№ 100
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600101 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 6/24.01.2022 г. по
НОХД № 1395/21 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимият СТ. ИВ. СТ.
е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.„б”, вр.чл.58а,
ал.1 от НК на лишаване от свобода за шест години при първоначален общ
режим.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 19.10.2018 г. по пътя
Варна-Добрич, при управление на лек автомобил без необходимата
правоспособност, нарушил чл.20, ал.1 и 2, и чл.21, ал.1 от ЗДвП, с което по
непредпазливост причинил смъртта на Й.А. и средна телесна повреда на М.Х.,
и избягал от местопроизшествието.
Въззивното производство е по жалба от подсъдимия, чрез адвокат Е.В.,
с оплакване срещу справедливостта на присъдата и съответно искане за
намаляване на наказанието по размер, поддържано в съдебно заседание. По
делото е депозирано писмено становище за неоснователност на жалбата от
адвокат В.Н., като повереник на частните обвинители Г.В. и Й.Н., аналогично
1
становище в съдебно заседание изразява и повереникът на частния обвинител
М.Х., адвокат С.С.. Представителят на въззивната прокуратура намира
ревизирания съдебен акт за незаконосъобразен в частта на включването в
бланкетната материална норма на нарушение и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а
жалбата – за неоснователна.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда
в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
Вечерта на 18.10.2018 г. подсъдимият С.С., свидетелят М. Х. и Й.А.
откраднали от къщата на семейство И. в с.Оброчище автомобилът им, за
който подсъдимият разполагал с ключ, също краден. Макар неправоспособен,
колата управлявал С., А. заемал предна дясна седалка, а Х. се возел отзад.
Първоначално се отправили към стадиона край с.Стожер, по който известно
време подсъдимият въртял кръгчета, после ходили до гр.Добрич за
наркотици, каквито не намерили, и потеглили обратно към с.Одърци, а в
последствие, около 01:00 часа на 19.10.2018 г., се насочили към гр.Варна по
път II-29.
Видимостта била намалена поради мъгла и дъжд. В участъка след
кръстовището за с.Любен Каравелово, при разрешена за района скорост от 90
км/ч, подсъдимият се движел с около 126 км/ч, и при навлизане в десен завой
автомобилът загубил напречна устойчивост, като започнало въртене около
вертикалната ос, на което той реагирал с натискане на спирачки. Това довело
до навлизане в лявата част на банкета и последователни удари в две дървета, с
въртене и преобръщане през таван. Автомобилът се установил в покой върху
предната част на тавана, предното стъкло и предния капак, с колелата нагоре,
на около 31 метра встрани от пътя.
Междувременно Й.А. и свидетелят М.Х. изпаднали от колата.
Свидетелят Х. можел да се движи, както и подсъдимият, но А. лежал в
близост до автомобила. Подсъдимият вдигнал тялото му, разтърсил го, и
отново го пуснал на земята, като казал на свидетеля, че спи. Двамата го
изоставали там и напуснали местопроизшествието пеша, като преди това С.
изхвърлил регистрационните табели на автомобила и ръкавиците, с които
шофирал. Подсъдимият съобщил на майка си по телефона, че е
2
катастрофирал, и тя ги прибрала от пътя, завела ги в гр.Добрич, където
свидетелят Х. бил прегледан, а впоследствие транспортиран до болнично
заведение в гр.Варна.
При извършения оглед на пътно-транспортно местопроизшествие на
19.10.2018 г. бил намерен трупът на Й.А., както и задната регистрационна
табела на автомобила.
При аутопсията на трупа на Й.А. била установена съчетана тежка
мозъчна травма, явяваща се и пряка причина за смъртта му, която е била
неизбежна и е настъпила много бързо. Причинените множество и
многообразни травматични увреждания били свързани по експертен път с
конкретните условия на ПТП, както и констатираното при свидетеля М. Х.
счупване на костите на двете челюсти, обусловило затруднения в дъвченето и
говоренето за период от три до шест месеца.
Използваните специални знания в областта на АТЕ обосновали извод,
че причината за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е
движението със скорост, значително по-висока от разрешената, която не е
съответствала на конкретната пътна обстановка с намалена видимост, наред с
липсата на адекватна реакция на водача поради липсата на придобити умения
за управление на МПС.
Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от
събрания на досъдебното производство доказателствен материал, което е
било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си
въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2
от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото
обвинение. Правният анализ на фактите безспорно позволява
законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.343,
ал.4, вр.ал.3, б.„б”, пр.1 от НК, с оглед признаците бягство от
местопроизшествието, смърт на едно лице заедно с телесна повреда на друго
лице, и липса на необходимата правоспособност, при което страните
основателно не спорят по приложението на материалния закон, и в частност
възприетата правна квалификация по бланкетния състав. Правилно обаче
представителят на въззивната прокуратура отбелязва допуснато нарушение
при запълването на последния с относимите правни норми от специалния
закон – ЗДвП, и в частност наличната конкуренция на задълженията по чл.20,
3
ал.2 и чл.21, ал.1 от същия закон.
В пределите на служебната въззивна проверка се констатира
неправилност при приложението на материалния закон в частта на вменените
нарушения на правила за движението по пътищата, която може да бъде
отстранена чрез изменение на присъдата с приложение на закон за същото
наказуемо престъпление. Противно на възприетото в мотивите, не всяко от
цитираните с обвинителния акт нарушения по ЗДвП се намира в причинна
връзка с настъпилия общественоопасен резултат.
Безспорно е установено, че при настъпване на ПТП подсъдимият е
допуснал нарушение по режима на скоростта, като се е движил със 126 км/ч,
въпреки действащото ограничение от 90 км/ч за движение извън населено
място на водачите със съответната категория, както и че неопитността му, и
липсата на познания, придобити по съответния ред, са довели до загубата на
контрол над управляваното МПС и излизането му извън пътното платно. Въз
основа на използваните специални знания може да се изведе и че, при
движение с разрешената скорост, водачът би избегнал загубата на напречна
устойчивост, явяваща се и пряката причина за последвалия резултат, респ. би
продължил движението си по платното безаварийно. Т.е. ако подсъдимият
беше спазил ограничението на скоростта в съответния участък – 90 км/ч, без
да е необходимо допълнително да я намалява съобразно някой/и от
факторите, предвидени в чл.20, ал.2, изр.1, независимо от условията на
влошена видимост, още по малко да намалява или спира, както изисква чл.20,
ал.2, изр.2 /след като в причинно следствения процес не участва препятствие
на пътя/, то произшествието не би настъпило. При всичко изложено,
установената и безспорна по делото причина за настъпването на последното
се открива в неизпълнението на правилата в чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Спорният по делото въпрос е относно справедливостта на присъдата,
повдигнат от подсъдимия, чрез адвокат В., с твърдение за явна
несправедливост на наложеното наказание поради прекомерната му тежест.
При индивидуализацията на конкретното наказание в границите на
санкцията по приложимата правна норма – от три до петнадесет години,
определеният размер девет години преди редукцията, се явява неговият
среден размер. Това решение на окръжния съд покрива изискването по чл.35,
ал.3 от НК и не се налага наказанието да бъде изменяно, защото то е
4
справедливо с оглед съотношението на значимите обстоятелства.
Противно на твърдението на въззивника, неговата млада възраст не е
подценено от първоинстанционния съд обстоятелство, смекчаващо
отговорността му, а е изрично посочено като такова в проверяваните мотиви.
Не може да бъде възприето също твърдението, че безспорно значително
обремененото съдебно минало на подсъдимия е фактор, надделял при
преценката и определянето на наказанието лишаване от свобода, тъй като
множеството отегчаващи отговорността на С. обстоятелства не са довели до
извод за наличен превес, а очевидно съставът на окръжния съд е съзрял
някакъв баланс, след като наказанието е отмерено в средния размер на
санкцията.
Конкретното наказание е съответно на извършеното престъпление и
обосновано с оглед правилния извод на първоинстанционния съд за висока
степен на обществена опасност и на деянието, и на дееца. Степента на
обществена опасност на деянието е висока както предвид наличието на
едновременно три квалифициращи признака – бягство от
местопроизшествието, липса на правоспособност и последвалите смърт и
телесна повреда на две лица, така и с оглед изоставянето на тежко
пострадалото дете Й.А. в безпомощно състояние в района на ПТП и
прикриването на факта за възприетите последици по отношение на него,
довело до откриването му едва на следващия ден, вече мъртво. Висока е и
степента на обществена опасност на дееца, предвид шестте му осъждания за
извършени в периода 2012 – 2019 г. множество разнообразни по вид
престъпления, за които са му били налагани различни по вид наказания,
очевидно без да е постигнат целения поправителен ефект чрез което и да е от
тях. Характеристиката му се очертава в негативен план и от факта, че въпреки
липсата на правоспособност, подсъдимият очевидно многократно е
управлявал МПС, при което също многократно е бил санкциониран за
различни нарушения по ЗДвП. Изготвената по отношение на него СППЕ също
не дава основания за допълнително смекчаване на отговорността, както въз
основа на общите изводи за личността, така и с оглед констатираното
заболяване – разстройство вследствие комбинирана употреба на ПАВ.
Анализът и съпоставката на отбелязаните до тук, значими при
индивидуализацията, обстоятелства, независимо от отпадането на едното от
5
нарушенията по ЗДвП, мотивират категорично заключение за тежест на
инкриминираното поведение, изключваща проявата на по-нататъшно
снизхождение, респ. определят като неоснователно искането за намаляване на
наказанието, тъй като пестеливо отбелязаните в подкрепа аргументи не са
игнорирани, а се вземат предвид и влияят при определяне степента на
отговорността чрез наложеното конкретно наказание от девет години, като
след редукцията му подсъдимият следва да изтърпи шест от тях.
С оглед на така установеното при проверката, се налага обжалваната
присъда да бъде изменена само в частта, с която подсъдимият С. неправилно е
осъден за извършено нарушение на правилата за движение в чл.20, ал.2 от
ЗДвП, а в останалата си част следва да бъде потвърдена, поради което и на
основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/24.01.2022 г. по НОХД № 395/21 г. на
Окръжен съд Варна, като приема, че подсъдимият С.С. е извършил
престъплението по чл.343, ал.4, вр.ал.3, б.„б”, пр.1 от НК поради нарушения
на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и го ОПРАВДАВА за първоначалното
обвинение за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния
касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6