РЕШЕНИЕ № 1474
гр. Сливен, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2642 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сума в размер на 500 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 26.02.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2007 г., деловодни разноски в размер на 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв., за които суми е издаден на 08.08.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на СлРС и на 15.05.2018 г. е било образувано въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищцата Ж.А. Бузукова, ЕГН: ********** *** твърди, че ответното дружество „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. „България” било цесионер на вземане на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, за което на последното бил издаден на 08.08.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на СлРС. Последното изпълнително действие по предходно образуваното изпълнително дело № 11344/2011 г. било предприето на 16.11.2011 г. и били изтекли пет години от този момент по см. на чл. 110 ЗЗД, настъпила била петгодишната погасителна давност по отношение на главните вземания и с тях се били погасили и акцесорните вземания. С поканата за доброволно изпълнение била получила уведомлението за извършената цесия. Цесията била недействителна по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неопределяемост на прехвърленото вземане и липсата на доказателства, че цедентът бил титуляр на вземането.
Иска от съда постановяване на решение, с което да установи, че не дължи на ответното дружество в размер на 500 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 26.02.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2007 г., деловодни разноски в размер на 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв., за които суми е издаден на 08.08.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на СлРС и на 15.05.2018 г. е било образувано въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба не е депозиран.
След като прецени събраните по делото доказателства,намира следното от фактическа страна:
Установява се, че въз основа на определение № 3379/08.08.2007 г. на СлРС по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на основание чл. 237 ГПК/отм./ е бил издаден изпълнителен лист от 08.08.2007 г., с който ищцата е била осъдена да заплати на цедента на ответното дружество „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД сума в размер на 500 лв., съставляваща вземане по запис на заповед от 26.02.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2007 г., деловодни разноски в размер на 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв., за които суми е издаден на 08.08.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на СлРС и на 15.05.2018 г. е било образувано въз основа на този изпълнителен лист изпълнително дело.
Видно от представеното уведомление за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, процесното вземане е било прехвърлено от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД на ответното дружество.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение до длъжницата ищца в настоящото производство от 15.05.2018 г. е налице образувано и висящо изпълнително дело № 20188370400877 при ЧСИ Павел Георгиев с предмет изпълнение на това задължение, като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
С Постановление ИД № 20118370400344 на ЧСИ Павел Георгиев, било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като последното поискано от него изпълнително действие било извършено на 16.11.2011 г. Въз основа на същият изпълнителен лист взискателят подал молба за образувано изпълнително производство и било образувано ИД № 20188370400877 г. на ЧСИ Павел Георгиев.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищцата е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено производство по чл. 237 ГПК отм./,а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищеца се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на изпълнителното основание, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим,защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.д. № 20188370400877 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, с район на действие Окръжен съд-гр.Сливен, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право и не влияе на допустимостта на иска. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай. Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищцата, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Задължението за заплащане на вземане, произтичащо от запис на заповед се погасява с общата петгодишна погасителна давност. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Доколкото ищцата не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото ,се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок. Тъй като в изпълнителното производство по издаденото изпълнително основание от 16.11.2011 г. не са извършвани изпълнителни действия, то същото се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Предвид липсата на извършени изпълнителни действия не е налице и прекъсване на давността, поради което и с изтичането на петгодишен период от извършване на последното изпълнително действие по ИД № 20118370400344 на ЧСИ Павел Георгиев претендираното вземане се е погасило по давност на 16.11.2016 г. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа съгласно т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Към момента на налагането на запора върху трудовото възнаграждение на ищцата по изп.д. № 20188370400877 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев към 15.05.2018 г. е вече изтекла петгодишната погасителна давност за вземането, произтичащо от записа на заповед цедиран на ответното дружество.
С оглед горното следва да се приеме, че процесните суми не се дължат от ищца та на ответника, в който смисъл и предявените искове следва да се уважат. При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по производството, в общ размер на 401 лв. /51 лв. държавна такса и 350 лв. адвокатско възнаграждение/ Съдът, счита, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар направено от процесуалния представител на ответника е неоснователно, тъй като уговореният и заплатен адвокатски хонорар е в близък размер до минимално предвиденото адвокатско възнаграждение.
По мотивите Сливенският районен съд,
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.А. Бузукова, ЕГН: ********** ***, че същата НЕ ДЪЛЖИ на „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, бул. „България” следните суми: сумата в размер на 500 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 26.02.2007 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-06.08.2007 г., деловодни разноски в размер на 10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв., за които суми е издаден на 08.08.2007 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3376/2007 г. на СлРС, като ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „АСП БЕТА
БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Триадица, бул. „България” № 81 В, ап. 3 да заплати на Ж.А. Бузукова, ЕГН:
********** *** сумата от 401 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните с препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: