№ 9533
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110167586 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „П.П.“ ООД да заплати на „Д.Т.“ ООД сумата от
569.34 лева, представляваща неплатена цена на хранителни стоки, доставени от ищеца на
ответника в изпълнение на задълженията му по сключен между страните рамков договор за
покупко- продажба от 09.10.2020г., за която цена са съставени фактури, както следва:
фактура № **********/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура №
**********/29.10.2020г. на стойност 222.24 лева, фактура № **********/04.12.2020г. на
стойност 109.96 лева, както и сумата от общо 56.93 лева, представляваща неустойка за
забава върху вземанията по всяка фактура, формирана от сумите както следва: сумата от
23.71 лева- неустойка за периода от 18.10.2020г. до 25.06.2021г. върху сумата по фактура №
**********/12.10.2020г., сумата от 22.22 лева- неустойка за периода от 29.10.2020г. до
06.07.2021г. върху сумата по фактура № **********/29.10.2020г., както и сумата от 10.99
лева- неустойка за забава за периода от 04.12.2020г. до 11.08.2021г. върху сумата по фактура
№ **********/04.12.2020г.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по рамков договор за покупко- продажба на
хранителни стоки, сключен в писмена форма на 09.10.2020г., въз основа на който доставил
на „П.П.“ ООД хранителни стоки на обща стойност 569.34 лева, за което издал фактури,
както следва: фактура № **********/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура №
**********/29.10.2020г. на стойност 222.24 лева, фактура № **********/04.12.2020г. на
стойност 109.96 лева, които, както и стоките, предмет на продажбата, били получени от
ответника в качеството му на купувач. Въпреки това последният не заплатил цената на
стоките в уговорените срокове- в петдневен срок след издаване на всяка от фактурите,
поради което дължал и уговорената в договора за продажба неустойка за забава. При тези
твърдения претендира процесните суми, както и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 23.08.2022г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
1
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 02.03.2023г.
процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 740.00 лева, представляваща разноски
за исковото и проведеното преди него обезпечително производство. В полза на ищеца не
следва да бъде възстановявана сумата от 66.00 лева, сочена като разход за налагане на
допуснатото обезпечение, изразяващ се в заплатени в полза на ЧСИ такси, доколкото по
делото не са представени доказателства за реалното извършване на този разход.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.П.“ ООД, ...., да заплати на „Д.Т.“ ООД, ...., сумата от 569.34 лева,
представляваща неплатена цена на хранителни стоки, доставени от ищеца на ответника в
изпълнение на задълженията му по сключен между страните рамков договор за покупко-
продажба от 09.10.2020г., за която цена са съставени фактури, както следва: фактура №
**********/12.10.2020г. на стойност 237.14 лева, фактура № **********/29.10.2020г. на
стойност 222.24 лева, фактура № **********/04.12.2020г. на стойност 109.96 лева, както и
сумата от общо 56.93 лева, представляваща неустойка за забава върху вземанията по всяка
фактура, формирана от сумите както следва: сумата от 23.71 лева- неустойка за периода от
18.10.2020г. до 25.06.2021г. върху сумата по фактура № **********/12.10.2020г., сумата от
22.22 лева- неустойка за периода от 29.10.2020г. до 06.07.2021г. върху сумата по фактура №
**********/29.10.2020г., както и сумата от 10.99 лева- неустойка за забава за периода от
04.12.2020г. до 11.08.2021г. върху сумата по фактура № **********/04.12.2020г., а на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 740.00 лева, представляваща
разноски за исковото производство и за проведеното преди него обезпечително
производство по ч. гр. дело № 60048/2021г. по описа на СРС, 123 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2