МОТИВИ
по НОХД №20094410200128 по описа на РС
гр.Левски
Срещу подсъдимия И.Г.И. ***, е
повдигнато и предявено обвинение за това, че на 17.04.2006 г., в гр.Левски,
отнел чужди движими вещи – един брой мъжко кожено яке на стойност 85 лева, три
броя печати на фирми на стойност 36 лева, един брой мобилен апарат „Сименс – М 50”
на стойност 85 лева, един брой СИМ карта на Мобил Тел – прима на стойност 12
лева, един брой секретен ключ за брава на стойност 2 лева, един брой тампон за
печат на стойност 3 лева, един брой лична карта на стойност 64,50 лева, на обща
стойност 287,50 лева, от владението на В.А.Д., с ЕГН **********,***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това
сила.
Престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Левски, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението, срещу
подсъдимия така както е предявено, като излага доводи, че същото се доказва от
събраните по делото доказателства. Моли съдът да постанови присъда, с която И.Г.И.
да бъде признат за виновен и осъден, като предлага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване, с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия, да бъде отложено на основание чл.66 от НК с подходящ
изпитателен срок.
Частният обвинител В.А.Д., чрез
повереника си – адв. И. Димитрова от ПлАК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение и да постанови осъдителна присъда. Излага доводи, че освен наличието
на мотив за подсъдимия, по време на съдебното следствие са събрани
доказателства уличаващи Г. в извършване на престъплението.
Подсъдимият И.Г.И. е получил препис от
обвинителния акт, разбира обвинението, по време на проведеното разследване не се
признава за виновен, дава обяснения, във връзка с повдигнатото му обвинение.
Моли съда да го признае за невинен и да го оправдае.
Защитата на подсъдимия, осъществена
чрез адв. Д.М. от ПлАК, след приключване на съдебното следствие пледира И.Г.И.
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан, като излага
доводи, че не е доказано по несъмнен начин участието на подсъдимия в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият И.Г.И. е роден на *** г.,
в гр.Левски, живущ ***, българин, с българско гражданство, със завършено средно
специално образование, работи като управител на ЕТ”Амиго”, със седалище и адрес
на управление гр.Левски, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
От приложените към делото писмени
доказателства се установява, че срещу подсъдимия е образувано досъдебно
производство, което е приключило с внасяне на обвинителен акт в РС гр.Левски за
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
По така повдигнатото обвинение съдът е
признал за невинен И.Г.И., поради което и на основание чл.304, пр. второ от НПК
го е оправдал – а именно, че не се установи по безспорен и несъмнен начин, че
престъплението, за което му е повдигнато обвинение е извършено от подсъдимия.
За изясняване на обективната истина по
делото в съдебно заседание са разпитани свидетелите – пострадалия В.Д., З.П.А.,
прочетени и приобщени към доказателствата по делото са показанията на свидетеля
Н.Й.С., дадени от него пред съдия на досъдебното производство, поисканите от
защитата на подсъдимия и допуснати в качеството на свидетели – И.К.М. и Л.И.Л.
и посоченият от частния обвинител В.А.. Изслушано е заключението на вещите лица
по назначените на досъдебното производство съдебно – медицинска и съдебно –
оценителна експертиза.
От събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява единствено обстоятелството, че на инкриминираната
дата на пострадалия Д. са причинени телесни увреждания, които съгласно
заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, неоспорено от
страните и прието, като вярно, точно и компетентно изготвено, са довели до
болки и страдания с временно и неопасно за живота разстройство на здравето,
т.е. причинените увреждания на Д. съставляват лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 от НК.
Само пострадалия В.Д., в показанията
си дадени в хода на съдебното следствие сочи подсъдимия, като извършител на
деянието. Същите обаче не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетелката З.А. и
показанията на свидетеля Н.С. се установява само, че са видели двама непознати мъже,
които са се карали и единият е биел другия.
Свидетелката А. категорично заявява в
съдебно заседание, че е видяла „един мъж”, който не познава, както и, че не
може да посочи нито подсъдимия, нито пострадалия. Показанията й дадени пред
съдия на досъдебното производство са прочетени и приобщени към доказателствата
по делото. В тези си показания свидетелката е посочила марката и номера на
колата, но предвид така възникналите противоречия, в съдебно заседание А. обясни,
че всъщност не познава нито марки на леките автомобили, нито пък помни номера.
Сигурна е само, че колата е била черна, с цифрата 9 в номера. Твърди, че е
разбрала номера на лекия автомобил и имената на двамата непознати за нея мъже,
когато е отведена в полицейското управление за разпит като свидетел. Тогава е
научила името - И.Г., а впоследствие е разбрала, че пострадалия се казва
„Вальо”. При това положение съдът дава вяра на показанията на А. в частта им,
че на инкриминираната дата, привечер е видяла двама непознати за нея мъже,
който са се карали, а след това единият, който бил с черна кола, нанесъл удари
на другия.
Обстоятелството, че свидетелката е
видяла черен на цвят автомобил, с деветка в номера, не навежда дори и косвено
на извода, че непознатият мъж е бил И.Г., само защото и последния има черно
„Ауди” с цифрата девет в номера.
От показанията на свидетелят С. дадени
пред съдия на досъдебното производство също не се установява, че извършител на
деянието е подсъдимия Г.. С. твърди, че е чул само как двама непознати мъже се разправят
на улицата за някакво плащане, като единият мъж, който бил с черна западна кола
е извикал на другия да се върне. Твърди, че „бой” не е видял, а впоследствие е
разбрал кой е пострадалия. Съдът кредитира показанията на този свидетел, които
не са противоречиви, същите са логични и последователни, поради което съдът
счита, че свидетелят обективно и правдиво възпроизвежда възприетите от него
факти.
Подсъдимият категорично отрича на
инкриминираната дата да е нанасял побой на пострадалия, отрича да е отнемал
негови вещи. Твърди, че на инкриминираната дата е бил на друго място и въобще
не се е срещал този ден пострадалия. Обясненията в съдебно заседание са
подробни, последователни и непротиворечиви. Категоричен е, че Д. „го е натопил”,
тъй като му дължи пари, които последният е вземал от него, за да плаща
осигуровки, докато е обслужвал фирмата му, като счетоводител, но не е внасял по
предназначение.
Обяснява, че е провеждал многократни
разговори с пострадалия В.Д., като последният е признавал, че има задължения
към него, но е обещавал да му върне парите на части.
Свидетелят Д. също не отрича, че преди
инцидента, в продължение на няколко години е извършвал счетоводни услуги на
подсъдимия, в какъвто смисъл са и обясненията на Г.. Но пострадалият в съдебно
заседание е категоричен, че нищо не дължи на И.Г.. Твърди, че изцяло поддържа
показанията си, които е дал пред съдия на досъдебното производство. В тези
показания Д. е заявил точно обратното, а именно, че с подсъдимия имат неуредени
вземания и сметки, че са се разбрали да погасява дълг на части, от който към
момента на разпита пред съдия е погасил в размер на 210 лева. Налице са
противоречия в показанията дадени от свидетеля Д. както по време на досъдебното
производство пред съдия, така и по време на разпита му пред друг състав на
същия съд при предходното разглеждане на делото и при разпита му в съдебно
заседание на 09.09.2009 г., поради което показанията на този свидетел са
прочетени в същото съдебно заседание.
При това положение съдът счита, че
изложените по време на съдебните прения доводи от представителят на РП – Левски
и повереника на частния обвинител, че именно Г. е извършител на престъплението
по чл.198, ал.1 от НК, само защото е имал мотив, са несъстоятелни. Мотив да
препише извършване на престъпление на подсъдимия е имал и пострадалия Д., предвид
влошените им лични отношения, поради което съдът приема, че не следва да
кредитира показанията му в частта им, в която сочи категорично като извършител
на деянието подсъдимия. Тъй като в тази им част същите не се подкрепят от
събраните по делото доказателства, а следва да се отбележи и пряката
заинтересованост на този свидетел от изхода на делото, тъй като е и страна –
граждански ищец и частен обвинител, съдът счита, че показанията му относно
извършителя на престъплението са тенденциозни и изпълнени с неприязън към
подсъдимия. Не на последно място следва да се отбележи, че тази неприязън
проличава дори и по време на проведената очна ставка между двамата.
В подкрепа на твърденията на
подсъдимия Г., че към момента на извършване на деянието се е намирал в гаража
на Александър Рачев, са показанията на свидетелите И.М. и Л.Л.. И двамата
твърдят, че на инкриминираната дата Г. се е намирал от около 7 ч. вечерта, до
около 23 ч. в гаража на Александър Рачев, намиращ се в гр.Левски, на
ул.”Панайот Хитов” №3, където са поправяли автомобила на свидетеля Л..
Категорични са, че през този интервал от време са били заедно с подсъдимия и
Рачев, като Г. не е излизал никъде.
Вярно е, че посочването на точната
дата от двамата свидетели М. и Л. буди основателно недоумение у представителя
на РП – Левски, който по време на съдебните прения изрази становище, че
„фактите, които съвпадат са казани на двамата свидетели преди съдебното
заседание и същите са ги запомнили, за да ги възпроизведат”. Дадените от свидетелите
обяснения с какво точно свързват посочената от тях дата /свидетелят М. с
„тараша” в дома на И.Г., за който е разбрал на следващия ден, а свидетелят Л. я
свързва с кратък период от време, след рождения му ден/, съдът приема за
логични и правдоподобни, поради което им дава вяра.
Техните показания в тази насока
кореспондират с приложените писмени доказателства по делото. Вярно е, че /видно
от протокола за претърсване и изземване от 17.04.2006 г./ действително в дома
на И.Г.И.,*** е извършено претърсване, при което вещи обект на престъпление не
са намерени и иззети, и което претърсване е започнало в 22:40 часа и е
завършило в 23:10 часа. Видно от приложеният на досъдебното производство протокол
за претърсване и изземване от 18.04.2006 г. е, че такова процесуално следствено
действие е извършено дори и в дома и прилежащите постройки, обитавани от лицето
Александър Рачев А.,***, като в протокола е отразено, че вещи предмет на
престъпление не са намерени и иззети.
Съдът счита, че макар и в близки
приятелски отношения с подсъдимия, предвид липсата на съществени противоречия в
показанията на свидетелите М. и Л., същите, след като са предупредени за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, дават достоверни показания в
качеството на свидетели. М. и Л. последователно и точно излагат възприетите от
тях факти и обстоятелства, които са от значение за разкриване на обективната
истина по делото. Действително свидетелят Л. заявява, че не е категоричен в
това колко болка са сменени на автомобила му, но това е логично предвид и
заявеното от него, че не разбира от коли и, че ако той разбира, няма да ходи
при майстор, а е щял да ги направи сам.
Предвид
всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не
се установява по несъмнен, безспорен и категоричен начин участието на
подсъдимия И.Г. в извършване на действия на физическо насилие над пострадалия Д.,
както и извършване от негова страна на действия по отнемане на вещите, подробно
описани в обвинителния акт от владението на пострадалия, на обща стойност
287,50 лева /съгласно приетото от съда заключение на вещото лице по съдебно –
оценителната експертиза/, с намерението същите да бъдат противозаконно
присвоени.
При положение, че събраните по делото
доказателства в своята съвкупност не водят до единствения възможен извод, че
подсъдимия е извършил престъплението грабеж, съдът счита, че обвинението
внесено от РП – Левски не е напълно доказано в хода на съдебното следствие и
същото почива единствено на предположения, а императивната разпоредба на
чл.303, ал.1 от НПК забранява съдът да формира вътрешното си убеждение въз
основа на предположения и в резултат да постанови осъдителна присъда.
Съдът
съобрази и императивната разпоредба на чл.304 от НПК, поради което е признал
подсъдимия И.Г.И. за невинен и го е оправдал.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В
наказателния процес на основание чл.84 и следващите от НПК са приети за
съвместно разглеждане два граждански иска, предявени от В.А.Д. ***, срещу
подсъдимия И.Г.И. ***, както следва:
-
за сумата от 287,50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане;
-
и за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й
изплащане;
В
качеството на граждански ищец по делото е конституиран В.А.Д. ***.
Тъй
като съдът е признал подсъдимият И.Г.И. за невинен по повдигнатото му обвинение
счита, че и предявените граждански искове от пострадалия Д., следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Тъй
като гражданските искове са предявени на деликтно основание чл.45 от ЗЗД, което
изисква претърпените имуществени и неимуществени вреди от В.А.Д. да са
причинени виновно от подсъдимия, а съдът го е оправдал по повдигнатото му
обвинение, прави претенцията на гражданския ищец неоснователна, което от своя
страна е мотивирало съда да отхвърли предявените граждански искове.
На
основание изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: