№ 7785
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20241110156620 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по подаден от И. М. И., чрез адв. М. и адв. Р., срещу Столична
община осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000
лв., предявена като частичен иск от общодължимата сума от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания в резултат
от падане на 03.07.2024 г. поради необезопасяване на пътната настилка – тротоарни плочки
на **********, за чиято поддръжка носи отговорност Столична община, ведно със законната
лихва върху сумата от 03.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен преподавател по методика на
клавирно обучение, педагогическа практика – пиано и ритмика към Националната
музикална академия, като професионалната и деиност е свързана с преподаване на пиано на
деца и студенти. На 03.07.2024 г. около 10.30 часа И. М. И. се придвижвала пеша по тротоара
на ********** от страната на нечетните номера, отиваики към аптека ****, находяща се на
адрес в **********************. На около 5 метра след подминаването на магазина за
млечни продукти ********* на ********** № 47 в непосредствена близост до ненаименован
търговски обект на ****************** ищцата стъпва на плочка, част от тротоара, която се
оказва незакрепена, губи равновесие и стъпва на съседната плочка, която също е
незакрепена, в резултат на което губи равновесие и падаики към земята протяга ръце напред,
за да се подпре и да предотврати удар на главата си в тротоара. При контакт с друга от
незакрепените плочки дясната ръка на ищцата потъва в оставеното между плочките
пространство и се чупи. Ищцата усеща силна болка в ръцете и дясното си коляно. На помощ
на ищцата се притичва жената, работеща на търговския обект на ********** № 43 и и
изнася стол, на които ищцата да седне и да се съвземе. След настъпването на инцидентна на
1
мястото пристига съпругът на ищцата, които и оказва съдеиствие и я отвежда до ******* на
***************, където срещу заплащане и е направена рентгенова снимка и е установена
фрактура. Извършилият прегледа рентгенолог насочва ищцата към *********************
за спешна манипулация при травматолог. Дежурният травматолог във *** прилага упоика и
намества установена вклинена кост, след което поставя имобилизираща превръзка /гипс/. На
18.07.2024 г. е извършена контролна снимка в ДКЦ II-Б**, от която се установява, че
счупването не е зараснало, а на 27.08.2024 г. след сваляне на гипсовата превръзка се
установява цялостно отичане на ръката и непълно възстановяване след счупването. Докато е
била с гипсирана ръка И. М. И. непрестанно изпитва билка, която непосредствено след
инцидента била с особено интензивен характер. Към момента на подаване на исковата молба
болката на мястото на счупването е перманентна, предизвиква чувство за отпадналост и е
силно осезаема дори при покои на краиника. След инцидента ищцата е станала напрегната и
тревожна, което допълнително влошило възможността и за пълноценен сън, която вече била
засегната от изпитваната болка. Чувствала се зле и поради невъзможността да осъществява
професионалните си деиности, включително и обстоятелството, че е активно концертиращ
пианист и като солист и като партньор на други музиканти и певци. Ищцата била принудена
да прекрати и преподавателската си деиност към Националната музикална академия и
предоставянето на частни уроци по пиано. Била затруднена и в осъществяване на основните
и обичаини деиности в домакинството си. Почувствала се в тежест на близките си, станала
по- затворена, мълчалива, загубила радостта от живота. Липсата на яснота дали ще може да
свири отново изживявала особено драматично. Стеснила е социалната си среда. Посещава
рехабилитационни процедури, чиято прогнозна продължителност не може да бъде
установена. Болките, които изпитва и понастоящем, се заострят при влошаване на времето.
Твърди, че ответната страна – Столична община отговаря за поддържането на пътната
инфраструктура на територията си, а и към настоящия момент тротоарната настилка на
мястото на настъпване на инцидента не е поправена. Липсата на предприети мерки за
отстраняване на неравностите по пътя била причина за настъпване на инцидента. Моли за
уважаване на иска в пълен размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК във вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответната страна – Столична община, чрез юрисконсулт А.. Ответникът оспорва иска, като
счита, че същият е недоказан, защото не се установява механизмът на произшествието, нито
причинно-следствената връзка между твърдения инцидент и настъпилите вреди. Оспорва
размера на претенцията. Прави възражение за съпричиняване като твърди, че ищцата не е
положила дължимата грижа при движение, която да гарантира личната и безопасност. По
повод твърдението, че ищцата е прекратила преподавателската си деиност, сочи, че от
приложените от нея писмени доказателства се установява, че това се е случило още на
31.05.2024 г., т.е. преди настъпване на инцидента. Оспорва доводите за влошено
психологично състояние на ищцата, като заявява, че липсват данни за предходното и
състояние. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за уважаване на предявеното
възражение за съпричиняване и присъждане на обезщетение в по-нисък размер. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
2
В открито съдебно заседание проведено на 01.04.2025 г., в което е даден ход на
устните състезания, ищцата се явява лично и се представлява от адв. Р., която изцяло
поддържа исковата си претенция и моли за уважаване на предявения иск.
Ищцата заявява, че след инцидента не може да упражнява професионалната си
дейност на музикант, защото не се чувства „годна“, тъй като усеща, че не свири, както
трябва, единствено приема деца за консултация по отношение на детския репертоар. Иска
уважаване на предявената претенция.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт А., който който счита, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен или присъденото обезщетение да бъде в занижен
размер. Моли за отхвърляне на иска или присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства: извлечение от система на *******
от 03.07.2024 г. по отношение на И. М. И. за извършена рентгенография, лист за преглед на
И. М. И. в КДБ /СО на *** от 03.07.2024 г., извлечение от системата на „ДКЦ II Б**“ за
рентгенография на 18.07.2024 г., извлечение от система на ******* от 27.08.2024 г. по
отношение на И. М. И. за извършена рентгенография и съдебно-медицинско удостоверение,
издадено от д-р М. Г. от 04.09.2024 г., от които се установява, че ищцата е претърпяла травма
на дясната си ръка, вследствие на падане на тротоарна настилка, при което е счупен долния
край на лъчевата кост на ръката. Установява се, че веднага след инцидента ищцата е
потърсила медицинска помощ, направени са съответните образни изследвания и е проведено
е лечение.
По делото е изслушана и прието като доказателство неоспореното заключение по
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира с доверие по реда на чл. 202 ГПК
като обосновано и задълбочено и го поставя в основата на фактическите и правните си
изводи. Въз основа на приложените медицински документи и при извършен личен преглед
на ищцата вещото лице е констатирало, че И. М. И. е получила травматично увреждане в
дисталната /долна/ част на лъчевата кост /радиуса/, довело до фрактура в описаната част от
лъчевата кост, топографски разположена на около 2 см.над гривнената става на китката,
която фрактура е по-известна с наименованието „счупване на радиуса на типично място“.
Вещото лице е уточнило, че мястото е типично, защото именно при него лъчевата кост се
разширява и е изградена от по-мека и чуплива костна тъкан. Фрактури от такъв тип са много
чести, защото се получават от индиректен механизъм на падане при отведена напред ръка и
повдигната китка, което е безусловен рефлекс на защита при залитане и опасност от падане.
Експертът е посочил още, че до даването на първа помощ в спешния травматологичен
кабинет болката е с висока интензивност, след което особено след наместване и
имобилизиране на счупването болката е умерена, с тенденция към слаба в края на първия
месец. Възможни са инцидентни изостряния на болката в периода на рехабилитация след
3
свалянето на гипсовата шина. Според вещото лице е налице затруднено самообслужване в
рамките на 1 месец, като движенията на горния крайник по време на имобилизация са били
затруднени, но невъзможни, тъй като само гривнената става е била обездвижена, а
раменната и лакътната стави са били свободни. Посочено е, че медицинските критерии за
пълно възстановяване на така описаната фрактура на радиуса на типично място при
навременно започнало лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата /68
г./ е около 3 месеца – 1 месец имобилизация и 2 месеца цЕ.сочена рехабилитация. От
приложените документи вещото лице е констатирало, че ищцата е била имобилизирана по
спешност в деня на настъпване на инцидента, носила е гипсова шина 25 дни и на
контролираната рентгенова снимка от 27.08.2024 г. в ******* е отчетено зарастване /наличие
на костен калус/, което кореспондира с посочените медицински критерии. Уточнено е, че
костният калус е последният завършващ етап от процеса по зарастване на счупването и
бележи пълното възстановяване на костта, в началото е по-груб и обемист, обгръща от
всички страни костните краища на бившата фрактура, но впоследствие се ремоделира,
докато напълно се слее с естествените граници на костта. Ремоделирането на костния калус
обикновено трае около 1 година, като процесът зависи от външни фактори /правилна
рехабилитация, претоварване, нови травми/, така и от вътрешни /възраст, ендокринни и
други хронични заболявания/. Експертът е посочил, че по-грубият костен калус след
зарастването, както и не съвсем екзактното зарастване на счупването в точните анатомични
пропорции, не е пречка за обикновените житейски движения в гривнената част на китката и
те се извършват без никакви затруднения, дори при лек първоначален дефицит. Уточнил е
обаче, че при професии, каквито са музикантите, където преобладават фините движения на
ръцете, пръстите и киткит и се налага часта смяна в посоките на движение в ставите и то в
максимално възможния им диапазон /при преход на гама тоновете/, грубият костен калус
причинява лека деформация на гърба на китката и ограничиавайки макар и леко екстензията
ни ротацията на гривнената става, пречи на свиренето на съответния музикален инструмент.
Това състояние не е трайно необратимо, но изисква около 1 година докато калусът се
ремоделира, след което ще се възстановяват и последните движения в китката. В открито
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че личният преглед на ищцата е проведен по-
малко от една година след злополуката и към тази дата не е завършил процесът на
реоделация на костния калус. Съществуващият към момента на личния преглед
функционален дефицит не би пречил на обикновените хора, но предвид обстоятелството, че
пострадалата е пианистка й причнява дискомфорт и невъзможност да прави бързи движения
с пострадалата китка. Медицинските прогнози са, че след тази първа година ще се
възстанови този малък дефицит, като тези емдицински прогнози се опират на
характеристиката на самата увреда и обстоятелството, че не е засегнат крайник със
съществено натоварване. Причината за евентуално невъзстановяане на някакъв дефицит при
травма на процесната би била единствено неекзактно извършено наместване, което вещото
лице не е констатирало. А и наместването и имобилизацията на счупената ръка са
извършени във ***, където такива процедури са рутинни. Според вещото лице от
медицинска гледна точка има причинна връзка межди твърдения инцидент и получената
4
фрактура на радиуса на типичното място, доколкото описания в исковата молба механизъм
на травмата и последвалото лечение кореспондират с медицинските критерии за възникване
и адекватно лечение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на сводетелите И. Е. Т. и А.
Н. А. – съпруг на ищцата. Съдът се доверява на показанията на свидетелите, като счита, че
същите пресъздават непросредствено възприети от тях факти, показанията им са
последователни и вътрешно непротиворечиви. В изпълнение на задълженията си по чл. 172
ГПК съдът намира, че макар да налице данни за евентуална заинтересованост на свидтеля
А., доколкото същият е съпруг на ищцата, липсва основание за изключване на неговите
показания. Същите изцяло се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото и за
съда няма съмнение в достовереността им. Свидетелят е от най-близкия кръг на ищцата и е
възприел лично обстоятелства относно нейните преживявания вследствие на травмата,
неговите показния в най-голяма обем биха могли да пресъздадат изживяното от ищцата,
поради което и съдът ги кредитира с доверие.
От показанията на свидетелката Т. се установява, че в началото на месец юли,
миналата година, преди обяд около 10-10,30 ч. тя се намирала пред работното си място –
магазин на ************, по време на своя почивка, когато чула строполяване на човек на
около 5 метра от нея /в посока увеличение на номерата на улицата/. Човекът, който паднал
на земята била ищцата, която свидетелката посочи в откритото съдебно заседание. Ищцата
паднала на плочките на тротоара. Свидетелката описва, че на това място плочките са равни
и нямат счупвания, но не са залепени добре към земната повърхност, в резултат на което се
местят, разместват и пропадат. Сочи, че много често на това място падат преминаващи
пешеходци. След падането на ищцата, свидетелката извадила стол от магазина, в който
работи, за да може да седне ищцата. Имало и други хора, които се притекли на помощ на
пострадалата, тя не могла да се изправи сама, а хората я вдигнали. Споделя, че ищцата
стояла на стола, докато се възстанови, но свидетелката трябвало да се върне на работното си
място. Спомня си, че след падането жената била в шок.
От показанията на свидетеля А. се установява, че на 03.07.2024 г. преди обяд
съпругата му претърпяла инцидент, като си счупила дясната ръка. Свидетелят си спомня с
точност датата поради съществото на травмата, а и поради обстоятелствата, че ищцата
имали планувано пътуване точно в този период, а в конкретния ден съпругата му се
възползва от отстъпка на близка до дома им аптека, към която се била запътила. Спомня си,
че съпругата му се обадила с необичайно плачещ, почти неадекватен глас и му съобщила, че
си е счупила ръката. Той бил в дома си, веднага се приготвил и излязъл, за да отиде при нея.
Заедно посетили *******, където била извършена рентгенография и било установено
счупването и лекар ги напътил към ***, за да се предприемат спешни действия по
наместване на ръката. Отшили във *** и там съпругата му посетила травматолог. Сочи, че
след инцидента психиката на съпругата му била изменена. От слънчев и позитивен човек,
оптимист, тя се превърнала в черногледец, станала раздразнителна, което се отразявало и на
техните лични отношения. Обяснява си поведението и измененията в психиката на съпугата
5
си с невъзможността на упражнява професията си, която е съществена част от живота й.
Спомня си, че веднага след инцидента той трябвало да се грижи за всички битови неща в
дома им, включително за обслужването на съпругата си. В професионално отношение
съпругата му спряла да изнася концерти и не се занимавала повече с преподавателска
дейност в Националната музикална академия. Обичайно до тогава като професор към
Висшата атестационна комисия по три дисциплини след пенсионирането си тя преподавала
по сила на решение на катедрата и сключен граждански договор в НМА, изнасяла и около
10 концерта годишно и давала консултация на завършили студенти и деца. След инцидента
тя спряла да преподава, да концертира и не е забелязал да дава консултации на студенти.
Знае и показва на съда точно какви движения с китката, специфични за пианиста, съпругата
му не може да извършва, респективно пречат на музикалната й изява, тъй като самият той е
композитор и пианист. Знае къде се намира мястото на процесния инцидент. Сочи, че и към
настоящия момент има разместен плочки, които явно не са закрепени добре за земната
повърхност, когато е мокро човек може да се оплиска с кал, преминавайки от там, а когато е
сухо плочките се клатят. Същевременно от отсрещната страна на улицата плочките са
неравани. Дава сведения в качеството си на пианист и композитор за развитието на
музикалната кариера, като сочи, че професията пианист започва от 5 годишна възраст и
изисква изключително посвещение и отдаденост, като тя се превръща в съществена част от
живота на музиканта.
По делото са приети като доказателства извадка от интернет сайта на Националната
музикална академия ***************, Служебна бележка от НМА, Свидетелство за научно
звание и програми за концерти с участието на И. М. И., от които се установява, че ищцата е
хоноруван преподавател в НМА. Същата притежава научно звание „Професор“ по научна
специалност „Музикознание и музикално изкуство /методика на педагогическа практика/ по
решение на Висшата атестационна комисия към Министерски съвет на Република България.
В периода от 08.02.2021 г. до 31.05.2024 г. И. М. И. е работила на граждански договор като
хоноруван преподавател в НМА, катедра „Клавирна“ към Инструменталния факултет. В
периода преди инцидента е участвала като пианистка в множество концерти в ****** и
страната.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.
Уважаването на осъдителния иск е обусловено от установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът отговаря за конкретното
противоправно бездеиствие на негови служители по осигуряване на безопасна пътна
настилка, включително тротоари в ******, че вследствие на падане поради неподдържани в
изправност плочки на тротоар на ищцата са причинени неимуществени вреди и какви точно,
причинно-следствената връзка между поведението на ответника и причинените
неимуществени вреди, както и размерът на справедливото обезщетение за установените
неимуществени вреди.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав,
елементите на който са: деяние /действие или бездействие/, вреда /неблагоприятно засягане
на имуществената сфера на увредения или негови неоценими блага/, противоправност на
деянието /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение/, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2
ЗЗД/. Частен случай на отговорността за непозволено увреждане е отговорността по чл. 49
ЗЗД, която включва и още един елемент – виновното лице да е причинило вредите при или
по повод изпълнение на възложената работа.
В случая отговорността на Столична община по предявените искове е гаранционно-
обезпечителна по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и обхваща виновното
бездействие на нейни служители по отношение на ремонта и поддръжката на тротоарите на
нейна територия, което е довело до увреждане на граждани. Трайно и последователно в
съдебната практика /определение № 468 от 25.05.2018 г по гр. д. № 943/18 г на ВКС, IV ГО и
решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/17 г на ВКС, III ГО/, която настоящият състав
споделя, се възприема, че когато общината не извършва действия по поддържане и
обезопасяване на тротоара, тя следва да носи отговорност за вреди от непозволеното
увреждане. Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т. ч. улиците в
рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл.
140 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската
собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4 ПЗР на Закона
за местното самоуправление и местната администрация, улиците в рамките на населеното
място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска
собственост. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци, т. е. тротоарът се явява част от улицата. По силата на чл. 11,
ал. 1 ЗОС, както и на чл. 31 от Закона за пътищата, общината е длъжна да управлява и
поддържа общинските пътища, включително и тротоарите в рамките на населеното място.
Следва да се посочи, че поддържането включва полагането на грижи за чистотата на
тротоарите, отстраняването на неравности и осигуряването на безопасно придвижване на
пешеходците. Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по
пътищата лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Събраните по делото доказателства са последователни и непротиворечиви, че ищцата
И. М. И. е паднала на ************ около № 43 и № 47, вследствие на което е претърпяла
телесно увреждане – фрактура на лъчевата кост на китката си, известна в медицинската
практика с наименованието счупване на радиус на типичното място. Ищцата е паднала,
докато се е движила по тротоара, тъй като при движение е попаднала в необезопасена пътна
настилка, при която плочките на тротоара не са поставени по адекватен начин, а се клатят и
7
разместват и допускат да се образуват дупки в настилката. Безспорно процесният тротоар се
намира в ********** и публична собственост на Столична община, доколкото същият
представлява част от пътя същият е част и от общинския път, за чиято изправност отговаря
ответникът. Ето защо съдът намира за установено, че ответникът чрез своите служители е
осъществил противоправно деяние, като не е е изпълнил задълженията си да осигури
безопасна и стабилна пътна настилка, по която да се предвижват пешеходците. Нещо повече
от свидетелските показания се установи, че на процесното място често се случват подобни
инциденти и дори към настоящия момент пътната настилка не е отремонтирана.
Неимуществените вреди, каквито се претендират от ищцата, представляват негативни
последици, засягащи нематериални блага на увредения, които не подлежат на имуществена
оценка. Следва да се държи сметка, че когато ищецът претендира обезщетение за
обичайните неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия, искът е
установен в своето основание и съдът на основание чл. 162 ГПК е длъжен да определи
неговия размер / в този смисъл - Решение № 270 от 16.02.2018г. по гр. д. № 284/2017г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 18 от 20.02.2014г. по гр. д. № 2721/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение
№ 427 от 16.06.2010г. по гр. д. № 273/2009г. на ВКС, III г.о., Решение № 457 от 25.06.2010г.
по гр. д. № 1506/2009г. на ВКС, IV г.о., които макар и поставени по друг вид деликти
съдържат относими правни разрешения спроед настоящия състав/. Когато се претендират
обаче вреди над обичайните, които се основат на конкретни специфични обстоятелства, то на
общо основание същите следва да бъдат доказани.
Вследствие на падането ищцата И. М. И. е счупила дясната си ръка и е претърпяла
болки и страдания. Изпитала е внезапната силна болка с особен интензитет до
имобилизирането на ръката. Веднага е предприето адекватно лечение, като е било
необходимо само консервативно лечение, изискващо имобилизиране. В продължение на
един месец дясната ръка на ищцата е била обездвижена и тя не е могла сама да се обслужва,
нито пък е успявала да се погрижи за битовите си ангажименти. Налагало се е да приема
обезболяващи. Била зависима от помощта и заместващата грижа на нейния съпруг. След
премахването на имобилизацията е било необходимо извършване на рехабилитация около 2
месеца. Вследствие на предприетото лечение около счупената кост се формира костен калус,
който в продължение на около година се ремоделира и след това медицинските прогнози са
за напълно възстановяване на увредения крайник с възвръщане на всичките му функции и
без никакви функционални дефицити.
По настоящото дело като неимуществени вреди са описани телесна повреда /счупване
на лъчева кост на ръка/, физическа болка, стрес и страдания за ищеца – напрегнатост,
тревожност, безпомощност, малоценност, претърпени вследствие на болката и
невъзможност за професионална изява на ищцата. Вредите, които ищцата претендира да е
претърпяла вследствие на засягането на възможността й да упражнява професията си на
музикант – пианист, следва да се определят като вреди над обичайните, поради което на
основание чл. 154, ал. 1 ГПК за тях ищецът носи доказателствената тежест. В съдебната
практика на касационната инстанция няма никакво колебание, че при търсено обезщетение
8
за причинените неимуществени вреди, предметът на спора е очертан в рамките на
обичайните негативни преживявания за съответното деяние. Достатъчно е да се претендира
обезщетение на неимуществени вреди от съответния деликт. Само когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска /в този смисъл Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017
г., III г. о/. В исковата молба подробно са описани негативните изживявания на ищцата
вследствие на невъзможността да упражнява професията си. По делото при условията на
пълно и главно доказване се установи, че И. М. И. е професор към НМА, целият й
професионален път е свързан с упражняваната от нея професия на музикант, пианист. Дори
след пенсионирането си ищцата продължавала да работи като хоноруван преподавател в
НМА, доколкото била отдадена и на педагогическа дейност, същевременно участвала в
концертни изпълнения в камерен състав. В случая се установява, че на ищцата са нанесени
специфични вреди, свързани с нейната професионална заетост и отдаденост. Съдът намира
за необходимо да подчертае, че в случая не само са засяга професионалната компетенстност
на пострадалата, а и доколкото същата се развива и осъществява изцяло в сферата на
изкуството, увреждането намира и духовно измерение. Физическата невъзможност на И. М.
И. да свири в качеството, което отговаря на нейния ценз и звание, засяга неминуемо
душения й мир. Липсата на професионална изява, която до момента на падането и
последвалото счупване, е заемала съществена част от живота на пострадалата, оставя
празнота в светоусещането й и води до непълноценно битие. Съдът намира за закономерно и
безпротиворечиво установено по делото, че ищцата е загубила ведростта, радостта и
удовлетворението от живота вследствие на невъзможността да упражнява професията си,
която с оглед дългия професионален път, отдаденост и посвещение се е превърнала в
съществена част от живота й.
От събраните по делото доказателства се установи пряка и непосредствена
причинна връзка между претърпения инцидент и настъпилите вреди. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие
на конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното
въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за
вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния
обем. Причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже - Постановление № 7 от
30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2, както според настоящия състав следва да се докажат
и странични явления, които влияят на причинната връзка. В хипотезата на чл. 45
ЗЗД доказването на причинно следствената-връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на
пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не
случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества
9
следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието
е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено изключване на
поведението на деликвента, тя не би настъпила, т. е. ако при това изключване
неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка
между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче,
причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно
развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно
стечение на обстоятелствата /в този смисъл - решение № 723/22.06.2009 г. на САС по гр. д. №
1934/2008 г.,решение № 1132/16.11. 1992 г. по гр. д. № 1336/1991 г. на ВКС, IV г. о., решение
№ 688/08.07.2010 г. на САС по гр. д. № 1805/2007 г., решение № 64/15.01.2010 г. на САС по
гр. д. № 1711/2009 г. и решение № 1451/25.11.2009 г. на САС по гр. д. № 1510/2009 г. /. От
заключението на вещото лице се установи, че подобни травми /счупване на радиуса на
типично място/ са обичайни и резултат от безусловния рефлекс на падащия човек да
предпази главата си, като подаде ръка напред. Падането вследствие на необезопасените
плочки на тротоара пряко е довело до травматичното физическо увреждане на ищцата и
претърпяната в следствие на счупването болка и е обусловило неприятните й изживявания в
душения й свят – стрес, тревожност, безнадеждност, чувство за малоценност, черногледство.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и
последователната казуална практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК по
приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. №
566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г.по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.
о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от
3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени
вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характера и
тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и
продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от
уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в
страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на
застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за
отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на
комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. В случая пострадалата е на 68 години към момента на
осъществяване на инцидента. Счупването на ръката й е причинило внезапна и силна болка,
която е отшумявала с времето, но е довело до имобилизация, налагаща помощ и грижи. И.
М. И. е упражнявала активно професията си музикант, като е участвала в концерти и се
10
занимавала с педагогическа дейност с оглед професионалното си знание. Упражняването на
ищцата е изключително обусловено от функционалността на ръцете й, а високата й
професионална квалификация не допуска компромис с качеството на изпълненията й,
поради което увреждането на ръката й представлява съществена, неостранима пречка за
осъществяването на дейността й, която по медицински прогнози следва да бъде преодоляна
в рамките на една година от настъпване на инцидента. Исковата молба е предявена преди да
е изтекла въпросната година, необходима за възстановяване в пълна степен на ръката.
Същевременно към месец април, когато е даден ход на устните състезания са изтекли почти
9 месеца от увреждането, но вещото лице е потвърдило, че е налице функционален дефицит
на увредената ръка. Въпреки това няма данни по делото, които да водят до извода, че
травмата не ще бъде преодоляна след изтичане на целия възстановителен период, напротив
прогнозите са оптимистични. Самата ищца съобщава пред съда, че е започнала да се
занимава с обичайните си професионални дейности, като към момента се е ограничила с
детския репертоар, но няма сведения, които да дадат насока за извод, че същата не би се
възстановила напълно каквито са медицинските прогнози, респективно ще може да
възстанови изцяло дейността си. Съдът като съобрази доказаните по делото обичайните и
специфични вреди, претърпени в конкретния случай, отражението на физическото
увреждане в психичното състояние на ищцата и възпрепятстването й да осъществява за
дълъг период от време дейността, на която е посветила целия си професионален път,
амбиции и усилия, че справедливото обезщетение за претърпените вреди в периода от
увреждането до даване на ход на устните състезания и при установените към този момент
факти е 10 000 лв. Искът е предявен като частичен в размер на 5 000 лв., дължими от цялата
претендирана сума от 50 000 лв., поради което настоящият състав намира, че следва да бъде
уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Столична община за
съпричиняване на вредоносния резултат. По делото обаче нито са наведени конкретни
твърдения за друга причина, нито са доказани такива, а напротив от показанията на
свидетелите се установява лошото състояние на тротоара, обусловило пряко и
непосредствено падането.
Върху размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД да присъди и мораторна лихва от датата на деликта – 03.07.2024
г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца. Съдът намира направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно. Уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева не
е прекомерно, като се вземе предвид фактическата и правна сложност на спора, ивзършените
процесуални действия и активното участие в процеса по доказване, както и размера на
претенцията по частичния иск. Слеодвателно следва да бъдат присъдени всички
претендирани разноски в общ размер на 1 650 лв.
11
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от кмета В. Т. да заплати на И. М. И., ЕГН **********, с адрес в
****************** сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, физически и
психически страдания, причинени от спъване и падане на неподдържан и необезопасен
тротоар на улица ********** между № 47 и № 43 в град .... на 03.07.2024 г, предявен като
частичен иск от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2024
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. “Московска“ № 33,
представлявана от кмета В. Т. да заплати на И. М. И., ЕГН **********, с адрес в
****************** сумата от 1 650 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12