Р Е Ш Е Н И Е792
гр.
Перник, 14.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, ГК, пети състав, в
открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА
КРАТУНКОВА
При участието на секретар Роза Ризова, като
разгледа гр.дело №1787 по описа за 2019 година, докладвано от съдията, взе
предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството е образувано по предявен от Н.И.Й.
срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД
гр.Перник иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи в качеството си на
наследник на И.В.Й.сумата от 421,13 лв.,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена услуга за доставка на
питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 23.10.2006 г. – 22.04.2009 г., както и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71,00 лв., за
периода от 04.01.2007 г. – 19.05.2009 г., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 25
лв. За претендираните суми е образувано ч.гр.д.№1414/2009 г. по описа Районен
съд-Перник, впоследствие е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело№ №1540 по описа за
2011 г. на ЧСИ Ст.Б.
Твърди се, че вземането на ответното
дуржество към ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок по чл.111 б.
„в“ от ЗЗД, поради настъпили факти след издаване на изпълнителния лист, именно
погасяване по давност на сумите след издаването на изпълнителния лист. В срока
за отговор ответникът не депозира писмен такъв. В доказателствена тежест на
ищеца че изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист е
отпаднало, изменено или погасено, както
и включително за недължимост на претендираните суми, с оглед доказване
положителния факт за погасяването им, в предвидената в чл.111, б.“в“ от ЗДД
тригодишна давност, поради факти и обстоятелства настъпили след издаване на
изпълнителния лист.
В съдебно
заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител,
който заявява, че поддържа исковата молба. Излага съображения за уважаване на
претенциите, заявени с нея. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответното дружество
не изпраща представител. В нарочна-молба становище заявява, че признава
иска. Иска от съда да постанови решение
при признание на иска.
Съдът, преценявайки доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №1414/2009 г. по описа на РС –
Перник против И.
В. Й. се установява, че същият е осъден да заплати на «Водоснабдяване
и канализация» ООД-гр. Перник сумата от:
421,13 лв. – стойността
на ползвана, но незаплатена услуга за доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 23.10.2006г.-22.04.2009г., както и
законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 71лв. за периода от
04.01.2007г.-19.05.2009г.
Установява
се от приложения по делото препис от изпълнително дело №1540/2011г. на ЧСИ С.Б.,
че същото е образувано с нарочна писмена молба от 28.10.2011г., в която са
посочени изпълнителни способи. По делото не са извършвани изпълнителни
действия.
Видно
от удостоверение за наследници на И. Вл. Й., същият е починал на 30.05.2012г.,
като за свои наследник е оставил Н.И.Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Ищцата
твъри, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност - с изтичането на тригодишната
такава регламентирана в чл.111 ЗЗД. Задължението
да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт –
договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през
предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория
вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и
ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок
на погасителна давност. Изискуемостта на главницата за всяко
месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, за който се дължи.
Следователно изискуемостта на главницата за последния месец от процесния
период-м.04.2009 г. е настъпила на 01.06.2009 г.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист представлява
първоначалното действие, с което кредиторът предприема действия по принудително
събиране на вземането си, поради което, макар и да не е елемент от
изпълнителното производство в тесен смисъл, тази молба следва да се разглежда
като предприемане на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116,
б. "в" ЗЗД и прекъсва давността за вземанията, предмет на молбата. По
аналогия в случая следва да се приложи и разрешението на ППВС № 3/1980 г. –
погасителната давност не тече по време на процеса по издаване на изпълнителния
лист (така и Решение № 94/2010 г. на І т.о. на ВКС).
Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй
като са погасени по давност - с изтичането на тригодишната такава
регламентирана в чл.111
ЗЗД, като се мотивира
с твърдението, че задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД.
В конкретния случай съдът намира, че е приложима 3 годишна давност, доколкото
вземането предмет на проведеното заповедно производство не е било предмет на
установителен иск. С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.
14, е прието, че на молбата за издаване на изпълнителен лист не може да бъде
придадено действие да прекъсва давността. Според цитираното ТР давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като молбата за образуване на изпълнително дело също прекъсва
давността, ако е редовна. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват
давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. По силата
на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване
погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не
само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното
производство по изп. дело № 1540/2011 г. относно принудителното осъществяване
на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1,
б. "ж" от ЗЗД,
като спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието,
че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят от две
части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората
част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда
действие от момента на постановяването на новото тълкувателно решение, поради
което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага.
Затова установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения
относно прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния
лист, предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност за тях - 26.06.2015 г. (отмяната на
даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД,
която за разлика от чл. 116, б.
"б" от ЗЗД
не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС тълкуване - 26.06.2015 г. Изпълнителното производство срещу ищцата е
образувано на 28.10.2011г., като с образуването му давността е спряла да тече.
Срокът й започва да тече отново от 26.06.2015г, като тригодишната давност е
изтекла на 26.06.2018г. т.е. от този момент започва да тече нова тригодишна
давност за погасяване на вземането, доколкото изпълнителни действия довели до
ново прекъсване на давността след тази дата не са извършвани. Подаването
на иск по чл.439 ГПК не прекъсва давността, доколкото същото действие е предприето
от ищеца и той с поведението си не би могъл да доведе до прекъсването на
течащата в негова полза погасителна давност.
Ответникът не ангажира други доказателства във връзка с предприети
от него правни действия, които да са основание за прекъсване или спиране
течението на специалния 3-годишен давностен срок, поради което съдът приема, че
отсъстват основания за спиране или прекъсване на давността. Като последица от
изтеклия давностен срок вземането за заплащане на цена за доставена,
консумирана и отведена питейна вода за процесния период следва да се счита за
погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 поради погасяване на
главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и
произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и
пр./. Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 439 са изцяло
основателни.
С оглед на изложеното, така
предявеният иск отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК следва да бъде счетен за
основателен и да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
основателно се явява и искането и на ищцовата страна за присъждане на разноски. От данните по
делото се установиха извършени от ищеца разноски в размер на 74 лв. – заплатени държавна такса
и деловодни разноски.
Доколкото ищецът е представляван от
адвокат осъществяващ безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 от ЗА следва
такъв да бъде присъден в полза на осъществилият я такъв – адв. Д.М. в размер на
300лв.
С
оглед изхода на делото ответната страна няма право на разноски.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Водоснабдяване и канализация"
ООД-гр.Перник с ЕИК *********, със седалище гр.Перник, ул. „Средец“ 11, че Н.И.Й. с ЕГН ********** ***, в качеството си на
наследник на И. В. Й., б.ж. на гр. П., починал на 30.05.2012г., не дължи на ответното дружество, сумата от
421,13 лв., представляваща главница за ползвана, но незаплатена услуга
за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 23.10.2006 г. – 22.04.2009
г., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 71,00 лв., за
периода от 04.01.2007 г. – 19.05.2009 г., както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 25
лв., за
които суми срещу наследодателя е бил
издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1414/2009 г.
по описа на PC - Перник, въз основа на
който срещу наследодателя и е образувано изп. д. № 1540/2011г. по описа на ЧСИ
С.Б., peг. № 753, с район на
действие ОС - Перник - с взискател „Водоснабдяване
и канализация” ООД-гр.Перник, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА
"Водоснабдяване
и канализация" ООД-гр.Перник с ЕИК *********, със седалище гр.Перник, ул. „Средец“ 11,, да
заплати на Н.И.Й. с ЕГН ********** ***,
сумата от 74 лева, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
"Водоснабдяване
и канализация" ООД-гр.Перник с ЕИК *********, със седалище гр.Перник, ул. „Средец“ 11,, да
заплати на адв. Д.М., с адрес:г*** сумата от 300лв. – адвокатски хонорар за
осъществена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: