№ 66
гр. гр.Велинград, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно
наказателно дело № 20245210200134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. В. М., ЕГН **********, от гр.Велинград,
ул. *******, с която обжалва НП 2023-367-04-43/20.11.2023г. на ВПД
Директор на ОДМВР гр.Пазарджик.
В жалбата се твърди, че посоченото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на чл. 18 и чл. 42, т. 4, респективно чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени две деяния, от което не е ясно за кое от
двете е наложено административно наказания и води до нарушаване правото
на защита на жалбоподателя. Излага се, че на посочената в наказателното
постановление дата, жалбоподателя е осигурил на сина си пълнолетен
придружител в лицето на Г. А. В.. Ангажира доказателства.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция на МВР Пазарджик, не
изпраща представител. Към административно наказателната преписка се
съдържа писмено становище, с което се поддържа, че обжалваното НП е
изцяло законосъобразно, а подадената жалба, като неоснователна, следва да
се остави без уважение.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от
1
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на НП.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 01.10.2023., около 02:00 часа, във връзка с подаден сигнал на ЕЕН
112, получен за пострадало непълнолетно лице на обществено място- нощен
клуб „Боа“, гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 48а, била извършена на
място проверка от полицейски служители, които установили В. Я. М., роден
на 18.07.2007 г. - непълнолетен, син на жалбоподателя, който не е бил
придружен от никой от родителите си, нито от друго пълнолетно
дееспособно лице, посочено от тях. На място били установени и други
непълнолетни лица от неговата компания, които също не били придружени от
родител или друго пълнолетно лице и били откарани при инспектор от
„Детска педагогическа стая“, където децата посочили като свои придружител
лицето Г. В.. Жалбоподателят се явил лично в РУ Велинград, където заявил,
че разрешил на сина си да отиде на дискотека с приятели, но той не го е
придружил там, нито е осигурил пълнолетно лице, което да стори това, като
дори не знаел в кое заведение е отишъл синът му.
При пристигане на жалбоподателя му бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, в който свидетелят З. П. посочил в
обстоятелствената част, че жалбоподателят в качеството му на родител на
непълнолетния В. Я. М., роден на 18.07.2007 г., на 01.10.2023., около 02:00
часа, не е придружил сина си и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице,
което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр. Велинград, бул. „Хан
Аспарух“ № 48а. АУАН бил съставен в присъствието на М. Г., като свидетел
и бил подписан от жалбоподателя, който посочил, че няма възражения.
За описаното в АУАН нарушение на жалбоподателят е издадено
обжалваното Наказателно постановление (НП) № 2023-367-04-43/20.11.2023
г. от ВПД Директор на ОД на МВР, с което на осн. чл. 45, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 4
от Закона за закрила на детето, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 300. 00 лева, като в НП, като обстоятелства във връзка с
нарушението е посочено, че жалбоподателят в качеството му на родител на В.
М.- непълнолетен, не го е придружил или не е осигурил пълнолетно
2
дееспособно лице, което да го придружава в нощен клуб „Боа“, гр.
Велинград, бул. „Хан Аспарух“ № 48а, с което виновно е нарушил чл. 45, ал.
3 във вр. с чл.8, ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Горната фактическа обстановка се установи на базата на събраните по
делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства- АУАН,
НП.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и на всички
разпитани по делото свидетели, като логични, последователни, обективни и
безпристрастни. Същите се потвърждават и от писмените материали по
делото. В този смисъл само следва изрично да се отбележи, че свидетелят Г.
В., сочен от жалбоподателя като придружител на непълнолетния в
показанията си е категоричен, че преди да отидат на дискотека на посочената
в постановлението дата не е разговарял с родителите му, както и че не е бил
упълномощаван устно или по друг начин от тях да придружава
непълнолетния В. М.. От разпита на този свидетел става ясно, че охраната на
самото заведение го упълномощила да напише и подпише сам декларации, че
като придружител на непълнолетните лица ще отговаря за тях. Ето защо
съдът намира, че в случая няма доказателства, които да опровергават
твърденията на двамата полицейски служители, а твърденията на
жалбоподателя за липса на осъществено нарушение са изцяло голословни и
неоснователни, защото не намират опора в доказателствената съвкупност,
включително и в показанията на сочения от него свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно констатира, че във воденото административнонаказателно
производство не са допуснати съществени и неотстраними нарушения на
процесуалните правила, които биха могли да обусловят необходимостта от
отмяна на издаденото НП.
3
В разглеждания случай, в административнонаказателната преписка не
се съдържа данни относно връчването на наказателното постановление.
Доказателствената тежест по установяване надлежното връчване на НП пада
върху АНО, който в случая не е установил чрез надлежните процесуални
способи да е осъществено връчване, поради което следва да се приеме, че
законово регламентираната процедура не е била спазена, а обжалваното НП
не е влязло в законна сила.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че наказателното
постановление не е било връчено редовно, което обаче не би могло на
самостоятелно основание да наведе на незаконосъобразност на НП, тъй като
правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Надлежната
процедура по връчване се асоциира единствено с възможността за обжалване
на постановлението в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, което в настоящия
случай съдът приема за една положителна предпоставка, намерила
обективното си проявление в правния мир. В този смисъл следва да бъде
споделено възприетото в практиката виждане, че "липсата на редовно
връчване не препятства упражняване на правото на жалбата, поради което и
не съставлява съществено процесуално нарушение" (Решение № 176 от
9.01.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 12435/2019 г.).
При съобразяване гореизложеното съдът счита, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и НП са издадени от материално
компетентно лице по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет и чл. 47, ал. 1, б. "б" от
ЗАНН. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове,
като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбите
на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. При съставяне на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, като същият е съставен в присъствие
на свидетел, който е установил нарушението, а именно свидетелят М. Л. Г..
Съгласно константната съдебна практика достатъчно е АУАН да бъде
4
съставен в присъствие на един свидетел, който е присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
Не са налице пороци, които да водят до незаконосъобразност на
оспореното НП. В последното ясно е посочено мястото на деянието, неговата
дата, кое е санкционираното лице, както и в какво качество нарушителят е
наказан (родител). Изцяло са неоснователни твърденията в жалбата, че НП
страда от липса на реквизити – от неговото съдържание се установява, че
ясно е посочено описанието на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Действително, в
обжалваното НП не са посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, но посоченият пропуск не е довел
по никакъв начин до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице, доколкото същото е било наясно с фактическите и правни рамки на
вмененото му "административно обвинение".
На следващо място, в НП е посочено, че нарушението, за което е
наложено административно наказание, е такова по чл. 8, ал. 4 вр. чл. 45, ал. 3
от Закона за закрила на детето, което напълно съответства с описание на
нарушението, както в АУАН, така и в обжалваното НП. Отделно от това
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на
санкция подлежи "родител, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.
8, ал. 4". В този смисъл от логическото тълкуване на нормата следва изводът,
че всякога когато е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт е нарушена
едновременно с това и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗЗДт, поради което
нарушителят подлежи на санкциониране по реда на чл. 45, ал. 3 ЗЗДт. Макар
и санкционната разпоредба на чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт да очертава алтернативно
формите на изпълнителното деяние /извършване на нарушение на чл. 8, ал. 3
от ЗЗДт или на чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт/, съдът в настоящия си състав намира, че
самостоятелно нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт е обективно невъзможно.
Деянието на родител, който не придружава на обществени места след 22 ч.
детето си, навършило 14 г., но ненавършило 18 г., не би съставлявало
нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДт, ако родителят изпълни задължението си
по чл. 8, ал. 4 от същия закон, като осигури пълнолетно дееспособно лице за
придружител на детето си. Ако пък родителят не придружава лично детето си
5
и не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт, той не би извършил две
нарушения /по чл. 8, ал. 3 и по чл. 8, ал. 4 от ЗЗДт/, тъй като противоправният
резултат би бил един-единствен – присъствие на детето на обществено място
след 22 часа, без родителят пряко или косвено да осъществява надзор над
него. С оглед този именно противоправен резултат е предвидено и
административното наказание по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт – за виновно извършено
нарушение на логически свързаните разпоредби на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДт.
Ето защо без значение е обстоятелството, че в АУАН е използван съюзът
“и“, а в НП е използван съюзът “или“. Това не представлява съществено
нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя още повече, че не се твърди непълнолетното лице да е било
придружено от родител. За да е съставомерно нарушението трябва детето да
се намира без придружител на обществено място след определения час,
независимо дали това е родителят или друго пълнолетно лице, осигурено от
него. Съществено в случая е и обстоятелството, че доколкото в АУАН е
използван съюзът „и“, то не е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в НП не са възприети различни обстоятелства, който не се
припокриват като обективна съставомерност във вмененото нарушение по чл.
8, ал. 4 от ЗЗДет. Възприетата фактическа обстановка и словесно описание на
нарушението, не може да се приеме, че за първи път са описани с НП в
нарушение на ЗАНН. В случая обвинение с АУАН е повдигнато и посочено
като правна квалификация, както за нарушението на разпоредбата на чл. 8, ал.
3 ЗЗДт, така и на чл. 8, ал. 4 ЗЗДт и двете във вр. с чл. 45, ал. 3 ЗЗДт. Отделно
от това в АУАН и в издаденото въз основа на него НП в пълнота са посочени
конкретните признаци на елементите от състава на административното
нарушение, което правилно е квалифицирано от административно-
наказващия орган като такова по чл. 45, ал. 3 от ЗЗДт и за него е наложено
административно наказание в предвидения законов диапазон, а именно –
глоба в размер 300 лв.
Отсъствието на допуснати нарушения от процесуално естество
предопределя необходимостта от разглеждане на правния спор по същество.
Съдът достигна до извода, че е налице извършено административно
нарушение, доколкото беше безспорно доказано обстоятелството, че на
процесните дата, час и място наказаното лице, като родител на своето
непълнолетно дете, не го е придружил и не е осигурил друго пълнолетно лице
6
за негов придружител за времето след 22: 00 часа. Съгласно нормата на чл. 8,
ал. 4 от Закона за закрила на детето „Ако родителите, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са
длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на
обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е
навършило 18-годишна възраст“. От обективна страна нарушението е
безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото
свидетели, които не се оборват от останалите приобщени по делото
доказателства.
Правилно е ангажирана отговорността на нарушителя, доколкото
разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че на санкция подлежи
"родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8, ал. 4". Съдът
намира, че размерът на наказанието е минималният предвиден в закона,
поради което не може да бъде редуциран.
Освен това, процесното нарушение не може да се приеме за маловажно,
защото е с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива
по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите
нарушения от този вид.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят следва да понесе разноските
сторени от административнонаказващия орган, но доколкото такива не се
претендират съдът не следва да се произнася по отговорността за тях.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и
процесуалните правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП 2023-367-04-43, на ВПД Директор на ОДМВР
7
гр.Пазарджик, с което на Я. В. М., ЕГН **********, от гр.Велинград, ул.
*******, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева, на осн. чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето за нарушение на чл.8,
ал.4 от Закон за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на
страните за изготвянето му ведно с мотивите, пред Административен съд, гр.
Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8