Р Е Ш Е Н И Е
№ 241
град Горна Оряховица, 10.08.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1742 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.Н., твърди в исковата си молба, че на 13.02.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Й.И.А., е прехвърлено в полза на „АСВ” ООД, ЕИК *********, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви. Заявява, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че в изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS11351387 от 16.02.2018г. и изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-11351387 от 22.01.2019г., с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД, като същите са върнати в цялост като неполучени с отбелязване, че адресатът е в чужбина и отсъства. Счита, че уведомлението за цесията е получено от ответника, като се позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015г. на ВКС по т. д. № 601/2014г. Сочи, че според Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. Представя към исковата молба и моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS11351387 от 22.01.2019г. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14г. по т. д. № 1711/2013г. на първо т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на второ т. о.
Твърди, че на 10.07.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и Й.И.А., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11351387, при спазване на разпоредбите на ЗПК, като размерът на предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита”, а именно: 7100,00 лв. Твърди, че страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис” ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 2862,72 лв., е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски”, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска”, и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. Сочи, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 248,50 лв. Счита, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска”, и брой - в поле „брой погасителни вноски”. Посочва, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 13811,04 лв., а договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6711,04 лв. Твърди, че на основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2021г., на 72 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 191,82 лв., при първа погасителна вноска на 05.09.2015г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Заявява, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.08.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 5.07.2017г., която дата представлява падежът на двадесет и трета погасителна вноска. Твърди, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на кредитора, кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. Предвид изложените подробни аргументи, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с настоящата искова молба претендира пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане. Сочи, че съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 06.07.2017г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост,/ до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 1306,18 лв. Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, а сумата, която е погасена до момента, е в размер на 4084,30 лв., с която са погасени, както следва : договорна лихва - 3252,38 лв., главница - 831,92 лв.
Заявява, че «АСВ» ЕАД е входирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу Й.А., в ГОРС; по образуваното ч.гр.д. № 1262/2019г. е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Й.И.А., с ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1262/2019 г. на ГОРС, а именно : 1/ 6268.08 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017 г. до 05.08.2021 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.07.2017г.; 2/ 1 844.28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.06.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.08.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на осн. чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.07.2017г.; 3/ 1306.18 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; 4/ законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Претендира сторените разноски по ч.гр.д. № 1662/2019г. на ГОРС.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, моли съда да постанови решение, с което да осъди Й.И.А., с ЕГН **********, да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните неизплатени по процесния договор суми, а именно : 1/ 6268.08 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017г. до 05.08.2021г.; 2/ 1844.28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.06.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.08.2021 г.; 3/ 1464.15 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.07.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда; 4/ законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно погасяване на дълга. С настоящата искова молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомява ответника за предсрочната изискуемост.
Моли съда да му присъди и направените съдебно-деловодни разноски и в настоящото производство.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.Н., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.
Ответникът Й.И.А. с ЕГН **********,***, призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. В.И.К. от ВТАК, със служебен адрес: ***, офис 18, назначена за особен представител на ответника Й.И.А., на основание чл.47,ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва исковите претенции по основание и размер и моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че кредиторът по договор за потребителски кредит от 10.05.2015г. - „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е цедирал вземането си по този договор. Сочи, че приложеният рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания е с дата 27.07.2017г., към която дата цедентът не е имал изискуемо и ликвидно вземане от ответника, за да може същото да бъде цедирано на цесионера. Твърди, че договорът за цесия не е произвел прехвърлителното си действие по отношение на процесните вземания, от което следва, че цесионерът не се легитимира като носител на претендираните от него права. Заявява, че ответникът не е бил уведомен за договора за цесия, нито от цедента, нито от цесионера въз основа на писменото пълномощно, представено по делото, а приложеното към исковата молба уведомление до Й.А. не е получено от него. Счита, че към исковата молба няма доказателства за противното. Посочва, че дори да се приеме, че исковата молба може да представлява уведомление за цесията, то същата не е връчена надлежно на ответника, а на нея - като негов особен представител по делото. Заявява, че в качеството си на особен представител на ответника няма правомощия да получава уведомления, извън съобщения за процесуални действия по делото. Сочи, че съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действия спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено от предишния кредитор.
Оспорва, че към момента на подписване на договора за потребителски кредит от 10.07.2015г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника Й.А., на последния не е предоставена в ясна и разбираема форма информацията относно условията на кредита. Заявява, че договорът за потребителски кредит няма съдържанието по чл.11 от ЗПК; в погасителния план към договора не се съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, застрахователната премия, разходи и пр. Счита за неясно как е формирана погасителната вноска от 191.82 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът е получил сумата 7100 лв. по договора за потребителски заем, тъй като липсват писмени документи, които да удостоверяват това. Оспорва твърденията на ищеца, че ответникът не е погасил задълженията си по договора и че е в забава.
Твърди, че договорът за потребителски кредит с ответника съдържа клаузи, които са неравноправни и противоречат на закона, а за тях съдът следва да следи и служебно. Посочва, че поради противоречие с Директива 93/ 13/ ЕИО от 5.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, тези клаузи са нищожни и не следва да се прилагат. Заявява, че в приложения договор за потребителски кредит не са налице клаузи, които да са индивидуално уговорени с ответника. Счита, че всички документи относно кредита са били предварително подготвени и ответникът не е имал възможност да обсъди конкретно клаузите на договора или да внесе изменения в тях, като по-специално се отнася за посочените в раздел „Параметри и условия по кредита": застрахователна премия - 2862.72 лв., такса ангажимент - 248.50 лв., месечна погасителна вноска - 191.82 лв., годишен процент на разходите - 17.75 % и лихвен процент - 15.09 %. Твърди, че на потребителя е обяснено, че това са стандартни условия на договора, които не могат да бъдат променяни. Твърди, че цитираните клаузи на договора са нищожни на основание чл.143 от ЗЗП във вр.чл.146,л.1 от ЗЗП във вр.Директива 93/13/ ЕИО от 5.04.1993г. Счита, че клаузите са нищожни и поради противоречие и заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави - чл.26,л.1 от ЗЗД, както и липса на основание - чл.26,ал.2 от ЗЗД. Заявява, че застрахователната премия в размер на 2862.72 лв. е необосновано завишена и не е ясно за какво се дължи. Твърди, че същата представлява начислена без основание сума, увеличаваща необосновано дължимата сума по кредита. Възразява, че приложеният към исковата молба сертификат № PLUS-11351387 и общите условия за застраховка „Защита на плащанията" са нечетливи и неразбираеми документи, чийто шрифт не позволява разчитането им и е в противоречие с изискванията на ЗПК. Сочи, че сумата за годишен размер на разходите - 17.75 %, също е необосновано завишена и не става ясно за какво се начислява. Счита, че предварителното уговаряне на размер на разходи, които към момента на договора не са направени, е клауза без основание, респ. нищожна на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД. Възразява, че лихвеният процент 15.09 % е прекомерно завишен и не е резултат на индивидуално договаряне между страните.
Оспорва твърдението на ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита и че ответникът е надлежно уведомен за това. Оспорва искането на ищеца всички претендирани суми да се присъдят с начислена върху тях законна лихва. Счита, че не следва да се присъжда лихва върху договорната лихва, разноските по кредита и застрахователната премия.
В съдебно заседание, ответникът Й.И.А. не се явява. Особеният представител на ответника – адвокат В.К. от ВТАК поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 1262/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1518/04.07.2019г. против длъжника Й.И.А., ЕГН **********, за следните суми: сумата 6 268,08 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015 г.; договорна лихва в размер на 1 844,28 лв. за периода от 05.06.2017 г. до 05.08.2021 г.; лихва за забава в размер на 1 306,18 лв. за периода от 06.07.2017 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 238,37 лв., представляваща разноски по делото, от които 188,37 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв.
По делото са приложени като писмени доказателства договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11351387, оторизационен код а1522533, от 10.07.2015г., условия по договор за кредит, сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик”, Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти”, в които е вписано, че страните „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – кредитор, и Й.И.А. – кредитополучател, са сключили договор за потребителски кредит, при следните параметри и условия : размер на кредита за потребителски цели - 7100 лв., застрахователна премия – 2862.72 лв., такса ангажимент – 248.50, брой погасителни вноски – 72 бр., месечна погасителна вноска – 191.82 лв., обща стойност на плащанията – 13811.04 лв., ГПР – 17.75 %, лихвен процент – 15.09 %, след което е изложен в табличен вид погасителен план.
Видно от приетото писмено доказателство – заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София - купувач, определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът да купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в Приложение 1, срещу заплащане на покупната цена, при условията, визирани в този договор.
От приложеното по делото писмено доказателство – пълномощно № 3230/2018, с нот.заверка на подписа от 25.01.2018г., извършена от нотариус Валентина Благоева, с рег. № 302, с район на действие РС София /л.32 от делото/, е видно, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България” гр. София, представляван от изп.директор Д.д., е упълномощил цесионера „АСВ” ЕАД гр. София да уведомява съгласно чл.99,ал.3 от ЗЗД от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България” всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания, които дружеството е прехвърлило на „АСВ” ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и всички приложения и допълнителни споразумения към него.
От приложеното по делото писмено потвърждение /л.31 от делото/ е видно, че цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България”, представляван от изп. директор Д. Д., е потвърдил извършената продажба на всички вземания на „АСВ” ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1/13.02.2018г. към него, в които същите са подробно описани.
С уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-11351387 от 16.02.2018г., уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-11351387 от 22.01.2019г., /листи 34-35 от делото/, цесионерът „АСВ” ЕАД гр. София уведомява Й.И.А., че на основание сключения рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение 1/13.02.2018г., сключени между ,,АСВ” ЕАД (цесионер) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, задължението му, произтичащо от договор за кредит № PLUS-11351387/10.07.2015г., е прехвърлено на ,,АСВ” ЕАД, което дружество е новият му кредитор за това вземане, възлизащо в размер от 8495.19 лв. към дата 16.02.2018г. и в размер от 9210.77 лв. към дата 22.01.2019г. С цитираните уведомления е отправен срок от 5 дни до ответника, считано от получаване на тази покана, за погасяване на паричното задължение по посочената в уведомлението банкова сметка *** ,,АСВ” ЕАД. Приложените обратни разписки удостоверяват, че уведомителните писма не са връчени на ответника, като върху тях е извършено отбелязване, че лицето отсъства от този адрес и се намира в чужбина.
По делото е изготвена и приета СИЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано, обективно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед № 1518/04.07.2019г. по ч. гр. дело № 1262/2019г. по описа на ГОРС, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни по изложените по-долу съображения.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во г.о., Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во г.о., ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност. Поради това и с оглед излагането на твърдения за нищожност на процесния договор на основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД от особения представител на ответника с отговора на исковата молба и в хода на устните състезания, съдът счита за необходимо да се произнесе по така въведените възражения.
От съдържанието на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11351387, оторизационен код а1522533 от 10.07.2015г., се установява, че същият не е подписан от страните, визирани в него. Наличието на друг документ – условия по договор за кредит, съдържащ положени подписи на лица, които не са идентифицирани като страни по процесния договор, и без в тях да е посочено, че тези условия съставляват неразделна част именно от горепосочения договор за потребителски кредит, не може да обоснове извод, че ответникът Й.И.А. – като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – като кредитор са се намирали в облигационно правоотношение, произтичащо от валидно сключен и действителен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11351387, оторизационен код а1522533 от 10.07.2015г. Това е така, защото в документа, наименован „договор за потребителски паричен кредит”, липсват каквито и да е данни, че същият е сключен при горепосочените „условия по договор за кредит”, че е постигнато съгласие между страните, вписани в цитирания договор, тези условия да съставляват неразделна част именно от този договор, както и не са положени подписи от двете страни за удостоверяване на постигнато между тях писмено съглашение. Предвид изложеното, в случая се налага извод, че приетите по делото писмени доказателства, ангажирани от ищеца, не удостоверяват наличието на воля от страна на Й.И.А. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за сключване и подписване на конкретния договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11351387, оторизационен код а1522533 от 10.07.2015г. В тази връзка, данните по делото сочат също, че процесните доказателства, ангажирани от ищцовата страна, са подписани от „оторизирано лице Десислава Велчева”, а не от сочения в договора кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, чрез неговия законен представител или надлежно упълномощено от него лице, като липсват каквито и да е годни писмени доказателства за удостоверяване на фактите лицето Д.В. да е упълномощено по надлежния за това ред от вписания в процесния договор кредитор да го представлява при уговаряне на условията и подписването на този договор. След като страните не са изразили воля относно неговото сключване и съществените условия по него, следва да се приеме, че липсва съгласие по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г. – един от съществените елементи от фактическия състав. Изразеното съгласие към момента на сключване на сделката не е засегнато от порок на волята, когато е налице пълно и взаимно съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление. Сделката поражда правни последици поради изразеното съгласие към момента на сключването й /в този смисъл е Решение № 1561 от 27.12.1999г. по гр.дело № 806/1999г. на ВКС, ІV г.о./. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за обосновани и почиващи на доказателствата по делото твърденията на особения представител на ответника за липса на съгласие за сключване на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., за конкретния предмет и съществените условия на този договор, като тази липса датира към твърдения от ищеца момент за сключване на договора : 10.07.2015г. Липсата на съгласие в случая е налице и относно сключването на застраховка „Защита на плащания” сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик”, Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти”, тъй като от цитираните писмени доказателства, приложени по делото, не се установява тези документи да са подписани надлежно от посочените в тях две страни – от лицето Й.И.А. – като застрахован, и от „Кардиф Животозастраховане, Клон България”, ЕИК *********, и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България”, ЕИК *********, представлявани от управител М. К. – като застрахователи /подписът за застрахователи явно и очевидно е сходен с подписа на лицето Д. В., вписана като „оторизирано лице” в условията по договор за кредит, без да е налице изрично отбелязване, че това лице представлява по пълномощие дружествата – застрахователи, без да са налице писмени доказателства, удостоверяващи това лице да е упълномощено по надлежния за това ред от посочените застрахователи да ги представлява при уговаряне на условията и подписването на този договор, и без да е налице поставен печат на двете застрахователни дружества/.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че приложените по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г. и договор за застраховка „Защита на плащания” сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., са нищожни поради липса на съгласие, по смисъла на чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД. Поради това, в случая не може да се обоснове извод, че за кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е възникнало задължение, по силата на така сключения договор да предостави на потребителя договорена парична сума, а за ответника да е възникнало задължение да погасява предоставен му от посоченото дружество – като кредитор, потребителски кредит, в сроковете и при условията, визирани в процесния договор, в т.ч. да заплати на същия кредитор сума в размер на 2862.72 лв., представляваща размер на кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията”.
От изложените по-горе мотиви, обуславящи извод за нищожност на процесния договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., следва да се приеме, че същият не е породил целените с него правни последици, в т.ч. и неизпълнение от страна на потребителя на задължения, произтичащи от процесния договор, респ. възможност за кредитора да се позове на настъпила предсрочна изискуемост и настъпване на изискуемост на визираните в този договор парични вземания. Поради това и след като съобрази, че в случая не е налице изискуемо задължение по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., макар и от заключението на приетата СИЕ да се установява наличие на неплатени суми по договор за кредит, сключен между същите страни, то предявените в настоящото производство искове за установяване съществуването на изискуеми вземания, на основание горепосочения нищожен договор, се явяват неоснователни.
Наред с това, съдът намира за основателно и възражението на особения представител на ответника, че в случая не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, противно на твърденията, изложени в исковата молба относно автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията за главница и за възнаградителна лихва по процесния договор. Дори в договора да не е предвидено кредиторът да извърши определено едностранно волеизявление за упражняване на потестативното си право, с което преобразува съществуващото облигационно правоотношение по отношение периодичността на изпълнение на паричното задължение на кредитополучателя, той трябва да уведоми кредитополучателя при забава на плащанията повече от определените в договора дни, когато забавата е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост представлява прекратяване на договора, което не настъпва автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление на една от страните. Волеизявлението на кредитора, представляващо упражняване на неговото прeобразуващо право, обаче следва да достигне до длъжника - кредитополучател, за да може предсрочната изискуемост да има действие. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, без да се предвижда изрично кредиторът да уведомява длъжника, не поражда действие, преди кредиторът да упражни правото си, което се осъществява чрез волеизявление, адресирано и достигнало до длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че правото на кредитора да упражни в процесния случай своето право за получаване на цялата непогасена част от кредита поради неизпълнение от страна на длъжника не е надлежно упражнено, тъй като същият не е отправил до ответника своето писмено волеизявление за това, респ. такова волеизявление не е достигнало до Й.А. преди датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /03.07.2019г./, нито с исковата молба по настоящото дело, връчена единствено на назначения по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител.
На следващо място, съдът следва да следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, които противоречат на закона - Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, като тези нищожни клаузи не следва да се прилагат.
Процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, поради което спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП). В разглеждания случай доколкото кредитополучателят е физическо лице - ползвател на предоставена финансова услуга, той има качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП, съответно клаузите на сключения между него и ищеца договор за кредит подлежат на проверка за действителност. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят установява различни хипотези. Според разпоредбата на чл.145,ал.1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се съобразят видът на стоката или услугата - предмет на договора; всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – чл.146,ал.1 от ЗЗП. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146,ал.2 от ЗЗП, а именно - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Като пример за такива клаузи се сочат договорите, сключени при общи условия, като изброяването им не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договорите с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП са неприложими. Така съгласно чл.147,ал.2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на определена клауза в договора, тя се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В тази връзка,
на първо място, съдът намира, че кредиторът не е изпълнил задълженията си да предостави
на ответника-потребител подробна преддоговорна информация по реда и посредством
формуляра, предвидени в чл.5,ал.1 - ал.6 от ЗПК (стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно приложение № 2, на български език, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12); липсват доказателства между
страните да е разменена кореспонденция и ответникът да се е запознал с
предоставената му от ищеца преддоговорна информация. Поради това, в случая не може да се приеме, че страните са постигнали
съгласие относно конкретния предмет и съществените условия на процесния
договор, както и съгласие приложените по
делото условия по договор за кредит
да съставляват неразделна част от сключения между тях договор за потребителски
кредит и да допълват съществените условия по този договор.
На
следващо място, съгласно чл.10,ал.1 от ЗПК (Изм. – ДВ, бр.35 от 2014г.,
в сила от 23.07.2014г.), договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. От
приложения по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г. се установява, че същият отговоря на посочените изисквания,
и съответно сам по себе си не може да се приеме за недействителен по смисъла на
чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона - чл.10,ал.1 от ЗПК. Въпреки това, преценявайки процесния договор, съдът счита, че е налице нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави, предвид неспазване на изискуемата форма по чл.10,ал.1 от ЗПК за приложените към него сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., Общи условия за застраховка
„Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик””, Общи условия
за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти”, въз
основа на които в договора е включено вземане на кредитора в размер от 2862.72
лв., представляващо размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”.
Според Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
„добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл.26,ал.1 от ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях…. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. … Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.“ Накърняването на добрите нрави е
обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със
закона. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с
общоприетите правила на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за
нищожна на това основание. В тази връзка, съдът приема, че принципите на
справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските
взаимоотношения изключват възможността едната страна в тези отношения да бъде
поставена в ситуация да не е съвсем наясно какви права, задължения и
отговорности има в съответното правоотношение, каквато е и последицата от
подписване на договори на хартиен носител, изписани с твърде дребен като размер
и трудно четим шрифт, какъвто се явява и процесният случай. Видно от приложените
към процесния договор сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., Общи условия за застраховка
„Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик””, Общи условия
за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти”, същият видимо
са изписани с по-малък и нечетлив шрифт, установяват се и разлики в размера и
формата при изписване на някои от думите и удебеляване, в противоречие с
изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК досежно минималните изисквания за размер на
шрифта (не по малък от 12). Съдът счита, че при тези факти принципите на
почтеност и добросъвестност в гражданските и търговски отношения са изисквали
съобразяване от страна на кредитора с изискванията за големина на шрифта на
всички приложения към процесния договор за потребителски кредит, даващи му
основание да начисли към общия размер на кредита сумата от 2862.72 лв. „размер
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията”, която сума е в
размер около 40,5 % от размера на сумата за кредит за потребителски цели /7100
лв./. С въведените в чл.10,ал.1 и чл.11 от ЗПК изисквания, законодателят
цели защита на правата на потребителя, посредством гарантирането на четлив и
ясен документ, обективиращ по несъмнен и прозрачен начин волята на страните при
сключването на сделката. Съдът счита, че в случая това не е налице по отношение
на приложенията към договора, сключени с потребителя, като отклонението от
предвидените с горепосочените нормативни промени изисквания досежно шрифта на договора
за потребителски кредит не съответства на принципите за прозрачност,
равнопоставеност и отговорно кредитиране, и е в противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски паричен кредит от 10.07.2015г. с
приложените към него сертификат № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., Общи условия за застраховка
„Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Кредит Класик””, Общи условия
за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти”, е проява
на недобросъвестност и накърнява добрите нрави, като поради естеството на
горепосочения порок, последиците, крайният резултат на сделката, не са
съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност,
защото и с оглед изложеното по-долу относно клаузите за ГЛП и ГПР, тази сделка
е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което
потребителят очевидно ще търпи значителна загуба при плащане на всички
начислени от кредитора парични задължения, която последица той не е желал и не
е очаквал. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 1291 от
03.02.2009 г. по гр.д. № 5477/2007г., ВКС, V г.о., и др.
Наред с това и с оглед изложеното по-горе, съдът счита, че процесният договор за потребителски паричен кредит № PLUS 11351387/10.07.2015г. не отговаря и на изискванията, установени в чл.11,ал.1,т.2, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12, т.15, т.16 и т.18 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа по ясен и разбираем начин за потребителя и подробна информация за вида на предоставения кредит, общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора; извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая е налице недействителност на договора за предоставяне на потребителски заем и поради липсата на съгласие от страна на потребителя за неговото сключване, след запознаване на същия с всички съществени елементи на договора, изискуеми от закона, като основание за нищожност на договора по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая клаузите на процесния договор за кредит не са част от Общи условия, при които ищецът-кредитор сключва договорите за кредит, а са част от съдържанието на сключения между страните по спора конкретен договор за потребителски паричен кредит № PLUS 11351387/10.07.2015г. Съдът намира, че въпреки това, клаузите на договора не са индивидуално уговорени, с оглед хипотезата на чл.146,ал.2 от ЗЗП. Видно от приложения по делото договор за потребителски паричен кредит № PLUS 11351387/10.07.2015г., същият е бил изготвен предварително като типов договор за предоставяне на потребителски кредит, условията на който предварително са разработени от ищеца-кредитор и с които условия потребителят е бил принуден да се съгласи, избирайки конкретния кредитор и предложения от него финансов продукт. В тази връзка, ищецът не представя по делото писмени доказателства, удостоверяващи изготвянето на проект, обсъждане на клаузи, наличие на предложения за друга редакция на клаузи от договора и т.