№ 280
гр. Враца, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора С. В. М.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода И. Т. Б., с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени-становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения Б..
Участието на осъдения в съдебното заседание е осигурено чрез
видеоконферентна връзка със затвора. Същият поддържа молбата и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание. Заявява, че майка му е болна, а съпругата му трябва да бъде оперирана,
поради което се нуждаят от грижите му.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца също е на
становище, че молбата е неоснователна, тъй като е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице убедителни доказателства за поправянето на
осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
И. Т. Б. търпи наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, наложено
му с одобрено споразумение по НОХД № 28/2023 г. по описа на ОС-Монтана за
престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.4 НК – грабеж, извършен в съучастие като
помагач, при първоначален общ режим.
Началото на изтърпяване на наказанието е на 17.04.2025 г. Към датата на
постановяване на настоящото определение - 19.06.2025 г., от това наказание е изтърпял
1 година, 9 месеца и 13 дни, от които 2 месеца и 2 дни фактически, от предварителен
арест 1 година, 5 месеца и 22 дни, а от работа 1 месец и 19 дни. Остатъкът за
изтърпяване е 2 месеца и 17 дни.
1
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно налице е първата законова предпоставка за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 57 точки, в границите на средните стойности. Дефицити
при него са били наблюдавани в зоните: отношение към правонарушение - поема
частична отговорност за деянието, с оневинителни нагласи; начин на живот и
обкръжение - интегриран изцяло в криминалните среди, податлив на тяхното влияние;
злоупотреба с алкохол - споделя за честа употреба и злоупотреба с алкохол в
миналото; умения за мислене - не разпознава напълно проблемите си, понякога ги
решава по неадекватен начин, не преценява последиците от действията си, липсва
целеполагане.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от характера на
настоящето деяние и тези от криминалното му минало.
Рискът от вреди за служителите е със средни стойности и се базира на
предходна присъда за отклонение от военна служба. Към момента обаче л.св.Б.
изпълнява режимните изисквания и се отнася с уважение към длъжностните лица в
затвора. Рискът за останалите лишени от свобода е повишен до среден, заради
конфликтни взаимоотношения с други затворници. Налице са индикации за уязвимост
в поведението му и неумение да защити собствени позиции и да противостои на
натиск. Не изразява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
В доклада е посочено, че не е изготвяна последваща оценка на риска от
рецидив и вреди, тъй като съгласно методиката на оценка на риска, първоначално
изготвената на 24.04.2025 г. е актуална и важи при промяна в правния статус на
лишения от свобода.
По време на престоя си в групата за обвиняеми и подсъдими л.св.Б. е бил
записан за ученик в 5-ти клас през учебната 2024/2025 г., като относително редовно е
посещавал учебните часове. На 20.03.2025 г., след подадена от него декларация за
отказ, е бил отписан от училище. Въпреки депозираните от него молби, не е трудово
ангажиран, поради липса на подходяща работа, съобразно заключението на комисията
по чл.35, ал.3 от ППЗИНЗС. Не е участвал в корекционни програми, поради липсата на
инициативност и желание от негова страна, въпреки че графика за провеждане е
поставен на общодостъпно място за лишените от свобода. Няма регистрирани участия
и в провежданите спортни и културно-информационни мероприятия, което е
неизпълнение на заложените цели и задачи в плана на присъдата. До момента е
наказван три пъти:
- със заповед № Л-1155/ 01.04.2024 г. - на основание чл.101, т.1 ЗИНЗС;
- със заповед № Л-1216/09.04.2024 г. - на основание чл.101, т.2 ЗИНЗС;
- със заповед № Л-2965/05.09.2024 г. - на основание чл.101, т.4 ЗИНЗС;
Наказан е и със заповед № Л-3966/04.12.2024 г. , на основание чл.101, т.5
ЗИНЗС, но същата е била отменена с решение № Л-4257/20.12.2024 г. на основание
чл.90 ППЗИНЗС.
Няма поощрения съгласно ЗИНЗС, поради липса на системни положителни
прояви.
Според доклада л.св.Б. формално е съгласен с договорените дейности в плана
на присъдата, но на практика не проявява желание и настойчивост за тяхната
2
реализация и към настоящия момент те не са изпълнени.
По отношение на извършеното правонарушение, макар да поема известна
отговорност и да се опитва да дефинира мотивите за криминалното си поведение, при
него са налице оневинителни нагласи и липсва самокритичност по отношение на
собствените му поведенчески изяви.
Крайната оценка на затворническата администрация е, че осъденият Б. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване.
Отрицателно мнение относно условното предсрочно освобождаване на
осъдения е изразено и в становището на началника на Затвора гр.Враца.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. Б. не е дал
убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Към момента
както рискът от рецидив, така и рискът от вреди за обществото са със запазени средни
стойности, т.е. не са отчетени никакви положителни промени в оценката на двата
риска за изминалия период от време. Липсват и доказателства за трайна промяна на
личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като л.св.Б. омаловажава
сериозността и вредите от реализираното престъпно деяние (липсва самокритичност
към криминалното му поведение) и не осъзнава необходимостта от положителна
промяна. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на присъдата, а дефицитите
са същите, както и в началото на неговото наказание. Също така е очевидно, че
осъденият е затруднен да спазва правила и продължава да притежава степен на
обществена опасност. Пример в това отношение е фактът, че за периода м.04.2024 г.-
м.09.2024 г., в условията на контролирана среда, е имал прояви на
недисциплинираност и е бил наказван три пъти, което го очертава като системен
нарушител на ЗИНЗС. Всичко това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до
безспорен поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от
продължаване на корекционното въздействие спрямо осъденото лице в насока
снижаване на риска от рецидив и вреди за обществото, постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони.
Изтъкнатите от лишения от свобода Б. доводи за уважаване на молбата му,
свързани с необходимостта да се грижи за своята болна майка и за съпругата си, на
която предстои оперативна интервенция, макар и разбираеми в чисто човешки план,
не са сред основанията за допускане на условно предсрочно освобождаване.
При това положение, съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно И.
Б. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр.чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. Т. Б., роден на *** в
гр.Лом, обл.Монтана, българин, български гражданин, женен, с основно образование,
осъждан, ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
3
остатъка - в размер на 2 месеца и 17 дни, от наказанието от 2 години лишаване от
свобода, наложено му по НОХД № 28/2023 г. по описа на ОС-Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-
дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4