Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр. Горна Оряховица, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 989 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1,
предл.3 ГПК.
Ищецът П.Н.Б. твърди, че е потребител на електрическа
енергия в обект на адрес гр.************, за което е разкрита партида с клиентски
номер 150020**** и абонатен номер 050070**** при „Енерго-Про Продажби“ АД.
Сочи, че на 30.10.2019 г. имотът е бил посетен от служители на ответника, които
извършили проверка и съставили констативен протокол № 1502619 от същата дата.
Въз основа на констатациите била издадена фактура № **********/19.06.2020 г., с
която й била начислена за заплащане сумата от 4 311,11 лв. за периода от
03.11.2016 г. до 30.10.2019 г., платима до 29.06.2020 г. Възразява, че за ответника не съществува фактическо
основание за извършване на корекцията. Оспорва в периода, за който е
начислена сумата, да е потребено претендираното количество електрическа енергия
и счита, че не дължи цената му. Оспорва
верността на отразеното в констативния протокол на ответника, като твърди, че
не е уведомяван за проверката или за подмяна на електромера, нито е изисквал
такива. Възразява, че ответникът е отговорен за поддържане на средството за
търговско измерване (по-долу СТИ) в изправност и неизпълнението на това
задължение чрез извършване на периодични контролни проверки, е довело до
неправомерно произволно определяне на началния момент на неточно отчитане. В
тази връзка твърди, че СТИ не е било изправно и не е функционирало правилно.
Допълнително излага, че няма достъп до електромерното табло, в което се
намирали и други електромери. Възразява, че за ответника липсва и правно
основание да извърши корекцията, като сочи, че ответникът не притежава лиценз
да продава електрическа енергия, липсва нормативен акт, който да урежда основание
за корекцията, а клаузите на общите условия на ответника в тази част са
неравноправни. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че не дължи на ответника сумата от 4 311,11 лв. за служебно начислена електрическа енергия
за периода от 03.11.2016 г. до 30.10.2019 г. по партидата на ищеца и
присъждане на сторените в производството разноски.
В депозирания отговор на исковата молба, ответникът
„Електроразпределение Север“ АД оспорва основателността на предявения иск, като
навежда твърдения, че на 30.10.2019 г. служители на дружеството извършили
проверка на СТИ, измерващо потребената електрическа енергия в обекта на ищеца, за
което съставили протокол, подписан от представители на ответника и от един
свидетел съгласно чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, след това изпратен на абоната. СТИ било
демонтирано, поставено в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер и
изпратен на Български институт по метрология. Сочи, че от констативния протокол
и метрологичната проверка на СТИ показали измерени количества електрическа
енергия в невизуализиран регистър на електромера от 23 510 кВТч и на основание
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ, операторът начислил измереното след монтажа количество
електрическа енергия в този регистър – за периода от 03.11.2016 г. /датата на
монтажа на СТИ/ и 30.10.2019 г. /датата на проверката и демонтажа/. Сочи, че цената
на това количество електрическа енергия е начислено и дължимо на основание
чл.55 ПИКЕЕ. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за обект на адрес гр.************, за което е разкрита партида с клиентски
номер 150020**** и абонатен номер 050070**** при „Енегро-про продажби“ АД. От протокол № 15158016/02.12.2016 г. се установява, че на посочената дата бил
монтиран електромер фабр.№ 111402166689416 за отчитане на потреблението на
електрическа енергия в обекта по партидата на ищеца с нулеви показания по
дневна и нощна тарифа.
От констативен протокол № 1502619 от 30.10.2019 г. и
показанията на свидетеля П. – служител на ответника, се установява, че на 30.10.2019
г. била извършена проверка на същия електромер. Чрез специален софтуер служителите
установили наличие на показания в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 3,
снели показанията по тарифите на електромера – Тарифа 1 – 005078 кВТч; по Тарифа 2 – 016103 кВТч; по Тарифа 3 – 023510
кВТч и по Тарифа 4 – 000000 кВТч. Съгласно свидетелските показания, след
установяване на показания в невизуализирания регистър, служителите на ответника
потърсили абоната, но не го открили и повикали свидетел, съсед – с.с.б.. На него
служителите показали показанията по видимите на дисплея тарифи, демонтирали СТИ и го подменили с ново. За
проверката бил съставен констативен протокол № 1502619 от 30.10.2019 г.,
подписан от служителите и свидетеля.
По заявление на ответника от 20.05.2020 г. била
извършена метрологична експертиза на демонтираното СТИ, резултатите от която били
отразени в протокол № 246/29.05.2020 г. на БИМ. Било установено, че отсъстват
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ, налични били
необходимите обозначения на табелката на електромера и пломбите против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Метрологичната
експертиза, изготвена от БИМ, не установила видима външна намеса или видима
повреда в схемата на електромера. Той отговарял на метрологичните изисквания за
измерването на електрическа енергия. При софтуерно четене на СТИ било
установено наличие на регистрирана енергия по Тарифа Т3 – 0023510,523 кВТч, която
не е визуализирана на дисплея, поради което било заключено, че СТИ не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на констативния протокол, със становище
от 16.06.2020 г. ответникът одобрил да се начисли допълнително общо количество
електрическа енергия от 23 510 кВТч по партидата на ищеца за период от 03.11.2016
г. до 30.10.2019 г. Посоченият период бил
разделен на пет подпериода, а общото количество електрическа енергия било пропорционално
разпределено с оглед продължителността на всеки от тях. За стойността на така начисленото количество електрическа енергия – 4
311,11 лв. била издадена фактура № **********
от 19.06.2020 г. Копие от констативния протокол за проверка от 30.10.2019 г. и
фактурата били изпратени на ищеца с писмо изх.№ 58562_КП1502619_2/19.06.2020
г., получено лично.
Съгласно заключението по задачи № 3 и 4 на приетата
по делото съдебно-техническа експертиза, през процесния период СТИ е било
метрологично годно, като произведено през
Съгласно констативно-съобразителната част от
експертизата, електромерът е произведен с възможност за отчет по няколко тарифи
като броя и часовото времетраене за отчет по всяка тарифа се извършва със
софтуерна програма. Процесният електромер е бил настроен за отчет по две тарифи
– тарифа 1 (нощна тарифа) и тарифа 2 (дневна тарифа). Тарифа 3, по която са
установени показания, не била настроена за отчет и не била видима на дисплея.
Съгласно отговор на задача №5 на експертизата при софтуерно прочитане на
паметта на електромера, се установяват показания по всички тарифи, идентични с
констатираните при метрологичната експертиза на БИМ, в това число и сумарна
електроенергия в права посока /сумарен регистър 0, невизуализиран на дисплея/ –
44 694,061 кВТч. При изслушване на експертизата вещото лице изяснява, че
тази тарифа не служи за отчет, а отразява сума – сбор от показанията на всички
регистри – настроени и ненастроени за отчет. Посочва още, че наличието на
показания в невизуализирания регистър прави СТИ технически неизправно и то не
може да служи за отчет на потребена електрическа енергия.
Отговорът на задачи № 1, 6, 7 и 8 установява, че
електромерът не е „SMART” и фабрично не притежава технологична възможност за
извличане на информация на т.нар. „товарен график“ – показания за самоотчета на
СТИ по дни и по тарифи за изминал период от време. По тази причина експертното
изследване не може да установи причината за наличие на показания в
невизуализирания регистър, нито да посочи деня, от който те са възникнали. Вещото
лице посочва, че показанията в невизуализирания регистър може да съставляват
отчет за потребена електрическа енергия или да бъдат генерирани по други
причини, свързани с техническа неизправност. Изказва предположение, че
показанията са именно за отчет, но изрично заявява, че не може да бъде
категоричен в отговора си, защото няма технологична възможност за прочитане на
паметта на СТИ. Предположението си основава на факта, че електромерът е
монтиран нов и би трябвало да е с нулеви показания по всички тарифи, в т.ч. и
по тези, които не са видими на дисплея. Сочи, че причината за наличие на
показания в тарифен регистър 3 не би могла да се установи и от БИМ, защото не
може да се прочете паметта на електромера. Уточнява, че за да се направи
изследване дали процесното СТИ трупа показания за отчет за преминала
електрическа енергия в тарифа 3, трябва да се препрограмира от
завода-производител, при което ще се загуби текущата и сега налична информация.
Допълва, че количеството начислена електрическа енергия може да бъде потребено
в обекта на ищеца за процесния период, заедно с отчетените показания по другите
две тарифи.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК за установяване, че парично вземане не
съществува. Доколкото основанието на този иск е отричане на вземането на
ответника, то в негова тежест е установяването на съществуването и размера му с
оглед наведените твърдения – в случая осъществяване на предпоставките на чл.55
ПИКЕЕ. Съгласно посочената норма, операторът на мрежата начислява измерените
след монтажа на СТИ количества електрическа енергия в невизуализирани регистри
въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на
чл.49 ПИКЕЕ. Така в тежест на ответника и с оглед посоченото от него основание
за съществуване на вземането е установяването, че страните са в правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия; че при извършената на
30.10.2019 г. е констатирано измерване на електрическа енергия в невизуализиран
регистър на СТИ 23 510 кВТч след монтажа на СТИ; че СТИ е демонтирано,
поставено в безшевен чувал, затворен с пломба със знака на оператора и уникален
номер; че за проверката е съставен констативен протокол, подписан от
представител на оператора и свидетел, който не е негов служител; че в
седемдневен срок от проверката протоколът е изпратен на ищеца; че демонтираното
СТИ е изпратено на БИМ в 14-дневен срок от проверката, като за момента на
изпращането не сочи доказателства; че метрологичната проверка е установила
измерване на електрическа енергия от 23 510,523 кВТч в невизуализиран регистър
на СТИ и че размерът на начислената по корекцията сума е съответен на
регламентираните в ПИКЕЕ правила за изчислението й.
Предвид соченото от ответника основание за
съществуване на оспореното вземане, възраженията на ищеца за липса на лиценз у
ответника за продажба на електрическа енергия са неоснователни. Именно с оглед
лиценза на ответника, той е оператор на мрежата по смисъла на чл.55 ПИКЕЕ и
съобразно посочената норма нему принадлежи правото да преизчисли количеството
електрическа енергия. Не могат да бъдат споделени съображенията на ищеца за липса
на нормативен акт, предвиждащ възможност и основания за извършване на
корекцията. Такъв нормативен акт е ПИКЕЕ, приет по възлагане от закона (чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ), като изрично в обхвата на делегацията е поставено
преизчисляването на количеството електрическа енергия. Ответникът не се
позовава на осъществяване на предпоставките на Общите условия на договора между
страните, поради което възраженията на ищеца за неравноправен характер на
клаузи в тях, са неотносими и не следва да бъдат разглеждани.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител
на енергийни услуги – битов клиент по смисъла на § 1 т. 2а и 41б от ДР на ЗЕ,
както и че обектът на адрес гр.************, е присъединен към
електроразпределителната мрежа. В тази връзка между страните по делото
съществува правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, което
се регламентира от публично известни общи условия.
Установеното от фактическа страна не дава основание да
се счете, че констативен протокол № 1502619 от 30.10.2019 г. и проверката,
която той отразява, са извършени по правилата на чл.49 ПИКЕЕ, както изисква
чл.55, ал.2 ПИКЕЕ. Съгласно чл.49, ал.1-3 ПИКЕЕ протоколът следва да бъде
подписан, освен от оператора (чрез неговите служители), и от ползвателя или
негов представител, а при тяхно отсъствие или отказ – от свидетел, който не е
служител на оператора. В случая протоколът е подписан от свидетел, за който
страните не спорят, че не е служител на оператора. Съгласно чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в
тези случаи операторът е длъжен да изпрати протокола на ползвателя в
седемдневен срок от датата на съставянето му. В случая ответникът е изпратил
копие от протокола едва на 19.06.2020 г. – след извършване на метрологичната
експертиза и служебното начисляване на процесното количество електрическа енергия.
На
следващо място, при демонтиране на СТИ по някоя от причините в чл.49, ал.5
ПИКЕЕ, то се поставя в безшевен чувал, затворен
с пломба със знака на оператора и уникален номер, които се записват в
констативния протокол. Операторът следва да изпрати демонтираното СТИ на
компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката. С доклада по делото съдът на основание чл.146, ал.2 ГПК указа на
ответника, че не сочи доказателства за момента на изпращане на СТИ в БИМ – част
от фактическия състав за възникване на вземането, на който се позовава. Той не
ангажира доказателства за този факт, а протоколът от метрологичната проверка не
го установява. В него е вписано, че ответникът е подал заявка за извършване на
експертизата на 20.05.2020 г. Това не установява пълно възложения за доказване
на ответника факт, защото няма данни СТИ да е предадено на БИМ със заявлението.
Освен посоченото, дори да се приеме, че СТИ да е предадено на 20.05.2020 г.,
срокът по чл.49, ал.5 ПИКЕЕ е изтекъл преди това – още на 13.11.2019 г.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако и
вписаното в протокола да е непротивопоставимо на ищеца, то отговаря на
действителното фактическо положение. Заключението по задача № 5 от експертизата
установява въз основа на нов софтуерен прочит на СТИ от вещото лице, че
показанията по тарифите са именно вписаните в протокол, поради което
възражението му в тази връзка е неоснователно.