н., от които да се направи извод, че представеният договор не е изготвен предварително и че не е използван в тази същата редакция за всички кредитополучатели на потребителски паричен кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като това се отнася особено за посочените в договора параметри и условия по кредита : размер на кредита за потребителски цели – 7100 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията – 2862.72 лв., общ размер на кредита – 7100 лв. /?/, такса ангажимент – 248.50 лв., брой погасителни вноски – 72 бр., месечна погасителна вноска – 191.82 лв., обща стойност на плащанията – 13811.04 лв., годишен процент на разходите – 17.75 %, лихвен процент – 15.09 %. Поради това, съдът счита, че съдържанието на горепосочените клаузи са част от стандартни, изготвени предварително условия на ищеца-кредитор и ответникът-потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Липсват доказателства, при тежест на ищеца (чл.146,ал.4 от ЗЗП), че клаузите в договора са включени в неговото съдържание в резултат на изричното им обсъждане и съгласие на потребителя. Поради това, съдът приема, че клаузите на процесния договор за потребителски кредит са били изготвени от кредитора предварително и кредитополучателят не е имал възможност да окаже влияние върху съдържанието им. В този смисъл, тези клаузи ще се приемат за нищожни, ако се установи, че са неравноправни, на основание чл.146 от ЗЗП. Налице е изключението на чл.146,ал.2 от ЗЗП, като ответникът може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза е всяка уговорка, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.143,т.18 от ЗЗП, неравноправна клауза е и тази уговорка, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Съдът намира, че в конкретния казус клаузите на процесния договор са неравноправни, тъй като се допълват за всички неуредени в договора въпроси с „условия по договор за кредит”, за които не се установява да е постигнато съгласие от страните по договора да съставляват неразделна част именно от този договор, да са връчени на потребителя и да са подписани заедно с договора от двете надлежни страни – кредитор и потребител. По този начин, клаузите на процесния договор, които кредиторът твърди да са допълнени с неразписани от страните условия по договор за кредит, са проява на недобросъвестност и накърняват добрите нрави, като поради определения едностранно от кредитора размер на кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията” в необосновано висок размер /около 40.5 % от размера на кредита за потребителски цели/, добавянето на такса ангажимент в размер от 248.50 лв., без да е налице яснота относно нейното предназначение и начин на формиране, последиците, крайният резултат на сделката не е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. В този смисъл, тази сделка е довела до неоправдано разместване на имуществени права, при което потребителят е принуден да търпи значителна загуба в случай на плащане на всички начислени от кредитора парични задължения, която последица той не е желал и не е очаквал. Поради това, цитираните договорни клаузи са неравноправни и се явяват нищожни по смисъла на чл.146,ал.1 от ЗЗП във вр. 143,т.5 и т.19 от ЗЗП във вр. чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД - като неравноправни клаузи и противоречащи на закона, и на основание чл.19,ал.5 във вр. ал.4 от ЗПК и чл.26,ал.1,предл.2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът намира за основателни и обосновани и възраженията на особения процесуален представител на ответника, че дори да се приеме за установено по делото възникването на облигационна връзка между сочения в исковата молба кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София и „АСВ” ЕАД гр. София, по силата на сключен между тях рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1/13.02.2018г., с който да са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски паричен кредит, то в случая не се установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето на горепосочените вземания с този договор не е съобщено по никакъв начин на длъжника в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД – по делото липсват каквито и да е писмени доказателства в тази насока. С оглед на изложеното, основателни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства, са възраженията на особения представител на ответника, че от страна на кредиторите не е обусловена достатъчна сигурност за длъжника при извършената замяна на стария кредитор с нов и не е обезпечено точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 от ЗЗД. Въз основа на приетите писмени доказателства – 2 броя пълномощни, потвърждение за извършена цесия, 2 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания и 2 бр. обратни разписки, се налага безспорният извод, че въпреки надлежното упълномощаване на новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, съгласно предоставеното му от предишния кредитор пълномощни, то прехвърлянето на горепосочените вземания с процесните рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и Приложение № 1/13.02.2018г. към него, не е надлежно съобщено от упълномощения да стори това нов кредитор „АСВ” ЕАД гр. София на длъжника Й.А. в съответствие с изискванията на чл.99,ал.3 от ЗЗД, тъй като изготвеното писмено уведомление не е връчено на длъжника по никакъв начин до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
На следващо място, основателни са твърденията и претенцията на ищеца, че съгласно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /в този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на ВКС, I т.о., и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид задължителното тълкуване на закона, дадено с цитираните решения, като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235,ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Видно от данните по настоящото дело, обаче, в случая преписите от исковата молба и приложенията към нея, сред които са и 2 броя уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания от „АСВ” ЕАД гр. София до Й.А., не са редовно връчени на ответника след образуване и в хода на съдебното производство, а са връчени единствено на адвокат В.К. от ВТАК, назначена за особен представител на ответника по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, която не е имала обективна възможност да осъществи контакт с представлявания от нея длъжник, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, и да му предаде съдебните книжа. Следователно в случая изходящото от цедента, представляван от цесионера по силата на предоставено му за това пълномощно, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, не е достигнало до длъжника с нея и не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от ЗЗД. При тези факти, съдът счита, че получаването от особения процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на уведомлението за прехвърляне на вземанията по процесния договор, като приложение към исковата молба на цесионера, не съставлява надлежно уведомяване на длъжника и не поражда за същия правните последици на чл.99,ал.4 от ЗЗД, т.е. не може да бъде съобразено от настоящия съд като значим за изхода на спора факт, настъпил след предявяването на иска - в хода на процеса. Поради това, възражението на ответната страна, че прехвърлянето на вземанията на кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от потребител Й.А. по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11351387 от 10.07.2015г., на ищеца „АСВ” ЕАД – цесионер, няма действие спрямо длъжника, тъй като не му е съобщено надлежно от предишния кредитор, се явява основателно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че в случая не може да се приеме за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „АСВ” ЕАД гр. София, против ответника Й.А., за следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1262/2019 г. на ГОРС, а именно : сумата от 6268.08 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017 г. до 05.08.2021 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.07.2017г.; сумата от 1 844.28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.06.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.08.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.07.2017г.; сумата от 1306.18 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. Поради това, съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При тези обстоятелства, съдът следва да се произнесе по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе подробни мотиви, обаче, съдът намира, че и предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор - отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 238.37 лв., представляваща разноски за платена държавна такса /188.37 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 188.37 лв., разноски за особен представител на ответника в размер на 800.93 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180 лв., както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.Н., за приемане за установено по отношение на Й.И.А. с ЕГН **********,***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА от 6268.08 лв. /шест хиляди двеста шестдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща неизплатена главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.06.2017 г. до 05.08.2021 г., по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от 05.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението - 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 1 844.28 лв. /хиляда осемстотин четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.06.2017г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.08.2021 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.07.2017г., както и СУМАТА от 1306.18 лв. /хиляда триста и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2019г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1518/04.07.2019г. по ч. гр. дело № 1262/2019г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.Н., против Й.И.А. с ЕГН **********,***, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник – юрисконсулт И.Н.Н., за заплащане от ответника Й.И.А. с ЕГН **********,***, на СУМАТА от 238.37 лв. /двеста тридесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща направените в заповедното производство разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1518/04.07.2019г. по ч. гр. дело № 1262/2019г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на СУМАТА от 1519.30 лв. /хиляда петстотин и деветнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща направените разноски в настоящото исково производство за доплатена държавна такса /188.37 лв./, за възнаграждение на особен представител на ответника /800.93 лв./, за възнаграждение на вещо лице /180 лв./ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение /350 лв./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................