О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 28.09.2021 г.

 

Административен съд - Русе, VІІ състав, в закрито заседание на 28 септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 140 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С решение № 32/10.08.2021г. по адм.д.№ 140/2021г. е отменен по жалба на „Дипом“ ЕООД, със седалище с. Голямо Враново, Общ. Сливо поле, обл. Русе, ЕИК *********, представлявано от управителя П.П., мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ, със седалище гр. София, за изплащане на финансова помощ по подадена от дружеството заявка № 18/04/1/0/02293/3/01 от 13.10.2020 г. за окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/02293 от 05.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и преписката е върната на административния орган за произнасяне по подадена от „Дипом“ ЕООД Заявка № 18/04/1/0/02293/3/01 от 13.10.2020 г. за окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/02293 от 05.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

С молба, с вх.№ 3324/12.08.2021г. по описа на АС Русе, е направено искане от „Дипом“ ЕООД, със седалище с. Голямо Враново, Общ. Сливо поле, обл. Русе, на осн.чл.248 от ГПК вр.с чл.144 АПК, да се допълни решението, в частта за разноските, като се присъдят разноските по делото.

Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, със седалище гр. София, чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на молбата.

Административен съд Русе намира, че депозираната молба от е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноските в зависимост от изхода на правния спор. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

 

 

Искането за присъждане на разноски и представянето на съответните доказателства, установяващи представителната власт, следва да бъде направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет.

В случая оспорващият /страната/ или нейн процесуален представител не е предявил искане за присъждане на направените по делото разноски до приключване на устните състезания по делото.

          Искането за присъждане на разноски е предявено с представената писмена защита, депозирана след приключване на устните състезания по делото.

Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде тълкувано разширително, т.е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза на процеса – тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.

Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.

В този смисъл е ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Дипом“ ЕООД, със седалище с. Голямо Враново, Общ. Сливо поле, обл. Русе, за допълване на решение № 32/10.08.2021г. по адм.д.№ 140/21г. по описа на АС Русе, в частта за разноските, входирано с вх.№ 3324/12.08.2021г. по описа на АС Русе, с правно основание на чл.248 от ГПК вр.144 АПК, като неоснователно.

Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                       СЪДИЯ: