Решение по дело №257/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 22
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20192170200257
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е № 22

 

гр.Средец, 23.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, II наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                      Районен съдия: Сирануш Артинян

 

При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян  нахд № 257/2019г. по описана Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. П. Я., в качеството му на управител на „ЯР - 11“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Кирил и Методий“, № 10А, чрез пълномощника адв.Ж.С., против Наказателно постановление № 434634-F440746/12.04.2019г., издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС e наложена на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушаване чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че положителната разлика в касовата наличност била поради това, че малко преди да бъде направена проверката, се наложило управителят на дружеството да отиде по работа до града и оставил майка му М. Д. Я. да отчете първата смяна, приключваща в 16.00 часа и сервитьорката била отчела реализираните продажби в размер на 87,34 лева, която била действителната касова наличност. Проверяващият орган бил приел, че действителната сума е 179,36 лева, тъй като накарали г-жа Я. да извади всички пари от джобовете си, но разликата от 92,02 лева били нейни лични средства. Излага се, че г-жа Я. не работела в обекта, като това, че съхранявала сумата, отчетена от първата смяна, не означавало, че са пари в касата, както приели проверяващите лица. Релевира съображения, че неправилно е приложена нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС, като е следвало да приложи санкцията в размерите по чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не водело до неотразяване на приходи. Счита, че словестното описание на нарушението отговаряло на чл.33, ал.2 от Наредбата, а не чл.33, ал.1 от Наредбата, каквото всъщност било извършеното от търговеца нарушение, предвид наличието на операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ на ЕКАФП. Последното било отразено като констатация в АУАН и в НП, но водело до двусмислие относно нарушената законова разпоредба, което от своя страна било процесуално нарушение, тъй като водело до невъзможност по отношение на жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен. Излага, че неправилно било посочено името на дружеството в наказателното постановление „ЯР -11“ ООД, а в протокола за извършената проверка било посочено – „ЯР - 11“ ЕООД, което не отговаряло на действителната правна форма на дружеството, тъй като през месец октомври 2019г. дяловете на дружеството станали еднолична собственост на управителя и в Агенция по вписванията било вписано „ЯР - 11“ ЕОД. Жалбоподателя твърди, че административнонаказващия орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, поради малозначителност на процесното деяние. Отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а ако не бъде отменено – моли да се намали размера на имуществената санкция.

В хода на проведеното открито съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.Ж.С., която поддържа жалбата.

Административно наказващият орган в хода на съдебното заседание се представлява от гл.юрисконсулт К. Т., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и претендира юрисконсултско възнаграждение. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното:     

От фактическа страна:

На 04.11.2018г. свидетелите актосъставителят К.Л.Г. и Т.А.Г. – и двамата на длъжност инспектори по приходите в НАП, извършили проверка в търговски обект ресторант „Странджа“, находящ се в гр.Средец, местност „Паничков лагер“ и стопанисван от „ЯР - 11“ ЕООД. Проверката им започнала с извършване на контролна проверка на два броя капучино на стойност пет лева, за което им бил издаден фискален касов бон. Впоследствие след легитимация от тяхна страна, инспекторите пристъпили към установяване  на паричните средства в касата на търговския обект. За тази цел извели от фискалното устройство дневен финансов отчет, на който били регистрирани продажбите в деня и ги съпоставили с изброените парични средства от бармана в заведението – К. Т. И. Инспекторите по приходите установили, че фискалното устройство в обекта не притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. Служителката И. нанесла на опис паричните средства от всички оборотни суми, като била констатирана от проверяващите положителна разлика в размер на 92,02 лева спрямо изведения дневен отчет и маркираните суми на фискалното устройство за деня. В хода на проверката било констатирано и липса на отчет с фискална памет за 03.11.2018г., за което обаче имало излязло наказателно постановление от наказващия орган с резолюция за освобождаване от наказателна отговорност. По време на проверката в обекта била и свидетелката М. Д. Я. – майка  на управителя на дружеството жалбоподател и негов пълномощник във връзка с дейността на „ЯР - 11“ ЕООД, включително и пред НАП. Тъй като синът ѝ – управителят Радостин Яхнаджиев, щял да закъснее, сервитьорът в заведението се отчел на нея, като ѝ дал сумата от 87 лева и стотинки, представляваща оборота от смяната. Свидетелката Я. заявява, че описаните при проверката пари в размер на 179,36 лева не били всички от продажби в обекта, а една част от тях били лични нейни лични средства, които тя била изкарала от джоба си. Твърди, че сутринта си взела 100 лева, напазарувала си за 7-8 лева и остатъкът бил в нея, но това били лични средства. От свидетелските показания на свидетелката Т. се установява, че г-жа Я. им казала, че нямало обособена каса и парите от оборота се съхранявали при нея. Парите, които били в г-жа Я.не били обособени, били общи и нямало разделение на дневен отчет или фискален бон, не били отделени в плик или нещо такова. Така описаните парични средства в касата към момента на проверката били  общо 179,36 лева, а сумата от дневния финансов отчет, изкаран от фискалното устройство в заведението в размер на 87,34 лева.

 

 

Въз основа на така констатираното нарушение относно това, че е установена положителна разлика в касовата наличност в размер на 92,02 лева, представляващо въвеждане на пари в касата, което не било отразено на фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута, е съставен АУАН сер. № F440746/09.11.2018г. от актосъставителя К.Л.Г., в присъствието на свидетелката Т.А.Г., получен лично от управителя на дружеството Р. П. Я.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F440746/11.09.2018г., съставен от актосъставителя К.Л.Г. – инспектор по приходите в НАП – Бургас, Протокол за извършена проверка № 0268397/04.11.2018г., Опис на лицата, работещи в обекта, Протокол за опис на парични средства в касата на „ЯР - 11“ ЕООД, дневен финансов отчет от фискалното устройство за 04.11.2018г., изведен в 16.53 часа и фискален бон за покупка от 04.11.2018г. в 16.31 часа на стойност 5.00 лева, пълномощно от управителя на „ЯР - 11“ ЕООД за М. Д. Я., както и от свидетелките показания на свидетелите актосъставителя К.Л.Г., Т.А.Г. – и двамата на длъжност инспектори по приходите в НАП и М. Д. Я.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП – Г. Д. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление  - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка доводите на жалбоподателя, че наименованието на дружеството не е посочено коректно са изцяло неоснователни, доколкото обстоятелството, че не е посочена правилно правноорганизационната му форма – дружество с ограничена отговорност или еднолично дружество с ограничена отговорност, не се отразяват по никакъв начин на неговата индивидуализация, като не са налице съмнения, че се касае именно за дружеството „ЯР - 11“. Ето защо в случая не се касае за неправилно посочено наименование на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно действащата към момента на извършване на нарушението норма на чл.33, ал.2 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, за фискалните устройства които не притежават операциите по ал.1 от чл.33 /т.е. операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми/, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ в момента на извършването ѝ с точност до минута.

Действително от събраните в доказателствената съвкупност материали се установява, че в обекта, стопанисван от „ЯР - 11“ ЕООД, се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, като същото не притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установена е и положителна разлика в касовата наличност  в размер на 92,02 лева. Това действително  представлява въвеждане на пари в касата, което по принцип следва да е отразено във фискалното устройство, но само по отношение на такова, което притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Фискалното устройство в обекта, стопанисван от жалбоподателя, няма въпросните функции, с оглед на което за него е вменено задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност в книгата за дневните финансови отчети, но не и във фискалното устройство. Предвид това не е нарушена нормата на чл.33, ал.2 от Наредбата. От така констатираното в АУАН може да се направи извод за нарушаване на нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата, но тъй като фискалното устройство няма функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, то дружеството жалбоподател не може да бъде подведено под отговорност и по този нормативен текст.

Отделно от това с изменение на въпросната наредба в ДВ бр.26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г. ал.2 на чл.33 от въпросната Наредба Н – 18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, текстът на закона е отменен, като не е предвидена друга разпоредба, която да въвежда задължение за отразяване в книгата за дневните финансови отчети всяка промяна в касовата наличност в момента на извършването ѝ с точност до минута.

За всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване на нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът е отменен и последва констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по отменения закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като нарушение, водещо до ангажиране на отговорността на субекта. С отпадане на деянието като нарушение е налице презумпцията, че такива действия са с ниска степен на обществена опасност, поради което същите не се квалифицират като административни нарушения.

Тъй като подаването на жалбата препятства влизането в сила на наказателното постановление, съдът е длъжен да извърши преценка по чл.3, ал.2 от ЗАНН за това кой закон е по – благоприятен за дееца. Нормативната уредба на Наредбата Н – 18 от 13.12.2006г. на министъра на финансите, вече не вменява задължението за жалбоподателя в книгата за финансовите отчети да отбелязва всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата/ в момента на извършването ѝ с точност до минута. Предвид това с така настъпилата законодателна промяна е отпаднала административнонаказателната отговорност за дружеството жалбоподател и в тази връзка оспорваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434634-F440746/12.04.2019г., издадено от Д.Т.В. – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ЯР - 11“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. П. Я., със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Кирил и Методий“, № 10А, на основание чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС e наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушаване чл.33, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

 

           

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и административно наказващия орган.

 

 

                                                                                                   Районен съдия:____________