябва да останат в тежест
на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН). При този изход на делото
въззиваемата Р. В. Д. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
10
размер на 25 лева за молбата й за защита, както и държавна такса в размер на
12.50 лв. за въззивната жалба.
Предвид изхода на делото, въззиваемите нямат право на разноски за
нито едно от двете производства.
Въззивникът има право на разноски за двете съдебни инстанции, но
доколкото същият не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по
този въпрос
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3718/05.03.2025 г., постановено по гр.д. №
45689/2024 г. на СРС, ГО, 83-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. В. Д., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита в нейна полза и в полза на малолетната
Б. Л. З., ЕГН **********, срещу Л. П. З., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на последният да
бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавни такси в размер на 37.50 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11