Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
18.02.2019 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.12.
2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 99 по описа за 2017 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е пряк иск за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди, с правно основание чл.
226, ал.1 КЗ (отм.); съотв. чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45
и чл.
52 от ЗЗД.
В исковата молба ищците Т.Д.Г., Д.Т.Г. и Г.Д.Г. твърдят,
че на 01.01.2016 г. около 15,40 часа на общински път в землището на с. Б., общ.
Р. са пострадали при ПТП.
ПТП е настъпило по следния начин: На 01. 01. 2016 г.
в с.Б., общ. Р. около 15,40 часа ищците Д.Т.Г. и Т.Д.Г. се намирали до
паркирания автомобил, собственост на първия ищец - Т.Г., а именно л.а. марка „О.",
модел „К.", с ДКН СТ *** СВ, където извършвали ремонтни дейности.
Автомобилът бил паркиран непосредствено пред дома на ищците. Описаният л.а. бил
насочен с двигателя към паркирания автомобил на третия ищец Г.Д.Г., а именно
л.а. марка „О." модел „К." с ДКН СТ *** КК, също паркиран пред дома
им. Малко след 15, 40 ч. внезапно откъм селото връхлетял с висока скорост л.а.
марка „Ф.", модел „П." с ДКН СТ *** ВВ, управляван от К.Г.А., с ЕГН:**********,
който поради несъобразена скорост е изгубил контрола над управлението на
автомобила и ударил същия най - напред в л.а., собственост на Т.Г., а в
последствие в л.а., собственост на Г.Г.. При настъпилия удар на управлявания от
А. автомобил в спрения л.а., собственост на Т.Г., последното МПС се измества
напред и в дясно удряйки Т.Г., който към този момент се намирал от дясната
страна на автомобила, надвесен над двигателя и го изхвърля върху тревната площ.
Пострадалият Т.Г., който отхвръкнал при удара и паднал на земята, се изправил
малко след удара и се опитал да се придвижи, но в този момент усетил хладина в
областта на пръстите на десния си крак, погледнал и видял липсваща част от
обувката и стърчащи кости. С ужас установил, че липсват първи и втори пръст на
десния му крак, който първоначално бил изтръпнал, и изведнъж Т.Г. започнал да
изпитва силна и остра болка. Същия бил откаран в Спешно отделение на УМБАЛ „С.К."АД
гр.С.З., където не могли да спасят пръстите на краката му. Лекарите установили
травматична ампутация на I и II пръст на ниво дист. фаланги. Причинените му
телесни повреди довели до трайно затруднение движението на долния десен крайник
и трайна нетрудоспособност. Същият е бил в отпуск поради болест /злополука/
повече от 95 дни.
Пострадалият Д.Т.Г. попаднал между двата ударени
автомобила, като от удара бил съборен на земята, падайки по гръб. Директното
съприкосновение между Д.Г. и ударения лек автомобил е било в колянната област,
а от падането е пострадал гърба му. Вследствие на настъпилото ПТП
пострадалия/ищец/ Д.Г. получил травматично увреждане на няколко структури на
коляното, което му причинило болки и страдания, и му било препоръчано
обездвижване и покой за период от 15 /петнадесет/ дни.
При настъпилото ПТП двата спрени до тротоара
автомобила, собственост на първия и третия ищец - Т.Д.Г. и Г.Д.Г., а именно:
л.а. марка „О.", модел „К." с ДКН CT284I СВ и л.а. марка „О."
модел „К." с ДКН СТ *** КК били напълно увредени от удара, не подлежали на
възстановяване и отремонтиране. Двата автомобила на ищците били напълно
унищожени.
Лекият автомобил управляван от виновния за настъпилото ПТП водач К.Г.А.,
собственост на Д.Х.Ф., бил застрахован по Задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в „ЗД "Б." АД гр.С. по
Застрахователна Полица № BG02115001794640, валидна до 10.07.2016г.
За описаното по-горе ПТП на виновния водач К.Г.А.
с ЕГН:**********,*** било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл. 343, ал. 3, б. „а" във връзка с ал.
1,6. „б", вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК , във
връзка с чл. 20, ал.1 и ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 150 и вр. чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП. Образувано било НОХД № 177/2016 по описа на Районен Съд Р., като
с Протокол № 57/12.10.2016г. и на основание чл. 381 и сл. НПК било одобрено
Споразумение между РП - Р. и подсъдимия К.Г.А., с което същият е признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение. Определението влязло в законна сила
на 09.12.2016г. В хода на досъдебното производство били назначени всички
необходими експертизи, събрани били всички доказателства, установяващи по
безспорен начин механизма на извършване на ПТП и вината на водача на
застрахования в дружеството - ответник лек автомобил.
Като пряка и непосредствена последица в резултат
на настъпилото на 01.01.2016 г., около 16,40 часа ПТП на общински път в
землището на с. Б., общ. Р. Т.Д.Г. получил травма, причинена от ПТП,
представляваща средна телесна повреда, изразяваща се в „Травматична ампутация
на първи и втори пръст на десния крак", както и имуществени вреди,
настъпили в следствие на материални щети по л.а. „О. К." с ДКН № СТ ***СВ,
довели до пълното унищожение на автомобила - лична собственост на ищеца, ведно
с причинените му имуществени вреди вследствие на настъпилата телесна повреда и
свързаното с нея лечение, отпуск по болест, пропуснати ползи и др., както и
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
воденото наказателно производство против виновното за ПТП лице и
представителство пред застрахователните органи. Ищецът Т.Г. счита, че
разходваните от него средства за лечение, закупуване на болкоуспокояващи и
други лекарства, представляват имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от извършеното спрямо него престъпление от К.Г.А.. Без
извършването на горните разходи за лечение в размер на 164,55 лева,
възстановителният процес на пострадалия първи ищец би бил невъзможен. Тъй като
тези разходи били в пряка и причинна връзка с престъплението, за Т.Д.Г. те се
явявали претърпени имуществени вреди.
Вследствие на причинените на Т.Г. телесни повреди,
същият претърпял изключителни болки и страдания, за които му било препоръчано
обездвижване и покой за период повече от 95 /деветдесет и пет/ дни. Същият
изпитвал силни болки при движение, завинаги бил променен начина му на живот,
неговата трудоспособност, поради затруднения при придвижването. Променена била
походката му, като Г. накуцвал с осакатения крак. От друга страна, вследствие
на настъпилото ПТП претърпял силна уплаха и стрес, от една страна за самия себе
си, за своя живот, а от друга в следствие на преживения ужас от възможността
сина му Д.Г. да бъде премазан между двете ударени МПС-та.
Посочва се, че и към настоящия момент пострадалият
Т.Г. не е възстановен и не може да използва увредения крайник в пълен обем.
Същият нямал да бъде никога възстановен, никога нямало да има нормална походка,
винаги ще изпитвал огромна болка на мястото на ампутираните пръсти. Т.Г. бил
млад човек, обречен до края на дните си да бъде инвалид, да има затруднено
движение, да не може да работи добра и високоплатена работа, поради
осакатяването и залитащата несигурна походка.
