Решение по дело №200/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, във вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Монтана, чрез пълномощник – ст.юрисконсулт И. Х., против Решение № 5/03.02.2025 г. на Р. С. /PC/ - Берковица, постановено по АНД № 220/2024 г. С оспореното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № 18 от 07.07.2023г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което на И. М. Л. от [населено място] е наложена глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 166 т. 3 във вр. чл. 165 ал. 1 от Закон за опазване на околната среда /ЗООС/

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е непра-вилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се обстойни съображения /в 10 стр./, че при издаване на предписанието, АУАН и НП са спазени законовите изисквания на ЗУО, ЗООС и ЗАНН. Сочи се съдебна практика. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП, като правилно и законо-съобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. касатора РИОСВ-Монтана, чрез друг пълномощник – Н. Н., служител с юридическо образование и правоспособност, иска уважаване на жалбата и отмяна на решението на РС-Берковица, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски.

Ответникът, И. М. Л., чрез пълномощник - адв. Т. Д. от АК-Враца, пред съда, излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Иска се отхвърляне на жалбата и НП, и присъждане на разноски, за което се представя списък.

Представителят на О. П. - Враца, участващ в с.з, дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Моли за оставяне на решението в сила, като правилно.

Настоящето производство е второ по ред касационно производство пред административен съд. Първоначално с Решение № 15/15.03.2024г. по АНД № 179/2023г. на РС-Берковица е отменено НП. С Решение № 951/10.07.2024г. по КАНД № 226/2024г. на АдмС Монтана това решение № 15/15.03.2024г. е отменено и делото е върнато за нова разглеждане

Последва Решение № 5/03.02.2025 г. на PC - Берковица, постановено по АНД № 220/2024 г., с което НП отново е отменено.

С Определение № 4154/17.04.2025г. по адм.дело № 3462/2025г. на ВАС на РБ, касационната жалба от Д-ра на РИОСВ-Монтана, против това Решение № 5/03.02.2025 г. на PC - Берковица, по АНД № 220/2024 г. е изпратена за разглеждане на А. С. - Враца.

Адм. съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 5/03.02.2025 г. на PC - Берковица, постановено по АНД № 220/2024 г. С оспореното решение е отменено НП № 18 от 07.07.2023г. на Д-ра на РИОСВ-Монтана, с което на И. М. Л. от [населено място] е наложена глоба в размер на 3 000 лв. на основание чл. 166 т. 3 във вр. чл. 165 ал. 1 от ЗООС.

От фактическа страна административно-наказателното обвинение с НП се основава на това, че И. Л., в качеството му на Кмет на Община Вършец, не е изпълнил в срок до 20.03.2023 г. дадено му с писмо изх. № 413/03.02.2023г. предписание от Директора на РИОСВ-Монтана, да предприеме мерки за почистване и недопускане на наличие на нерегламентирани замърсявания /сметища/, вкл. и на речните легла и прилежащите им територии, попаднали в границите на населените места от Община Вършец. Предписанието е дадено на основание чл.14 ал.4 от ЗООС и в изпълнение на задълженията на кметовете на общини вменени в чл.19 ал.3 т.15 от ЗУО /Закон за управление на отпадъците/. Нарушението е установено на 16.05.2023г. при извършена теренна проверка от експерти на РИОСВ-Монтана - установени замърсявания на терени в [населено място] и в землището на [населено място] речка, превърнати в своебразни сметища, за което е съставен К. П. № УО ма,мм,бг,ад - 46 от 16.05.2023г. на РИОСВ-Монтана. С това деяние е нарушен виновно чл. 166 т. 3 вр. чл. 165 от ЗООС, за което и на основание същите текстове на И. М. Л. е наложена глоба в размер на 3 000 лв.

За да отмени НП районният съд е приел, че предписанието не съдържа изискване за конкретно действие и не създава конкретни задължения. Същото на практика повтаря общото правило за поведение в чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО и няма посочени конкретни действия, които се изискват да се предприемат, за да бъде изпълнено това предписание – не са посочени конкретни терени по отношение, на които следва да бъдат предприети такива действия. Прието е, че след като в даденото предписание липсва посочване на конкретно задължение за действие, което задълженото лице е следвало да изпълни, то не може да се приеме, че липсва изпълнение на даденото предписание, съответно да се санкционира лицето за неизпълнение на задължение, което изначално не ясно и конкретно определено. Посочено е, че е недопустимо по тълкувателен път да се разширява съдържанието на адм.акт, обективиращ даденото предписание, което се отчита като нарушено, тъй като в такъв случай се създават предпоставки за субективно тълкуване, приложение и произвол при налагане на санкциите, което води до ограничаване на правата на защита на задълженото лице и обуславя отмяната на обжалваното НП, като незаконосъобразно. За прецизност е уточнено, че към момента на издаване на предписанието липсват доказателства за извършена проверка, като освен това липсват доказателства предписанията влезли ли са в законна сила. Затова състава на РС-Берковица е приел, че е недоказано извършването на посоченото в НП нарушение, поради което НП следва да бъде отменено изцяло.

От друга страна първоинстанционния съд е приел, че няма нарушение по чл. 52 ал. 2 от ЗАНН, че правилно е определено времето на извършване на нарушението, както и, че няма нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. Обсъдено е, че няма доказателства Кмета на О. В. да е делегирал правомощията си по превенция на почистването на Кмета на [населено място] речка, но и дори на има, задължението е на Кмета на съответната Община.

С оспореното решение по АНД № 220/2024г. на РС-Берковица е отменено НП № 18 от 07.07.2023г. на Д-ра на РИОСВ-Монтана и е осъдена РИОСВ-Монтана да заплати на И. Л. разноски за адвокатско възнаграждение 500 лв., направени по АНД № 179/2023г. по описа на РС-Берковица.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.

Установено е от РС-Берковица, че НП е незаконосъобразно, поради което го е отменил, като е изложил подробни съображения затова. Обсъдени са всички възражения на страните и са изложени мотиви затова.

Тези изводи се основават на доказателствата по делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат преповтаряни.

Следва само се отбележи, че в случая е налице ограничаване на правото на защита на наказаното лице, а именно – предписанието не съдържа изискване за конкретно действие и не създава конкретни задължения, като същото на практика повтаря общото правило за поведение в чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО и няма посочени конкретни действия, които се изискват да се предприемат, за да бъде изпълнено това предписание – не са посочени конкретни терени по отношение, на които следва да бъдат предприети такива действия, което именно обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно. Неправилно е соченото в мотивите, че е недоказано извършването на посоченото в НП нарушение.

Изначално самото предписание се явява незаконосъобразно и повтарящо законово определено задължение по чл. 19 ал. 3 т. 15 от ЗУО. За сочените в НП нарушения е могло да се наложат санкции именно по реда на ЗУО, а не по ЗООС, при констатирането им.

Със съставянето на К. П. № УОма,мм,бг-46 от 16.05.2024г. на РИОСВ-Монтана, са дадени конкретни предписания и срок за изпълнение, които именно подлежат на санкции при неизпълнение в срок.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Неоснователни се явяват възраженията в касационната жалба, че оспоре-ното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Решението на РС-Берковица е правилно и законосъобразно.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

С оглед изхода на делото следва да се осъди ЮЛ /юридическото лице/ към което е административно-наказващия орган /Д-ра на РИОСВ-Монтана/, а именно РИОСВ-Монтана, да заплати разноските по настоящето дело на ответника И. Л. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък, за което са представени и доказателства – Пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025г. /на л.12 от делото/, а именно сумата от 600 лв./шестстотин лева/.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 АПК, Административен съд - Враца

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. изцяло Решение № 5/03.02.2025 г., постановено по АНД № 220 по описа на PC – Берковица за 2024 г.

ОСЪЖДА РИОСВ-Монтана да заплати на И. М. Л. от [населено място], разноските по делото – сумата от 600 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.