Дори редът за извършване на проверка по чл.49 ПИКЕЕ
да бе спазен, не може да бъде обосновано осъществяване на останалите
предпоставки за възникване на вземане на ответника на соченото от него
основание. Установеното от фактическа страна не предполага извод, че
показанията на Тарифа 3 съставляват измерено количество електрическа енергия от
23 510 кВТч за период от датата на монтажа – от 03.11.2016 г. до
извършване на проверката – до 30.10.2019 г. Само наличието на показания в
невизуализирания на дисплея тарифен регистър не е основание за такъв извод,
защото този регистър не е настроен да отчита потребление, не е не му е зададен
часови период за измерване на преминала електрическа енергия и не може да се
приеме, че служи за отчет. Вещото лице изяснява, че не може с категоричност да
се установи причината за наличие на такива цифрови показания и то може да се
дължи както на потребление на електрическа енергия, така и на причини извън
него – техническа неизправност. Установяването на тези причини е невъзможно
поради липсата на възможност за прочитане на паметта на електромера, а това
заключение на вещото лице изключва извод за проведено пълно доказване от
ответника, че са измерени количества електрическа енергия в такъв регистър,
както изисква чл.55, ал.1 ПИКЕЕ. Ответникът основава извода си, че показанията
в тарифа 3 са отчет за потребление, въз основа на точността на отчета по
изследваната в БИМ тарифа 2 и метрологичната годност на СТИ. Такова заключение,
обаче, игнорира установената от БИМ и вещото лице техническа неизправност на
СТИ, дала основание на вещото лице да посочи, че такъв електромер не може да
служи за отчет на електрическа енергия.
Освен посоченото не може да бъде установен началния
момент на възникване на показанията в регистъра. Не може да бъде изключено
монтирането на електромера с показания в невизуализирания на дисплея регистър,
защото няма данни към момента на монтажа на СТИ показанията по този тарифен
регистър или по сумарния регистър да са нулеви – в протокола от 02.11.2016 г. е
отразено, че такива са показанията само на настроените за отчет тарифи. Липсата
на данни за монтаж на електромера в друг обект, изведена от вещото лице
единствено от съвпадението между годината на производство и монтаж, е само
индиция за това. Дори отразеното в тарифен регистър 3 да съставлява отчет за
потребление на електрическа енергия, неустановяването на показанията по тази
тарифа към момента на монтажа на СТИ е пречка да се определи какво е количеството
електрическа енергия е измерено по регистъра и подлежи на преизчисляване
съгласно чл.55 ПИКЕЕ.
В обобщение на изложеното, ответникът е коригирал
количеството електрическа енергия по партидата на ищеца при нарушения на
формалната процедура на чл.49 ПИКЕЕ за извършване на проверка на СТИ и въз
основа на моментните показания към 30.10.2019 г. на невизуализирания на дисплея
тарифен регистър 3. Сумата от 4 311,11 лв. се претендира от ответника без за него да
съществува основание да извърши преизчисление на количеството електрическа
енергия и искът за установяване на нейната недължимост се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил
такова искане и е представил доказателства да е сторил разноски в
производството в общ размер 1 322,45 лв. (172,45 лв. за държавна такса,
150 лв. за възнаграждение за вещо лице и 1 000 лв. за адвокатско
възнаграждение), поради което тази сума следва да му бъде заплатена от
ответника.
Неоснователно се явява възражението за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар. Основание за искането по чл.78, ал.5 ГПК е
претендирано от страната несъответствие между размера на заплатеното за труда
на адвоката и действителните усилия, необходими по конкретното дело с оглед
фактическата и правната му сложност. Уговарянето и заплащането на адвокатския
хонорар съставляват признание на страната, че това е цената на адвокатския труд
по конкретното дело. В случаи като настоящия, когато платеното от възразилата
страна адвокатско възнаграждение (1 272 лв. с ДДС) е по-високо от това,
срещу което се възразява (1 000 лв.), искането за намаляване на последното
поради прекомерност е винаги неоснователно (в посочения смисъл Определение №
374/20.11.2017 г. по гр.д. № 687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС).
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама
от членовете на Управителния съвет Р.Г.Л., А.А.К.и Г.К.заедно, че П.Н.Б., ЕГН **********,***
не дължи сумата от 4 311,11 лв. /четири хиляди триста и единадесет лева и единадесет
стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 03.11.2016 г. до 30.10.2019
г. по
партида с клиентски номер 150020**** и абонатен номер 050070**** за обект на адрес гр.************, за която е издадена фактура № ********** от 19.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс-Е“, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Р.Г.Л., А.А.К.и Г.К.заедно да заплати на П.Н.Б., ЕГН **********,*** сумата от 1
322,45 лв. /хиляда триста двадесет и два
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: