№ 219
гр. Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500305 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 108/25.01.2023 г., постановено по гр. дело № 5940/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е признал на основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ за незаконно уволнението на Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.Плевен, ул. ***, адв. А. Д., извършено със Заповед изх. №
130/30.06.2022 год. на управителя на „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК ***,
адрес: гр. Варна, ул. ***, респ. със Заповед № 017/01.10.2022 год. на
управителя на „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК *** и е отменил същите
заповеди, като незаконосъобразни.
Със същото решение, Плевенски районен съд е възстановил на
основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ Р. Ц. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
Плевен, ул. ***, адв. А. Д. на заеманата от нея длъжност в „Холидей и
Райзен“ ЕООД, с ЕИК *** - сътрудник офис организатор с материална
отговорност, с шифър по класификатора на длъжностите *********, в отдел
/място на работа/ офис гр. Плевен.
1
Осъдил е на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ „Холидей и
Райзен“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на Р. Ц. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., сумата
2626,52лв. - обезщетение за периода от 02.10.2022 год. до 12.01.2023 год.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба -
15.11.2022 год. - до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 4643,40 лв. и за периода от 13.01.2023 год. до 02.04.2023 год.
е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ „Холидей и Райзен“
ЕООД, ЕИК ***, адрес: гр.Варна, ул. *** да заплати на Р. Ц. Т., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., сумата 773,90 лв. -
неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 год., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба - 15.11.2022 год.
до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на основание чл.71 от ГПК „Холидей и Райзен“ ЕООД, с ЕИК
***, адрес: гр. Варна, ул. *** да заплати по сметка на Плевенски районен съд
държавна такса в размер 255,06 лв., както и разноски за вещо лице в размер
190,00 лв.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 от ГПК „Холидей и Райзен“ ЕООД,
ЕИК ***, адрес: гр. Варна, ул. *** да заплати на Р. Ц. Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. Плевен, ул. ***, адв. А. Д., направените разноски по
делото, съразмерно уважената част на исковете в размер 1347,98 лв.
Срещу така постановеното решение на Плевенски районен съд е
постъпила въззивна жалба от Р. Ц. Т. – ищца в първоинстанционното
производство чрез процесуалния й представител – адв. А. Д. от Адвокатска
колегия – гр. Плевен в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за периода от
13.01.2023 год. до 02.04.2023 год. за разликата между присъденото и
претендираното обезщетение за периода в размер на 2016,88 лв. /4643,40 лв.-
2626,52 лв./, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба - 15.11.2022 год. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивницата навежда доводи, че в обжалваната му част искът не е
уважен, поради това, че последното заседание на първоинстанционния съд е
било на 13.01.2023 г., с оглед на което претенцията на ищцата е уважена до
2
тази дата и предвид факта, че и понастоящем няма промяна във фактическата
обстановка, моли, да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата претендираното обезщетение и за периода от
13.01.2023 год. до 02.04.2023 год. Относно размера на същите, въззивницата
моли, да бъде определен на база размера на обезщетението, определено от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а именно 2016,88 лв.,
явяващи се разликата между цялото дължимо обезщетение от 4643,40 лв. и
пресъденото такова от 2626,52 лв.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Холидей и
Райзен“ ЕООД – гр. Варна – ответник в първоинстанционното производство
чрез процесуалния му представител – адв. Е. Д., в който се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба.
Въззиваемият по подадената въззивна жалба от Р. Ц. Т. – „Холидей и
Райзен“ ООД – гр. Варна изразява становище, че решението в частта, с която
е уважен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ е правилно и
законосъобразно по отношение на периода на дължимото обезщетение. След
като с решението си съдът е уважил предявения главен иск, правилно е
уважил и предявения акцесорен иск за заплащане на обезщетение за периода,
в който ищцата е останала без работа, но не повече от 6 месеца, като е
изчислил дължимото обезщетение към датата на последното съдебно
заседание. Това решение е правилно, тъй като съдът няма право да присъди
обезщетение за бъдеще време.
Моли, да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част. Претендира направените пред настоящата инстанция
разноски, съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е насрещна жалба от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна
чрез процесуалния представител – адв. Е. Д., в която се прави искане да бъде
обезсилено първоинстанционното решение в частта за признаване за
незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 130/30.06.2022
г. и нейната отмяна, като незаконосъобразна, както и да бъде отменено
решението в частта, с която е отменена обжалваната от ищцата Заповед №
017/01.10.2022 г., като незаконосъобразна, с всички законни последици от
това.
Въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна счита, че
3
решението на първоинстанционният съд е частично недопустимо, поради
произнасяне свръх петитум в частта за признаване за незаконно уволнението
на ищцата, извършено със Заповед № 130/30.06.2022 г. и нейната отмяна, като
незаконосъобразна, тъй като тази заповед не е обжалвана от ищцата.
На следващо място, изразява становище, че решението в частта за
отмяна на обжалваната от Р. Ц. Т. Заповед № 017/01.10.2022 г. е
незаконосъобразно, тъй като, дори и да има нарушения в нейното
съдържание, издаването й е без правно значение и не обуславя
незаконосъобразност на уволнението. В тази заповед е направен опит да се
обективира /без да има нужда от това/ вече извършеното уволнение на Р. Ц.
Т., което е станало още с издаването на Заповед № 130/30.06.2022 г. Тази
заповед е подробно мотивирана, с нея е прекратен трудовия договор на Р. Ц.
Т. в качеството й на „сътрудник офис организатор", като и е дадено
тримесечно предизвестие, което тя е отработила. На 30.09.2022 г. този трудов
договор автоматично се е прекратил, поради отработване от страна на ищцата
на даденото предизвестие.
Въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна счита, че
решението е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено
въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване. Съдът е
длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл
по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е
недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка,
обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да
следи служебно.
Моли Окръжния съд, да обезсили решението на Плевенски районен съд
в частта, с която е признато за незаконно уволнението на Р. Ц. Т., извършено
със Заповед № 130/30.06.2022 г. и е отменил същата, както и да отмени
решението в частта, с която е отменена Заповед № 017/1.10.2022 г., като
незаконосъобразна. След отмяна на главния иск, моли, да бъдат отменени и
постановените акцесорни искове за възстановяване на работа и присъждане
на обезщетение. Претендира направените пред двете инстанции разноски,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от Р. Ц. Т. чрез
4
процесуалния представител – адв. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен,
която счита подадената насрещна въззивна жалба за недопустима, като
просрочена, а от друга страна, за изцяло неоснователна.
Въззиваемата Р. Ц. Т. по насрещната въззивна жалба на „Холидей и
Райзен“ ЕООД – гр. Варна изразява становище, че анализирайки събраните по
делото писмени доказателства, съставени и представени от ответника в
първоинстанционното производство, решаващият съд е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи за незаконосъобразност на уволнението й
и е отменил същото и в този смисъл, категорично липсва произнасяне плюс
петитум.
На следващо място, Р. Ц. Т. счита, че всички представени по делото
документи, издадени от работодателя „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна
обективират прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от
01.10.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.11.2022 г., т.е. в
законоустановения двумесечен срок и с нея е обжалвано и съответно,
отменено, като незаконосъобразно уволнението, извършено от ответника.
Твърденията в насрещната въззивна жалба представляват пореден опит да се
интерпретират фактите, отричайки дори собствените официални документи,
издадени от същият работодател, по същият повод, а това безспорно
съставлява злоупотреба с право.
Предявеният иск е за отмяна на уволнението на Р. Ц. Т. и именно по
този иск се е произнесъл съда, поради което решението е правилно и
законосъобразно и същата моли, да бъде оставено в сила в частта, обжалвана
с насрещната въззивна жалба. Претендира направените разноски във
въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивницата Р. Ц. Т., която е и въззиваема по
насрещната въззивна жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, не се
явява и не се представлява. В депозирана молба, процесуалният представител
на Р. Ц. Т. – адв. А. Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен поддържа изцяло
подадената въззивна жалба от Р. Ц. Т., като оспорва насрещната въззивна
жалба, подадена от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, като недопустима
като просрочена, неоснователна и недоказана. Моли, да бъде постановен
съдебен акт, с който да бъде уважена изцяло въззивната жалба на Р. Т., като
основателна и доказана, като бъде оставена без уважение насрещната
5
въззивна жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна, като недопустима и
изцяло неоснователна.
В съдебно заседание, въззивникът „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр.
Варна, който е и въззиваем по въззивната жалба на Р. Ц. Т., се представлява
от адв. Е. Д. от Адвокатска колегия – гр. Варна, която изразява становище, че
въззивната жалба, подадена от Р. Ц. Т. е неоснователна и моли, същата да
бъде оставена без уважение. На следващо място, моли, да бъде уважена
подадената от „Холидей и Райзен“ ЕООД – гр. Варна насрещна въззивна
жалба, тъй като същата е подадена в срок, съгласно чл.263 ал.2 от ГПК.
Счита, че първоинстанционното решение е недопустимо, поради произнасяне
свръх петитум. Моли, да бъде обезсилено решението на Районен съд – гр.
Плевен, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба на Р. Т. е подадена в законоустановения срок от
активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Въззивната жалба на „Холидей и Райзен“ ЕООД е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
6
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
Правилно въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства РС-Плевен е приел фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно между страните е, че между тях е сключен трудов договор от
07.06.2021г. по селата на който ищцата – въззизница Р. Т. е заемала
длъжността „Сътрудник офис организатор“ с материална отговорност в офис
гр.Плевен. Договорът е сключен на осн. чл.67 ал.1 т.1 вр. с чл.70 ал.1 от КТ съ
срок на изпитване три месеца, като изрично е посочено, че ако не бъде
прекратен се счита за безсрочен.
Не е спорно, че на същата дата е издадена и заповед на Управителя на
дружеството работодател, с който ищцата е назначена на заеманата длъжност.
Безспорно е, че със заповед от 30.06.2022г. на осн. чл.328 ал.1 т.6 от КТ
дружеството е отправило предизвестие от три месеца за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Също не е спорно, че със заповед №017/01.10.2022г. на осн. чл.328 ал.1
т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Р. Т., считано от
02.10.2022г.
Спорни по делото са въпросите законосъобразно ли е извършеното
уволнение, следва ли да бъде отменено и да се възстанови ищцата на
заеманата преди него длъжност, както и какъв размер обезщетение дължи
работодателя за оставането й без работа и за какъв период?
7
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Това е главния иск по делото – за отмяна на уволнението като
незаконна.
Правилно Рс-Плевен е приел, че искът е допустим, като заведен в срока
по чл.358 от КТ. Видно е, че ТПО е прекратено считано от 02.10.2022г., а
исковата молба е заведена на 15.11.2022г., т.е при спазване на двумесечния
срок от прекратяването.
Що се касае до това дали в тази част решението е постановено плюс
петитум, както се твърди във въззивната жалба Окръжният съд счита, че това
не е така. Право и задължение на съда е да квалифицира иска и да прецени
относимите към него фактически обстоятелства. Действително в исковата
молба е посочено, че се иска отмяна на уволнението, иззършено със заповед
№017//01.10.2022г. С решението си съдът е посочил, че уволнението
извършено със заповед от 30.06.2022г., респ. със заповед №017//01.10.2022г. е
незаконно. Посочването и на заповедта от 30.06.2022г. не е произнасяне в
повече от поисканото „плюс петитум“. С иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се
претендира отмяна на уволнението, като незаконно. Уволнението
/прекратяването на ТПО/ може да се извърши от работодателя с предизвестие
или без предизвестие – чл.328 и чл.330 от КТ. Как и кога е прекратено ТПО
между страните е правен въпрос, по който съдът се произнася задължително
при разглеждане на този иск. Трудовото правоотношение се прекратява не с
конкретна заповед, а с изпълнението на фактическия състав, предвиден в
закона за съответното основание. Когато прекратяването е с предизвестие, то
с изтичане на неговия срок ТПО е вече прекратено по силата на чл.335 ал.2 т.1
от КТ, а без предизвестие е прекратено с получаване на писменото изявление
за това – чл.325 ал.1 т.3 от КТ.
В случая самия работодател е издал две заповеди, в едната от
30.06.2022г. е дал срок на предизвестие от три месеца. След това точно на
датата на изтичане на срока на предизвестие е издал нова заповед
№017//01.10.2022г., с която отново прекратява ТПО считано от 02.10.2022г.
Т.е. сам работодателя е създал тази неяснота по отношение на това по кой ред
прекратява трудовото правоотношение и с кое изявление. Съдът не счита, че в
случая се касае за недобросъвестно упражняване на права от страна на
работодателя в размер с чл.8 от КТ, но несъмнено с издаваните писмени
8
изявление, които са взаимно изключващи се, се постига объркване на
работника и се затруднява защитата на правата му. Работникът няма
задължение да познава в детайли правната уредба и да детайлизира исканията
точно спрямо нея. С иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ работникът търси защита
срещу незаконното прекратяване, независимо с кой писмен акт е станало това
и поради това при неговото разглеждане съдът следва да отчита всички
правопораждащи факти. Работникът е длъжен да изложи фактите по
прекратяването, а тяхната преценка и правна квалификация е дейност на съда.
Поради тази причина и правилно РС-Плевен се е произнесъл по законността
на прекратяването на трудовото правоотношение и тъй като е приел, че
същото е станало със заповед от 30.06.2022г., с която е отправено
предизвестието се е произнесъл и по нея и я е отменил. В тази връзка следва
да се посочи, че в двете заповеди е посочено едно и също основание за
прекратяване на ТПО – чл.328 ал.1 т.6 от КТ и ако в заповедта от 30.06.2022г.
има мотивна част, то заповед №017//01.10.2022г. е изцяло без мотиви и става
ясно защо точно се прекратява ТПО. За разлика от дисциплинарното
уволнение мотивите не са задължителна част, но преценката за
законосъобразността на прекратяването обхваща и съответствието на
фактическите положения към посочената правна норма. Тъй като в заповед
№017//01.10.2022г. няма описани факти и обстоятелства, то няма как да се
приеме, че същите съответстват на хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 от КТ.
Същевременно след като е изтекъл срокът на предизвестието определен със
заповедта от 30.06.2022г., то заповед №017/01.10.2022г. е без правен предмет,
защото провоотношението вече е било прекратено.
Описаните в заповедта от 30.06.2022г. факти и обстоятелства от своя
страна не съответстват на визираните в чл.328 ал.1 т.6 от КТ предпоставки а
прекратяване на трудово правоотношение. Съгласно т. 1 и т. 2 на ТР № 4/2017
г. от 1.02.2021 г., хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, ако след
възникване на валидно трудово правоотношение, работодателят промени
изискванията за образование и/ или професионална квалификация и така ги
направи несъответни на изискванията си, съществували при сключването на
трудовия договор, на които служителят е отговарял. В цитираната заповед не
се споменава за промяна на изискванията за образование или професионална
квалификация. Напротив изложени са факти по-скоро за нарушение на
трудовата дисциплина и отчетност на материално отговорно лице, но не и за
9
липсата на образование или квалификация. Няма поставени никакви
изисквания в тази насока било то нови или стари, които да бъдат
преценявани.
Ето защо и съдът счита, че е налице пълно несъответсвие на посоченото
в заповедта основание за прекратяване на ТПО и изложените фактически
обстоятелства, което води и до единствено възможния извод за
незаконосъобразност на уволнението. Поради това и същото следва да бъде
признато за незаконно и отменнено.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
Този акцесорен иск следва съдбата на главния, поради което трябва да
се уважи, като се възстанови Р. Т. на заеманата преди уволнението длъжност
в ответното дружество.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ.
И този акцесорен иск се явява доказан по своето основание и като такъв
следва да бъде уважен. РС-Плевен го е уважил за сумата от 2626.52лв. за
периода от 02.10.2022г. – 12.01.2023г. и го е отхвърлил за разликата до
претендираните 4643.40лв. за периода 13.01.2023г. – 02.04.2023г. го е
отхвърлил, защото на 12.01.2023г. е приключило съдебното дирене пред
първата инстанция. Макар и правилно решението на съда в отхвърлителната
си част следва да бъде отменено и да се присъди претендираното обезщетение
в пълен размер. Налице са всички законови предпоставки – уволнението е
признато за незаконно, ищцата – въззивница е останала без работа за период
от шест месеца 02.10.2022г. – 02.04.2023г., което се установява от
предтавените декларации, копие от трудова книжка и удостоверение от ТД на
НАП – Велико Търново. Според заключението на назначената по делото
съдебно-икономичесдка експертиза, неоспорено от страните, което съдът
намира за обективно и компетентно се установява, че за посочения период
размера на обезщетението е 4643.40лв., като съгласно приетото от РС-Плевен
изменение на иска, това съответно на претендираната сума.
Ето защо решението следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлен иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ за
разликата от присъдените 2626.52лв. за периода от 02.10.2022г. – 12.01.2023г.
до претендираните 4643.40лв. за периода 13.01.2023г. – 02.04.2023г. или общо
за периода от шест месеца 02.10.2022г. – 02.04.2023г., ведно със законната
10
лихва върху тази сума, считано от 15.11.2022г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ.
И в тази си част решението на ПлРС е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Установено е от заключението на в.л. Теодора
Илиева, че за месец септември 2022г. на ищцата е начислено възнаграждение
в общ размер на 773.90лв. не е изплатена на ищцата. Вместо това е удържана
със заповед №1/05.10.2022г. на осн. чл.210 от КТ.
КТ предвижда специален ред за реализиране на отговорността на
работника или служителя. Доколкото на Р. Т. са възложени и материално
отговорни функции отговаря за причинени вреди по правилата на чл. 207, ал.
1, т. 1 КТ. В случая не се твърди вредите да са причинени умишлено, поради
което следва да се приеме, че се касае за ограничена имуществена
отговорност, редът за реализиране на която е регламентиран в чл. 210 КТ.
Според цитираната разпоредба процедурата започва с издаването на писмена
заповед на основание чл. 210, ал. 1 КТ, с която се определя основанието и
размера на отговорността на работника. Работникът или служителят има
право в едномесечен срок от връчване на заповедта да я оспори писмено. В
случай че заповедта бъде оспорена в предвидения от закона срок,
работодателят не може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото
възнаграждение, а чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ определя едномесечен срок, в който
да предяви иск пред гражданския съд срещу работника или служителя за
размера на дължимата от работника или служителя сума съгласно заповедта.
В този случай работодателят трябва да докаже пред съда основанието и
размера на отговорността на работника или служителя, като тази отговорност
ще може да се реализира само ако съдът уважи иска на работодателя. В
случай че заповедта не бъде оспорена в определения от КТ едномесечен срок,
работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение
съгласно чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ. По делото не са представени доказателства за
спазването на тази процедура, което е недопустимо нарушаване на
императивни правила, защитаващи работника и служителя. Същевременно
самата заповед е издадена на 05.10.2022г. – след прекратяване на ТПО и няма
никакви данни тя да е достигнала до знанието на Т.. Поради това и
направеното прихващане е незаконно. Ето защо дружеството следва да бъде
11
осъдено да заплати дължимото БТВ за месец септември 2022г.
Предвид изложеното Окръжният съд приема, че обжалваното Решение
на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на Закона. В
потвърдителната си част, с оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса на основание чл.78, ал.І от ГПК „ХОЛИДЕЙ
и РАЙЗЕН“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Р. Т. направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 1100лв. – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.І от ГПК Решение № 108/25.01.2023
г., постановено по гр. дело № 5940/2022 г. по описа на Плевенски районен
съд, само в частта в която е отхвърлен предявеният от Р. Ц. Т., ЕГН
********** против „ХОЛИДЕЙ и РАЙЗЕН“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес:
гр.Варна, *** иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ за
разликата от присъдените 2626.52лв. за периода от 02.10.2022г. – 12.01.2023г.
до претендираните 4643.40лв. за периода 13.01.2023г. – 02.04.2023г., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ
„ХОЛИДЕЙ и РАЙЗЕН“ ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр.Варна, *** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Т., ЕГН ********** разликата от присъдените 2626.52лв.
за периода от 02.10.2022г. – 12.01.2023г. до претендираните 4643.40лв. за
периода 13.01.2023г. – 02.04.2023г. или общо за периода от шест месеца
02.10.2022г. – 02.04.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 15.11.2022г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/25.01.2023 г., постановено по гр.
дело № 5940/2022 г. по описа на Плевенски районен съд в останалата му
обжалвана част.
12
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.І от ГПК „ХОЛИДЕЙ и РАЙЗЕН“
ЕООД, с ЕИК ***, адрес: гр.Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ц. Т., ЕГН
********** сумата от 1100 лева, представляваща деловодни разноски пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13