№ 83
гр. Х., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.ОВА-Г.
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.ОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20235630200043 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „М.“ № **,
против Наказателно постановление № 22-0271-001447 от 29.12.2022г., издадено от ВПД
Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от М. П., чрез адвокат Г. Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че същото е неправилно, издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят М.
П., редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адвокат Г., с пълномощно по делото.
Пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, както от
формална страна, така и поради противоречие на същото с материалния закон. Претендира
разноски по делото.
Въззиваемата страна началник ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ
– Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по
жалбата. В съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка
предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено. В случай на отмяна на НП
моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минимален
размер.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.12.2022г. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 835014 от свидетеля Б. Г. Н. на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Харманли
1
в присъствието на свидетелите А. Х. А. и Д. С. А. – служители в РУ Харманли, за това, че
на 07.12.2022г. в 16:50 часа в гр. Х., по бул. „България“ до „Ветеринарна лечебница“ в
посока към гр. Любимец, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел
„МЗ“ с рег. № Х****КН, собственост на П. С. Г., ЕГН ********** като след направена
справка в автоматизираната информационна система било отбелязано, че жалбоподателят П.
управлявал МПС с влязло в сила НП 21-0351-000211/12.03.2021г.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 07.12.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Било издадено наказателно постановление № № 22-0271-001447 от 29.12.2022г., от Х.
А. А. на длъжност ВПД Началник РУ Харманли към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с
което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП.
С оглед разкрИ.е на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на свидетеля А. А.. В съдебно заседание, провело се на 21.04.2023г.,
свидетелят А., посочва обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са
описани в процесните АУАН и НП. Уточнява, че жалбоподателят не е представил СУМПС и
тогава била извършена справка в системата на КАТ „АНД“ за свидетелството, от където се
установило, че жалбоподателят П. управлявал МПС след влязло в сила Наказателно
постановление, с което му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца. Свидетелят А. изрично посочва, че не е виждал СУМПС на
жалбоподателя М. П..
В съдебно заседание проведено на 22.03.2023г. жалбоподателят М. П. представя
оригинал на СУМПС №*********, издадено на 16.02.2021г. от МВР – Хасково и валидно до
16.02.2031г. за категории АМ, В1 и В за справка на съда.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят е извършвал множество
нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е бил санкциониран.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 19.01.2023г., а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено на нарушителя на 18.01.2023г., чрез адв. Г. –
упълномощен защитник.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59 от ЗАНН, от
надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички
законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а
2
наказателните постановления могат да бъдат издавани от началниците на РУ при ОДМВР.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 07.12.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от открИ.е на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 29.12.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
едновременно присъствали на извършване на нарушението, на установяването му и на
съставянето на процесния АУАН. Свидетелите А. А. и Д. А. са били автопатрул, възприели
са движението на лекия автомобил и са го спрели за проверка, като пред тях било
установено, извършеното нарушение. Свидетелите А. и А. присъствали и на съставянето на
АУАН-а на място от колегата им Б. Н..
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от двамата свидетели,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези
обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен
препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване –
07.12.2022г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи
допълнителни възражения. В акта е посочено от жалбоподателя „имам възражения“.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но при нарушение на изискванията за тяхното съдържание. Настоящият съдебен
състав намира, че не са спазени законовите разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН по отношение на това нарушение.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по т.н.д. № 2
от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на посочените правни норми
3
от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички обективни и
субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок
на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В описанието на нарушението направено в АУАН и пренесено без корекция в НП
липсва елемент от обективната страна на нарушението. Посочено е, че жалбоподателят в
качеството на водач е управлявал МПС, като са конкретизирани време и място. Съставът на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП изисква управлението на МПС да е станало от водач, който е бил
лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.
В процесното описание липсва твърдение жалбоподателят да е управлявал МПС след
като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред, свидетелството му за
управление да е с изтекъл срок на валидност или отнемането му да е извършено като
принудителна административна мярка. В процесните АУАН и НП единствено е посочено, че
жалбоподателят е управлявал МПС с влязло в сила наказателно постановление.
Управлението на МПС след като веднъж е била ангажирана административнонаказателната
отговорност за нарушение на ЗДвП с наказателно постановление, което е влязло в сила, не е
общественоопасно и не е въздигнато в административно нарушение. Управлението на МПС
след наложено и приведено в изпълнение наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ представлява административно нарушение. Такъв факт/твърдение липсва в
описанието на процесното нарушение в обжалваните АУАН и НП.
Настоящата съдебна инстанция намира, че с посочването, че жалбоподателят е
управлявал МПС с влязло в сила наказателно постановление № 21-0351-000211/12.03.2021г.
не е изпълнено изискването за описание на нарушението. От описанието на нарушението по
никакъв начин не става ясно какво наказание е било наложено с цитираното наказателно
постановление и съответно това наказание приведено ли е в изпълнение.
Недопустимо е със свидетелски показания да се допълва съдържанието на оспорените
АУАН и НП, тъй като едва от разясненията на разпитания свидетел става ясно, че АУАН е
издаден, защото след справка е установено, че жалбоподателят има влязло в сила
наказателно постановление, с което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“.
Отделен е въпросът дали това наказание е било приведено в изпълнение предвид събраните
доказателства /писмени и гласни/ и представянето на „отнетото СУМПС“ в съдебно
заседание от жалбоподателя.
С оглед направените изводи за наличието на нарушения на минимално изискуемото
съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като съществени нарушения на
процедурата по установяване на административно нарушение, съдът счита, че оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
4
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева е платено „в брой“,
поради което следва да се приеме, че договорът служи за разписка за реалното му
заплащане.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Следователно за да се намали уговореното възнаграждение са необходими две
предпоставки – да е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и да е
направено искане от насрещната страна.
Страна в производството по обжалване на процесния административен акт съобразно
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД на МВР Хасково – Х. А..
Именно от него е подписано съпроводителното административнонаказателната преписка
писмо, в което е обективирано възражението за прекомерност. Ето защо съдът намира, че е
налице нарочно искане за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител
на жалбоподателя. По отношение на това от кои лица следва да изхожда възражението за
прекомерност Административен съд – Хасково, касационен на настоящия инстанция, се е
произнесъл в определение № 653 от 25.08.2022г., по ЧАНД № 749 по описа за 2022г. на АС-
Хасково.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 300 лева е 400 лева в какъвто размер е и претендираното възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-001447 от 29.12.2022г., издадено
от ВПД Началник РУ Харманли, ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на М. М. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „М.“ № ** на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД
на МВР – Хасково да заплати на М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. Х., бул. „М.“ № **
сума в размер на 400,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5
6