Решение по дело №9135/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.10.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на девети юли, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева, гр. д. 9 135/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да заплатят следните суми:

1. на Ю.Г.К.:

- 21 100,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.06.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ),  връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 28.08.2020 г. до окончателното изплащане;

- 1 030,06 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат В.О. – 1 003,59 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ю. и Ю. К. са със съдебен адрес ***. „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е с адрес в гр. София, бул. „********

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, предявени срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД:

- иска на Ю.К. за разликата над 21 100,00 лева до предявения размер от 50 000,00 лева;

- иска на Ю.К. изцяло.

 

[3] ОСЪЖДА Ю.Г.К. и Ю.Ц.К., чрез законния му представител баща му Ц.Е.К., да заплатят на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД 1 795,06 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на следните държавни такси:

- 578,00 лева Ю.К.;

- 100,00 лева Ю.К.;

- 422,00 лева „ДЗИ – О.З.“. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[6] Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответника ЗАД „А.“ АД.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищците

 

[7] Ю.К. и Ю.К. са заявили в искова молба от 28.08.2020 г., че на 24.06.2017 г. са участвали в ПТП, предизвикано от Е.К.. От това ПТП Ю.К. е получила: 1. Контузия на шията – травматичен остеит на телата на четвърти, шести и седми прешлени от шийния отдел; 2. кръвонасядания на двете подключични области, дланта на лявата ръка и двата крака. Ю.К. е получил: 1. контузия, подкожен хематом и кръвонасядания в лявата скулова област; 2. Кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата китка; 3. охлузване отпред на лявото рамо.

 

[8] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Е.К. е била застрахована при ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД (ДЗИ). От уврежданията Ю. и Ю. К. са претърпели болки, страдания и неудобства. Затова те молят съда да осъди ДЗИ да заплати на Ю.К. 50 000,00 лева, а на Ю.К. 5 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.            На ответника

 

[9] ДЗИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Е.К. не е причинил ПТП. Дори да го е причинил, ПТП е било съизвършено и от А.Т., защото:

- не се е движил в дясната лента на пътното платно;

- навлязъл е в лентата за насрещно движение без да са били налице условията за това и без да съобрази, че така е поставял в опасност останалите участници в движението и е създавал условия за настъпване на ПТП;

2. уврежданията на ищците не са от ПТП;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен, а ДЗИ е заплатил  5 000,00 лева на Ю.К. и 3 000,00 лева на Ю.К. обезщетение за неимуществени вреди;

4. ищците са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото Ю.К. не е била с поставен обезопасителен колан, а Ю.К. не е пътувал в детско столче, специално предвидено за това. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 44--52).

 

3.            На третото лице помагач на ответника

 

[10] А.Т. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. той не е причинил ПТП;

2. ищците са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото Ю.К. не е била с поставен обезопасителен колан, а Ю.К. не е пътувал в детско столче, специално предвидено за това. Ето защо А.Т. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 122).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] Не се спори, че Ю.К. е била родена на *** г. През 2012 г. тя е получила дискови протрузии в долния отдел на нива на шийни прешлени С5-С6 и С6-С7 с дегенеративна стеноза на гръбначно-мозъчния канал в шийния сегмент. Те са се дължали на дегенеративни промени в шийните прешлени. От това тя често е имала болки и ограничение на движенията на шията (допълнителното заключение на вещото лице д-р П., л. 218-222).

 

[12] На *** г. се е родил Ю.К. (удостоверението за раждане, л. 30). Не се спори, че той е внук на Ю.К..

 

[13] На 24.06.2017 г. около 19:30 часа Е.К. е управлявал лек автомобил „Ситроен“ по ул. „Беловодски път“ от Златните мостове към бул. „България“ с 67 км/ч (констативния протокол, л. 6; показанията на свидетеля К., л. 199; заключението на вещото лице М., л. 172-178). На задната седалка на автомобила са пътували Ю. и Ю. К. (показанията на свидетеля К., л. 199). Ю.К. е била без поставен обезопасителен колан (заключението на комплексната експертиза, л. 179-184). Тя е държала в ръцете си Ю.К. (показанията на свидетеля К., л. 199).

 

[14] По същото време А.Т. е управлявал лек автомобил „Рено“ по ул. „Без име“ към кръстовището с ул. „Беловодски път“ с 50,71 км/ч. Двата пътя са били равнозначни (констативния протокол, л. 6).

 

[15] В самото кръстовище е имало две отклонения – дясно за А.Т. *** и ляво за навлизане от ул. „Беловодски път“ в ул. „Без име“. А.Т. *** по лявото разклонение на ул. „Без име“ вместо по дясното със 17 км/ч (констативния протокол, заключението на вещото лице М.).

 

[16] Понеже опасната зона на лекия автомобил „Ситроен“ е била 51,00 метра, а към този момент той е бил на 15,82 метра от мястото на удара, автомобилът „Ситроен“ е ударил автомобила „Рено“. Удар не би настъпил, ако Е.К. е управлявал автомобила „Ситроен“ с 23 км/ч или е изчакал преминаването на автомобила „Рено“, който е бил дясностоящ за него. Удар не би настъпил и, ако А.Т. е навлязъл в кръстовището не от лявото разклонение на ул. „Без име“, а от дясното (заключението на вещото лице М., л. 172-178). Не се спори, че към този момент ГО на Е.К. е била застрахована при ДЗИ.

 

[17] От удара Ю.К. е получила:

1.            травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от:

- множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел;

- травматичен едем в костния мозък на телата на четвърти, шести и седми шийни прешлени без промяна във формата на телата и фрагменти от тях;

2. травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от:

- травматично кръвонасядане в дясна подключична област с площ 2,5/2 см, в лява подключична област с площ 2/2 см;

- травматично кръвонасядане по горна повърхност на дланта на лявата ръка 7/6 см с червеникаво охлузване на околната кожа с площ 2,5/2 см;

- травматични кръвонасядания на лявото и дясното бедра (основното заключение на д-р П., л. 185-190). Тя не би получила травмата на опорно-двигателния апарат, ако е била с предпазен колан, който да е поставила правилно, но дори и да е била с такъв, е било възможно да получи шийната травма (заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 179-184; показанията на вещото лице Ш., л. 200-гръб).

 

[18] Ю.К. е получил:

1.            травматично кръвонасядане в лявата скулова област и горната част на лявата буза;

2.            травматични кръвонасядания в подмишничната ямка, рамото и долния край на предмишницата и китката на лявата ръка (основното заключение на д-р П., л. 185-190). Той не би получил уврежданията, ако е пътувал в детско столче (заключението на вещите лица М. и д-р Ш., л. 179-184).

 

[19] За около три до шест месеца оздравява травма на шийния отдел на гръбначния стълб като тази на Ю.К.. Тя е носила шийна яка. Кръвонасяданията са отзвучали за около 20 дни. Ю.К. е имала интензивни болки по време на получаване на травмата и в първите 15-20 дни от възстановяването ѝ. Травмата на шийния отдел е ускорила дегенеративния процес в него (основното заключение и показанията на д-р П., л. 185-190, 196-197). Увреждането на шийните прешлени на Ю.К. е близко до това, вредите от което са били предмет на обезщетяване по решение на САС 2611-2019-12-ти с-в по гр. д. 3 420/2019 г. (показанията на вещото лице д-р П., л. 198). Ю.К. е бил неспокоен и плачлив в следващите една-две седмици (основното заключение и показанията на д-р П., л. 185-190, 196-197).

 

[20] На 23.01.2019 г. Ю. и Ю. К. са поискали от ДЗИ да им изплати обезщетение за неимуществени вреди (молбата, л. 31). На 21.03.2019 г. ДЗИ е заплатило 5 500,00 лева на Ю.К. и 3 000,00 лева на Ю.К. обезщетение за неимуществени вреди (платежните документи, л. 53-54).

 

[21] Ю. и Ю. К. са заплатили: 2 200,00 лева държавна такса (л. 40); 480,00 лева на вещи лица (л. 79); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 80а). Те са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 228-230). ДЗИ е заплатил: 650,00 лева за вещи лица (л. 75-76 и л. 211); 2 180,00 лева на адвокат (л. 233-234); 40,00 лева за съдебни удостоверения (л. 77, 104 и 120).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ю.К. и Ю.К. са предявили искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП.

 

1.              По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. Ю. и Ю. К. да са участвали в застрахователно събитие (ПТП), покрито от застраховка ГО;

2. от това ПТП те са са получили увреждания;

3. ПТП да е било предизвикано от Е.К., чиято ГО да е била застраховна при ДЗИ;

4. вследствие на уврежданията Ю. и Ю. К. да са претърпели неимуществени вреди;

5. ДЗИ да не е изплатил на Ю. и Ю. К. обезщетение за тези вреди. 

 

[25] Съдът установи, че:

1. на 24.06.2017 г. Ю. и Ю. К. са участвали в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП те са получили увреждания;

3. Е.К. е предизвикал ПТП, а неговата ГО е била застрахована при ДЗИ;

4. от уврежданията Ю. и Ю. К. са претърпели болки, страдания и неудобства;

5. ДЗИ е заплатил на Ю.К. 5 500,00 лева, а на Ю.К. 3 000,00 обезщетение за неимуществени вреди.

 

[26] Съдът приема, че Е.К. е причинил ПТП поради следното: на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна (чл. 48, ал. 1 от ЗДвП). Нещо повече, водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство (чл. 47 от ЗДвП).

 

[27] Съдът установи, че Е.К. и А.Т. са управлявали леки автомобили по равнозначни пътища, като на кръстовището на ул. „Беловодски път“ с ул. „Без име“, автомобилът на А.Т. е бил от дясната страна на Е.К.. Затова Е.К. е следвало да го пропусне, но той не го е направил. Също така Е.К. се е движил със скорост, която не му е позволила да спре и да пропусне автомобила на А.Т.. Така Е.К. е нарушил чл. 48, ал. 1 и чл. 47 от ЗДвП.

 

[28] Вследствие на това нарушение, Е.К. е предизвикал ПТП с автомобила на А.Т.. Ето защо съдът приема, че Е.К. е предизвикал ПТП. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

[29] Съдът приема, че А.Т. е съизвършил нарушение с Е.К. и също е предизвикал ПТП. Това е така, защото А.Т. *** не от дясното за него разклонение на ул. „Без име“, а от лявото, което е било забранено. Ако той не е направил това, ПТП, не би настъпило. Съдът приема, че процентът на съизвършване от А.Т. е 30, защото все пак той е бил с предимство и Е.К. е следвало да бъде по-внимателен. Този процент на съизвършване не променя обема на отговорността на ДЗИ към Ю. и Ю.К..

 

[30] Налице са първите четири предпоставки за уважаването на исковете на ищците. За да прецени, дали е налице и петата предпоставка, съдът следва да определи размера на обезщетенията, които се дължат на Ю. и Ю. К..

 

[31] Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 24.06.2017 г.

 

[32] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на увредения; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[33] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[34] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[35] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[36] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[1];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[2];

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[3] Увеличението на МРЗ от 20.02.2015 г. до 24.06.2017 г. е било 21,05 % (460,00-380,00/380,00х100,00).

[37] Съдът установи, че към датата на ПТП Ю.К. е била на 56 години, а Ю.К. е бил на осем месеца. Пет години по-рано Ю.К. е получила дискови протрузии в долния отдел на нива на шийни прешлени С5-С6 и С6-С7 с дегенеративна стеноза на гръбначно-мозъчния канал в шийния сегмент. Те са се дължали на дегенеративни промени в шийните прешлени. От това тя често е имала болки и ограничение на движенията на шията.

 

[38] От ПТП Ю.К. е получила:

1. травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от:

- множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел;

- травматичен едем в костния мозък на телата на четвърти, шести и седми шийни прешлени без промяна във формата на телата и фрагменти от тях;

2. травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от:

- травматично кръвонасядане в дясна подключична област с площ 2,5/2 см, в лява подключична област с площ 2/2 см;

- травматично кръвонасядане по горна повърхност на дланта на лявата ръка 7/6 см с червеникаво охлузване на околната кожа с площ 2,5/2 см;

- травматични кръвонасядания на лявото и дясното бедра.

 

[39] Ю.К. е получил от ПТП:

1.            травматично кръвонасядане в лявата скулова област и горната част на лявата буза;

2.            травматични кръвонасядания в подмишничната ямка, рамото и долния край на предмишницата и китката на лявата ръка..

 

[40] За около три до шест месеца оздравява травма на шийния отдел на гръбначния стълб като тази на Ю.К.. Тя е носила шийна яка. Кръвонасяданията са отзвучали за около 20 дни. Ю.К. е имала интензивни болки по време на получаване на травмата и в първите 15-20 дни от възстановяването ѝ. Травмата на шийния отдел е ускорила дегенеративния процес в него. Ю.К. е бил неспокоен и плачлив в следващите една-две седмици.

 

[41] Съдът установи, че увреждането на шийните прешлени на Ю.К. е близко до това, вредите от което са били предмет на обезщетяване по решение на САС 2611-2019-12-ти с-в по гр. д. 3 420/2019 г. С решението си САС е определил 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като ищцата е имала и мозъчно сътресение, контузия на лявата скула, навяхване на лявата коленна става и радикулопатия на пето шийно коренче вдясно.Уврежданията са били причинени от ПТП от 20.02.2015 г.[4].

 

[42] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на шията на Ю.К. е близко до увреждането на шията, предмет на цитираното решение на САС, по което обаче ищецът е имал и сътресение на мозъка, навяхване на коленната става и радикулопатия. Увреждания, които са по-тежки от травмата на ищцата на опорно-двигателния апарат. Същевременно, уврежданията по делото на САС са от 2015 г., когато МРЗ е била с 21,05% по-ниска от тази през 2017 г., когато е била увредена Ю.К.. Затова съдът приема, че 28 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Ю.К.. Съдът приема, че 3 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на Ю.К..

 

[43] ДЗИ е възразил, че ищците са допринесли за настъпването на уврежданията си, защото Ю.К. не е била с поставен обезопасителен колан, а Ю.К. не е пътувал в детско столче, специално предвидено за това. Възражението е основателно по отношение на Ю.К., но неоснователно по отношение на Ю.К..

 

[44] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[45] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Ю.К. не е използвала такъв, а, ако е използвала, не би получила травмата на опорно-двигателния апарат, но би могла да получи увреждането на шията. Следователно Ю.К. е нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и така е допринесла за настъпването на увреждането на опорно-двигателния апарат, но не и за увреждането на шията. Затова съдът приема, че процентът на съпричиняване от Ю.К. е 5.

 

[46] При този процент на съпричиняване 26 600,00 лева е обезщетението, което ДЗИ дължи на Ю.К.. Съдът установи, че ДЗИ е заплатил на Ю.К. 5 500,00 лева обезщетение. Затова съдът осъжда ДЗИ да заплати на Ю.К. 21 100,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 50 000,00 лева.

 

[47] Ю.К. не е допринесъл за настъпването на уврежданията си. Това е така, защото задължението той да пътува в специално обезопасително столче е било не негово, а на водача Е.К.. Ето защо Ю.К. не би могъл да допринесе за настъпването на уврежданията си (за подобно разрешение вж. и решение на ВКС 52-2019-I Т. О. по т. д. 1 497/2018 г.). Ето защо възражението е неоснователно.

 

[48] ДЗИ е заплатил вече 3 000,00 лева обезщетение на Ю.К.. Затова искът на Ю.К. е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

2.      По разноските

 

[49] Ю. и Ю. К. търсят разноски. Те са направили такива за 2 685,00 лева, като са били представлявани безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[50] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава само исковете за 21 100,00 лева при предявен размер от 55 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда ДЗИ да заплати на Ю.К. 1 030,06 лева разноски по делото, а на адвокат О. 1 003,59 лева адвокатско възнаграждение с ДДС ((55 000,00-10 000,00х0,03+830,00)х21 100,00/55 000,00х1,2).

 

[51] ДЗИ също търси разноски. Той е направил такива за 2 870,00 лева.

 

[52] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 34 400,00 лева при предявен размер от 55 000,00 лева. Затова съдът осъжда Ю. и Ю. К. да заплатят на ДЗИ 1 795,06 лева разноски по делото.

 

Съдия: