№147 от
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, VI състав,
На втори
февруари две хиляди и осемнадесета година,
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
Секретар: Даниела
Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова
гр. дело №1017 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано въз
основа на искова молба от Н.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Н.Й.И.,
с ЕГН ********* и адрес: ***, З.Й.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, и “Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Драган Цанков” №37 /с Определение №724/
В исковата молба се
твърди, че ищцата и Н.Й.И. са сключили граждански брак на
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от “Първа инвестиционна
банка” АД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
при учредяването на ипотеката имотът е бил съсобствен между Н.Й.И. и З.Й.Т.,
като придобит по наследство от починалия им баща – Й. Н. И.. За учредяването на
ипотеката са дали съгласие двамата собственици на имота. Твърди се, че
учредяването на ипотеката по своята същност не представлява разпоредително
действие, с което се осъществява лишаване от собствеността върху конкретния
недвижим имот, поради което не попада в кръга на отчуждителните сделки по чл.
23 от СК от 1985г. /отм./, за които следва да е налице изрично съгласие на съпруга-несобственик.
При учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот
съпругата-несобственик е трето лице, което не е и не може да бъде страна по
нотариалния акт, нито пък лице, от чието съгласие зависи валидността му.
Посочено е, че ищцата не е представила доказателства, от които да е видно, че
процесният имот към датата на учредяване на ипотеката е представлявал семейно
жилище по смисъла на закона и утвърдената съдебна практика, като недвижимият
имот, който е даден за обезпечаване на отпуснатия банков кредит, не е съставен
единствено от жилищна сграда, за да се приеме, че същият има характер на
жилищен имот – семейно жилище. Същият се състои от застроена и незастроена
площ, като в застроената площ има жилищна сграда, стопанска постройка и гаражна
клетка с надстройка над нея. Твърди се, че възражението на
съпругата-несобственик може да се отнася единствено за жилищната сграда, а не и
за стопанската постройка и гаража, както и че ищцата желае да черпи ползи от
собственото си недобросъвестно поведение, като цели да избегне насочването на
принудително изпълнение към процесния имот за събиране на обезпечения дълг.
Твърди се и че ищцата е знаела за учредяването на ипотеката, което се
потвърждава от документите, съдържащи се в кредитното досие, а именно –
удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
за липса/наличие на данъчни задължения от 23.09.2008г., което е издадено по
искане на ищцата, за да послужи пред банката, и удостоверение от Съдебно-изпълнителната
служба /СИС/ при КРС от 18.09.2008г., че ищцата няма образувани изпълнителни
дела. В отговора е обективирано възражение за изтекла погасителна давност.
Ответниците Н.И. и З.Т.
не представят отговори на исковата молба и не изразяват становища по предявения
иск.
Кюстендилският районен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
Н.Т.И. и Н.Й.И. са
сключили граждански брак на
Видно от приетия като
доказателство по делото Акт за поземлена собственост №801/11.12.1950г., бащата
на Н.И. и З.Т. – Й. Н. И., е бил оземлен по реда на Закона за трудовата поземлена собственост /отм./ с дворно място в землището на с.
Жабокрът, кв. №4, с площ от
На
Така установената фактическа
обстановка налага извод за частична основателност на
предявения иск по следните съображения:
В случая ипотеката е
учредена на
Съдът намира за неоснователен доводът на “Първа инвестиционна банка” АД, че обременяването на имот с договорна ипотека не съставлява действие на разпореждане с имота по смисъла на чл. 23 от СК от 1985г. /отм./.
Ипотеката по естеството си съставлява вещно неделимо право, което обременява
недвижим имот на длъжник или на трето лице и обезпечава определено вземане,
като самата ипотека има акцесорен
характер и следва съдбата на главното вземане, за чието обезпечение е учредена.
Съгласно чл. 22 от СК от 1985г. /отм./ действия на обикновено управление с
притежавани общи вещи – движими и недвижими, могат са осъществяват от всеки от
съпрузите поотделно, за разлика от действията на разпореждане, които се извършват
съвместно от двамата съпрузи. Относно разпореждане със семейно жилище,
индивидуална собственост на един от съпрузите, е предвидена особената закрила
на нормата на чл. 23 от СК от 1985г. /отм./, предвиждаща съгласие от страна на съпруга-несобственик, респ. разрешение за сделката от
районния съд.
Законът не съдържа легално
определение за това кои действия са такива на обикновено управление и кои – на
разпореждане. Практиката на съдилищата неизменно и последователно е утвърдила
разграничителен критерий между тях. Приема се, че разпореждане е такъв правен
акт, от материалноправен или процесуалноправен характер, с който носителят на
едно вещно право внася някаква промяна в него, като го прехвърля, видоизменя,
ограничава или прекратява. Обратно – всякакви действия, насочени към
съхраняване на вещното право, неговото запазване или увеличаване, съставляват
действия на обикновено управление. Следователно обременяването на имот с вещни
тежести, каквато е ипотечната тежест, съставлява акт на разпореждане с вещта по
смисъла на СК. Следва да се прави разлика между прехвърлителна и разпоредителна
сделка – същите се съотнасят като част към цяло, прехвърлителната сделка е вид
разпореждане с вещното право, такъв вид разпореждане и е обременяването му с
вещна тежест /вж. в т. см. Тълкувателно решение №91/
Разпоредителната сделка
със семейното жилище - лична собственост на съпруга-прехвърлител, поражда
незабавни последици за сключилите я страни, но няма действие за другия съпруг,
ако той не е дал съгласие за разпореждането и липсва разрешение на районния съд
за него. Така извършеното разпореждане със семейното жилище е в относително,
нестабилно, временно положение. Съпругът-несобственик може да оспори сделката с
иск за обявяване на недействителността й, а упражняването на това право не е
ограничено със срок /в този смисъл е неоснователно обективираното в отговора на
“Първа инвестиционна банка” АД възражение за погасителна давност/. Сделката се
заздравява, ако съпругът-несобственик даде съгласие за нея след сключването й
във формата по чл. 42,
ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите
или ако не я оспори по исков ред. Това разрешение отчита както защитените с
изискването за съгласие по чл. 26 от СК /чл.
23 от СК от 1985г. /отм./ права на съпруга-несобственик и семейния интерес, така
и интереса на третото лице-приобретател по сделката и сигурността на
гражданския оборот /вж. в т. см. Тълкувателно решение №5/
От събраните по делото
доказателства се установи, че семейното жилище на Н.И. и Н.И. към
Предвид гореизложеното
съдът намира, че семейно жилище на Н.И. и Н.И. е само жилищната сграда, находяща
се в УПИ ІІІ-50 в кв. 6 по плана с. Жабокрът, при съседи: улица, К. Н. И. и В.
В. Х. К., но не са такова дворното място и построените в него стопанска
постройка и гаражна клетка с надстройка над нея. Тази жилищна сграда е индивидуална собственост
на Н.И.. Както бе посочено по-горе, с договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт №199, том III дело №1083/1990г., Й. И.
е дарил на сина си Н.И. 3/4 идеални части от УПИ ІІІ-50 в кв. 6 по плана с.
Жабокрът, неурегулиран, състоящ се от
В случая е без правно
значение дали Н.И. и Н.И. са притежавали друго жилище – обща собственост или
лична собственост на всеки един от тях, към датата на сключване на договора за
ипотека, доколкото разпоредбата на чл. 23 от СК от 1985г. /отм./ не предвижда
такива ограничение /за разлика от разпоредбата на чл. 26 от действащия СК/.
“Първа инвестиционна
банка” АД не доказа възражението си, че Н.И. се е съгласила с учредяването на
договорната ипотека по отношение на семейното жилище и това съгласие е било
налице към момента на учредяване на ипотеката. Съгласието по чл. 23 от СК от 1985г. /отм./ не е елемент от фактическия
състав на сделката, защото семейното жилище е лична собственост само на единия
съпруг. Нормата не съдържа разпоредби относно формата на съгласието на
съпруга-несобственик, затова писмената форма на съгласието не е задължителна.
При спор за неговата липса или наличие са допустими всички предвидени в ГПК
доказателства, включително и гласни такива. Съдебната практика е категорична по
въпроса, че съгласието трябва да бъде дадено към момента на изповядане на
сделката /вж. в т. см. Решение №178/
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да обяви за относително недействителен спрямо ищцата, поради
липса на нейно съгласие, процесния договор за учредяване на ипотека в полза
на “Първа
инвестиционна банка” АД само върху жилищната сграда, находяща се в УПИ III-50, в кв. 6 по одобрения със Заповед №1606/16.04.1962г. на кмета на Община
Кюстендил план на с. Жабокрът, община Кюстендил, представляваща семейно жилище
на Н.Т.И. и Н.Й.И., и да отхвърли иска като неоснователен в останалата му част
– по отношение на парцела и построените в него стопанска постройка и гаражна клетка с
надстройка над нея.
С оглед уважаването на
иска по отношение на ипотекираното семейно жилище и на основание чл. 78, ал. 6
във вр. с чл. 71, ал. 2 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят поравно по сметка на Кюстендилския районен съд държавна
такса в размер на 50.00 лева /1% върху данъчната оценка на жилището – 3171.90
лева, но не по-малко от 50.00 лева/, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 2, чл. 5, т. 1 и чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба №1/
Воден от гореизложеното, Кюстендилският районен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение на Н.Т.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, поради
липса на нейно съгласие, сключения на
ОСЪЖДА
Н.Й.И., с ЕГН ********* и адрес: ***, З.Й.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** и “Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. “Драган Цанков” №37, да заплатят поравно по сметка на Кюстендилския
районен съд сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Й.И., с ЕГН ********* и адрес: ***, З.Й.Т., с ЕГН ********** и адрес: *** и “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Драган Цанков” №37, да заплатят поравно на адвокат Д.Д.,***, сумата в размер на 452.03 лв. /четиристотин петдесет и два лева и три стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Т.И., с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на “Първа инвестиционна банка” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Драган Цанков” №37, сумата
в размер на 100.00 лв. /сто лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се
обжалва от страните с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: