РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20222100500716 по описа за 2022 година
С Решение № 417/08.03.2022г., постановено по гр. дело №
4625/2021г. по описа на Районен съд –Бургас е прието за установено по
отношение на ,,Топ Комюникейшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Черноморец, ж.к. ,,Никола Вапцаров“, бл. 23, ет. 1,
ап. Б5, представлявано от управителя Янина Станиславовна Дубейковская, че
дължи на ,,А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Илинден, ул. ,,Кукуш“ № 1, сумите от 685, 79
лева месечни такси и потребление за използване на мобилни услуги по
договор № *** от 25.02.2018г. за периода от 07.11.2019г. до 06.05.2020г., 2.00
лева обезщетение за обработка на просрочени задължения по същия договор,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение№922/19.05.2021г. по ч.гр.д.№3375/2021г. по описа на БРС.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
,,Топ Комюникейшън“ ЕООД, в която се сочи, че първоинстанционното
решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и
1
процесуалните правила, като се иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие
с приетото от съда, че между страните е била налице валидна облигационна
връзка, произтичаща от договор, сключен на 25.02.2018г., със срок на
действие до 25.02.2020г., едностранно прекратен съгласно т. 54.12 от ОУ.
Направен е анализ и подробно описание на представените от ищеца
(въззиваем) писмени доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до
извод за дължимост на суми по 6 броя фактури от 2019г. и 2020г. Твърди се,
че в първоинстанционното производство не е била дадена възможност на
ответната страна за оспорване автентичността на представените
доказателства и откриване производство по чл. 193 от ГПК. Навеждат се
доводи за допуснати от съда процесуални нарушения. Изтъкват се факти и
обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото
съдебно-техническа експертиза, като се подчертава, че процесният договор
бил сключен със срок, до края на м. ноември, когато е направено изявление от
управителя на ответното дружество за неговото прекратяване. Развиват се
подробни съображения в тази насока, като се описват задълженията по всяка
от фактурите. Излагат се твърдения за неправилно калкулиране на сумите по
фактури. Посочва се, че съгласно заключението на вещото лице, в
счетоводните регистри на ,,А1 България“ ЕАД не се поддържала аналитична
информация на ниво абонат, поради което можело да бъдат представени
единствено крайните цифри на билдинг системата. Изразява се несъгласие с
констатациите по експертизата относно задължения по фактури за номер ***,
като се посочва, че се касае за техническа грешка. Излага се становище във
връзка с извода на съда за наличие на задължения за допълнителни услуги. С
въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат
отхвърлени исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Не се отправят доказателствени искания пред настоящата
инстанция.
В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и счита, че същата следва да
бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо
него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което
2
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна - ,,А1 България“ ЕАД, чрез адв. Лилия Ралчева - САК, с
който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият намира, че решението е
правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци.
Посочва се, че ищецът е изпълнил задължението си да представи писмените
доказателства в оригинал, но насрещната страна не е направила искане за
провеждане производство по чл. 193 от ГПК. Твърди се, че ответната страна
не е провела пълно и главно доказване относно надлежно прекратяване на
договора, поради което последният дължи заплащане на месечните такси за
периода 07.11.2019г. - 06.05.2020г. Оспорват се наведените в жалбата доводи,
че фактурите и сумите, отразени в тях не съответстват на приложенията по
договора и уговорените такси. С отговора на въззивната жалба се претендира
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна.
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба
депозира по делото писмено становище чрез своя процесуален представител,
в което изразява становище по основателността на жалбата, като счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени иска от „А1 България“ ЕАД
със седалище гр. София против „Топ Комюникейшън“ ЕООД със седалище
гр. Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната
страна дължи на „А1 България“ ЕАД следните суми:
- 685, 79 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използвани услуги по Договор *** за периода от 07.11.2019г. до 06.05.2020г.,
- законната лихва за забава върху сумата от 685, 79 лева от датата
3
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане, както и
- 2 лева, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения по Договор ***,
- законна лихва за забава върху посочената сума от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
По делото не се спори, че въз основа на депозирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е
образувал частно гр. дело № 3375/2021г. и е постановил Заповед за
изпълнение на парично задължение № 922 от 19.05.2021г. по чл. 410 от ГПК,
по силата на която е разпоредил длъжникът „Топ Комюникейшън“ ЕООД със
седалище гр. Бургас да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД със
седалище гр. София сума в размер от 685, 79 лева, представляваща месечни
такси и потребление за използване на услугите по договора за периода от
07.11.2019г. до 06.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на заявлението – 17.05.2021г. до окончателното
плащане, сума в размер от 2 лева, представляваща обезщетение за обработка
на просрочените задължения по договора, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.
По делото е депозирано възражение от страна на дружеството –
длъжник и съдът с Разпореждане № 2483 от 08.06.2021г., постановено по
частно гр. дело № 3375/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е указал на
заявителя, че следва да предяви иск и на 01.07.2021г. дружеството е
предявило иска в срока по чл. 415 от ГПК, поради което и настоящата
инстанция намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
В исковата молба се посочва, че между страните е сключен
Договор за използване на мобилни услуги № ** – ** и по силата на този
договор ответното дружество е използвало мобилни услуги и до ноември –
2019г. абонатът е заплащал мобилните услуги, след което плащанията са
преустановени. В исковата молба се посочва, че по договора са издадени и
дължими плащанията по издадени шест фактури на обща стойност от 685, 79
лева, а поради забавено плащане са начислени и 2 лева, представляващи
обезщетение за обработка на просрочени задължения.
4
Ответната страна по предявените искове – „Топ Комюникейшън“
ЕООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор на
исковата молба, в който посочва, че ответното дружество е било в договорни
отношения с ищцовото дружество до месец ноември – 2019г. и до тогава
ответната страна стриктно е изпълнявала своите задължения и след
изтичането на договорните й отношения – след 28.11.2019г. дружеството не е
подновявало договорните си отношения с компанията, а напротив – изрично е
отправено изявление пред представител на ищцовото дружество, че не желае
подновяване на договора за нов период. Оспорва се съществуването на
валидно договорно отношение, както и се оспорва размера на претендираните
суми.
За да уважи предявените искове, Районен съд – Бургас е приел, че
ищцовото дружество е доказало основанието на претенциите си за заплащане
на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Съдът изрично е приел,
че по делото не се установява основателността на възражението на ответника,
че договорът е бил прекратен в периода, за който се търси плащане на
процесните суми, тъй като ответната страна не е представила отправено до
ищеца изявление в писмен вид за прекратяване на договора в едномесечен
срок преди това.
По делото не се спори, че въз основа на депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е
образувал частно гр. дело № 3375/2021г. по описа на Районен съд – Бургас и в
отговор на заявлението е постановил Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 922 от 19.05.2021г., по силата на която е
разпоредено от страна на съда „Топ Комюникейшън“ ЕООД да заплати на
„А1 България“ ЕАД следните суми:
- 685, 79 лева, представляваща месечни такси и потребление за
използване на услугите по договора за периода от 07.11.2019г. до
06.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от 685, 79 лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
17.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и
- сума в размер на 2 лева, представляваща обезщетение за
обработка на просрочени задължения, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 17.05.2021г. до окончателното плащане.
5
По делото е депозирано Възражение от представител на „Топ
Комюникейшън“ ЕООД, в което се посочва, че претендираните вземания не
се дължат, след което с Разпореждане от 08.06.2021г., постановено по частно
гр. дело № 3375/2021г. по описа на частно гр. дело № 3375/2021г. п описа на
Районен съд – Бургас е указано на кредитора да предяви иск за своите
вземания. Настоящият иск по реда на чл. 422 от ГПК е предявен на дата –
28.06.2021г. пред Районен съд – Бургас, поради което и настоящият състав
намира, че искът е предявен в предвидения в ГПК преклузивен срок и е
допустим.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
посочената разпоредба съдът се произнася по правилността на атакуваното
решение в съответствие с посоченото в жалбата и следва да се произнесе по
защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с
въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
По наведените твърдения за неправилност на решението във
въззивната жалба, съдът приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между
страните по делото е сключен договор № ***, по силата на който „Мобилтел“
ЕАД (понастоящем с наименование „А1 България“ ЕАД се е задължил да
предоставя на „Топ Комюникейшън“ ЕООД електронни съобщителни услуги
чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на
сключения договор и Общите условия на взаимоотношенията, между
оператора и потребителите на услугата. По делото е представено и
Приложение № 1 към сключения между страните договор № ***, уреждащо
условията за ползване на тарифните планове. Видно от представеното
Приложение към сключения между страните договор, страните са се
съгласили срокът за ползване на услугите да бъде до 25.02.2020г. и в случай,
че в рамките на последния месечен таксуващ период от срока за ползване
абонатът не уведоми писмено Оператора, че желае договорът да бъде
прекратен, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко
време с едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки.
По делото е депозирано заключение от извършена съдебно-
6
техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че в
системата на „А1 България“ ЕАД съществува договор с „Топ
Комюникейшън“ ЕООД. Вещото лице в своето заключение посочва, че в
системата на мобилния оператор фигурират всички фактури, както и крайна
дата на договора, сключен между страните – 25.02.2020г., посочена е и датата,
на която е прекратена услугата – 10.05.2020г. Вещото лице посочва и всички
съобщения, които са отправени до номерата, ползвани от ответното
дружество, като е видно, че към дата – 31.10.2019г. е отправено съобщение,
че са налице просрочени задължения в размер на 272, 10 лева, съобщение за
просрочени задължения е изпратено и за периодите – към 31.12.2019г., към
21.01.2020г., към 09.02.2020г. и към 06.03.2020г. Вещото лице в своето
заключение посочва, че услугите са прекратени на дата – 10.05.2020г., тъй
като процесът по деактивация е автоматичен и е настъпил след 124 ден на
забава. В съдебно заседание вещото лице посочва, че в случай, че има искане
за прекратяване на договора, то следва да бъде въведено в информационната
система от служител на съответния офис.
Видно от заключението на вещото лице – в системата на
мобилния оператор фигурира сключен Договор с ответното дружество с
номер *** и именно по този договор са издадени и процесните фактури,
поради което и съдът намира за неоснователни наведените във въззивната
жалба съображения за наличие на договор, който е с краен срок до месец
ноември, тъй като посочения от вещото лице Договор с №*** е именно
представения по делото от страна на мобилния оператор и е безспорно, че
договореният срок за действие на договора е за две години, тоест – до
25.02.2020г. Това обстоятелство се потвърждава и от депозираното
заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното
заключение на която е видно, че процесните фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищеца и в дневниците му за продажба и е платен ДДС за
съответните месеци. Вещото лице в своето заключение подробно посочва кои
мобилни услуги са ползвани от страна на ответното дружество с посочване на
конкретните телефонни номера, свързани с всяка една от услугите, като сочи,
че от дата – 25.02.2018г. абонатът е активирал нов тарифен план за срок от
две години, тоест – до 25.02.2018г. Изрично в своето заключение вещото лице
посочва, че до месец ноември – 2019г. абонатът е заплащал ползваните
мобилни услуги, след което е спрял да плаща. Вещото лице посочва и
7
обстоятелството, че за процесния договор е издадена дължима фактура на
стойност от 685, 79 лева със съответното приложение и поради забавено
плащане на използваните мобилни услуги, операторът е начислил
обезщетение за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид събраните по
делото доказателства, настоящият състав намира, че между страните по
делото се установява наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение - договор № ***, по силата на което ищцовото дружество се
е задължило да предоставя на ответното дружество електронни съобщителни
услуги за срок от 25.02.2018г. до 25.02.2020г., а ответното дружество се е
задължило да заплати стойността на ползваните услуги. По делото по
безспорен начин се установява и обстоятелството, че мобилният оператор е
предоставял електронните съобщителни услуги посредством пет мобилни
номера и съответно – пет активирани различни тарифни плана. Тези
обстоятелства се установяват както от представените писмени доказателства
по делото, така и от заключенията на двете извършени експертизи, поради
което и съдът намира, че възраженията на въззивното дружество, изложени
във въззивната жалба за липса на валидно облигационно правоотношение
между страните за периода след месец ноември – 2019г. остават недоказани и
неоснователни.
От друга страна – по делото не са представени доказателства,
които да свидетелстват за изявление, отправено от представител на ответното
дружеството, което да е достигнало до ищцовото дружество за прекратяване
на съществуващата облигационна връзка, поради което и съдът намира, че не
може да се приеме, че сключеният между страните договор е бил прекратен с
изявление, отправено от Управителя на ответното дружество – „Топ
Комюникейшън“ ЕООД – Янина Станиславовна Дубейковская.
Доказателство в този смисъл не е представено от ответната страна в
съответствие с тежестта на доказване на този факт, както и не се съдържат
данни в системата на мобилния оператор за постъпило изявление за
прекратяване на договора видно от заключението на вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза. Мотивиран от изложеното,
настоящият състав намира, че ответното дружество е било обвързано от
поетите задължения по сключения между страните договор № *** и дължи
8
плащане на стойността на предоставените и незаплатени услуги по договора.
Мотивиран от изложеното и при безспорно установено
неизпълнение на задълженията да се заплащат месечните такси и ползваните
мобилни услуги за предоставените на ответното дружество телефонни
номера, произтичащо от подписаните пет приложения към договор № ***
(***) следва да се приеме, че за ответното дружество е възникнало
задължението да заплати претендираните от страна на мобилния оператор
вземания, представляващи стойността на месечните такси и на
предоставените услуги за периода от 07.11.2019г. до 06.05.2020г., ведно с
предвиденото обезщетение за обработка на просрочени задължения по
договора в размер на 2 лева.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗДД
следва да бъде уважена и претенцията на ищцовото дружество за заплащане
на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху двете
главници от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 07.05.2021г. до окончателното плащане.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е
направил първоинстанционния съд в атакуваното решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от
ГПК препраща и към изложените от първоинстанционния съд мотиви.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответната страна също има
право да иска заплащане на направените разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска и принципно искането на въззиваемото дружество – „А1
България“ ЕАД със седалище гр. София за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция е основателно, тъй като по същество въззивната жалба е
оставена без уважение, но по делото не са представени доказателства за
направени разноски пред настоящата инстанция от ответното дружество,
поради което и съдът не следва да му присъжда такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се касае за предявен иск с цена на иска под 20 000 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен
9
съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 417 от 08.03.2022г., постановено
по гр. дело № 4625/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10