№ 15026
гр. С, 03.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110129469 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“ бБЛ. ***, ВХ. **, ЕТ. ***,
АП. ***, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата
в размер на сумите 4 299,19 леева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 475,58 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г., сумата 75,44лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 14,39 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д.
12815/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че между него и ответницата в качеството й на
1
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“ бБЛ. ***, ВХ.
**, ЕТ. ***, АП. ***, е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
обстоятелство, че през процесния период ответникът е потребител на
топлинна енергия, правилното отчитане на топлинната енергия. Твърди, че не
ответникът не е поръчвал така твърдяната доставка на топлинна енергия.
Оспорва се изправността на уредите за измерване на ТЕ. Сочи, че приспадане
и добавяне на суми от изравнителните сметки към други фактури, е
допустимо само със съгласие на клиента, а в случая такова няма от страна на
ответника. Оспорва и дължимостта на лихвите, доколкото ищецът не е
представил доказателство за публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин. Оспорва се и дължимостта на главницата за дялово
разпределение, доколкото трето лице осъществява същото. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТС“ ЕООД, като не
взема становище.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 12815/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено
ответницата И. Ц. да заплати на ищцовото дружество суми, съответстващи на
претендираните с исковата молба. Заповедта е връчена лично на ответника,
2
като в законоустановения срок същият е подал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е
депозирала искова молба, поради което настоящото производство е
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за
продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 5, том II от 2003г. ответницата И. Ц. е придобила
3
собствеността върху процесния топлоснабден имот през 2003г. По делото е
приета като писмено доказателство и заявление-декларация от 19.04.2004 г., с
която И. Ц. е направила изрично искане пред ищцовото дружество за открИ.не
на партида на нейно име. Предвид това по несъмнен начин се доказа, че
ответникът И. К. Ц. е бил собственик на процесния имот в исковия период и в
това си качество – собственик на топлоснабдения имот, е бил клиент на
доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с
ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до
процесния имот.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда
е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер. Съгласно заключението общия топломер е от търговски тип и
преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно
закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са
начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, поради което възражението на ответника в тази
връзка е неоснователно.
На следващо място в заключението е посочено, че ТЕ за отопление на
имота и за битово горещо водоснабдяване за начислени въз основа на редовни
отчети на 4 броя радиатори и щранг-лира и два водомера, като възражението
на ответника, че е налице разминаване в тази връзка с исковата молба е
неоснователно.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и в жилището на ответника е от значение за доказването на размера
на иска. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за
погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414 ГПК.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
4
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 01.03.2024г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Доколкото се претендират вземания на ищеца за периода м.05.2021г. до
м.04.2023г., то същите не са погасени по давност.
По отношение на размера на иска, съдът взе предвид заключението по
приетата СТЕ. Съгласно същото общата сума за топлинна енергия за абоната
за процесния период е 4700, 72 лева, от която 4209.32 лева за отопление на
имота и сградна инсталация и 491,40 лева за БГВ. Изравнителната сума за
процесния период е 444.89 лева за получаване или ТЕ за процесния период
възлиза на 4255,83 лева.
По делото е прието заключение и по съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като пълно и обосновано. Видно от същото не са
извършвани плащания от страна на ответника за процесния период. В
заключението е посочена различна сума за изравняване от тази в СТЕ, а
именно – 403,37 лева за възстановяване. В съдебно заседание вещото лице Т.
К. е посочила, че разликата се дължи на факта, че „ТС“ е направило
допълнително изравняване след като е издадена общата фактура, тъй като е
имало жалби, на които ФДР е отговорило с преразпределяне на ТЕ. Отделно от
това, съдът намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена
съобразно СТЕ, доколкото от значение при претенцията за заплащане на
топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената
топлинна енергия.
Предвид горното, искът за главница за ТЕ следва да бъде уважен до
5
размера от 4255,83 лева и отхвърлен за горницата.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че
те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ТС”
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 75,44 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира,
че същият възлиза на 466,85 лева с оглед частичната основателност на
главницата.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 97,29 лева за д.т., 300 лева за
6
депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, като е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, които съдът на осн. 78,
ал. 8 ГПК присъжда в размер на 100 лева. С оглед изхода на делото, ищецът
има право на разноски в общ размер на 782,82 лева в исковото и 140,54 лева
разноски в заповедното.
Ответникът има право на разноски с оглед частичната неоснователност
на исковата претенция. Същата е представлявана безвъзмездно по реда на чл.
38 от ЗА от адв.С. К.. С оглед отхвърлената част от исковете, в полза на
процесуалния представител следва да бъде присъдена сумата от 10,93 лева
общо за исковото и за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.
С, ул. „Я“ ***, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. К. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“
бБЛ. ***, ВХ. **, ЕТ. ***, АП. ***, ДЪЛЖИ на ищеца следните суми: сумата
в размер на 4255,83 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С, ж.к.
„Л“ бБЛ. ***, ВХ. **, ЕТ. ***, АП. ***, за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 466,85 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2022 г. до 19.02.2024 г., сумата 75,44лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.03.2024 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2024 г. по ч. гр. д. 12815/2024 г.
по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна
енергия за разликата над присъдения размер от 4255,83 лева до пълния
претендиран размер от 4299,19 лева; иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за разликата над присъдения размер от 466,85 лева до
пълния претендиран размер от 475,58 лева, както и иска за сумата 14,39 лева,
7
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 19.02.2024 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК И. К. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“ бБЛ. ***, ВХ. **, ЕТ. ***, АП. *** да
заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** разноски по делото в общ размер на 782,82
лева в исковото и 140,54 лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат С. К. К., от САК, със съдебен
адрес: гр. С, ул. В № *** ет.3, офис 3, сумата от 10,53 лева адвокатско
възнаграждение общо за исковото и за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ТС“ ЕООД, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8