От настъпилото ПТП и до настоящия момент ищецът Т.Г.
не можел да спи нощем, или сънувал кошмари /момента в който ги блъска колата на
виновния водач/. Пиел лекарства, за да може да заспива, както и за притъпяване
на болките и непрекъснато сънувал инцидента. Множеството травми, които понесъл
били не само претърпените физически болки и страдания, но и психически, тъй
като след инцидента и проведеното лечение все още не можел да се движи добре и
бил в тежест на неговите близки. Често продължавал да изпитва силни болки в
крака, дори и когато бил в пълен покой. Болките били толкова остри, че не можел
да заспива без помощта на приспивателни и силни болкоуспокояващи.
След настъпване на ПТП и през периода на възстановяване пострадалият
претърпял значителни по интензитет болки и страдания, съпроводени и с
допълнителен дискомфорт и неудобства при извършване на обичайни, ежедневни
дейности, породени от характера на получените увреждания. Първите месеци
трябвало да бъде обслужван. При настъпилото ПТП пострадалия /ищец/ Т.Д.Г.
преживял и най-големия си кошмар и изпитал най-големия страх в живота си /силен
стрес/, от който едва ли ще се възстановял някога. В първия миг, усещайки удара
между МПС-тата и виждайки как сина му Д.Г. пада между колите мислил само и
единствено за него. Около минута след сблъсъка, той си мислил най-лошото, че
детенцето му е премазано между колите, че е починало, тази мисъл и този кошмар
се повтаряли почти ежедневно за него като си спомнял първата си реакция след
сблъсъка. В момента, в който видял синът си Д. да пада той решил, че най -
големия кошмар за всеки родител го е сполетял. Едва след като видял, че синът
му се движи, макар и трудно се изправя, Г. разбрал, че е жив. Продължавал и
досега да търпи негативни психически изживявания при спомена за случилото се и
при споменаването на думата „катастрофа" или при възприемането на тежко на
ПТП, предавано по телевизията или радиото. Твърди, че е сигурно, че до края на
дните е загубил здравия си сън, както и че при всяко заспиване ще го преследва
кошмарът от катастрофата, и ще изживява отново, и отново мислите, и болките, и
страданията, на които е бил подложен. Също така, било сигурно, че ще остане
инвалид и няма да може да използва крака си нормално, походката му щяла да
остане „накуцваща”, нямало да може активно да работи, въпреки младата и
трудоспособна възраст, нямало да може да танцува на абитуриентския бал и
сватбата на сина си в бъдеще и болките на мястото на ампутираните пръсти ще
останели за цял живот.
В следствие на настъпилото ПТП пострадал и ищеца Д.Т.Г..
Същият при удара попаднал между двата ударени спрени автомобила. Д.Г. бил
ударен и съборен на земята, падайки по гръб. Директното съприкосновение между
пострадалия и ударения лек автомобил била в колянната област, а от падането
пострадал и гърбът му. В следствие на настъпилото ПТП, вторият ищец получил
травматично увреждане на няколко структури на коляното, което му причинило
болки и страдания, за които му било препоръчано обездвижване и покой за период
от 15 /петнадесет/ дни. Същият изпитвал силни болки при движение, нарушил
обичайния си начин на живот за дълъг период, не посещавал учебни часове, поради
невъзможност да се придвижва. От друга страна, вследствие на настъпилото ПТП
претърпял силна уплаха и стрес от една страна за самия себе си, за своя живот,
а от друга в следствие на преживения ужас от тежкото увреждане, причинено
вследствие на същото ПТП на неговия баща - Т.Г. /с ампутирани фаланги на долен
крайник/. И до настоящия момент Д.Г. изпитвал ужас при приближаване на МПС,
спял неспокойно, сънувал кошмари.
И към настоящия момент пострадалият Д.Г. не бил
възстановен и чувствал болки в областта на колената особено при рязка промяна
на времето и застудяване. От ПТП и до настоящия момент той не можел да спи нощем,
сънувал кошмари, будел се от уплаха. Множеството травми, които понесъл били не
само претърпените физически болки и страдания, но и психически.
При настъпилото ПТП, Д.Т.Г. с ЕГН:**********
преживял силен стрес, от който едва ли щял да се възстанови някога. В първия
миг при настъпване на ПТП го пронизала внезапната мисъл, че е премазан от двата
автомобила, между които се е намирал. Веднага след това се е уплашил, че е
загубил баща си, тъй като осъзнал, че последния е изблъскан от ударения л.а. и
паднал на земята. За кратко изпитал облекчение, когато видял, че баща му - Т.Г.
се изправя и тръгва към него, но само при вида на премазания му крак, изпадал в
шок. Виждайки окървавения и разкъсан крак на баща си, от който се виждали
стърчащи и оголени кости, изпадал в шоково състояние, загубил способността да
разсъждава и изпадал в паника, започвайки да крещи неистово.
Д.Г. продължавал и досега да търпи негативни
психически изживявания при спомена за случилото се и при споменаването на
думата „катастрофа” или при възприемането на тежко на ПТП, предавано по
телевизията или радиото. Продължавал да се стряска от преминаващи в близост
автомобили, от остър шум от удар. Сънувал нощем ужасния вид на баща си
непосредствено след катастрофата, както и че попадал в катастрофа, премазан
между два автомобила. Животът на този млад човек за винаги бил белязан от
кошмарите и съзнанието, че само за един миг работоспособния и прекрасен човек и
негов баща е останал инвалид за цял живот.
Вследствие на настъпилото ПТП на ищеца Г.Д.Г. били
причинени имуществените вреди, изразяващи се в пълно унищожение на л.а. марка „О.",
модел „К." с ДКН СТ *** КК. За настъпилото на 01.01.2016г. ПТП и
претърпените в следствие на него имуществени и неимуществени вреди от тримата
ищци своевременно било уведомено ответното дружество.
На 20.01.2016г. ищците предявили застрахователна
претенция, поради което в ответното дружество били заведени преписки съответно
с №№ **********, **********, ********** и **********. На ответника
били предоставени доказателства, установяващи основателността на претенциите,
въпреки това, същият отказал изплащане на обезщетение до приключване на
наказателното производство, установяващо вината на водача на застрахования лек
автомобил, причинил произшествието. След влизане в сила на съдебния акт по НОХД
№ 177/2016г. по описа на PC- Р. - на 20.01.2017г. ищците отправили отново
искане за определяне и изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с
подробно представени доказателства за всяка една от претенциите. До настоящия
момент, ответникът не бил обезщетил пострадалите лица в съответствие с
изискванията на чл. 496, an. 2, т. 1 от КЗ, поради което и пред тях бил налице
правен интерес от образуване на настоящото производство.
Молят съда, да осъди ответното застрахователно
дружество ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** сума в
размер на 90 264,55 лева (деветдесет хиляди двеста шестдесет и четири лева и
петдесет и пет стотинки), представляващи както следва:
- 80
000 лева (осемдесет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания;
- 2
500 лева (две хиляди и петстотин лева) - обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на пълното унищожение на собствения на ищеца л.а. марка „О.”,
модел „К." с ДКН № СТ ***СВ;
- 164,55
лева (сто шестдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) - представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупуване на медикаменти и
лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
непозволеното увреждане /01.01.2016г./ до окончателното изплащане на задължението,
както и следните суми:
- 500
лева (петстотин лева), представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по ДП № 1/2016г.
по описа на РУП - Р.;
- 600
лева (шестстотин лева), представляващи имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна помощ по НОХД № 177/2016
г. по описа на PC - Р.;
- 6
500 лева (шест хиляди и петстотин лева) - представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред ЗД
„Б.” АД за постигане на доброволно обезщетение в следствие на предявена
застрахователна претенция, като всички описани вреди се явявали пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП, причинено от К.Г.А. с ЕГН **********,***
на 01.01.2016г., за което същият е осъден в влязъл в сила съдебен акт по НОХД №
177/2016г. по описа на PC - Р., както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски;
- ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Г. с ЕГН ********** с
постоянен адрес:*** сума в размер на 7 650 лева (седем хиляди шестстотин и
петдесет лева), представляващи както следва:
-
7000 лева (седем хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се претърпени болки и страдания; ведно със законната лихва върху
същата, считано от датата на непозволеното увреждане /01.01.2016г./ до
окончателното изплащане на задължението,
- 650
лева (шестстотин и петдесет лева) - представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред ЗД
„Б.” АД за постигане на доброволно обезщетение в следствие на предявена
застрахователна претенция, като всички описани вреди се явявали пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП, причинено от К.Г.А. с ЕГН **********,***
на 01.01.2016г., за което същият бил осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД
№ 177/2016г. по описа на PC- Р., както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски;
- ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г. с ЕГН ********** с
постоянен адрес:*** сума в размер на 3 650 лева (три хиляди шестстотин и
петдесет лева), представляващи както следва:
- 3000
лева (три хиляди лева) - обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на пълното унищожение на собствения му л.а. марка „О.”, модел „К."
с ДКН СТ *** КК, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на
непозволеното увреждане /01.01.2016г./ до окончателното изплащане на
задължението,
- 650
лева (шестстотин и петдесет лева) - представляващи имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред ЗД
„Б.” АД за постигане на доброволно обезщетение в следствие на предявена
застрахователна претенция, като всички описани вреди се явявали пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП, причинено от К.Г.А. с ЕГН **********,***
на 01. 01. 2016г., за което същият бил осъден с влязъл в сила съдебен акт по
НОХД № 177/2016г. по описа на PC - Р., както и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът прави
възражение за родова неподсъдност на спора, като посочва, че единствено
претенцията на Т.Г., отговоря на законовите изисквания за родова подсъдност
пред ОС, като първа инстанция. Оспорва иска по основание и размер. Сочи, че по
делото не са представени убедителни доказателства, в смисъл на ползващи се с
материална доказателствена сила, за наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по застраховка ГО, по силата, на което ответното дружество да е
пасивно легитимирана страна в процеса.
Прави възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищците, които са се поставили в превишен риск, като са престоявали на
пътното плътно. Това поведение ги поставяло в превишен риск от преминаващи автомобили,
който бил по - висок от обичайния, ако престояват на място, на което е по -
безопасно за това, включително при извършване на ремонт на автомобил.
Оспорва иска по размер, по следните съображения:
По твърдения в исковата молба на 01.01.2016 г. Т.Г.,
Д.Г. и Г.Г. са били участници в ПТП като пешеходци (стояли са до спрени
автомобили). В резултат на инцидента, Т.Г. и Д.Г. получили телесни увреждания,
за удостоверяването, на които били представени медицински документи на тяхно
име. Ответникът посочва, че за Г.Г. няма представени медицински документи и
няма искане за обезщетение за настъпили неимуществени щети. Данните за
настъпили телесни увреждания в представените медицински документи били
следните:
За Т.Д.Г. - Травматична ампутация на първи и втори
пръсти на десния крак. За тази травма не са представени медицински документи,
които да удостоверяват, че е бил прегледан от медицински екип на Спешна помощ -
С.З. на мястото на инцидента и с диагноза: Разкъсно-контузна рана на десен крак
и ампутация на 1-ви и 2-ри пръст на крака. Тези данни са описани в представено
писмо до РУ „Полиция" гр. Р., като към него е било приложено и копие от
Фиш за спешна медицинска помощ № 0146243/01.01.2016 г. Екипа транспортирал
пострадалия до Спешен травматологичен кабинет към УМБАЛ „С.К." гр.С.З.,
където са поели лечението му. Сред документите по делото, такъв документ нямало
представен.
Данните от самото лечение в Спешен травматологичен
кабинет при УМБАЛ "С.К." също не били представени като медицинска
документация, а били описани в представените два съдебномедицински документа -
Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 6/08.01.2016г. и
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 63/2016г. по ДП №1/2015г.
Посочва, че е описано, че е извършена хирургична обработка, като в цитираните
показания на пострадалия имало повече подробности: „...Погледна пръстите, които
носех в торбичката, но той каза, че са премазани и не могат да се оправят...
Докторът каза, че няма да ме оставя в болницата, но той каза, че не е
необходимо. Доктора каза, че към 2-3 месеца ще съм в болнични...". Т.е
лечението се е състояло в хирургична обработка на първи и втори пръсти, които са
били премазани и ампутирани, но не е било възможна реимплантация. И двата
съдебномедицински документи (изготвени от един и същи съдебен лекар) били с
едно и също заключение, като в Съдебномедицинската експертиза било казано: „Травматичното
откъсване и липса на първи и втори пръсти на десния крак представлява трайно
затруднение на долния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Това затруднение на
движението ще остане за цял живот, като в конкретния случай не се касае за
осакатяване".
Представени били болнични листове за временна
нетрудоспособност от 02.01.2016 г. до 04.04.2016 г. - 94 дни и представени
амбулаторни листове за извършени контролни прегледи и превръзки (д-р Сталев -
ортопед), като последната дата била 29.03.2016г. и било записано, че раните са
зараснали вторично.
За сравнение, ответникът цитира р. №
633/01.11.2010 година IV -ГО-ВКС, по чл. 290 ГПК, като съдът присъжда
обезщетение от 20 000 лева, за трудова злополука причинила на работника
следните неимуществени вреди: открито размачкване на дясното стъпало, счупване
на II, III, IV и V стъпални кости на дясното стъпало, счупване на крайните
далечни фаланги на II, III, IV и V пръсти на десния крак и на крайната фаланга
на десния палец. Наложила се е спешна ревизия на раните и поставяне дренаж по
оперативен път, като в следоперативния период се е оформила некроза. Това
наложило повторна операция на 25.04.2005 г. с ампутиране на II, III и IV
пръсти, петата стъпална кост на дясното стъпало и крайната фаланга на десния
палец. Лечението продължило близо една година и вследствие на уврежданията била
определена 31% намалена работоспособност. Сочи, че при ищеца се е развила
нормална психологична реакция на силен стрес и на депресивност по отношение на
загубата на част от крайника и неговото обезобразяване. С това решение било
присъдено обезщетение в пъти по - малко от настоящата претенция, което само
показвало, че на застрахователните дела се гледало като на „доходен бизнес”, а
не средство за справедливо обезщетяване на реални вреди.
За Д.Т.Г.:
- Контузия на колената, като тези данни били от
представен Лист за преглед на пациент в спешно отделение на 01.01.2016 г. с
диагноза: Контузия на лявото коляно. Описвало се травма в областта на лява
колянна става (ЛКС), болка и оток. Посочва се, че била назначена рентгенография
(няма резултат), назначени били покой и компреси.
Представен бил амбулаторен лист № 15/04.01.2016г.
(от личен лекар), където се описвала болка и ограничени движения в двете
колена. Нямало изследвания и назначения за лечение. Имало „медицинска бележка”
от същия лекар, за пред училищните власти, че се нуждаел от 15 дни домашно
лечение. Това била документацията за Д.Г..
За Г.Д.Г. - претендирал само имуществени щети (за
автомобила), които ответникът оспорва изцяло, като твърди, че претенцията не е
равна на средната пазарна стойност на вредата.
В заключение ответникът посочва, че Т.Г. се опитва да внуши, че
травматичната ампутация на първите два пръста на дясното стъпало представлява,
едва ли не, тежка телесна повреда, но в специализираната литература за оценка
на телесни травми, много ясно било казано, кога една травма за долния крайник
може да бъде квалифицирана като тежка телесна повреда или осакатяване. В случая
и в представената СМЕ ясно било записано, че съществува затруднение за
нормалното движение на дясното стъпало (в сравнение с лявото) - „Това
затруднение на движението Ще остане за цял живог, като в конкретния случай не
се касае за осакатяване". Ответникът заявява, че не може да се съгласи с
констатацията, че това затруднение ще остане за цял живот, защото имало много
примери от живота, които доказвали, че това не е така. Имало, напр. доста
алпинисти (вкл. и български), които въпреки ампутацията на пръсти на краката
(вследствие на измръзване) продължавали „да могат” да „се движат" и то по
труден терен.
Виждало се от представените медицински документи,
че възстановителният период от травмата е протекъл нормално и без съществени
усложнения (три месеца след травмата, раните са зараснали, според представените
амбулаторни листове). Колкото до останалите здравословни последици от
инцидента, описвани в исковата молба, нямало представени медицински документи.
Ответникът счита, че исканата сума за обезщетение
за неимуществени щети (80 000 лева) е завишена и сума от около 20 000 лева,
което би се покрило с посоченото в цитираното решение на ВКС и то за по - тежки
травми, била по- адекватна (при условие, че бъдат представени медицински
документи за останалите, изброени в исковата молба, последици от инцидента).
За Д.Г. се искало сума за обезщетение от 7 000
лева за неимуществени щети. Само за повърхностна контузия на коленете, счита,
че сумата е доста завишена, а за останалите последици от инцидента, изброени в
исковата молба, нямало представени медицински документи.
По делото с вх. № 6160/17.05.2017г. е постъпила от ответното дружество ЗД “Б.”
АД - гр.С. обратна искова молба срещу К.Г.А. с ЕГН ********** ***, с цена на
иска 30 000 лв., като частичен от 101 564,55 лв. Претендира разноски. Направено
е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските /стр. 110,
158 и стр. 257 от дело/.
С допълнителната искова молба, ищците излагат
съображения за неоснователност на възраженията на ответника за подсъдност. По
отношение на направените оспорвания, считат същите за неоснователни и бланкетно
посочени.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната
искова молба, с който взема становище по наведените от ищците твърдения, като
счита същите за неоснователни.
С определение № 1506/22.12.2017 г. като трето лице
–помагач на страната на ответника е конституиран К.Г.А. на основание чл. 219 от ГПК.
Третото
лице – помагач на страната на ответника в съдебно заседание от 03.07.2018 г.,
чрез процесуалният си представител не оспорва иска по основание, оспорва
размера на неимуществените вреди.
Предявен
е и обратен иск /предявен като частичен и при условията на евентуалност, ако се
уважи главния/, с правно основание чл.274, ал.2 КЗ / отм./, съотв.чл. 433, т. 3 КЗ във вр. чл. 500 КЗ.
Ищецът ЗД ,,Б.‘‘АД твърди, че на 01.01.2016
година, в с. Б., при управление на МПС, л.а. „Ф.” с peг. № СТ *** ВВ, К.Г.А.,
който е изтърпявал влязло в сила административно наказание, лишаване от право
да управлява МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата като, виновно
реализира ПТП, в което са пострадали в качеството им на пешеходци - Т.Д.Г., Д.Т.Г.
и Г.Д.Г.. След ПТП ответникът по делото е нарушил и законовото изискване
визирано в чл. 123 ал. 1 т. 2 буква „а”, „б” и „в” ЗДП, в следствие на което
виновно се е отклонил от своевременното извършване на алкохолна проба. Пострадалите
са предявили искове срещу ЗД “Б.” АД, като застраховател по застраховка „ГО”,
на МПС, л.а. „Ф.” с per. № СТ *** ВВ, за неимуществените и имуществените вреди,
причинени им от К.Г.А., в следствие на получените телесни травми и разходи за
възстановяване на имущество, както и иск за лихва върху сумата, която
претендират, от датата на ПТП.
В случай, че бъдат установени всички подлежащи на
доказване от ищците Т.Д.Г., Д.Т.Г. и Г.Д.Г., по първоначалните искове факти и
застрахователното дружество бъде осъдено и заплати застрахователно обезщетение,
то ще има право да получи от деликвента, това което е платено на увредените
лица. Дружеството не е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, поради
което има право да си възстанови от застрахования заплатеното обезщетение в
полза на увредените лица за лихва на още едно основания - чл. 227 т. 2 КЗ
(отм.).
Моли съда да осъди К.Г.А., ЕГН **********,***” АД
с ЕИК ***, сумата за която бъде осъдено дружеството (главница, лихви и
разноски) и след като я заплати, по първоначалните искове на Т.Д.Г., Д.Т.Г. и Г.Д.Г.
за вреди от ПТП на 01.01.2016 година. Искът е
предявен за 30 000 лева, като частичен от 101564.55 лева. Претендира
разноски.
Не е постъпил отговор от ответника К.Г.А.. В
съдебно заседание ответникът оспорва исковете по основание и размер. Претендира
разноски. Направено е възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
От служебна справка се
установява, че за л.а. ,,Ф. П.‘‘ е налице сключена застраховка ,,Гражданска
отговорност‘‘ с валидност 11.07.2015 -00.00 часа до 10.07.2016 г. -00,00 часа.
Съгласно §22 от ПЗР на КЗ / Обн., ДВ, бр.102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016
г./ "За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този
кодекс". В настоящият случай договорът за застраховка “Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица BG /02/115001794640 е сключен на 08.07.2015 г. От страна на ответното
дружество не са изложени твърдения за наличие на постигната друга различна
договорка между страните по процесната полица. Поради това съдът намира, че в
настоящия случай е приложим § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 226 от КЗ /отм./, доколкото в кодекса няма изрична норма, с която
да е придадено на чл. 498, ал.3 от КЗ обратно действие. В част IV от КЗ (отм.), в която се намира нормата на чл. 226 от КЗ/отм./
не предвижда изискване за провеждане на извънсъдебна процедура за уреждане на
отношенията между пострадал и застраховател, поради което непредявяването от
ищеца на претенция за заплащане на неимуществени вреди не е условие за
допустимостта на иска. Следователно заявяването на претенция за вреди първо
пред застрахователя в конкретния случай не е положителна процесуална
предпоставка за допустимост на производството пред съда, предвид разглеждането
му по реда на КЗ (отм.).
Не са спорни и не се нуждаят от доказване следните
факти: На 01.01.2016 г. в с.Б., общ. Р., К.Г.А., с ЕГН:********** около 15,40
часа, при управление на л.а. марка „Ф.", модел „П." с ДКН СТ *** ВВ,
собственост на Д.Х.Ф., застрахован по Задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" в „ЗД "Б." АД гр. С. по Застрахователна Полица №
BG02115001794640, валидна до 10.07.2016 г., без съответното свидетелство за
управление на МПС, поради несъобразена скорост, е изгубил контрола над
управлението на автомобила и е ударил най - напред в л.а. марка „О.",
модел „К.", с ДКН СТ *** СВ, собственост на Т.Г., където извършвали
ремонтни дейности, а в последствие л.а марка „О." модел „К.", с ДКН
СТ *** КК., собственост на Г.Г., паркиран пред дома му, след което К.Г.А. е
избягал от местопроизшествието. По непредпазливост К.Г.А. е причинил средна
телесна повреда на Т.Г., изразяваща се в ампутация на I и II пръст на ниво
дист. фаланги, а на Д.Т.Г. е причинил травматично увреждане на няколко
структури на коляното.
За описаното ПТП на виновния водач К.Г.А., с ЕГН:**********,***
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл. 343, ал. 3, б. „а" във връзка с ал. 1,6. „б", вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК , във връзка с чл. 20, ал.1 и
ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 150 и вр. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Образувано
е НОХД № 177/2016 по описа на Районен съд Р., като с Протокол № 57/12.10.2016г.
и на основание чл. 381 и сл. НПК е одобрено Споразумение между РП - Р. и
подсъдимия К.Г.А., е признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Определението е влязло в законна сила на 09.12.2016 г.
На 20.01.2016 г. ищците предявили застрахователна претенция с преписки съответно с № **********, **********, ********** и **********, като предоставили доказателства, установяващи основателността на претенциите им, но ответника отказал изплащане на обезщетение до приключване на наказателното производство, установяващо вината на водача на застрахования лек автомобил, причинил произшествието. След влизане в сила на съдебния акт по НОХД № 177/2016 г. по описа на PC- Р. - на 20.01.2017 г. ищците отправили отново искане за определяне и изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с подробно представени доказателства за всяка една от претенциите. Ответникът не е обезщетил пострадалите лица съгласно изискванията на чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ.
По делото са представени 6 броя амбулаторни листи
–
№ 12/08.01.2016 г., № 25/15.01.2016 г., № 63/05.02.2016 г., № 72/09.02.2016 г.,
№ 151/13.02.2016 г., №207/29.03.2016 г. и 4 броя болнични листи, от които се
установява, че Т.Д.Г. е бил в отпуск за периода от 02.01.2016 г. до 04.04.2016
г.
Представени са 14 броя фискални бонове на стойност
164,55 лева за закупени медикаменти.
Представени са амбулаторен лист № 15/04.01.2016 г.
и медицинска бележка, от които се установява, че Д.Т.Г. е поучил травма на
няколко структури на коляното и е ползвал 15 дни домашно лечение.
От свидетелство за регистрация на л.а. марка ,,О. К.‘‘
е с прекратена регистрация и е приет за
разкомплектоване.
От писмо № 122800-31100/06.11.2018 г. на ОД на МВР
– С.З. се установява, че К.Г.А. е неправоспособен водач и не притежава СУМПС
към дата 01.01.2016 г.
От представената по делото съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни № 63/2016 г. и съдебномедицинско удостоверение №
6/2016 г. се установява, че Т.Д.Г. е
получил травматична ампутация на първи и втори пръст на десен крак при ПТП на
01.01.2016 г., което представлява трайно затруднение в движението на долния
крайник за срок по – дълъг от 30 дни, което ще остане за цял живот, като се
касае за осакатяване.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно се установява, че при настъпилото на 01.01.2016 г.
ПТП Т.Д.Г. е получил травма, довела
до ампутация на първи и втори пръст. При
направения преглед на 13.02.2018 г. и след направата на нова рентгенография вещото
лице е установило,че ампутацията на първи пръст е на ниво 1/3 от проксималнта
фаланга. Кожата на върха на ампутационния чукан е цикатрициална, ригидна и с
повишена чувствителност-болезнена. Вторият пръст е ампутиран на ниво
проксимална интерфалангеална става.
Извършена е под защитата на локална анестезия хирургична
обработка, оформени са ампутационните чукани на двата пръста ,наложена е
хирургична превръзка и са дадени указания за продължаване на лечението в домашни
условия. Предписана е антибиотична терапия за 5 дни -Далацин С -0,300мг 2 по 2к
и Дорета табл по 2т вечер. Дадени са указания за извършване на превръзки през
2-3 дни. Ползваните болнични са 95 дни. При осъществения клиничен преглед на
13.02.2018 г. се установява, че е приключил оздравителния процес на
травматичните поражения. Налични са крампи по ходилните мускули, които се
появяват по 3-4 пъти седмично. Кожата на остатъка от големия пръст е силно
чувствителна на допир и атмосферни промени. Движенията в метатарзофалангиалната
става са ограничени поради по-опънатата кожа. Установено е,че ищецът не може да
застава на пръсти. При ходене, в предната част на ходилото усеща нестабилност и
халтавитет в обувката, което се отразява на походката. При него тя е небалансирана
с провлачване на десния крак, т.е. може да се заключи, че оздравителния период
е приключен, но с остатъчни дефекти, които са некоригируеми във времето.
При пострадалият Д.Т.Г.
е констатирана: Контузио генус синистри. Травмите са били с по-лека степен, възстановими
за около 15 дни и без остатъчни дефекти. Пострадалият Т.Д.Г. през първите 3-4
седмици е изпитвал силна болка. Същата е била копирана с аналгетици.Движенията
са били извършване с помощта на помощни средства-патерици. През последващия
период болката рязко намаляла. През времето на интензивната болкова
симптоматика ищецът се е нуждаел от чужда помощ.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебно психолого - психиатрична експертиза, неоспорена от страните, която
съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че :
при пострадалия Т.Д.Г. ***, е имало наличие на състояние на стрес, афект и
фрустрация след преживения инцидент на 01.01.2016 г. Преживял е състояние на остра
стресова реакция , преминала в посттравматично стресово разстройство .
Причината за тези състояния е преживения инцидент на
01.01.2016 г., когато е станал жертва на ПТП. Провеждано е комплексно лечение с психофармака и
психотерапия. Ходът на посттравматичното стресово разстройство, в някои случаи,
завършва с пълно оздравяване, в някои
случаи заболяването може да приеме хроничен ход с продължителност много години
и да премине в трайна промяна на личността.
при пострадалият Д.Т. Г., от с. Б., общ, Р. е имало състояние на остра стресова реакция по време
на преживения инцидент- ПТП на 01.01.2016 г.
Причината за това състояние е инцидента на 01.01.2016г.,
при който Д.Т.Г. е участник и свидетел на ПТП. Препоръчително
е прилагане на комплексна психотерапия- индивидуална. Преодоляна е Острата
стресова реакция, но има остатъчни персистиращи страхове от катастрофи, което
пречи на пълноценното му социално функциониране.
От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно се установява, че пострадалите
са били ударени
от О. К.,
който се е придвижил напред вследствие на удара с Ф..
Пострадалият Т. Г. е престоявал на северният бордюр. Пострадалият Д. Г. е
престоявал пред челната част на л.а. О. К. на платното за движение в зона до
0,9 - 1,2 м южно от северният бордюр. Ако в момента на реализиране на удара
между Ф. и К.,
пострадалите са престоявали на 0,10-0,20 м и повече навътре в
северният банкет /на север от северния край на северния бордюр/,
в зоната където са се намирали в надлъжно направление /зоната
където е бил установен О. К./ е нямало да настъпи удар
между тях и кое да е от участвалите в ПТП МПС.
От заключението на назначената по делото съдебно-
оценъчна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като
изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че пазарната стойност по
метода на пазарните аналози на л.а. ,,О. К.‘‘е от порядъка на 500-600 лв. към
01.01.2016 г., към м. април 2018 г.
стойността му е нищожна- т.е. клоняща към 0,00 лева и не е годен за употреба.
Пазарната стойност по метода на пазарните аналози на л.а
,,О. К.‘‘ е от порядъка на 1000 лв. и към м. април 2018 г. стойността му е
максимум 200 лв., като не е годен за употреба.
От показанията на свидетеля Р.Г. Р. се установява, че
след ПТП ищецът Т.Д.Г. е изпитвал силна болка и са била необходими често
прегледи, като свидетелят е помагал с транспорт до болницата. Посочва, че
ищецът е изпитвал страх от ампутация на целия крак, поради усложнения. При
застудяване още изпитвал болка в крака. При придвижване слагал дунапренени
уплътнения, защото нямал стабилна опора. Нарушен бил сънят му и изпитвал силен
стрес. Поради временната неработоспособност не можел да осигурява финансови
средства за издръжка на семейството, както и за дипломирането на сина си.
По отношение на ищеца Д.Т.Г. посочва, че изпитвал силни
болки в коленете след инцидента, които продължават при промяна на времето. Твърди,
че изпитвал страх от шофиране.
От показанията на свидетелката М.Й.Г. се установява, че
след ПТП ищецът Т.Д.Г. изпитвал силни болки, като сънят му бил неспокоен,
придружен с кошмари. Вследствие на настъпили усложнения след ампутацията се
наложило ежедневно посещение при лекар, тъй като са били необходими промивки и
превръзки, което било свързано с болки и страдания, както и със страх от
ампутация на целия крак. Не е можел да се обслужва сам и се е нуждаел от помощ.
Сочи, че и към настоящия момент болките не са отшумели, което е довело до
промяна в начина на живот на цялото
семейство, както и в трудовата дейност
на Т.Д.Г., тъй като е на длъжност ,,механик‘‘.
По отношение на ищеца Д.Т.Г. сочи, че все още изпитва
болки в коленете и изпитва силен страх от шофиране.
От показанията на свидетеля Кирил Желязков Кирилов се
установява, че след инцидента ищецът Т.Д.Г. още изпитва силни болки и походката
му е променена. Не може да осигурява финансови средства за семейството.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 01.01.2016 г., по силата на
което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
По делото безспорно се
установи, че травматичните увреждания на ищците Т.Д.Г.
и Д.Т.Г. се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил К.Г.А.,
което е установено с влязло в сила с определение № 57/12.10.2016 г. по НОХД № 177/2016
по описа на Районен съд Р., което се ползва със задължителна сила за гражданския съд на
основание чл.
300 от ГПК.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди съдът взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични
увреждания, а именно:
-
По отношение на ищеца Т.Д.Г.:
От изслушаните по делото съдебно-
медицинска експертиза и свидетелските показания се установява, че при
настъпилото на 01.01.2016 г. ПТП Т.Д.Г. е получил травма, довела до ампутация на първи и втори пръст – средна
телесна повреда. Оздравителния период е приключен, но с остатъчни дефекти, които
са некоригируеми във времето.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, обстоятелството, че възстановителният
период е продължил около 95 дни, през което време движението му е било силно
ограничено и е изпитвал интензивни болки, както и че пълните активни и пасивни
движения няма да бъдат възстановени напълно.
Ищецът е имал нужда от помощ
при обслужването и грижи от близки хора по време възстановителния период.
Посочените травматични
увреждания ограничават възможностите на човек в трудоспособна възраст. Ищецът
не е изпълнявал трудовите си функции и към настоящия момент изпитва
затруднения, което се установява от свидетелските показания. Промяната в социалният
статус и професионалната реализация е свързано с изживявания, които в
психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с промяна в начина на
живот.
Следва да бъдат отчетени
и от психологична точка негативните емоции и страдания, които пострадалият изпитва
от ампутацията на двата пръста, които представляват тежка травма, както от
медицинска, така и естетична страна и водят до трайна
промяна на личността, относно себеприемането и себеуважението, видно от заключението на комплексната съдебно психолого - психиатрична експертиза.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която е
довело до негативна промяна в психо – емоционалното му състояние. Ноторно
известно е обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен
стресогенен фактор. От показанията на свидетелите се установява, че ищецът след
инцидента изпитва силен стрес и нарушение на съня.
Предвид обстоятелството,
че увреденото благо - здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са
неимуществени - не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на
здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер
70 000 лева, която би била адекватна на претърпените вреди.
-
По отношение на ищеца Д.Т.Г.:
От изслушаните по делото съдебно – медицинска експертиза и свидетелските показания се установява, че травмата /Контузио
генус синистри/, която е получил Д.Т.Г. се е възстановила за около 15 дни и без
остатъчни дефекти, като през първите 3-4 седмици е изпитвал силна болка и се е
придвижвал с помощта на помощни
средства-патерици. Ищецът е имал нужда от помощ при обслужването.
В най – голяма степен следва да бъде отчетена остра стресова реакция,
преживяна по време на ПТП, както и фактът, че същият е станал свидетел на
болките на баща си от травматичната ампутация на пръстите, което в
психологичен план пречи на пълноценното съзряване,
предвид възрастта на пострадалия.
Предвид обстоятелството,
че увреденото благо - здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са
неимуществени - не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на
дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда.
Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на
здравето, резултат от настъпилото ПТП, следва да бъде престирана сума в размер
2 000 лева, която би била адекватна на претърпените вреди.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за съпричиняване
от страна на пострадалите.
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
От събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства се установи по безспорен и
категоричен начин твърдението на ответника, че ищците са се намирали на пътното
платно на неразрешено място, т. е. установи се нарушение на разпоредбите на чл. 108, ал. 1 ЗДвП. Това обстоятелство се
установи безспорно от приетото по делото заключение на назначената по делото
автотехническа експертиза. Въз основа на установения по делото механизъм на
настъпване на ПТП, съдът намира, че пострадалите са били на платното за
движение на място, необозначено за пешеходци. Същите са нарушили правилата за движение по пътищата,
изискващи от пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно. В разглежданата хипотеза на деликт съдът трябва да вземе предвид и
обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на
моторните превозни средства за осигуряване безопасност на движението е
значително по - завишена спрямо тази на пешеходците.
При определяне степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от
значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко
действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос /решение № ЗЗ от 04.04.2012 г. по т. д. №
172/2011 г., на II ТО на ВКС/. При определяне приноса на пострадалите, за които
се установи, че са се намирали на пътното платно на място, необозначено за пешеходци,
с което са нарушили установените правила
за движение на пешеходците, следва да се има предвид, че районът на
местопроизшествието е в населено място, което несъмнено налага изключително
внимание от страна на водача на процесния лек автомобил. Следователно при
вменените на водача на увреждащия автомобил общи задължения по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, които изискват да предприеме
такава скорост на движение, позволяваща му да спре своевременно при възникнала,
но все още невъзприета от него конкретна опасност, както и непрекъснато да
контролира автомобила си, избраната скорост, се явява несъобразена с наличните
пътни условия по см. на горецитираната разпоредба. Неспазването на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП означава непроявена дължима
грижа от страна на водача на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя
и правен извод, че приносът му превишава значително този на пострадалия.
Следователно е налице принос на увреденото лице, който не е тъждествен на
приноса на делинквента и следва да бъде определен на 20 %.
Поради изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалите лица на ищеца
е дължима сума, както следва:
- Т.Д.Г. сумата от 56 000
лева паричен еквивалент на понесените от него неимуществени вреди
- Д.Т.Г. сумата от 1
600 лева паричен еквивалент на понесените от него неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца Т.Д.Г. иск за неимуществени вреди се явява
частично основателен до размера на сумата от 56 000 лева и като такъв
следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния
претендиран размер 80 000 лева.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца Д.Т.Г. иск за неимуществени вреди се явява
частично основателен до размера на сумата от 1 600 лева и като такъв следва да
бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
размер 7 000 лева.
По отношение на претенцията за имуществени вреди:
От представените по делото 14 броя фискални бонове се установява,
че във връзка с лечението вследствие
настъпило на 01.01.2016 г. ПТП, ищеца Т.Д.Г. е извършил разходи в общ размер на 164,55 лева за закупени медикаменти, които е направил във връзка с лечението, вследствие на
нанесените му телесни повреди от процесното ПТП и следва да бъдат репарирани.
От заключението на назначената по делото съдебно-
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност по метода на пазарните
аналози на л.а. ,,О. К.‘‘е от порядъка на 500-600 лв. към 01.01.2016 г., към м. април 2018 г. стойността му е нищожна-
т.е. клоняща към 0,00 лева и не е годен за употреба, поради което искът следва
да бъде уважен за сумата от 600 лева, представляваща имуществени вреди, като в останалата част до
претендираните 2 500 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От заключението на назначената по делото съдебно-
оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност по метода на пазарните
аналози на л.а ,,О. К.‘‘ е от порядъка на 1000 лв. и към м. април 2018 г.
стойността му е максимум 200 лв., като не е годен за употреба, поради което
искът следва да бъде уважен за сумата от 1000 лева, представляваща имуществени
вреди, като в останалата част до претендираните 3000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предявена е претенция за лихви от датата на ПТП –
01.01.2016 г. по отношение на ищците Д.Т.Г. и Г.Д.Г..
Ответното
дружество следва да заплати на ищците законната лихва, считано от 01.01.2016 г.
/датата на ПТП/ до окончателното изплащане на сумата.
По
исковете за имуществени вреди:
- на Т.Д.Г.
за сумите:
-500 лева (петстотин лева), представляващи
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
ползвана правна помощ по ДП № 1/2016г. по описа на РУП - Р.;
-600 лева (шестстотин лева), представляващи
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
ползвана правна помощ по НОХД № 177/2016 г. по описа на PC - Р.;
-6500 лева (шест хиляди и петстотин лева) -
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на доброволно
обезщетение в следствие на предявена застрахователна претенция, като всички
описани вреди се явявали пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,
причинено от К.Г.А. с ЕГН **********,*** на 01.01.2016г., за което същият е
осъден в влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 177/2016г. по описа на PC - Р.,
както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
- на Д.Т.Г.
за сумата
-650 лева (шестстотин и петдесет лева) -
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на доброволно
обезщетение в следствие на предявена застрахователна претенция, като всички
описани вреди се явявали пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,
причинено от К.Г.А. с ЕГН **********,*** на 01.01.2016г., за което същият бил
осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 177/2016г. по описа на PC- Р.,
както и направените по делото съдебни и деловодни разноски;
- на Г.Д.Г.
за сумата
-650 лева (шестстотин и петдесет лева) -
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на доброволно
обезщетение в следствие на предявена застрахователна претенция, като всички
описани вреди се явявали пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,
причинено от К.Г.А. на 01. 01. 2016г., за което същият бил осъден с влязъл в
сила съдебен акт по НОХД № 177/2016г. по описа на PC - Р., както и направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът счита тези претенции за имуществени вреди за
неоснователни, тъй като не е налице
фактическия състав на чл. 432 от КЗ във вр. с чл 45 от ЗЗД, а именно деликт и
същите не могат да бъдат присъдени в настоящото производство.
По обратния
иск /предявен като частичен и при
условията на евентуалност, ако се уважи главния/ с правно основание чл. 274,
ал. 2, КЗ /отм./,съотв. чл. 433, т. 3 КЗ във вр. чл. 500 КЗ от ЗД ,,Б.‘‘АД
против К.Г.А. .
Уважаването на преките искове срещу застрахователя
поражда вземането му за регрес срещу деликвента за присъдените на пострадалите
суми. В настоящия случай е безспорно установено по делото, че по отношение на
водача на процесния автомобил е налице влязло в сила определение №
57/12.10.2016 г. по НОХД № 177/2016 по описа на Районен съд Р. и е
неправоспособен водач без СУМПС към дата 01.01.2016 г., което е достатъчно
основание за уважаване на регресната претенция .
С оглед на така изложеното, съдът намира
предявеният обратен иск за изплатеното от застрахователя обезщетение на
пострадалите срещу виновния водач за доказан и основателен в размера на
намалялото му имущество с възникналото и вече ликвидно след уважаването на
основните искове: вземане за обезщетяване на претърпените от ищците болки и
страдания от получените вследствие на ПТП травматични увреждания, както и за
стойността на разходите за проведеното лечение и имуществените вреди за л.а. ,,О.
К.‘‘ и л.а. ,,О. К.‘‘
Исковете следва да се уважат до размерите
претендирани от застрахователя, а
именно: 30 000 лв., представляващи част от общо претендираното обезщетение
за претърпените от пострадалите лица неимуществени вреди и имуществени вреди,
но принудителното им изпълнение следва да се постави
под условие, застрахователят да изплати
присъдените по основните искове суми. В този смисъл е и касационната практика
по въпрос, допуснат по реда на чл. 290 ГПК в решение № 49 от 27.04. 2010 г. по т. д. №
814/2009 г. на ВКС, І т. о., ТК).
По отговорността
за разноските:
По иска с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съотв. чл. 432
ал. 1 от КЗ във вр.с чл.45,чл.51,чл.52 ЗЗД.
Ищците са освободени от
задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 2 374,58 лева.
Предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът определя
разноските за адвокатско възнаграждение на Т.Д.Г. в размер на 3 237,94 лева, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Б.” АД следва да заплати на ищеца Т.Д.Г. сумата от 2 036,24 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
Предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът определя
разноските за адвокатско възнаграждение на Д.Т.Г. в размер на 712,50 лева, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Б.” АД следва да заплати на ищеца Д.Т.Г. сумата от
149,
02 лева, съразмерно уважената част от исковете.
Предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът определя
разноските за адвокатско възнаграждение на Г.Д.Г. в размер на 485,50 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Б.” АД следва да заплати на ищеца Г.Д.Г. сумата от 133,01 лева, съразмерно
уважената част от исковете.
Ответникът
ЗД „Б.” АД е представил договор за правна защита и съдействие с адвокатско
възнаграждение в размер на 7 000 лева без ДДС, но не е посочена каква част
от сумата е по главния и каква част е по регресния иск, поради което съдът
определя сумата от 3 500 лева без ДДС или 4 200 с ДДС адвокатско
възнаграждение по главния иск и сумата от 3 500 лева без ДДС или
4 200 с ДДС адвокатско възнаграждение по регресния иск.
Направили
са разноски за АТЕ в размер на 300 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ЗД „Б.” АД разноски в размер на 1 869,75 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
По иска с правно основание чл. 274, ал. 2, КЗ
/отм./, съотв чл. 433, т. 3 КЗ във вр. чл. 500 КЗ. от ЗД ,,Б.‘‘АД против К.Г.А..
Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от
ответника К.Г.А., поради което съдът определя адвокатско възнаграждение, в
размер на 1 430 лева без ДДС или 1 716 с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът К.Г.А.
следва да заплати на ЗД ,,Б.‘‘АД разноски в размер на 1 716 лева с ДДС адвокатско
възнаграждение и държавна такса в размер на 1 200 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ****да
заплати на Т.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 56 000 лева
/петдесет и шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило ПТП на 01.01.2016 г. в с.
Б., общ. Р., като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 56 000 лева до претендираните 80 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ****да
заплати на Т.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 600 лева
/шестстотин лева/ обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на пълното унищожение на л.а. марка „О.”,
модел „К." с ДКН № СТ ***СВ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 600 лева до претендираните 2 500 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ****да
заплати на Т.Д.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 164,55
лева /сто шестдесет и четири
лева и 55 стотинки/, представляваща имуществени вреди - разходи по лечение и
възстановяване от нанесени травми, вследствие на настъпило на ПТП на 01.01.2016
г. в с. Б., общ. Р..
ОТХВЪРЛЯ исковете от Т.Д.Г. с ЕГН ********** ***
против ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ****за:
сумата от 500 лева (петстотин лева), представляващи имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за ползвана правна
помощ по ДП № 1/2016г. по описа на РУП - Р.;
сумата
от 600 лева (шестстотин лева),
представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за ползвана правна помощ по НОХД № 177/2016 г. по описа на PC – Р.
сумата
от 6 500 лева (шест хиляди и
петстотин лева) - представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на
доброволно обезщетение вследствие на предявена застрахователна претенция, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ****да
заплати на Д.Т.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 1 600 лева
/хиляда и двеста лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесени травми, вследствие на настъпило ПТП на 01.01.2016 г. в с.
Б., общ. Р., ведно със законната лихва от 01.01.2016 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над
сумата от 1 600 лева до претендираните 7 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска от Д.Т.Г. с ЕГН ********** *** против
ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ****за
сумата от 650 лева (шестстотин и
петдесет лева) - представляващи имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на
доброволно обезщетение вследствие на предявена застрахователна претенция, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ****да
заплати на Г.Д.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 1000 лева /хиляда лева/, имуществени вреди, вследствие на пълното
унищожение на л.а. марка „О.”, модел „К." с ДКН СТ *** КК, ведно със
законната лихва върху същата, считано от датата на непозволеното увреждане
/01.01.2016 г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 1 000
лева до претендираните 3 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска от Г.Д.Г., с ЕГН ********** *** против ЗД ,,Б.‘‘ АД, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ****за сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) - представляващи
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
представителство пред ЗД „Б.” АД за постигане на доброволно обезщетение в
следствие на предявена застрахователна претенция, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ****да заплати в полза на ОС – С.З.
държавна такса в размер на 2 374,58 лева.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ****да заплати Т.Д.Г., с ЕГН **********
*** сумата от 2 036,24 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ****да заплати Д.Т.Г., с ЕГН **********
*** сумата от 149, 02 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., ****да заплати Г.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 133,01
лева, представляваща
разноски, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.Д.Г., с ЕГН ********** ***, Д.Т.Г., с ЕГН ********** *** и Г.Д.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплатят на ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., ****разноски
в размер на 1 869,75 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Г.А. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ****сумата от 30 000 лева
/тридесет хиляди лева, представляваща частичен иск от подлежащо на
възстановяване от деликвента част от общо ПРИСЪДЕНОТО застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинено от ПТП на
01.01.2016 г. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ така присъденото общо
застрахователно обезщетение, ведно с лихвите по
т.д. №99/2017 по описа на ОС – С.З. бъде изплатено от застрахователя
ЗД ,,Б.‘‘ АД
ОСЪЖДА К.Г.А., с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД ,,Б.‘‘ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С., ****разноски
в размер на 2 916 лева,
от които сумата от 1 716 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и държавна такса
в размер на 1 200 лева.
Делото е разгледано и решено с
участието на К.Г.А. *** в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника ЗД ,,Б.‘‘ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., ****РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: